всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

4 - Вътрешна политика на Европейския съюз

Вътрешна политика на Европейския съюз

Дело C-123/23: Khan Yunis, Съдебно решение от 19 декември 2024 г.

Трябва ли член 33, параграф 2, буква г) във връзка с член 2, буква р) от Директива 2013/32 да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, съгласно която подадена в тази държава членка молба за международна закрила трябва да се отхвърли като недопустима, когато подадена преди това в друга държава членка молба за международна закрила е била окончателно отхвърлена като неоснователна?
Трябва ли член 33, параграф 2, буква г) във връзка с член 2, буква р) от Директива 2013/32 да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, съгласно която подадената в тази държава членка молба за международна закрила трябва да се отхвърли като недопустима, когато кандидатът вече е подал молба за международна закрила в друга държава членка и процедурата е прекратена от другата държава членка, тъй като кандидатът се е отказал от молбата си в тази държава членка, и по-специално когато новата молба е подадена преди компетентният орган на втората държава членка да вземе решение за прекратяване на разглеждането на предходната молба поради нейното негласно оттегляне в съответствие с член 28, параграф 1 от същата директива?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-717/22: Sistem Lux, Съдебно решение от 19 декември 2024 г.

1) Дали член 42, параграф 2 от [Митническия кодекс на Съюза], изброяващ изчерпателно видовете административни санкции, които могат да се прилагат за неспазване на митническото законодателство, във връзка с член 17, пар.1 от [Хартата], трябва да се тълкува в смисъл, че е недопустима национална правна уредба като тази по чл. 233, ал. 6 от Закона за митниците, предвиждаща като допълнителна административна санкция конфискацията /отнемане в полза на държавата/ на предмета на нарушението
Дали отнемането на предмета на нарушението е допустимо в случаите, когато отнеманото имущество принадлежи на лице, различно от извършителя на нарушението?
2) Дали член 42, параграф 1 от [Митническия кодекс на Съюза], във връзка с член 49, пар. 3 от Хартата, трябва да се тълкува в смисъл, че е недопустима национална правна уредба като тази по чл. 233, ал. 6 от Закона за митниците, предвиждаща като допълнителна санкция конфискацията (отнемане в полза на държавата) на предмета на нарушението, наред с налагане на наказание „глоба“, като непропорционална санкционна намеса в правото на собственост, която е несъразмерна с преследваната легитимна цел, в случаите, когато отнеманото имуществото, предмет на нарушението, принадлежи на извършителя на нарушението и в случаите, когато принадлежи на трето лице, различно от нарушителя — въобще, и в частност в случаите, когато нарушителят не е извършил нарушението умишлено, а при форма на вина непредпазливост?
3) Трябва ли per argumentum a fortiori нормите на член 2, параграф 1 от Рамково решение 2005/[212], във връзка с член 17, параграф 1 от Хартата, както и на основание решение от 14.[1].2021 година […] на Съда на Европейския съюз, [Окръжна прокуратура – Хасково и Апелативна прокуратура – Пловдив (C‑393/19, EU:C:2021:8)], да се тълкуват в смисъл, че същите са относими и в случаите, когато деянието не съставлява престъпление, а административно нарушение, като разликата между двете е единствено критерият „големи размери“, съобразно приетото от съдебната практика стойностно изражение на предмета на контрабандата[?] Дали в този случай член 1, тире четвърто от Рамково решение [2005/212], както и член 2, точка 4 от Директива [2014/42], трябва да се тълкуват в смисъл, че понятието „конфискация” означава именно наказание или мярка, които са постановени от съд и не е допустимо същите да бъдат наложени от административен орган, и в този смисъл не е допустима национална правна уредба като тази по член 233, алинея 6 от Закона за митниците, във връзка с член 231 от Закона за митниците[?]
1) Дали член 15, във връзка с член 42, параграф 1 от [Митническия кодекс на Съюза] трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като тази по чл. 233, ал. 1 от Закона за митниците, във връзка с чл. 7 от Закона за административните нарушения и наказания, предвиждаща налагане на наказание за неумишлена контрабанда, в случаите на извършено поради небрежност митническо нарушение, свързано с неспазването на съответната форма за деклариране на превозваните през границата на страната стоки[?] Допустима ли е национална правна уредба, която в такива случаи позволява нарушението да се квалифицира като митническата контрабанда, извършена по непредпазливост, или умисълът е задължителен елемент от състава на митническата контрабанда?
2) Дали член 42, параграф 1 от [Митническия кодекс на Съюза] трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като тази по чл. 233, ал. 1 от Закона за митниците във връзка с чл. 7 от Закона за административните нарушения и наказания, която позволява за нарушение, покриващо състава на понятието „митническа контрабанда“ и извършено за първи път, да се налага еднакво по вид и размер наказание — „глоба“ в размер от 100 до 200 % от митническата стойност на предмета на нарушението, независимо от това дали то е извършено умишлено, или непредпазливо?
3) Дали член 42, параграф 2 от [Митническия кодекс на Съюза] трябва да се тълкува в смисъл, че е недопустима национална правна уредба като тази по чл. 233, ал. 6 от Закона за митниците, предвиждаща като допълнителна административна санкция конфискацията (отнемане в полза на държавата) на стоките или вещите, предмет на нарушението, чието притежание не е забранено[?] Дали отнемането на предмета на нарушението е допустимо в случаите, когато отнеманото имущество принадлежи на лице, различно от извършителя на нарушението?
4) Дали член 42, параграф 1 от [Митническия кодекс на Съюза], във връзка с член 49, параграф 3 от [Хартата] трябва да се тълкува в смисъл, че е недопустима национална правна уредба като тази по чл. 233, ал. 6 от Закона за митниците, предвиждаща като допълнителна санкция конфискацията (отнемане в полза на държавата) на стоките или вещите, предмет на нарушението, чието притежание не е забранено, наред с налагане на наказание „глоба“, като непропорционална санкционна намеса в правото на собственост, която е несъразмерна с преследваната легитимна цел, в случаите, когато отнеманото имуществото, предмет на нарушението, принадлежи на извършителя на нарушението и в случаите, когато принадлежи на трето лице, различно от нарушителя — изобщо, и в частност в случаите, когато нарушителят не е извършил нарушението умишлено, а при форма на вина непредпазливост?
5) Дали член 5, [точка] 3 от [Митническия кодекс на Съюза], във връзка с член 41 от [Хартата], трябва да се тълкува в смисъл, че органите, осъществяващи митнически контрол, следва да спазват разпоредбите на Европейския кодекс за добри практики на администрацията, и по-специално членове от 6 до 10 включително, и не е допустима национална правна уредба като тази по чл. 233, ал. 1 от Закона за митниците, във връзка с чл. 7, ал. 2 от ЗАНН, която позволява наказването на лица, които формално и по непредпазливост са извършили нарушение на митническото законодателство, с наказанията за умишлено деяние, както и с отнемане в полза на държавата на основание чл. 233, ал. 6 от ЗМ на предмета на нарушението, принадлежащ на трето лице, без преди това неизрядното лице да е било упътено какви действия в съответствие със закона да предприеме и как надлежно да оформи по предвидения от закона начин документите си за превоз на стоки през държавна граница, която е външна за ЕС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-573/22: Foreningen C и др., Съдебно решение от 19 декември 2024 г.

Трябва ли член 2, параграф 1, буква в) и член 370 от Директива 2006/112/ЕО във връзка с част А, точка 2 от приложение X към нея да се тълкуват в смисъл, че не допускат държава членка, която на 1 януари 1978 г. е облагала с ДДС дейност по публично радиоразпръскване, финансирана със задължителна по закон такса, плащана от всяко лице, собственик на устройство, което може да приема радиопрограми, да може да продължи да облага тази дейност, независимо дали тя попада в обхвата на понятието „доставка[…] на услуги, извършвана възмездно“ по смисъла на посочения член 2, параграф 1, буква в)?
Трябва ли член 370 във връзка с част А, точка 2 от приложение X към Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че държава членка може да запази възможността си да облага с ДДС задължителна медийна такса като посочената в първия въпрос, ако след влизането в сила на 1 януари 1978 г. на Шеста директива 77/388/ЕИО държавата членка е изменила системата на таксата, преминавайки от налагане на такса за притежаването на радио- и телевизионни приемници към налагане на такса за притежаването на каквото и да било устройство, което може пряко да приема аудио-визуални програми и услуги, включително смартфони, компютри и т.н.?
Трябва ли член 370 във връзка с част А, точка 2 от приложение X към Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че държава членка може да запази възможността си да облага с ДДС задължителна медийна такса като посочената в първия въпрос, ако след влизането в сила на 1 януари 1978 г. на Шеста директива 77/388 държавата членка е изменила системата на таксата така, че по-малка част от постъпленията от таксите се използват, по преценка на министъра на културата, за финансирането на i) радио- и телевизионни организации, които получават обществени субсидии, но самите те не са обществени организации, и ii) медийни и филмови организации, които допринасят за извършването на радио- и телевизионни дейности, но самите те не извършват такива?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-65/23: K GmbH (Traitement de données personnelles des employés), Съдебно решение от 19 декември 2024 г.

Трябва ли приета в съответствие с член 88, параграф 1 от [ОРЗД] национална разпоредба, като например член 26, параграф 4 от [BDSG], която предвижда, че обработването на лични данни — включително на специални категории лични данни — на наети лица за целите на трудовото или служебното правоотношение се допуска въз основа на колективни споразумения при спазване на член 88, параграф 2 от [ОРЗД], да се тълкува в смисъл, че следва винаги да се спазват и останалите изисквания на [ОРЗД], като например член 5, член 6, параграф 1 и член 9, параграфи 1 и 2 от [ОРЗД]?
При утвърдителен отговор на първия въпрос:
Трябва ли приета в съответствие с член 88, параграф 1 от [ОРЗД] национална разпоредба като член 26, параграф 4 от [BDSG] да се тълкува в смисъл, че при преценката на необходимостта от обработването на данните по смисъла на член 5, член 6, параграф 1 и член 9, параграфи 1 и 2 от [ОРЗД] страните по колективното споразумение (в случая страните по трудово споразумение) разполагат със свобода на действие, която подлежи на съдебен контрол само в ограничена степен?
При утвърдителен отговор на втория въпрос:
В такъв случай до какво се ограничава съдебният контрол?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-601/23: Credit Suisse Securities (Europe), Съдебно решение от 19 декември 2024 г.

Следва ли член 63 от [ДФЕС] да се тълкува в смисъл, че не допуска Кралство Испания, и по-конкретно самостоятелната от данъчна гледна точка историческа територия Биская, макар да прилага една и съща данъчна ставка спрямо местните и чуждестранните дружества, да не възстановява на последните удържания при източника данък във връзка с дивиденти, изплатени от местно дружество — и чуждестранните дружества да не могат да неутрализират съответните последици на основание спогодба за избягване на двойното данъчно облагане — но да възстановява изцяло този удържан данък на местните дружества, които също са претърпели загуби през съответната година?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-596/23: Pohjanri, Съдебно решение от 19 декември 2024 г.

Следва ли член 36, параграф 1 от Директива 2008/118/ЕО да се тълкува в смисъл, че подлежащите на облагане с акциз стоки трябва да се считат за стоки, „които се изпращат или превозват до друга държава членка, пряко или непряко, от продавача или за негова сметка“, така че този продавач дължи акциз във въпросната друга държава членка, когато действа по начин, който насочва избора на купувача към дружеството, натоварено с изпращането и/или превоза на тези стоки, като предлага и улеснява използването на определени дружества, които могат да бъдат натоварени с това?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-664/23: Caisse d’allocations familiales des Hauts-de-Seine, Съдебно решение от 19 декември 2024 г.

Трябва ли след [решение INPS] член 12, параграф 1, буква д) от Директива [2011/98], да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, като например [Френската република], в която при определянето на правото на социалноосигурително обезщетение се забранява да се вземат предвид родените в трета държава деца на притежателя на единно разрешение по смисъла на член 2, буква в) от тази директива, защото тези деца, които са на негова издръжка, не са влезли на територията на държавата членка на основание събиране на семейството или защото не са представени документи, позволяващи да се докаже, че те са влезли законно на територията на тази държава, като това условие не се изисква за децата на националните получатели на добавки или на граждани на друга държава членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-244/24: Kaduna, Съдебно решение от 19 декември 2024 г.

Трябва ли член 6 от Директива 2008/115 да се тълкува в смисъл, че не допуска издаването на решение за връщане на дата, на която чужденецът все още е в законен престой на територията на държава членка?
От значение ли е за отговора на горния въпрос обстоятелството дали решението за връщане съдържа датата, на която е краят на законното пребиваване, тази дата е в близко бъдеще и освен това правните последици от решението за връщане настъпват едва на тази по-късна дата?
Трябва ли член 1 от Решение за изпълнение 2023/2409 да се тълкува в смисъл, че предвиденото в него удължаване на срока на временната закрила се отнася и до категория граждани на трети страни, които по силата на факултативната разпоредба на член 2, параграф 3 от Решение за изпълнение 2022/382 вече са включени от държава членка в обхвата на Директива 2001/55, дори ако впоследствие тази държава членка реши да не предоставя повече временна закрила на тази категория граждани на трети страни?
Трябва ли член 4 от Директива 2001/55 да се тълкува в смисъл, че когато държава членка се е възползвала от предоставената с член 7, параграф 1 от тази директива възможност да предостави предвидената в посочената директива временна закрила и на други категории разселени лица (наричани по-нататък „факултативната група“), временната закрила на факултативната група продължава не само в случай на автоматично продължаване по член 4, параграф 1 за посочения в тази разпоредба срок, но и в случай на решение за продължаване по член 4, параграф 2 за посочения в тази разпоредба срок?
От значение ли е за отговора на въпроса дали временната закрила на тази факултативна категория лица продължава в случай на решение за удължаване на срока ѝ по смисъла на член 4, параграф 2 обстоятелството, че държава членка е решила да прекрати временната закрила на факултативната категория лица преди датата, на която Съветът е взел решение да продължи срока ѝ с една година съгласно член 4, параграф 2?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-295/23: Halmer Rechtsanwaltsgesellschaft, Съдебно решение от 19 декември 2024 г.

Следва ли член 49 и член 63, параграф 1 ДФЕС, както и член 15, параграф 2, буква в) и параграф 3 от Директива 2006/123/ЕО да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която забранява дялове от адвокатско дружество да бъдат прехвърлени на чисто финансов инвеститор, нямащ намерение да упражнява в това дружество посочена във въпросната правна уредба професионална дейност, и която предвижда заличаване на вписването в адвокатската колегия на същото дружество в случай на нарушение на тази забрана?
Следва ли член 63 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която предвижда съдружник без право да упражнява някоя от професиите, позволяващи да се стане съдружник в адвокатско дружество, да няма право на глас, при положение че учредителният договор на това дружество съдържа редица разпоредби, които са от естество да защитят независимостта на адвокатите и на адвокатската дейност на дружеството?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-157/23: Ford Italia, Съдебно решение от 19 декември 2024 г.

Съвместимо ли е с член 3, параграф 1 от Директива 85/374 — и ако не е съвместимо, по каква причина — тълкуването, съгласно което се разширява отговорността на производителя по отношение на доставчика, дори когато доставчикът не е поставил физически своето име, марка или друг отличителен знак върху стоката, само защото наименованието, марката или другият отличителен знак на доставчика съвпадат изцяло или отчасти с тези на производителя?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 12930313233535 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form