6.07 - Международни споразумения
Международни споразумения
Дело C-784/18: Mellifera/Комисия, Съдебно решение от 3 септември 2020 г.
Являва ли се удължаването на одобрението на активното вещество „глифозат“ чрез регламент за изпълнение мярка с индивидуален характер („административен акт“) по смисъла на член 2, параграф 1, буква г) и член 10, параграф 1 от Регламент № 1367/2006, която подлежи на вътрешен преглед по искане на неправителствена организация?
Следва ли разпоредбите на Регламент № 1367/2006 относно достъпа до правосъдие в областта на околната среда да се тълкуват в съответствие с Конвенцията от Орхус така, че да позволяват вътрешен преглед и на актове с общ характер?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-86/19: Vueling Airlines, Съдебно решение от 9 юли 2020 г.
Следва ли при установена загуба на куфар авиокомпанията да обезщетява пътника винаги и във всички случаи с максималния размер на обезщетение от 1131 СПТ, тъй като е налице най-сериозната хипотеза от предвидените в член 17, параграф 2 и член 22, параграф 2 от Конвенцията от Монреал от 28 май 1999 г., или става въпрос за максимален размер на обезщетение, който може да бъде намален от съда в зависимост от съответните обстоятелства, включително в случай на загуба на куфар, така че сумата от 1131 СПТ да се предоставя само ако пътникът докаже, чрез всякакви правно допустими средства, че стойността на пренасяните в багажа предмети и лични вещи, както и на тези, които е трябвало да закупи вместо тях, достига този размер, или, при липса на такива данни, да се вземат предвид други параметри, като например теглото на куфара в килограми или фактът, че загубата на багажа е възникнала по време на пътуването на отиване или на връщане, с цел да се оцени неимуществената вреда вследствие на неудобствата, причинени от загубата на багажа?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-104/19: Donex Shipping and Forwarding, Съдебно решение от 9 юли 2020 г.
Невалиден ли е Регламент (ЕО) № 91/2009 по отношение на вносител в Съюза поради нарушение на член 2, параграф 11 от Регламент (ЕО) № 384/96, тъй като при извършване на уреденото в тази разпоредба сравнение Съветът на Европейския съюз не е взел предвид експортните сделки с определени видове от продукта, за да определи дъмпинговия марж за разглежданите продукти на неоказали съдействие китайски производители износители?
Невалиден ли е Регламент (ЕО) № 91/2009 по отношение на вносител в Съюза поради нарушение на член 2, параграф 10 от Регламент (ЕО) № 384/96, тъй като при сравняването на нормалната стойност на продуктите на индийски производител с експортните цени на сходни китайски продукти в рамките на изчисляването на дъмпинговия марж за разглежданите продукти Съветът и Комисията са отказали да вземат под внимание корекции във връзка с вносни митни сборове и косвени данъци в референтната страна (а именно Индия), както и корекции за разлики в производството и производствените разходи или тъй като при определянето на нормалната стойност Съветът и Комисията не са предоставили (своевременно) на китайските производители износители, оказали съдействие по време на разследването, всички данни, получени от индийския производител?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-654/18: Interseroh, Съдебно решение от 28 май 2020 г.
Следва ли член 3, параграф 2 от [Регламент № 1013/2006] […] да се тълкува в смисъл, че смеси от отпадъци от хартия, картон и хартиени изделия — съставени по такъв начин, че взети поотделно, съответните съставящи ги отпадъци попадат в обхвата на първите три тирета от позиция B3020 от приложение IX към Базелската конвенция и освен това съдържат допълнително до 10 % примеси — попадат в обхвата на код B3020 [от приложение IX към] Базелската конвенция и следователно спрямо тях се прилагат общите информационни изисквания по член 18, а не задължението за нотифициране съгласно член 4?
Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен:
Следва ли член 3, параграф 2 от [Регламент № 1013/2006] […] да се тълкува в смисъл, че смеси от отпадъци от хартия, картон и хартиени изделия — съставени по такъв начин, че взети поотделно, съответните съставящи ги отпадъци попадат в обхвата на първите три тирета от позиция B3020 от приложение IX към Базелската конвенция — и освен това съдържат допълнително до 10 % примеси, не могат да се класифицират в точка 3, буква ж) от приложение IIIA и следователно спрямо тях не се прилагат общите информационни изисквания по член 18, а [се прилага] задължението за нотифициране съгласно член 4?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-897/19: Ruska Federacija, Съдебно решение от 2 април 2020 г.
Следва ли държава членка на Европейския съюз, която разглежда искане за екстрадиция в трета държава на гражданин на държава от ЕАСТ, страна по Споразумението за ЕИП и по споразумение за предаване със Съюза, да уведоми тази държава от ЕАСТ за искането и при необходимост да й предаде лицето вместо да го екстрадира?
Задължена ли е държавата членка да провери, че екстрадицията няма да наруши правата по член 19, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз, особено когато на лицето е предоставено убежище от държавата от ЕАСТ именно поради наказателното преследване в държавата, отправила искането за екстрадиция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-532/18: Niki Luftfahrt, Съдебно решение от 19 декември 2019 г.
Налице ли е „злополука“, пораждаща отговорност на въздушния превозвач съгласно член 17, параграф 1 от [Конвенцията от Монреал], когато чаша с горещо кафе, поставена на масичката пред седалка в самолет по време на полет, се хлъзне по неизяснена причина, падне и причини изгаряне на пътник?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-213/18: Guaitoli и др., Съдебно решение от 7 ноември 2019 г.
Когато лице, претърпяло закъснение или отмяна на полет, поиска наред с общите обезщетения с предварително определен размер, посочени в членове 5, 7 и 9 от Регламент № 261/2004, също и обезщетение за вреди по член 12 от същия регламент, следва ли да се приложи член 33 от Конвенцията от Монреал, или „компетентната юрисдикция“ (както на международно, така и на вътрешно равнище) във всички случаи се определя по член 5 от Регламент № 44/2001?
В първата хипотеза, посочена в първия въпрос, трябва ли член 33 от Конвенцията от Монреал да се тълкува в смисъл, че урежда само разпределението на компетентността между държавите или в смисъл, че урежда и вътрешната териториална компетентност в отделната държава?
В първата хипотеза, посочена във втория въпрос, „изключително“ ли е приложението на член 33 от Конвенцията от Монреал и изключва ли то приложението на член 5 от Регламент № 44/2001, или двете разпоредби могат да се прилагат съвместно при преценката както на компетентността на държавата, така и на вътрешната териториална компетентност на нейните юрисдикции?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-70/18: A и др., Съдебно решение от 3 октомври 2019 г.
Следва ли член 7 от [Решение № 2/76] и съответно член 13 от [Решение № 1/80] да се тълкуват в смисъл, че тези разпоредби допускат национална правна уредба, в която се предвижда общото обработване и съхранение на биометрични данни на граждани на трети държави, включително и на турски граждани, във файл по смисъла на [член 2, буква в)] от [Директива 95/46], тъй като тази правна уредба не надхвърля необходимото за постигане на [преследваната] от нея законна цел, [а именно] предотвратяването и борбата с използването на фалшива самоличност и с документните измами?
От значение ли е за това обстоятелството, че срокът на съхранение на биометричните данни зависи от срока на законното и/или незаконното пребиваване на граждани на трети държави, включително и на турски граждани?
Следва ли член 7 от [Решение № 2/76] и съответно член 13 от [Решение № 1/80] да се тълкуват в смисъл, че национална правна уредба не представлява ограничение по смисъла на тези разпоредби, ако последиците от националната правна уредба за достъпа до трудовия пазар са твърде несигурни и непреки съгласно тези разпоредби, за да може да се приеме, че се възпрепятства този достъп?
Ако отговорът на [втория] въпрос е, че национална правна уредба, която с цел предотвратяването, разкриването и разследването на терористични или нетерористични престъпни деяния позволява от база данни да се предоставят на трети лица биометричните данни на граждани на трети държави, включително и на турски граждани, представлява ново ограничение, следва ли член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз във връзка с членове 7 и 8 от [нея] да се тълкува в смисъл, че не допуска такава национална правна уредба?
От значение ли е за това обстоятелството, че в момента на задържането на гражданин на трета държава поради подозрение, че е извършил престъпление, той носи в себе си документа за пребиваване, в който се съхраняват биометричните му данни?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-89/18: A, Съдебно решение от 10 юли 2019 г.
Трябва ли член 13 от Решение № 1/80 да се тълкува в смисъл, че национална мярка, която подчинява събирането на семейството между турски работник, който пребивава законно в съответната държава членка, и неговия/та съпруг/а, на условието тяхната връзка с тази държава членка да е по-силна от тази, която те имат с трета държава, представлява „ново ограничение“ по смисъла на тази разпоредба и ако това е така, дали подобна мярка може да бъде обоснована с целта да се гарантира успешно интегриране на гражданите на трета държава в съответната държава членка?
Предвид отговора на първия въпрос, необходимо ли е да се отговаря на втория въпрос?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.