4 - Вътрешна политика на Европейския съюз
Вътрешна политика на Европейския съюз
Дело C-677/22: Przedsiębiorstwo A. (Délai de paiement de 120 jours fixé par le débiteur), Съдебно решение от 6 февруари 2025 г.
Трябва ли член 3, параграф 5 от Директива 2011/7 да се тълкува в смисъл, че за изрично договаряне от предприятията на надвишаващ 60 дни срок за плащане може да става дума единствено при договори, чиито разпоредби не са определени само от едната от страните по договора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-511/23: Caronte & Tourist, Съдебно решение от 30 януари 2025 г.
Следва ли член 102 ДФЕС, разгледан в светлината на принципите на защита на конкуренцията и на ефективност в действията на администрацията, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като произтичащата от прилагането на член 14 от [Закон № 689/81] — както се тълкува в съдебната практика — който задължава [AGCM] да образува производство за установяване на злоупотреба с господстващо положение в рамките на 90‑дневен срок от момента, в който органът е узнал за съществените елементи на нарушението, които могат да бъдат изчерпани в първия сигнал за нарушението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-205/23: Engie Romania, Съдебно решение от 30 януари 2025 г.
Може ли твърдяно нарушение на транспонираното в националното законодателство задължение за прозрачност на доставчиците на природен газ спрямо битовите клиенти, считано в посоченото законодателство за административно нарушение, да доведе и до задължаването от страна на компетентния национален орган на доставчик на природен газ да прилага в отношенията си с потребителите наложена по административен ред цена, която не отчита принципа на свободно формиране на цените на пазара на природен газ — принцип, установен с разпоредбите на член 3, параграф 1 от Директива [2009/73]?
Може ли фактът, че доставчик на природен газ е санкциониран както от органа за защита на потребителите, така и от органа за енергийно регулиране чрез издаването на два отделни акта за административно нарушение, с които на доставчика се налагат едни и същи мерки (дублиране на административни актове за налагане на мерки), да се счита за обосновано ограничение на [правото на всеки да не бъде съден или наказван два пъти за едно и също престъпление] по смисъла на разпоредбите на член [50] от [Хартата], или това нарушава [посоченото право]?
В съответствие ли е с принципа на пропорционалност такова кумулиране на актове на различни органи, с които се налагат едни и същи мерки за едни и същи деяния?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-253/23: ASG 2, Съдебно решение от 28 януари 2025 г.
Трябва ли правото на Съюза, и по-специално член 101 ДФЕС, член 4, параграф 3 ДЕС, член 47 от [Хартата], както и член 2, точка 4 и член 3, параграф 1 от [Директива 2014/104] да се тълкува в смисъл, че не допуска тълкуване и прилагане на правото на държава членка, което не позволява на лице, което вероятно е претърпяло вреди в резултат на нарушение на член 101 ДФЕС, установено със задължителна сила въз основа на член 9 от [Директива 2014/104] или на транспониращите го национални разпоредби, да прехвърли правото си на иск, по-специално в случаите на колективно претърпени вреди или разпръснати вреди, на довереник — лицензиран доставчик на правни услуги, за да може последният да го упражни, като го обедини с правото на иск на други лица, за които се твърди, че са увредени, под формата на последващ (follow-on) иск, при положение че не съществуват други равностойни законови или договорни възможности за обединяване на вземанията за обезщетение за вреди, по-специално защото такива възможности не водят до осъдителни съдебни решения или не са целесъобразни по други процесуални причини, респ. са обективно неразумни по икономически причини и поради това предявяването по-специално на искове за вреди в малък размер би станало практически невъзможно или във всеки случай прекомерно трудно?
Трябва ли правото на Съюза да се тълкува по този начин поне когато въпросните права на иск за обезщетение за вреди трябва да се упражнят, без Европейската комисия или националните органи предварително да са приели решение със задължителна сила по отношение на твърдяното нарушение по смисъла на национални разпоредби, основани на член 9 от [Директива 2014/104] (т.нар. „самостоятелен (stand-alone) иск“), при положение че по вече посочените в първия въпрос причини не съществуват други равностойни законови или договорни възможности за обединяване на вземанията за обезщетение за вреди с цел предявяването им по гражданскоправен ред, и по-специално ако в противен случай преследването на нарушението на член 101 ДФЕС не би било възможно по никакъв начин, т.е. нито чрез правоприлагане по инициатива на публичноправни органи („public enforcement“), нито чрез правоприлагане по инициатива на частноправни субекти („private enforcement")?
Ако отговорът поне на един от двата въпроса е утвърдителен, трябва ли, ако не може да се направи съответстващо на правото на Съюза тълкуване, съответните норми на германското право да останат без приложение, като последицата от това би била цесиите поне от тази гледна точка да са действителни и да е възможно ефективно правоприлагане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-490/23: Neos/Ryanair и Комисия, Съдебно решение от 23 януари 2025 г.
Допуснал ли е Общият съд нарушение на задължението за мотивиране и грешки при прилагане на правото при преценката на връзката между правилата за държавните помощи и други разпоредби на Договорите, както и при преценката на задължението на Комисията за мотивиране?
Изопачил ли е Общият съд спорното решение и допуснал ли е грешки при прилагане на правото при преценката на задължението на Комисията за мотивиране, при прилагането на член 56 ДФЕС в сектора на въздухоплаването и при преценката на връзката между член 8, параграф 1 от Регламент „Рим I“ и правилата на вътрешния пазар?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-518/23: NEW Niederrhein Energie und Wasser, Съдебно решение от 23 януари 2025 г.
Трябва ли информацията, която търговецът следва да предостави съгласно член 7, параграф 1 и параграф 4, буква в) от Директива 2005/29 за начина, по който се изчислява цената, при ценообразуване, зависещо от потреблението, да е такава, че клиентът да може самостоятелно да изчисли цената въз основа на информацията, ако знае своето потребление?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-188/23: Conti 11. Container Schiffahrt II, Съдебно решение от 21 януари 2025 г.
Невалидно ли е изключението от задължението за нотифициране, установено в член 1, параграф 3, буква б) от Регламент [№ 1013/2016], поради нарушение на разпоредбите на Базелската конвенция […], ако изключението освобождава от задължението за нотифициране и такива опасни отпадъци в резултат от авария на борда на кораб, които в съответствие с решение[ Conti 11] следва да се считат за отпадъци по смисъла на тази дерогираща разпоредба?
При отрицателен отговор на [първия въпрос] трябва ли, с оглед на Базелската конвенция […], установеното с член 1, параграф 3, буква б) от Регламент [№ 1013/2016] изключение да се тълкува ограничително в смисъл, че остатъчни вещества в резултат от авария на борда на кораб като разглежданите в главното производство под формата на метален скрап и вода за гасене на пожар, смесена с шлаки и остатъци от товари, не трябва да се считат за отпадъци, генерирани на борда на кораби по смисъла на тази разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-424/23: DYKA Plastics, Съдебно решение от 16 януари 2025 г.
Трябва ли член 42, параграф 3 от Директива [2014/24] да се тълкува в смисъл, че съдържащото се в него изброяване на начините за определяне на техническите спецификации е изчерпателно и че следователно възлагащият орган е длъжен да определя техническите спецификации за обществените си поръчки по един от посочените в тази разпоредба начини?
Трябва ли член 42, параграф 4 от Директива [2014/24] да се тълкува в смисъл, че посочването в техническите спецификации на обществена поръчка на каменинови и бетонови канализационни тръби (в зависимост от конкретната канализационна система) следва да се счита за едно или повече от изброените в тази разпоредба посочвания, като например на определен тип тръби или начин на производството им?
Трябва ли член 42, параграф 4 от Директива [2014/24] да се тълкува в смисъл, че посочването в техническите спецификации на обществена поръчка на определен продукт, като например на каменинови и бетонови канализационни тръби (в зависимост от конкретната канализационна система), представлява посочване на специфични технически решения, което води до предвидения в тази разпоредба резултат (а именно „до облагодетелстване или отстраняване на някои предприятия или някои продукти“), тъй като поради това посочване предприятията, които предлагат алтернативни на този продукт решения, са изначално изключени и съответно поставени в неизгодно положение, макар и различни конкурентни предприятия да предлагат този продукт, или че е необходимо да не съществува никаква конкуренция по отношение на този продукт, като например по отношение на камениновите и бетоновите канализационни тръби (в зависимост от конкретната канализационна система), и че следователно наличието на такъв резултат може да се твърди само ако продуктът е характерен за определено предприятие, което единствено го предлага на пазара?
Трябва ли член 42, параграф 2 от Директива [2014/24] да се тълкува в смисъл, че установено нарушение на член 42, параграф 3 от Директива [2014/24] и/или на член 42, параграф 4 от Директива [2014/24] поради съдържащи се в техническите спецификации на обществените поръчки незаконосъобразни посочвания (например посочване на каменинови и бетонови канализационни тръби (в зависимост от конкретната канализационна система) предполага също и нарушение на член 42, параграф 2 от Директива [2014/24] и на свързания с него член 18, параграф 1 от Директива [2014/24]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-400/23: VB II (Information sur le droit à un nouveau procès), Съдебно решение от 16 януари 2025 г.
1) а)
Чл. 8, ал. 4, изр. 2 от Директива [2016/343] следва ли да се тълкува в смисъл, че ако едно лице е осъдено в негово отсъствие извън хипотезите на ал. 2 и му е наложено наказание „лишаване от свобода“, то при задържането му за изпълнение на това наказание следва да бъде информирано за решението, с което е осъден?
б) Какво е съдържанието за изискването по чл. 8, ал. 4, изр. 2 от Директива [2016/343] [съдържащо се в израза] „информиране … за решението“ и предполага ли [това изискване] връчване на копие от това решение?
2) а)
Съответна ли е на чл. 8, ал. 4, изр. 2 от Директива [2016/343] национална правна уредба, която — при разглеждане на наказателно обвинение и постановяване на осъдителен съдебен акт в отсъствието на подсъдимия, извън условията на чл. 8, ал. 2 от Директива [2016/343] — не предвижда никакъв ред и условия да бъде предоставена информация на задочно осъденото лице за правото му на нов процес с негово участие; и по-конкретно такава информация не се предоставя при задържането на задочно осъденото лице?
б) Има ли значение обстоятелството, че националната правна уредба — чл. 423 НПК — предоставя на осъденото в негово отсъствие лице информация за правото му на нов процес — но само след като това лице направи искане за отмяна на тази присъда и за провеждане на нов процес с негово участие, като му я предоставя под формата на съдебен акт, в отговор на това искане?
3) Кой е първият и кой е последният възможен момент, в който съдът следва да формира решението си дали наказателното производство, проведено в отсъствието на подсъдимия, попада извън условията на чл. 8, ал. 2 от Директива [2016/343] и да вземе мерки, така че да гарантира информирането по чл. 8, ал. 4, изр. 2 от нея?
5) а)
Съдържанието на израза „възможността да обжалва решението“ по чл. 8, ал. 4, изр. 2 от Директива [2016/343], визира ли правото на инстанционно обжалване, или се има предвид оспорване на влязъл в сила съдебен акт?
б) Какво следва да е съдържанието на информацията, която съобразно чл. 8, ал. 4, изр. 2 от Директива [2016/343] следва да се предостави на лице, осъдено в негово отсъствие извън условията на ал. 2, за „правото му на нов съдебен процес или на друго средство за правна защита, в съответствие с член 9“ — относно правото да получи такова средство за правна защита, ако оспори задочното си осъждане или относно правото да го поиска, като основателността на това искане ще бъде преценявана в един бъдещ момент?
6) Какво е съдържанието на израза „друго правно средство за защита, което позволява ново разглеждане на делото по същество, включително и разглеждане на нови доказателства, и може да доведе до отмяна на първоначалното решение“ в чл. 9, изр. 1 от Директива [2016/343]?
7) Съответен ли е на чл. 8, ал. 4 и чл. 9 от Директива [2016/343] национален закон — чл. 423 ал. 3 НПК — който изисква личното явяване на задочно осъдения като задължителна предпоставка за разглеждане и уважаване на неговото искане за нов процес?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.