всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

4 - Вътрешна политика на Европейския съюз

Вътрешна политика на Европейския съюз

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.

Следва ли член 1, параграф 4 от Директива 2004/18 да се тълкува в смисъл, че договорен комплекс, като този по главното производство, представлява „концесия за услуги“ по смисъла на тази разпоредба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.

Трябва ли член 23, параграф 2 от Регламент Брюксел I да се тълкува в смисъл, че техниката на т.нар. „съгласие чрез кликване“ с общите условия на сключен по електронен път договор за покупко-продажба като този по главното производство, които съдържат споразумение за предоставяне на компетентност, представлява общуване по електронен път, осигуряващо траен запис на това споразумение, по смисъла на тази разпоредба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.

Понятието „организация“ по смисъла на член 1, параграф 1, първа алинея, буква а), подточка ii) от Директива 98/59 има ли същото значение като това в контекста на член 1, параграф 1, първа алинея, буква а), подточка i) от нея?
При отрицателен отговор на първия въпрос, може ли „организацията“ по смисъла на член 1, параграф 1, първа алинея, буква а), подточка ii) от същата директива да се състои от организационно подразделение на предприятие, което е изградено или обхваща повече от една местна единица, наемаща работници?
В член 1, параграф 1, първа алинея, буква а), подточка ii) от посочената директива изразът „най-малко 20 души“ отнася ли се до броя на уволненията във всички организации на работодателя, или, напротив, той се отнася до броя уволнения във всяка отделна организация
С други думи, посоченото число „20“ означава ли 20 души „в отделна организация“ или 20 общо?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.

Допуска ли понятието „организация“ — като понятие на право[то на ЕС] от основно значение за определяне на това какво трябва да се разбира под „колективно уволнение“ в контекста на член 1, параграф 98 от Директива 59/5 и предвид това, че посочената директива представлява минимален стандарт — тълкуване, което позволява нормата за транспониране или за инкорпориране в националния правен ред на държавата членка — в случая на Испания — член 51, параграф 1 от СР — да свързва обхвата на определянето на числения праг само с „предприятието“ като цяло, като се изключат случаите, в които установеният в посочената разпоредба числен праг би бил надхвърлен, ако за референтна единица бъде приета „организацията“?
Трябва ли понятието „колективно уволнение“, предвидено в член 1, параграф 98, буква a) от Директива 59/51, което включва в обхвата си всички „уволнения[…], извършени от работодателя по една или повече причини, несвързани с конкретните работници“ при установения числен праг, да се тълкува — предвид общностния си обхват — в смисъл, че забранява или не допуска нормата за въвеждане или транспониране в националния правен ред да ограничава обхвата на това понятие до определен тип уволнения, а именно до уволненията по „икономически, технически, организационни или производствени“ причини, както е предвидено в член 1, параграф 1 от СР?
За целите на изчисляването на броя уволнения, които се вземат предвид при определяне дали евентуално е налице „колективно уволнение“ съгласно член 1, параграф 1 от Директива 98/59, било то под формата на „уволнени[е], извършен[о] от работодателя“ (буква а) от него), или на „прекратяване[…] на трудови[я] договор[…] по инициатива на работодателя по една или повече причини, несвързани с конкретните работници, […] при условие че са уволнени най-малко пет работници“ (буква б) от него), трябва ли да се отчитат случаите на индивидуално прекратяване на трудовите правоотношения поради изтичане на срочни договори (сключени за определено време или за извършване на дейност или услуга), каквито са предвидените в член 49, параграф 1, буква в) от Закона за статута на работниците?
Дали понятието „колективни уволнения по трудови договори, сключени за определен срок или за извършване на конкретни задачи“, използвано в член 1, параграф 2, буква а) от Директива 98/59, чието неприлагане се допуска от тази директива, се определя изключително от строго количествения критерий, предвиден в член 1, параграф 1, първа алинея, буква а), или освен това изисква причината за колективното прекратяване на договорите да произтича от една и съща рамка на колективно назначаване за един и същ срок, услуга или дейност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.

Следва ли правото на разпространение по член 4, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО да се тълкува в смисъл, че позволява на притежателя на изключителното право на разпространение на защитено произведение да се противопостави на предложението за продажба или на рекламата по отношение на оригинал или копие на това произведение, дори ако не е установено, че това предложение или реклама са довели до придобиването на закриляния обект от купувач в Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2015 г.

Приложими ли са описателните и неотличителни елементи на конфликтни марки при оценката на сходството между тях и риска от объркване?
Следва ли концептуалната прилика между знаци да се оценява независимо от отличителността на елементите им?
Какво е значението на слабо отличителната по-ранна марка при цялостната оценка на риска от объркване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.

Спазено ли е задължението на Общия съд да разгледа всички основания, изтъкнати от жалбоподателя, включително твърдението за неправилно възлагане на доказателствената тежест относно отличителния характер на марката?
Правилно ли е разпределена доказателствената тежест относно отличителния характер на вече регистрирана марка в производство за обявяване на недействителност?
Извършил ли е Общият съд правилна преценка на стандартите и обичайното в съответния сектор при оценката на отличителния характер на триизмерната марка?
Оценил ли е Общият съд отличителния характер на триизмерната марка въз основа на общото впечатление, което тя създава, а не само чрез анализ на отделните ѝ елементи?
Изопачил ли е Общият съд доказателствата, като е сравнил триизмерната форма на бутилката с двуизмерна характеристика ("цилиндрична секция")?
Допустимо ли е да се приеме, че марка, съставена от елементи, които поотделно са лишени от отличителен характер, е лишена от такъв характер и в нейната цялост?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.

Следва ли Федерална република Германия, при изпълнението на решение 2012/636/ЕС на Комисията, да извърши самостоятелна преценка дали услугата по доставка на колети между предприятия (B2B) представлява отделен продуктов пазар през релевантния период?
Длъжна ли е Федерална република Германия да изиска възстановяване на субсидията за пенсии на служителите, заети в сектора B2B, за периода 2003–2012 г. и да премахне тази субсидия за бъдещето?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.

Съвместим ли е обжалваният регламент с ценностите на правовата държава и гарантира ли ефективна съдебна защита при предоставянето на единна патентна закрила?
Съществува ли подходящо правно основание за приемането на обжалвания регламент съгласно член 118, първа алинея ДФЕС?
Дали обжалваният регламент е приет с цел, различна от преследваната от правомощието, и представлява ли злоупотреба с власт?
Допустимо ли е възлагането на изпълнителни правомощия на участващите държави членки и на специалния комитет към Административния съвет на Европейската патентна организация по отношение на определянето на таксите за поддържане и тяхното разпределение, без да се нарушава член 291, параграф 2 ДФЕС и принципите от решение Meroni?
Съвместимо ли е възлагането на административни задачи на Европейското патентно ведомство с принципите от решение Meroni?
Нарушени ли са принципите на автономия и еднакво прилагане на правото на Съюза поради връзката между обжалвания регламент и Споразумението относно Единния патентен съд и възможността държавите членки едностранно да определят приложимостта на регламента?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.

Трябва ли член 55 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, в редакцията му до 1 януари 2010 г., да се тълкува в смисъл, че се прилага в случай като този по главното производство, в който получателят на услугите е идентифициран за целите на ДДС едновременно в държавата членка, в която фактически са били извършени услугите, и в друга държава членка, а след това само в тази друга държава членка, и в който движимите материални вещи, до които се отнасят тези услуги, са били изпратени или превозени извън държавата членка, в която са били фактически извършени въпросните услуги, не вследствие на извършването на същите, а вследствие на по-късната продажба на тези стоки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form