4 - Вътрешна политика на Европейския съюз
Вътрешна политика на Европейския съюз
Дело C-833/21: Endesa Generación, Съдебно решение от 22 юни 2023 г.
Следва ли член 14, параграф 1, буква а), второ изречение от Директива 2003/96 да се тълкува в смисъл, че национално законодателство, което предвижда облагане с данък на въглищата, използвани за производството на електроенергия, отговаря на посоченото в тази разпоредба условие данъкът да е въведен „поради причини, свързани с опазването на околната среда“, когато, макар националният законодател да е посочил тази цел, тя не е включена в структурата на данъка, приходите от който се използват за финансиране на разходите на националната електроенергийна система, данъчната ставка е определена въз основа на калорийната мощност на използваните въглища и използването на други енергийни продукти, които се считат за по-екологично чисти, не подлежи на данъчно облагане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-163/22: Gmina Miasto Gdynia и Port Lotniczy Gdynia-Kosakowo/Комисия, Съдебно решение от 22 юни 2023 г.
Правилно ли е определено, че предоставеното публично финансиране представлява икономическо предимство за дружеството PLGK, независимо от факта, че то не е собственик на летищната инфраструктура, и коректно ли е определен размерът на помощта, подлежаща на възстановяване?
Съответства ли на принципите на защита на оправданите правни очаквания, правната сигурност и ефективната съдебна защита оттеглянето на първоначалното решение на Комисията и замяната му с ново решение в хода на съдебното производство?
Нарушени ли са процесуалните права на жалбоподателите и принципите на добра администрация, лоялно сътрудничество и защита на оправданите правни очаквания, поради това че Комисията не е позволила на жалбоподателите да представят становища относно нови фактически обстоятелства в оспорваното решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-259/22: Arysta LifeScience Great Britain/Комисия, Съдебно решение от 22 юни 2023 г.
Гарантирани ли са правата на защита на заявителя в процедурата по подновяване на одобрението на активното вещество тирама само в рамките на правата, изрично предвидени в член 12, параграф 3 и член 14, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 844/2012?
Допустимо ли е заявителят да оттегли едно от представителните употреби на активното вещество тирама от заявлението си за подновяване на одобрението и приложима ли е в случая административната насока на EFSA относно оттеглянето?
Законно ли е Комисията да се позовава на данни, свързани с употребата на тирама чрез листно пръскане, при оценката на заявлението за подновяване на одобрението за употреба като третиране на семена, след като заявлението за листно пръскане е оттеглено?
Допусната ли е грешка при преценката на значимостта на метаболита M1 и достатъчно ли е мотивирано наличието на риск, свързан с метаболита DMCS при употреба на тирама като третиране на семена?
Изисква ли принципът на предпазливостта провеждане на отделна оценка на въздействието (cost/benefit analysis) при отказ за подновяване на одобрението на активното вещество тирама?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-6/21: Германия/Pharma Mar и Комисия, Съдебно решение от 22 юни 2023 г.
Правилно ли е тълкувано и приложено понятието „фармацевтично предприятие“ по смисъла на точка 3.2.2 от политиката на EMA при преценката за безпристрастност на експертите?
Спазено ли е изискването за добра администрация по член 41, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз при прилагането на политиката на EMA относно конкуриращите се интереси?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-426/22: SOLE-MiZo, Определение от 20 юни 2023 г.
Допуска ли националната уредба или практика определянето на лихви върху възстановяван ДДС по начин, който не осигурява адекватно обезщетение за данъчно задълженото лице в съответствие с принципите на ефективност и данъчна неутралност?
Съвместима ли е практика, при която лихва се начислява само за ограничен период, с изискванията на правото на Съюза за пълна компенсация на загубата, причинена от недостъпността на сумите, включително обезценката на парите поради инфлацията?
Отговаря ли националната правна уредба на принципа на еквивалентност, доколкото условията за изплащане на лихви по искове, основани на правото на Съюза, се прилагат еднакво към аналогични искове по вътрешното право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-287/22: Getin Noble Bank (Suspension de l’exécution d’un contrat de crédit), Съдебно решение от 15 юни 2023 г.
Допускат ли член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, предвид принципите на ефективност и на пропорционалност, тълкуване на националната правна уредба или националната съдебна практика, съгласно което националният съд може — по‑специално с оглед на носените от потребителя задължения да уреди сметките си с търговеца или доброто финансово положение на търговеца — да не уважи молбата на потребителя за разпореждане от съда на привременна мярка (обезпечение на иска), изразяваща се в спиране, докато трае производството на изпълнението на договора, който вероятно ще бъде обявен за нищожен, след като от него бъдат отстранени неравноправните договорни клаузи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-520/21: Bank M. (Conséquences de l’annulation du contrat), Съдебно решение от 15 юни 2023 г.
Трябва ли член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 […], а също и принципите на ефективност, правна сигурност и пропорционалност, да се тълкуват в смисъл, че не допускат съдебна практика по тълкуването на националното право, съгласно която, в случай че сключеният от банката и потребителя договор за кредит е обявен за изначално недействителен поради наличието на неравноправни клаузи в него, освен връщане на платените в изпълнение на договора парични суми (банката — за главницата на кредита, а потребителят — за вноските, таксите, комисионите и застрахователните премии) заедно със законната лихва за забава от момента на поканата до плащането страните имат право да искат и друго, включително суми (по-конкретно възнаграждение, обезщетение, връщане на разходи или индексиране на платеното), дължими поради това, че:
1. страната, която е дала паричната престация, временно е била лишена от възможността да ползва своите пари и така е изгубила възможността да ги инвестира и по този начин да извлече от тях печалба;
2. страната, която е дала паричната престация, е понесла разходи за обслужването на договора за кредит и за прехвърлянето на парите на другата страна;
3. страната, която е получила паричната престация, е извлякла полза, състояща се в това, че е можела временно да ползва чуждите пари, в това число е можела да ги инвестира и по този начин да получи печалба;
4. страната, която е получила паричната престация, временно е имала възможност да ползва безвъзмездно чуждите пари, което би било невъзможно при пазарни условия;
5. покупателната стойност на парите е спаднала с времето, което означава, че е налице реална вреда за страната, която е дала паричната престация;
6. временното предоставяне на парите за ползване може да се разглежда като извършване на услуга, за която страната, дала паричната престация, не е получила възнаграждение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-183/22: Saint-Louis Sucre (Reconnaissance d’une organisation de producteurs), Съдебно решение от 15 юни 2023 г.
Трябва ли правилото, посочено в член 153, параграф 1, буква б) от Регламент № 1308/2013, съгласно което уставът на дадена организация на производители изисква нейните членове „да бъдат членове само на една организация на производители за всеки конкретен продукт на стопанството“, да се тълкува в смисъл, че се прилага само за членовете, които са производители?
С цел да се гарантира спазването на принципа, установен в член 153, параграф 2, буква в) от Регламент № 1308/2013, съгласно който членуващите производители трябва да контролират по демократичен начин своята организация и нейните решения:
– необходимо ли е при преценката на независимостта на членовете на организацията да се вземе предвид единствено обстоятелството, че техният капитал е собственост на едно и също физическо или юридическо лице, или трябва да се вземат предвид и други връзки, като например, в случай на членове, които не са производители, членството им в една и съща конфедерация на профсъюзи, а в случай на членове, които са производители, упражняването на управленски функции в рамките на такава конфедерация,
– достатъчно ли е, за да може да се направи извод, че членовете производители действително упражняват контрол върху тяхната организация, те да имат мнозинство от гласовете, или следва да се провери дали с оглед на разпределението на гласовете между действително независимите членове делът на гласовете на един или повече членове, които не са производители, ги поставя в положение, дори без да съставляват мнозинство, да могат да упражняват контрол върху решенията, взети от организацията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-132/22: Ministero dell’Istruzione, dell’Università e della Ricerca (Classements spéciaux), Съдебно решение от 15 юни 2023 г.
Трябва ли член 45, параграфи 1 и 2 ДФЕС и член 3, параграф 1, буква б) от Регламент № 492/2011 да се тълкуват в смисъл, че не допускат уредба като предвидената в член 1, параграф 655 от Закон № 205/2017, съгласно която за участие в процедурата за включване в списъците, съставени с цел последващото сключване на безсрочни и срочни преподавателски договори в италианските публични висши учебни заведения в областта на изкуствата, музиката и хореографията, се взема предвид само професионалният опит, придобит от кандидатите в тези национални учебни заведения, но не и в учебни заведения от същото равнище в други европейски държави, като се има предвид специалната цел на въпросната процедура за борба с несигурността на работните места в Италия, а ако Съдът не приеме, че това италианско законодателство теоретично противоречи на европейската правна уредба, могат ли предвидените в него мерки да се считат за пропорционални, по-конкретно на посочената по-горе цел от общ интерес?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-721/21: Eco Advocacy, Съдебно решение от 15 юни 2023 г.
Следва ли от общия принцип на предимство на правото на Съюза и/или на лоялно сътрудничество, поначало или в конкретния контекст на правото в областта на околната среда, че когато лице оспори по съдебен ред действителността на административен акт, като се позовава изрично или мълчаливо на конкретен акт от правото на Съюза, но не посочва кои разпоредби на акта са нарушени или с оглед точно на кое тяхно тълкуване, националният съд, пред който е подадена жалбата, трябва или може да я разгледа въпреки нормите на националното процесуално право, които изискват конкретните нарушения да бъдат посочени в писмените изявления на лицето?
Следва ли член 6, параграф 3 от Директива 92/43 да се тълкува в смисъл, че когато независимо от въпросите или опасенията, изразени от експертните органи, на етапа на предварителната проверка компетентният орган на държава членка е убеден, че не е необходима проверка, той трябва да изложи изрични и подробни мотиви, които могат да разсеят всяко разумно от научна гледна точка съмнение относно последиците от предвидените строителни работи за съответната европейска зона, и тези мотиви трябва изрично и индивидуално да отстраняват всяко от съмненията, изразени в това отношение в процеса на участие на обществеността?
Следва ли член 6, параграф 3 от Директива 92/43 да се тълкува в смисъл, че при прилагането на принципа, че за да се определи дали е необходимо впоследствие да се извърши проверка на последиците от даден план или проект за съответната територия, на етапа на предварителната проверка не следва да се вземат предвид мерките, предназначени за избягване или намаляване на вредните последици от плана или проекта за тази територия, компетентният орган на държава членка [не може] да вземе предвид характеристиките на плана или проекта, включващи отстраняване на замърсители, които могат да доведат до намаляване на вредните въздействия върху европейската зона, единствено поради това че тези характеристики не са предвидени като мерки за смекчаване на въздействието, дори да имат такъв ефект, и биха били включени в проекта като стандартни характеристики, независимо от въздействието върху съответната европейска зона?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.