4 - Вътрешна политика на Европейския съюз
Вътрешна политика на Европейския съюз
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
Нарушени ли са задълженията на Република Словения по член 14, буква б) от Директива 1999/31/ЕО, като не е осигурила в най-кратки срокове закриването на двадесет депа за отпадъци, които не са получили разрешение за продължаване на дейността си?
Спазени ли са задълженията на Република Словения по член 14, буква в) от Директива 1999/31/ЕО, като не е осигурила до 16 юли 2009 г. едно депо да бъде приведено в съответствие с изискванията на директивата, с изключение на тези по приложение I, точка 1?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2018 г.
Съвместима ли е с член 7, параграф 1 от Директива 93/13 и член 10 от Директива 2008/48 национална правна уредба, която позволява издаването на заповед за изпълнение по извлечение от счетоводните книги на банка, без съдът да може служебно да провери евентуално неравноправния характер на договорните клаузи и изпълнението на задълженията за информираност по Директива 2008/48, при положение че правилата за възражение не гарантират ефективно упражняване на правата на потребителя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
Следва ли разпоредбите на Директива 2009/72, и по-специално член 2, точки 5 и 6 и член 28, да се тълкуват в смисъл, че непременно представлява електроенергийна мрежа, а следователно и „разпределителна система“ по смисъла на тази директива, система, създадена и управлявана от частно образувание, към която са свързани ограничен брой производствени и потребителски единици и която на свой ред е свързана с обществената мрежа, без възможност да се изключат от тази класификация частните електроенергийни системи с такива характеристики, изградени преди влизането в сила на Директивата и първоначално създадени с цел производство на електроенергия за собствени нужди?
Единствената предоставена от Директива 2009/72 възможност за оползотворяване на специфичните характеристики на частна електроенергийна мрежа ли е тя да се причисли към категорията на затворените разпределителни системи по член 28 от посочената директива, или се допуска националният законодател да определи отделна категория разпределителни системи, по отношение на които се прилага опростен режим, различен от предвидения за затворените разпределителни системи?
Трябва ли Директивата да се тълкува в смисъл, че при всички случаи за затворените разпределителни системи по член 28 от Директива 2009/72 се изисква задължение за свързване на трети страни?
Допуска ли класифицирането на частна електроенергийна мрежа като затворена разпределителна система по смисъла на член 28 от Директива 2009/72 възможността националният законодател да предвиди в полза на тази система само изключенията от общия правен режим за разпределителните системи, изрично предвидени в член 28 и член 26, параграф 4 от тази директива, или — с оглед на посоченото в съображения 29 и 30 от Директивата — е позволено или наложено на държавата членка да предвиди други изключения от прилагането на общия правен режим за разпределителните системи, така че да се гарантира постигането на целите, посочени в съображенията?
Допускат ли разпоредбите на Директива 2009/72 — и по-специално съображения 29 и 30, член 15, параграф 7, член 37, параграф 6, буква б) и член 26, параграф 4 — национална правна уредба като разглежданата в настоящото производство, която предвижда за затворените разпределителни системи правила за диспечиране и обособеност, доста подобни на предвидените за обществените мрежи, и която предвижда относно общите разходи на електроенергийната система, че заплащането на тези суми е отчасти съизмеримо и с разходваното количество електроенергия в рамките на затворената разпределителна система?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
Трябва ли член 2, параграф 1, буква в), член 64, параграф 1, член 66, първа алинея, буква а) и член 73 от Директива 2006/112/ЕО да се тълкуват в смисъл, че телекомуникационен оператор (телевизия, интернет, мобилна и фиксирана мрежа) дължи ДДС за събраната от клиентите му предварително определена сума — в случай че по вина на клиента бъде прекратен договор, съдържащ задължение договорът да действа в определен период (минимален обвързващ срок), преди този период да изтече — равна на размера на дължимата от клиента основна месечна вноска по договора, умножен по броя на оставащите месечни вноски до края на минималния обвързващ срок, при положение че, когато фактурира посочената сума — независимо дали реално е събрана — операторът вече е преустановил извършването на услугите, ако:
a) в контекста на такива договори с фактурираната сума се цели клиентът да се откаже от неизпълнението на поетото от него задължение във връзка с минималния обвързващ срок и да бъдат поправени вредите, нанесени на оператора поради неизпълнението на това задължение — предвид главно пропуснатите ползи, които иначе е щял да реализира, ако договорът бе останал в сила до края на периода, договарянето на по-ниски тарифи, осигуряването на оборудване и други предложения, безплатно или на намалени цени, или разходите за реклама и привличане на клиенти;
б) сключените договори с минимален обвързващ срок предполагат по-голямо възнаграждение за лицата, осигурили сключването им, от това за сключените договори без минимален обвързващ срок, когато в единия или другия случай (тоест при договорите със или без минимален обвързващ срок) възнаграждението се изчислява въз основа на размера на месечните вноски, определен в сключените договори;
в) по националното право фактурираната сума се квалифицира като неустойка?
Възможно ли е евентуалното отсъствие на един или няколко от елементите, описани в подточките от първия въпрос, да промени отговора на този въпрос?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
Трябва ли понятието „една от страните“ в член 3, параграф 1 от Регламент № 861/2007 да се тълкува в смисъл, че включва и „встъпилата страна“, тоест участник в процедурата, който не е нито ищец (страна, завела делото), нито ответник (ответна страна), а се конституира в процедурата в подкрепа на ищеца (страната, завела делото) или на ответника (ответната страна)?
Ако „встъпилата страна“ не трябва да се счита за „страна“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Регламент № 861/2007:
Попада ли процедурата между ищеца (страната, завела делото) и ответника (ответната страна), започната с формуляр А, […] в приложното поле на Регламент № 861/2007 по смисъла на член 2, параграф 1 във връзка с член 3, параграф 1, ако ищецът и ответникът са с местоживеене в същата държава членка, в която е седалището на сезирания съд, и само „встъпилата страна“ е с местоживеене в друга държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
Налице ли е нарушение на свободното движение на капитали по член 63 от Договора за функционирането на Европейския съюз, ако намиращ се в чужбина и устойчиво управляван горски имот, получен в наследство, не подлежи на освобождаване от данък върху наследството съгласно член 55 quater от [Кодекса за данъка върху наследствата], при положение че подлежи на такова освобождаване съгласно член 55 quater от [Кодекса за данъка върху наследствата] намиращ се в страната и устойчиво управляван горски имот, получен в наследство?
Представлява ли значението на фламандския горски фонд по смисъла на член 55 quater от [Кодекса за данъка върху наследствата] императивно съображение от обществен интерес, обосноваващо режим, съгласно който от данък върху наследството могат да бъдат освобождавани само намиращите се във Фландрия горски имоти, които са устойчиво управлявани?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
Невалидни ли са член 1, буква в) и член 17 от Директива 2014/40/ЕС поради:
I. нарушение на общия принцип на Съюза на недопускане на дискриминация;
II. нарушение на общия принцип на Съюза на пропорционалност;
III. нарушение на член 5, параграф 3 ДЕС и принципа на Съюза на субсидиарност;
IV. нарушение на член 296, втора алинея ДФЕС;
V. нарушение на членове 34 и 35 ДФЕС и
VI. нарушение на членове 1, 7 и 35 от Хартата на основните права на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
Противоречи ли разпоредба, която предвижда налог върху общия баланс на кредитна институция, на свободата на предоставяне на услуги по член 56 и сл. ДФЕС и/или на свободното движение на капитали и плащания по член 63 ДФЕС, когато налогът се заплаща от кредитна институция със седалище в Австрия, извършваща банкови сделки с клиенти в останалата част на Европейския съюз, докато същият не се прилага за кредитна институция със седалище в Австрия, която извършва такива сделки в качеството си на оглавяваща група от кредитни институции чрез кредитна институция, която е част от групата, но чието седалище се намира другаде в Европейския съюз и чийто баланс поради нейната принадлежност към тази група следва да се консолидира с баланса на оглавяващата групата кредитна институция, тъй като налогът се плаща върху неконсолидирания (невключен в консолидиран финансов отчет) общ баланс?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
Трябва ли членове 63 ДФЕС и 65 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка като разглежданата в главното производство, по силата на която дивидентите, разпределяни от местно дружество, се облагат с данък, удържан при източника, когато се получават от чуждестранно дружество, а когато се получават от местно дружество, облагането им по общия ред на корпоративния данък се извършва в края на данъчната година, за която са получени, само при условие че последното дружество е имало положителен финансов резултат за тази данъчна година, като до подобно облагане може евентуално и да не се стигне изобщо, ако посоченото дружество прекрати дейността си, без да е постигнало положителен финансов резултат след получаването на дивидентите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.