6.07 - Международни споразумения
Международни споразумения
Дело C-109/20: PL Holdings, Съдебно решение от 26 октомври 2021 г.
Трябва ли членове 267 ДФЕС и 344 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която позволява на държава членка да сключи с инвеститор от друга държава членка арбитражно споразумение ad hoc, даващо възможност да се продължи арбитражно производство, заведено въз основа на арбитражна клауза, идентична по съдържанието си с това споразумение, която се съдържа в сключено между тези две държави членки международно споразумение и е недействителна поради противоречието си със същите тези членове?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-379/20: Udlændingenævnet, Съдебно решение от 2 септември 2021 г.
Пречка ли е член 13 от [Решение № 1/80] за въвеждането и прилагането на нова национална мярка, съгласно която събирането на семейството на икономически активен турски гражданин, който законно пребивава в съответната държава членка, и неговото дете, което е навършило 15 години, зависи от условието да са налице много особени съображения за това, включително от гледна точка на целостта на семейството и от гледна точка на висшия интерес на детето?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-741/19: République de Moldavie, Съдебно решение от 2 септември 2021 г.
Следва ли член 1, точка 6 от ДЕХ и член 26, параграф 1 от ДЕХ да се тълкуват в смисъл, че придобиването от предприятие на страна по този договор на произтичащо от договор за доставка на електроенергия вземане, което не е свързано с инвестиция, притежавано от предприятие на трета за този договор страна срещу публично предприятие на друга договаряща страна по същия договор, може да представлява „инвестиция“ по смисъла на тези разпоредби, въпреки че във връзка с него приобретателят не е правил вноска в зоната на приемащата договаряща страна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-180/20: Комисия/Съвет (Accord avec l’Arménie), Съдебно решение от 2 септември 2021 г.
Допустимо ли е Съветът да включи член 37 ДЕС като материалноправно основание и член 218, параграф 8, втора алинея ДФЕС като процесуално основание при приемането на Решение 2020/246, с което се налага единодушие за приемането на позицията на Съюза по дял II от Споразумението за партньорство с Армения?
Законосъобразно ли е разделянето на акта относно позицията на Съюза в рамките на Съвета за партньорство с Армения на две отделни решения чрез приемането на Решения 2020/245 и 2020/246?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-194/20: Stadt Duisburg () и droit de séjour), Съдебно решение от 3 юни 2021 г.
Следва ли член 9, първо изречение от Решение № 1/80 да се тълкува в смисъл, че на него могат да се позовават турски деца, чиито родители не отговарят на условията, предвидени в членове 6 и 7 от това решение, и че той евентуално предполага съществуването на самостоятелно право на пребиваване в полза на тези деца в приемащата държава членка, както и съответно в полза на родителите, които действително упражняват родителските права върху тях
При утвърдителен отговор какви са условията за предоставяне на право на пребиваване на основание член 9, първо изречение от Решение № 1/80?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-826/18: Stichting Varkens in Nood и др., Съдебно решение от 14 януари 2021 г.
1) Трябва ли правото на Съюза, по-специално член 9, параграф 2 от Орхуската конвенция, да се тълкува в смисъл, че не допуска напълно да бъде изключено правото на обществеността (public) (на всеки) на достъп до правосъдие, доколкото не става въпрос за заинтересована общественост (public concerned) (заинтересовани страни)?
При утвърдителен отговор на [първия въпрос]:
2) Трябва ли правото на Съюза, по-специално член 9, параграф 2 от Орхуската конвенция, да се тълкува в смисъл, че в случай на твърдяно нарушение на процедурни изисквания и на право на участие по смисъла на член 6 от Конвенцията, които се прилагат спрямо обществеността, тази общественост (public) (всеки) трябва да има достъп до правосъдие?
Има ли значение обстоятелството, че в това отношение заинтересованата общественост (public concerned) (заинтересованата страна) има достъп до правосъдие и освен това може да изложи материално-правни основания пред съд?
3) Трябва ли правото на Съюза, по-специално член 9, параграф 2 от Орхуската конвенция, да се тълкува в смисъл, че не допуска достъпът до правосъдие на заинтересованата общественост (public concerned) (заинтересованата страна) да зависи от упражняването на право на участие по смисъла на член 6 от тази конвенция?
При отрицателен отговор на [третия въпрос]:
4) Трябва ли правото на Съюза, по-специално член 9, параграф 2 от Орхуската конвенция, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална разпоредба, която изключва достъпа до правосъдие на заинтересованата общественост (public concerned) (заинтересованата страна) по отношение на акт на публичен орган, ако тя може да бъде основателно упрекната, че не е предявила възражения срещу проекторешението (или срещу части от него)?
При отрицателен отговор на [четвъртия въпрос]:
5) Може ли въз основа на обстоятелствата в конкретен случай националният съд да се произнася неограничено относно това какво следва да се разбира под „който може да бъде основателно упрекнат“, или в този случай националният съд е длъжен да вземе под внимание определени гаранции на правото на Съюза?
6) До каква степен отговорът на [въпросите от трети до пети] е различен, когато става въпрос за обществеността (public) (всеки), ако същевременно тя не е заинтересована общественост (public concerned) (заинтересована страна)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-352/19: Région de Bruxelles-Capitale/Комисия, Съдебно решение от 3 декември 2020 г.
Следва ли условията за допустимост на жалба по член 263, четвърта алинея ДФЕС да се тълкуват в светлината на член 9 от Орхуската конвенция относно достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда?
Правилно ли е прието, че регион Брюксел-столица не е пряко засегнат от спорния акт по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС, и поради това жалбата му е недопустима?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-720/18: Ferrari, Съдебно решение от 22 октомври 2020 г.
При преценката дали е налице реално по вида и обхвата си използване по смисъла на член 12, параграф 1 от Директива 2008/95 […] в случай на марка, която е регистрирана за широка категория стоки, в случая сухопътни превозни средства, и по-специално автомобили и техните части, но която действително е използвана само за специален пазарен сегмент, в случая скъпи луксозни спортни автомобили и техните части, следва ли да се вземе предвид пазарът на регистрираната категория стоки като цяло, или може да се вземе предвид специалният пазарен сегмент
Когато използването за специалния пазарен сегмент е достатъчно, следва ли да се запазят правата върху марката в този сегмент в производство по заличаването ѝ поради нейната отмяна?
Представлява ли търговското разпространение на стоки втора употреба, които вече са били пуснати на пазара в Европейското икономическо пространство от притежателя на марката, използване на марката по смисъла на член 12, параграф 1 от Директива 2008/95/ЕО от притежателя?
Използва ли се марка, която е регистрирана не само за дадена стока, а и за частите от тази стока, по начин, който гарантира запазването на правата и по отношение на стоката, когато тази стока вече не е предмет на търговско разпространение, но предмет на търговско разпространение са обозначените с марката аксесоари и резервни части за обозначена с марката стока, която в миналото е била предмет на търговско разпространение?
Когато се преценява дали е налице реално използване, следва ли да се вземе предвид и дали притежателят на марката предлага определени услуги за стоки, които вече са били предмет на търговско разпространение, без при това да използва марката?
Следва ли при проверката на използването на марката в съответната държава членка (в случая Германия) по смисъла на член 12, параграф 1 от Директива 2008/95 […] да се вземе предвид и използването на марката в Швейцария съгласно член 5 от [Конвенцията от 1892 г.]?
Съвместимо ли е с Директива 2008/95 […] на притежателя на марка, чиято отмяна се иска, да се наложи задължение да посочи обстойно фактите, установяващи използването на марката, но рискът от невъзможността да се представят доказателства да се носи от ищеца, претендиращ заличаването на марката?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-720/19: Stadt Duisburg (Maintien des droits acquis après naturalisation), Съдебно решение от 21 октомври 2020 г.
Трябва ли член 7, първа алинея, от Решение № 1/80 да се тълкува в смисъл, че член на семейството на турски работник, който е придобил правата, предвидени в тази разпоредба, губи ползата от тези права, когато придобие гражданството на приемащата държава членка, като същевременно загуби предишното си гражданство?
В случай че на първия въпрос следва да се отговори утвърдително, може ли членът на семейството на турския работник при описаната ситуация да продължи да се позовава на правата по член 7 от Решение № 1/80, когато е загубил гражданството на приемащата държава членка, като е възстановил предишното си гражданство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-66/18: Комисия/Унгария (Enseignement supérieur), Съдебно решение от 6 октомври 2020 г.
Допустимо ли е Комисията да предяви иск за установяване на неизпълнение на задължения, когато в досъдебната процедура са определени по-кратки от обичайните срокове за отговор и се твърди нарушение на правото на добра администрация?
Компетентен ли е Съдът на Европейския съюз да разглежда иск за установяване на неизпълнение на задължения, основан на нарушение на разпоредбите на ГАТС, при положение че съществува система за уреждане на спорове в рамките на СТО?
Съвместимо ли е изискването за сключване на международно споразумение между Унгария и държавата по седалището на чуждестранно висше учебно заведение като условие за предоставяне на образователни услуги с принципа на национално третиране по член XVII от ГАТС?
Съвместимо ли е изискването чуждестранно висше учебно заведение да предлага обучение в държавата по седалището си като условие за предоставяне на образователни услуги в Унгария с член XVII от ГАТС, член 49 ДФЕС и член 16 от Директива 2006/123?
Ограничават ли спорните унгарски мерки основните права, гарантирани от член 13, член 14, параграф 3 и член 16 от Хартата на основните права на Европейския съюз и могат ли тези ограничения да бъдат обосновани съгласно член 52, параграф 1 от Хартата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.