4 - Вътрешна политика на Европейския съюз
Вътрешна политика на Европейския съюз
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.
Трябва ли член 1, параграф 3 от Рамковото решение да се тълкува в смисъл, че когато са налице сериозни данни, които сочат, че условията на задържане в издаващата държава членка са несъвместими с основните права, по-специално с член 4 от Хартата, изпълняващият съдебен орган може или трябва да откаже изпълнението на европейска заповед за арест, издадена за дадено лице с цел провеждане на наказателно производство или изпълнение на наказание лишаване от свобода, или той може или трябва да постави предаването на лицето в зависимост от условието да получи от издаващата държава членка информация, която му дава възможност да се увери в съответствието на посочените условия на задържане с основните права
Може (или трябва) ли за тази цел изпълняващата държава да определи конкретни минимални изисквания към условията на задържане, които следва да бъдат гарантирани?
Трябва ли член 5 и член 6, параграф 1 от Рамковото решение да се тълкуват в смисъл, че тази информация може да се предостави от съдебния орган на издаващата държава, или предоставянето на тази информация се извършва по реда на уредбата относно компетентността, установена в тази държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.
Допустимо ли е държава членка да упражни правото да изпрати кандидат за международна закрила в сигурна трета държава, след като вече е признала своята компетентност по Регламент „Дъблин III“ в рамките на процедура по обратно приемане?
Изисква ли се държавата членка, която приема обратно кандидата, да уведоми държавата членка, извършваща прехвърлянето, за своята национална правна уредба или практика относно изпращането в сигурна трета държава?
Задължена ли е компетентната държава членка при обратно приемане да възобнови процедурата по разглеждане на молбата за международна закрила от етапа, на който е била прекратена?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.
Може ли разпоредбата на член 13, параграф 1 от Директива 2004/48 да се тълкува в смисъл, че увредено в резултат на нарушение на право на интелектуална собственост лице, което претендира обезщетение за имуществени вреди, определено въз основа на размера на авторските и лицензионните възнаграждения или хонорари, които биха били дължими, в случай че нарушителят беше поискал разрешение да използва въпросното право на интелектуална собственост, няма право освен това да претендира и обезщетение за причинените му неимуществени вреди?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2016 г.
Ограничава ли националното право правомощията на националния съд да преценява неравноправния характер на клаузи за лихви за забава и предсрочна изискуемост в договори за ипотечен кредит съгласно Директива 93/13/ЕИО?
Може ли националното право да препятства възможността съдът да отмени или да не прилага клаузи, признати за неравноправни по смисъла на Директива 93/13/ЕИО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.
Спазено ли е изискването за мотивиране на решенията на EUIPO съгласно член 75 от Регламент № 207/2009?
Доказано ли е, че марката SMART WATER е била използвана действително в рамките на петгодишния период по смисъла на член 51, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009?
Налице ли са основателни причини, които да оправдаят липсата на действително използване на марката SMART WATER през релевантния период?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.
Трябва ли член 24 от Регламент № 44/2001 да се тълкува в смисъл, че хипотезата на „компетентност[…], която произтича от други разпоредби на настоящия регламент“, включва и случая, в който страните по договор за прехвърляне на правото върху марка, регистрирана в държава — членка на Съюза, са се договорили недвусмислено и безспорно да възложат компетентността за решаване на споровете във връзка с изпълнението на договорните задължения на съдилища в държава, която не е членка на Съюза и в която е местоживеенето (седалището) на ищеца, когато ищецът е сезирал съд в държава — членка на Съюза, на територията на която е местоживеенето (седалището) на ответника?
При утвърдителен отговор:
а) Трябва ли член 23, параграф 5 от Регламент № 44/2001 да се тълкува в смисъл, че не се отнася до клауза за възлагане на компетентност на съдилища в държава, която не е членка на Съюза, така че сезираният на основание член 2 от Регламента съд следва да се произнесе по въпроса за компетентността в съответствие с нормите на международното частно право, установени в неговото национално законодателство?
б) Може ли да се приеме, че спорът относно изпълнението по съдебен ред на поето със сключения между страните по този спор договор задължение за прехвърляне на правото върху марка, регистрирана в държава — членка на Съюза, се отнася до право, „за ко[е]то се изисква да бъде депозиран[о] или регистриран[о]“ по смисъла на член 22, точка 4 от Регламента, като се има предвид, че съгласно законодателството на държавата, в която е регистрирана марката, прехвърлянето на правото върху дадена марка подлежи на вписване в Регистъра на марките и на публикуване в Официалния бюлетин за индустриална собственост?
При отрицателен отговор [на първия въпрос], в положение като представеното в [първия] въпрос, допуска ли член 24 от Регламент № 44/2001 съдът, сезиран на основание член 2 от Регламента, да установи, че не е компетентен да реши спора, макар ответникът да се е явил пред този съд, дори и на последна инстанция, без да оспори неговата компетентност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.
Задължава ли член 16 от Регламент № 261/2004 националните органи да приемат мерки за прилагане, които дават основание на определения съгласно член 16 орган за предприемането на принудителни административни действия във всеки отделен случай на нарушение на член 5, параграф 1, буква в) и член 7 от Регламента, за да може във всеки такъв случай да се гарантира правото на обезщетение на пътника?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.
Трябва ли член 135, параграф 1, буква а) от Директива 2006/112/ЕО да се тълкува в смисъл, че услуги като разглежданите в настоящото дело, които са доставяни на застрахователно предприятие от трето лице, действащо от името и за сметка на застрахователя, при което третото лице няма никакви правоотношения със застрахованото лице, попадат в обхвата на освобождаването, посочено в тази разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.
1) По тълкуването на член 11, параграф 1 от Директивата за изпирането на пари:
а) Във връзка с член 7 от тази директива: същинско изключение ли въвежда общностният законодател от възможността за кредитните институции да приемат мерки за комплексна проверка по отношение на собствените си клиенти, когато същите са платежни институции, от своя страна подложени на собствена система за надзор, или само разрешение за въвеждане на подобно изключение?
б) Във връзка с член 5 от посочената директива: може ли националният законодател да транспонира изключението, намиращо се в посочената разпоредба, с различно от нейното съдържание?
в) По същия начин ли се прилага изключението по член 11, параграф 1 и по отношение на мерките за засилена комплексна проверка както по отношение на мерките за комплексна проверка?
2) При условията на евентуалност, в случай че в отговор на предходните въпроси се потвърди възможността за кредитните институции да приемат мерки за комплексна проверка и за засилена комплексна проверка по отношение на платежните институции:
а) Какъв е обхватът на възможността за кредитните институции да контролират дейността на платежните институции
Може ли да се приеме, че по силата на Директивата за изпирането на пари им е разрешено да осъществяват надзор на процедурите и мерките за комплексна проверка, приемани от платежните институции, или подобна възможност е запазена изключително за публичните институции, визирани от Директивата за платежните услуги, в случая Централната банка на Испания?
б) Необходимо ли е, за да упражнят това право да приемат мерки, кредитните институции да имат някакво специално основание, изведено от действията на платежната институция, или те по принцип могат да упражнят това право, като е достатъчно платежната институция да осъществява рискова дейност, каквато е извършването на парични преводи за чужбина?
в) Ако се приеме, че кредитните институции е необходимо да имат конкретно основание, за да приемат по отношение на платежните институции мерки за комплексна проверка:
i) Кои са релевантните действия, които банката трябва да има предвид с оглед на приемането на мерки за комплексна проверка?
ii) Може ли да се приеме, че кредитната институция е оправомощена да извърши преценка за тази цел на мерките за комплексна проверка, които прилага в своите процедури платежната институция?
iii) Фактът, че банката е установила в поведението на платежната институция нещо, което поражда съмнения, че тази институция е съдействала за изпирането на пари или финансирането на тероризма, налага ли упражняването на посоченото право?
3) В допълнение, ако се приеме, че кредитните институции са оправомощени да прилагат мерки за засилена комплексна проверка спрямо платежните институции:
а) Допустима ли е сред тях мярка, с която от платежните институции се изисква да предоставят данни относно самоличността на всички техни клиенти, от които произхождат преведените средства, както и относно самоличността на получателите?
б) Съвместимо ли е с Директивата за личните данни задължението на платежните институции да предоставят данни относно техните клиенти на кредитните институции, с които те са принудени да работят и с които в същото време се конкурират на пазара?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.