4 - Вътрешна политика на Европейския съюз
Вътрешна политика на Европейския съюз
Дело C-101/24: Xyrality, Съдебно решение от 18 декември 2024 г.
Следва ли член 28 от [Директивата за ДДС] да се прилага при обстоятелства като тези в главното производство, при които германско данъчнозадължено лице (разработчик) е предоставило преди 1 януари 2015 г. услуга по електронен път на установени на територията на [Съюза] данъчно незадължени лица (крайни клиенти) чрез пазар на ирландско данъчнозадължено лице за приложения, в резултат от което ирландското данъчнозадължено лице да се третира все едно е получило тези услуги от разработчика и ги е доставило на крайните клиенти, защото пазарът за приложения упоменава разработчика като доставчик и посочва германския данък върху оборота едва в издадените на крайните клиенти потвърждения на поръчки?
При утвърдителен отговор на първия въпрос: къде е мястото на доставка на фиктивната услуга, доставена от разработчика на пазара за приложения съгласно член 28 от [Директивата за ДДС] — в Ирландия, съгласно член 44 от тази директива, или [в Германия], съгласно член 45 от нея?
Ако съгласно отговора на първия и втория въпрос разработчикът не е доставил услуги [в Германия]: налице ли е данъчно задължение на разработчика за германски данък върху оборота съгласно член 203 от [Директивата за ДДС] поради това, че в съответствие с уговореното пазарът за приложения го упоменава като доставчик и посочва германския данък върху оборота в потвържденията на поръчките, които изпраща по електронната поща на крайните клиенти, въпреки че крайните клиенти нямат право на приспадане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-725/23: Tusnia, Съдебно решение от 12 декември 2024 г.
Трябва ли член 2, точка 8 от [Директива 2011/7] да се тълкува в смисъл, че в неговия обхват попадат освен основната сума за изпълнение на характерната престация за дадено договорно отношение, водещо до доставка на стока или предоставяне на услуга, също и възстановяването на разходите, възникнали във връзка с изпълнението на договора, за които длъжникът е поел договорно задължение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-118/23: Getin Holding и др., Съдебно решение от 12 декември 2024 г.
Трябва ли член 85, параграф 3 от Директива 2014/59/ЕС, разглеждан във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкува в смисъл, че не допуска прилагането на национална процесуална разпоредба, задължаваща съда, който е компетентен да разгледа жалби срещу решение на националния орган за преструктуриране за предприемане на мярка за управление на кризи, да съедини всички подадени до него жалби срещу решението, когато има опасност прилагането на тази разпоредба да направи изключително трудно и дори невъзможно постановяването на съдебно решение в разумен срок предвид големия брой жалби срещу решението на този орган?
Трябва ли член 85, параграф 3 от Директива 2014/59/ЕС, разглеждан във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкува в смисъл, че когато национален съд е сезиран с няколко жалби срещу решение на националния орган за преструктуриране за предприемане на мярка за управление на кризи, едната от които жалби е подадена от орган на институцията в режим на преструктуриране, разглеждането по същество само на тази жалба позволява да се приеме, че правото на ефективни правни средства за защита е осигурено по отношение на всяко друго лице, което също е обжалвало това решение, щом като този съд, от една страна, осъществява контрол за законосъобразност, без да е обвързан от посочените в разглежданата от него жалба основания, искания и правна база, и от друга страна, постановява съдебно решение с действие erga omnes, на което може да се позове всеки засегнат от посоченото решение, за да бъде обезщетен за причинената му с него вреда?
Трябва ли член 3, параграф 3 от Директива 2014/59/ЕС да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба не е приложима, когато националният орган за преструктуриране изпълнява също функции на временен управител по смисъла на член 29 от тази директива и функции по гарантиране на депозитите по смисъла на Директива 2014/49/ЕС, така че тя не изисква да се въведат структурни механизми, за да се осигури оперативната независимост на този орган и да се избегне всякакъв конфликт на интереси спрямо тези функции?
Трябва ли член 3, параграф 3 от Директива 2014/59/ЕС да се тълкува в смисъл, че когато националният орган за преструктуриране изпълнява също „надзорни функции“ или „други функции“ по смисъла на тази разпоредба и липсват писмени вътрешни правила, предназначени да осигурят оперативната независимост на този орган и предотвратяването на конфликтите на интереси между неговите функции по преструктуриране и другите му функции, спазването на тези изисквания все пак може да произтича от въвеждането на достатъчни за тази цел организационни и други мерки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-388/23: Golden Omega, Съдебно решение от 12 декември 2024 г.
Следва ли позиция 1516 от КН да се тълкува в смисъл, че в обхвата ѝ попада рибено масло под формата на етилови естери, получено чрез естерификация на мастни киселини с етанол?
Следва ли с оглед на тълкуването на позиция 1516 от КН, дадено в отговор на първия, втория, третия и четвъртия въпрос, Регламент за изпълнение 2019/1661 да се счита за валиден?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-527/23: Weatherford Atlas Gip, Съдебно решение от 12 декември 2024 г.
Трябва ли член 168 от Директива 2006/112/ЕО, разглеждан през призмата на принципа на данъчна неутралност, да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като тези в главното производство не допуска данъчният орган да откаже на данъчнозадължено лице правото да приспадне платения ДДС за получените административни услуги, когато е установено, че всички регистрирани разходи за получените услуги са включени в общите разходи на данъчнозадълженото лице и то извършва само облагаеми сделки, че предоставянето на услуги е изрично потвърдено от данъчния орган и че приложеният данъчен режим е на обратно начисляване (което изключва вреда за държавния бюджет)?
Може ли за целите на тълкуването на разпоредбите на членове 2 и 168 от Директива 2006/112/ЕО, при обстоятелства като тези в главното производство, услугите по управление и администриране (а именно услугите по оказване на съдействие и консултиране в различни области, финансови и правни консултации), предоставени между дружества в групата в полза на различни нейни членове, да се разглеждат от всеки член отчасти като използвани за целите на облагаеми сделки, т.е. получени за собствените му нужди?
Може ли за целите на тълкуването на разпоредбите на член 2 от Директива 2006/112/ЕО, когато е установено, че вътрешногруповите услуги не са предоставени в полза на някой от членовете на групата, за данъчнозадължено лице, действащо като такова, да се счита дружеството, което е част от групата, но за което се приема, че не се е възползвало от тези услуги?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-419/23: Nemzeti Földügyi Központ, Съдебно решение от 12 декември 2024 г.
Трябва ли член 63 ДФЕС и член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че допускат правна уредба на държава членка, в която към момента на повторното вписване в имотния регистър на право на ползване в резултат от производство за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка — след като е било окончателно заличено същото право на ползване, което е било вписано незаконосъобразно — не се предвижда задължителна проверка за законосъобразност на първоначалното вписване на правото на ползване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-331/23: Dranken Van Eetvelde, Съдебно решение от 12 декември 2024 г.
Противоречи ли член 51bis, параграф 4 от [Кодекса за ДДС] на член 205 от [Директивата за ДДС] във връзка с принципа на пропорционалност, тъй като тази разпоредба предвижда обективна солидарна отговорност и съдът не може да преценява тази отговорност, отчитайки индивидуалния принос в данъчната измама?
Противоречи ли член 51bis, параграф 4 от [Кодекса за ДДС] на член 205 от [Директивата за ДДС] във връзка с принципа на неутралност на ДДС, ако тази разпоредба трябва да се тълкува в смисъл, че дадено лице е солидарно задължено да заплати ДДС вместо законния платец, без да е необходимо да се вземе предвид приспадането на платения по получени доставки ДДС, което законният платец може да извърши?
Трябва ли член 50 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която позволява кумулиране на (административни и наказателноправни) санкции по различни производства за едни и същи деяния, които обаче са извършени в последователни години (но от наказателноправна гледна точка следва да се квалифицират като продължавано престъпление при еднородност на умисъла), при което деянието, отнасящо се до една година, е санкционирано по административноправен ред, а извършеното през друга година — по наказателноправен ред
Следва ли тези деяния да не се считат за неделимо свързани, тъй като са извършени през последователни години?
Трябва ли член 50 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, съгласно която срещу дадено лице може да бъде започнато производство за налагане на административно наказание глоба или имуществена санкция за деяние, за което то вече е било осъдено в наказателно производство с влязла в сила присъда, при което двете производства са проведени напълно независимо едно от друго и единствената гаранция, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на въпросното нарушение, се състои в това, че данъчният съд може да извърши проверка за пропорционалност по делото, като същевременно националната правна уредба не предвижда правила в това отношение и не позволява на административния орган да вземе предвид вече наложената наказателноправна санкция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-781/23: Malmö Motorrenovering, Съдебно решение от 12 декември 2024 г.
Трябва ли член 251 от [Митническия кодекс] да се тълкува в смисъл, че позоваването в параграф 3 на параграфи 1 и 2 означава, че изискването за изключителни обстоятелства по параграф 3 се прилага само когато вече разрешен срок заедно с поискано продължаване би означавал, че общият срок, през който стоките могат да останат под въпросния режим, надвишава 24 месеца
Или този член трябва да се тълкува в смисъл, че изискването за изключителни обстоятелства по параграф 3 се прилага по отношение на всички заявления за продължаване на срока, т.е. дори ако вече разрешеният срок заедно с поисканото продължаване не надвишава предвидения в параграф 2 срок от 24 месеца?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-300/23: Kutxabank, Съдебно решение от 12 декември 2024 г.
Член 4, параграф 2 и член 5 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета трябва ли да се тълкуват в смисъл, че при сключването на договор за ипотечен кредит произтичащото от тези разпоредби изискване за прозрачност е спазено по отношение на клаузата в договора, която предвижда периодичното актуализиране на лихвения процент според стойността на официален индекс, въведен с административен акт, който съдържа определението на този индекс, поради самия факт, че административният акт и миналите стойности на индекса са публикувани в официалния вестник на съответната държава членка, без следователно кредитодателят да е длъжен сам да информира потребителя за определението на този индекс и за колебанията на индекса в миналото, включително ако поради начина си на изчисляване индексът съответства не на процент възнаградителна лихва, а на годишен процент на разходите (ГПР), при условие че в резултат от публикуването си тези данни са достатъчно достъпни за средния потребител благодарение на указанията, дадени за тази цел от доставчика
Ако няма такива указания, длъжен ли е доставчикът пряко да предостави пълно определение на този индекс, а също и всяка релевантна информация, по-специално що се отнася до евентуалното предупреждение от страна на установилия индекса орган за особеностите на този индекс и последиците от тях, които може да се смятат за важни за потребителя, за да оцени правилно икономическите последици от сключването на предлагания му договор за ипотечен кредит
При всички положения длъжен ли е доставчикът да даде на потребителя цялата информация, чието предоставяне е задължително съгласно приложимата национална правна уредба към момента на сключването на договора?
Член 3, параграф 1 от Директива 93/13 трябва ли да се тълкува в смисъл, че за да се прецени дали евентуално е неравноправна клаузата в договор за ипотечен кредит с променлив лихвен процент, която предвижда периодичното актуализиране на лихвения процент според стойността на даден официален индекс, има значение фактът, че тази клауза препраща пряко и единствено към въпросния индекс, въпреки че от указанията в административния акт, с който е въведен индексът, следва, че поради произтичащите от начина на изчисляването му особености е необходимо да се приложи отрицателен марж, за да се изравни годишният процент на разходите (ГПР) по съответната сделка с пазарния ГПР, доколкото доставчикът не е информирал потребителя за тези указания, а те не са били достатъчно достъпни за средния потребител?
Член 3, параграф 1 от Директива 93/13 трябва ли да се тълкува в смисъл, че когато в клаузата, която предвижда периодичното актуализиране на лихвения процент по договор за ипотечен кредит, се използва референтен индекс, който се определя въз основа на приложимите годишни проценти на разходите (ГПР) за договорите, вземани предвид при изчисляването на последователните стойности на този индекс, обстоятелството, че тези ГПР включват елементи, произтичащи от клаузи, които впоследствие биват обявени за неравноправни, означава ли, че клаузата за актуализиране на лихвения процент по въпросния договор трябва да се смята за неравноправна и съответно непротивопоставима на потребителя?
Член 3, параграф 1 от Директива 93/13 трябва ли да се тълкува в смисъл, че когато използва референтен индекс в клаузата, която предвижда периодичното актуализиране на лихвения процент по договор за ипотечен кредит, доставчикът може ли да се смята по презумпция за добросъвестен поради самия факт, че това е официален индекс, установен от административен орган и използван от публичните администрации
Евентуалната неравноправност на подобна клауза трябва ли да се прецени според обстоятелствата по разглеждания случай, като се вземе предвид в частност неспазването на изискването за прозрачност и като предвиденият в тази клауза начин на изчисляване на процента на редовните лихви и произтичащото от него действително равнище на този процент се сравнят с обичайно приетите начини на изчисляване и — наред с друго — лихвените проценти, които са били прилагани на пазара към датата на сключване на съответния кредитен договор при кредити с еквивалентен размер и срок като тези по въпросния договор?
Член 3, параграф 1 от Директива 93/13 трябва ли да се тълкува в смисъл, че за да се прецени дали евентуално е неравноправна клаузата в договор за ипотечен кредит с променлив лихвен процент, която предвижда периодичното актуализиране на лихвения процент според стойността на определен референтен индекс, е от значение предвиденият в тази клауза начин на изчисляване на процента на редовните лихви и произтичащото от него действително равнище на този процент да се сравнят с обичайно приетите начини на изчисляване и — в частност — лихвените проценти, които са били прилагани на пазара към датата на сключване на кредитния договор при кредити с еквивалентен размер и срок като тези по въпросния договор
Могат ли да са релевантни и други аспекти на начина на изчисляване на договорния лихвен процент или на референтния индекс, ако са годни да създадат неравнопоставеност в ущърб на потребителя?
Член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 трябва ли да се тълкуват в смисъл, че ако по принцип договорът за ипотечен кредит с променлив лихвен процент не би могъл да се изпълнява без клаузата, която предвижда периодичното актуализиране на лихвения процент според стойността на определен референтен индекс и която е обявена за неравноправна, но обявяването на договора за недействителен в неговата цялост би изложило потребителя на особено неблагоприятни последици, тези членове допускат ли националният съд да замени тази клауза с диспозитивна разпоредба от националното право, при условие че тази диспозитивна разпоредба има еквивалентен обхват като клаузата, чието заместване се обсъжда
Може ли националният съд да изменя клаузата, като добавя в нея елемент, годен да отстрани неравнопоставеността, която тя създава в ущърб на потребителя?
Член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 трябва ли да се тълкуват в смисъл, че ако договорът за ипотечен кредит не би могъл да се изпълнява без дадена клауза, която е обявена за неравноправна, тези членове допускат ли да се приложи разпоредба от националното право, съгласно която доставчикът би имал правото да изиска връщане на цялата сума на кредита заедно с лихви по законния лихвен процент, считано от датата, на която сумата е била предоставена на разположение на потребителя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-3/24: MISTRAL TRANS, Съдебно решение от 5 декември 2024 г.
Трябва ли понятието „външен експерт-счетоводител“, съдържащо се в член 2, параграф 1, точка 3, буква а) от Директива [2015/849], да се тълкува в смисъл, че се прилага и в случаите, в които счетоводните услуги се предоставят само на свързани с външния експерт-счетоводител лица?
При утвърдителен отговор на първия въпрос трябва ли член 58, параграф 1 от Директива [2015/849] да се тълкува в смисъл, че при преценката на пропорционалността на наложената санкция е от значение, че:
а) счетоводните услуги се предоставят само на свързани с доставчика им лица;
б) начинът на водене на счетоводството чрез външен експерт-счетоводител е избран от съображения за ефективност в рамките на група от свързани предприятия, а не по критерии, произтичащи от нормативни актове или основани на икономическата действителност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.