Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.
Член 267, трета алинея ДФЕС трябва ли да се тълкува в смисъл, че само запитващата юрисдикция определя и формулира преюдициалните въпроси относно тълкуването на правото на Съюза, които тя счита за относими за решаването на спора по главното производство, и национални правила, които биха могли да доведат до накърняването на тази компетентност, трябва да бъдат оставени без приложение?
Допуска ли член 101 ДФЕС професионално сдружение като Националното сдружение на геолозите в Италия да приема правила за професионална етика, предвиждащи като критерии за определяне на възнагражденията, освен качеството и значимостта на извършената услуга, и достойнството на професията, вследствие на което се стига до определяне на възнагражденията в размер под определено равнище — положение, което може да се приравни на случая на установяване на минимални тарифи и може да бъде санкционирано поради неспазване на посочените правила?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.
Следва ли Директива 92/12 и Регламент № 3649/92 да се тълкуват в смисъл, че ако търговец на държава членка, който при обстоятелствата като тези в главното производство продава подлежащи на облагане с акциз стоки, освободени за потребление в тази държава членка, които се доставят от продавача в мястото на осъществяване на неговата търговска дейност на купувач с местоживеене в друга държава членка, без продавачът да оказва съдействие при предоставянето или организирането на транспортирането на тези стоки, този търговец следва да провери, първо, дали подлежащите на облагане с акциз стоки се купуват, за да бъдат внесени във втората държава членка, и второ, дали стоките се внасят за собствено ползване или с търговска цел?
При положителен отговор на първия въпрос и при обстоятелствата като тези в главното производство, следва ли при извършване на посочените проверки към момента на продажбата на подлежащите на облагане с акциз стоки търговецът да приложи установените презумпции относно намерението на купувача за ползване на закупените стоки?
При положителен отговор на първия въпрос, следва ли Директива 92/12 и Регламент № 3649/92 да бъдат тълкувани в смисъл, че при обстоятелствата като тези по главното производство посоченият в първия въпрос продавач трябва да откаже да удовлетвори желанието на купувача да закупи подлежащите на облагане с акциз стоки, ако купувачът не предложи да представи екземпляр № 1 от посочения в член 4 от Регламент № 3649/92 придружаващ документ, в случай че купувачът възнамерява да използва с търговска цел подлежащите на облагане с акциз стоки в държавата му по произход
Отговор на този въпрос е необходим и в случай че следва да се приложат посочените във втория въпрос презумпции.
Променя ли се правното положение след влизането в сила на Директива 2008/118 и след отмяната на Директива 92/12, що се отнася до отговорите на въпроси 1—3, до които се стига въз основа на Директива 92/12?
Следва ли използваният в член 8 от Директива 92/12 и в член 32, параграф 1 от Директива 2008/118 израз „продукти, придобити от частни лица за свое собствено ползване“ да се тълкува в смисъл, че обхваща или може да обхване покупки на подлежащи на облагане с акциз стоки при обстоятелства като тези в главното производство
При отрицателен отговор на този въпрос, следва ли тогава покупките да се уреждат в съответствие с член 7 от Директива 92/12 и/или член 33 от Директива 2008/118?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2013 г.
1) Следва ли понятието „съд, който е компетентен и по наказателни дела“, което се съдържа в член 1, буква a), подточка iii) от [Рамковото решение], да се тълкува като самостоятелно понятие на правото на Европейския съюз
2а) При положителен отговор на първия въпрос, на какви общи характеристики трябва да отговаря съд на държава, който по искане на съответното лице може да разгледа случая му, свързан с решение, взето от несъдебен (административен) орган, за да бъде квалифициран като „съд, който е компетентен и по наказателни дела“ по смисъла на член 1, буква a), подточка iii) от Рамковото решение
2б) Може ли австрийски независим административен съд (Unabhängiger Verwaltungssenat) да се счита за „съд, който е компетентен и по наказателни дела“, по смисъла на член 1, буква a), подточка iii) от Рамковото решение
2в) При негативен отговор на първия въпрос, понятието „съд, който е компетентен и по наказателни дела“, по смисъла на член 1, буква a), подточка iii) от Рамковото решение следва ли да се тълкува от компетентния орган на изпълняващата държава съгласно правото на държавата, чийто орган е взел решението по смисъла на член 1, буква a), подточка iii) от Рамковото решение, или съгласно правото на държавата, приемаща признаването и изпълнението на това решение
3) Налице ли е „възможност [за отнасяне на] въпроса“ до „съд, който е компетентен и по наказателни дела“, по смисъла на член 1, буква a), подточка iii) от Рамковото решение дори и в случаите, когато съответното лице не може да отнесе въпроса пряко до „съд, който е компетентен и по наказателни дела“, а първо трябва да подаде възражение срещу решение на несъдебен (административен) орган, като по този начин решението на органа се обезсилва и се инициира редовно производство пред същия, и единствено решението, взето в това редовно производство, може да се обжалва пред „съд, който е компетентен и по наказателни дела“
При определяне дали е налице „възможност [за отнасяне на] въпроса“, необходимо ли е да се преценява дали жалба, разгледана от „съд, който е компетентен и по наказателни дела“, по естеството си е обикновена жалба (т.е. жалба срещу решение, което все още не е влязло в сила), или извънредна жалба (т.е. жалба срещу влязло в сила решение) и дали въз основа на такава жалба „съд, който е компетентен и по наказателни дела“, има компетентност да разгледа случая цялостно — както от фактическа, така и от правна страна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2013 г.
1. В случай че уебсайтът на даден търговец изпълнява изискването за насочване [на дейността към държавата членка по местоживеенето на потребителя], член 15, параграф 1, буква в) от Регламент № 44/2001 поставя ли като допълнително и неписано условие изискването съдържанието на уeбсайта, с който оперира търговецът, да мотивира потребителя да сключи съответния договор, като в резултат на това информацията от уебсайта да е в причинно-следствена връзка със сключването на договора?
2. В случай че е необходимо да е налице причинно-следствена връзка между изискването за насочване [на дейността към държавата членка по местоживеенето на потребителя] и сключването на съответния договор, член 15, параграф 1, буква в) от Регламент № 44/2001 изисква ли в допълнение договорът да е сключен от разстояние?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2013 г.
Изисква ли се националната юрисдикция, която иска ускорена процедура за преюдициално запитване, да посочи конкретни причини за необходимостта от разглеждане на делото в кратки срокове съгласно член 105, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.
Следва ли определението за „доставка на стоки“ по смисъла на член 14, параграф 1 от Директива 2006/112 във връзка с член 345 от ДФЕС да се тълкува в смисъл, че допуска при условията по главното производство получателят по доставката да придобие правото на разпореждане върху стоки — движими вещи, определени само по своя род, чрез придобиване на собствеността върху същите чрез добросъвестно владение от несобственик на възмездно основание, допустимо по националното право на държавата членка, като се вземе и предвид, че по същото право собствеността върху такива вещи се прехвърля чрез предаването им?
За целите на доказването на осъществена „доставка на стоки“ по смисъла на член 14, параграф 1 от Директива 2006/112 по конкретна фактура във връзка с упражняването на правото на приспадане по член 178, буква а) от същата Директива на действително платения данък по същата фактура, получателят по доставката задължен ли е да докаже правата на собственост на доставчика, при условие, че предмет на доставката са движими вещи, определени по своя род, правото на собственост върху които се прехвърля чрез предаването им по правото на държавата членка, което право допуска и придобиването правото на собственост върху такива вещи чрез добросъвестно владение на възмездно основание от несобственик?
Следва ли също да се счита за доказана „доставка на стоки“ за целите на приспадането по смисъла на Директива 2006/112, когато получателят е осъществил последваща доставка на същите стоки, представляващи животни, подлежащи на идентификация — чрез износ с митническа декларация при условията на главното производство и няма доказателства за права на трети лица върху същите стоки?
За целите на доказването на осъществена „доставка на стоки“ по член 14, параграф 1 от Директива 2006/112 по конкретна фактура във връзка с упражняване на правото на приспадане на действително платения данък на основание член 178, буква а) от същата директива, следва ли да се приеме, че доставчикът и получателят, които не са земеделски производители, са недобросъвестни, когато при получаването на стоката не е предоставен документ от предишния собственик, в който е посочена ушната марка на животните съгласно изискванията на ветеринарномедицинското законодателство на Европейския съюз, не са посочени ушните маркери на животните във ветеринарномедицинското свидетелство, издадено от административен орган и придружаващо животните при транспортирането им за да бъде осъществена конкретната доставка?
Когато доставчикът и получателят са съставили самостоятелно описи на ушните марки на доставените им животни следва ли да се приеме, че са изпълнили изискванията на посоченото ветеринарномедицинско законодателство на Съюза, когато във ветеринарномедицинското свидетелство, придружаващо животните при доставката им, административен орган не е посочил ушните марки на животните?
Задължава ли член 242 от Директива 2006/112 доставчикът и получателят по главното производство, които не са земеделски производители да отчитат счетоводно предмета на доставката — животни, подлежащи на идентификация, съответно „биологични активи“, като прилагат МСС 41 и доказват контрола върху тези активи по предвидения в този стандарт ред?
Изисква ли член 226, точка 6 от Директива 2006/112 в данъчни фактури като спорните по главното производство да се посочат и ушните марки на животните, подлежащи на идентификация по ветеринарномедицинското законодателство на Съюза, и предмет на доставките, при условие, че такова изискване не е предвидено изрично по националното право на държавата членка за прехвърляне на правото на собственост върху такива животни и страните по доставката не са земеделски производители?
Допуска ли член 185, параграф 1 от Директива 2006/112 на основание национална разпоредба, като тази по главното производство, да се коригира приспадането на данъка при направен извод, че не е доказано правото на собственост на доставчика на стоките, предмет на доставката, когато: доставката не е анулирана от страна по същата; осъществена е последваща доставка на същите стоки от получателя; няма доказателства за предявени права на трети лица върху същите стоки — животни, подлежащи на идентификация; не се твърди недобросъвестност на получателя по доставката и когато прехвърлянето на правото на собственост върху такива стоки, определени само по своя род, се извършва чрез предаването им, съгласно националното право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.
Следва ли член 5, точки 1 и 3 от Регламент № 44/2001 […] да се тълкуват в смисъл, че представляват изчерпателно изключение от основното правило по член 2 при спорове за обезщетение?
Следва ли понятието „дела относно [деликтна или квазиделиктна отговорност]“ в член 5, точка 3 от Регламент [№ 44/2001] да се тълкува в смисъл, че в обхвата на посочената разпоредба попада и иск на кредитор срещу член на управителния съвет на дружеството за ангажиране на отговорността на управителя за задължения на дружеството, поради това че същият не е изпълнил формални изисквания за контрол върху финансовото състояние на дружеството и е позволил то да продължи да извършва дейност и да поема нови задължения?
Следва ли понятието „дела относно [деликтна или квазиделиктна отговорност]“ в член 5, точка 3 от Регламент [№ 44/2001] да се тълкува в смисъл, че в обхвата на посочената разпоредба попада и иск на кредитор срещу акционер на дружество за ангажиране на отговорността на последния за задължения на дружеството, поради това че същият е позволил дружеството да продължи да упражнява дейността си, въпреки че е било с недостатъчен капитал и трябвало да се обяви в ликвидация?
Следва ли понятието „дела относно [деликтна или квазиделиктна отговорност]“ в член 5, точка 3 от Регламент [№ 44/2001] да се тълкува в смисъл, че в обхвата на посочената разпоредба попада иск на кредитор срещу акционер на дружество, който се е ангажирал да плати задълженията на последното?
При положителен отговор на [втория въпрос], в Нидерландия или в Швеция следва да се счита, че са настъпили вредите, ако управителят е с местоживеене в Нидерландия, а нарушенията на неговите задължения са във връзка с шведско дружество?
При положителен отговор на [третия и четвъртия въпрос], в Нидерландия или в Швеция следва да се счита, че са настъпили вредите, ако акционерът е с местоживеене в Нидерландия, а дружеството е шведско?
При положение че в някой от посочените по-горе случаи трябва да се приложи член 5, точка 1 или 3 от Регламента, релевантен ли е с оглед на това прилагане фактът, че вземането е прехвърлено от първоначалния кредитор на друго лице?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.
Представлява ли здравната претенция „този продукт съдържа също калций и витамин D3, които спомагат за намаляване на рисковите фактори за развитие на остеопорозата и за фрактури“ претенция за намаляване на риска от развитие на определено заболяване по смисъла на член 2, параграф 2, точка 6 от Регламент […] № 1924/2006 […] дори ако тя не посочва изрично, че консумирането на този продукт намалява значително рисковите фактори за развитието на посоченото заболяване?
Включват ли се в понятията за търговска марка или за търговско наименование по смисъла на член 28, параграф 2 от Регламент […] № 1924/2006 […] и съобщенията с търговска цел, направени върху опаковката на продукта?
Трябва ли преходната разпоредба на член 28, параграф 2 от Регламент […] № 1924/2006 […] да се тълкува като позоваваща се на (всички) храни, които са съществували преди 1 януари 2005 г., или като позоваваща се на храните, носещи търговска марка или търговско наименование, които са съществували в този вид преди тази дата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Дело C-291/24: Steiermärkische Bank und Sparkasse и др., Съдебно решение от 29 януари 2026 г.", въведете само номера и годината на делото: "291/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "СЕС".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.