4 - Вътрешна политика на Европейския съюз
Вътрешна политика на Европейския съюз
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
Следва ли член 33, параграф 3 от Директива 2008/118/ЕО да се тълкува в смисъл, че лице, което превозва от името на друго лице акцизни стоки към друга държава членка и което осъществява фактическо държане на тези стоки към момента, в който е възникнало задължение за плащане на акциз за тези стоки, е отговорно за плащането на този акциз съгласно тази разпоредба, дори да няма никакво право върху тези стоки или свързан с тях интерес и да не знае, че те подлежат на облагане с акциз, или ако знае, да не знае, че е възникнало задължение за плащане на акциз за тези стоки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
Трябва ли член 4, параграф 2 от Директива 93/13 да се тълкува в смисъл, че клаузите, които установяват плащането на вноски с фиксиран падеж, погасяващи първо лихвите, и предвиждат удължаване на срока на договора и увеличаване на вноските за погасяване на салдото по сметката, като това салдо [може да] нарасне значително в резултат от колебанията на валутните курсове, представляват основният предмет на кредит, деноминиран в чуждестранна валута и подлежащ на погасяване в национална валута, и не могат да се разглеждат поотделно?
Трябва ли член 3, параграф 1 от Директива 93/13 да се тълкува в смисъл, че клаузите, които установяват плащането на вноски с фиксиран падеж, погасяващи първо лихвите, и предвиждат удължаване на срока [на договора] и увеличаване на вноските за погасяване на салдото по сметката, което може да нарасне значително в резултат от колебанията на валутните курсове, създават значителна неравнопоставеност между правата и задълженията на страните по договора, по-специално доколкото излагат потребителя на несъразмерен курсов риск?
Трябва ли член 4 от Директива 93/13 да се тълкува в смисъл, че налага яснотата и разбираемостта на клаузите в договор за кредит, деноминиран в чуждестранна валута и подлежащ на погасяване в национална валута, да се преценява, към момента на сключване на договора, чрез позоваване на предвидимия икономически контекст, в настоящия случай последиците от икономическите затруднения в периода 2007—2009 г. за колебанията на обменните курсове, предвид експертния опит и познанията на специалиста — кредитодател и неговата добросъвестност?
Трябва ли член 4 от Директива 93/13 да се тълкува в смисъл, че налага яснотата и разбираемостта на клаузите в договор за кредит, деноминиран в чуждестранна валута и подлежащ на погасяване в национална валута, да се преценява въз основа на това дали кредитодателят, разполагащ с експертния опит и познанията на специалист, е съобщил на потребителя информация, и по-специално информация в числа, която е чисто обективна и абстрактна и не отчита икономическия контекст, способен да повлияе върху колебанията на обменните курсове?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
Трябва ли Директива 93/13 […], и по-специално член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от нея, разгледани във връзка с тълкуването, направено в решение [Banco Santander и Escobedo Cortés], да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба като защитната рамкова разпоредба на член 54, параграф 1 от Гражданския кодекс, която не позволява договорът да влошава положението на потребителя в нарушение на правната уредба, в която при забава на потребителя при погасяването на кредита за кредитора се предвиждат следните права:
– право на кредитора на лихви за забава до определена с правителствено постановление горна граница,
– право на кредитора на други санкции, които кредиторът може да приложи спрямо потребителя и които заедно с лихвите за забава са ограничени до размера на главницата на непогасения кредит,
– право на кредитора на обезщетение, когато претърпяната от кредитора вреда надхвърля лихвите за забава, а именно на обезщетение в неограничен размер според действителната вреда.
При утвърдителен отговор на първия въпрос, възпрепятства ли високото равнище на защита на правата на потребителите по член 38 от Хартата на основните права […] и член 4, параграф 2 и член 169, параграф 1 ДФЕС възможността потребителят да заплати за забавата при изпълнение на договорни задължения фиксираните разходи на кредитора, а не равностойността на действителната вреда, понесена от кредитора, дори ако действителната вреда е по-малка от фиксираните разходи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
Изпълнено ли е надлежно и в достатъчна степен изискването, наложено на държавите членки в член 23 от Директива 2008/48 — за въвеждане в националното право на ефективни, пропорционални и възпиращи санкции при неизпълнение от кредитора на задължението за оценка на кредитоспособността на потребителя — със санкцията за отговорност за административно нарушение, която е предвидена в член 138c, параграф 1a от Административнонаказателния кодекс при неизпълнение на задължението за оценка на кредитоспособността на потребителя, съдържащо се в член 8, параграф 1 от същата директива?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
Трябва ли член 11 от Директива 2003/109 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална уредба като тази в член 6, параграфи 9 и 11 от oöWFG, която предвижда право на гражданите на Съюза и на гражданите на държава — членка на ЕИП, и членовете на техните семейства по смисъла на Директива 2004/38 на социална помощ за жилище, без да изисква от тях да докажат владеене на език, а същевременно изисква от дългосрочно пребиваващите граждани на трети страни по смисъла на Директива 2003/109 да докажат по определен начин притежаването на базови знания по немски език като условие за получаването на тази помощ за жилище, чието предназначение е да смекчи прекомерна финансова тежест, като се има предвид обаче, че националното право предвижда и друга, допълнителна социална помощ (за жизнен минимум в зависимост от нуждите на конкретното лице съгласно oöBMSG), предназначена да осигури минималните основни жизнени потребности (включително потребността от жилище) за лица в тежко социално положение?
Трябва ли забраната за „пряка или непряка дискриминация“, основана на „расов признак или етнически произход“ по член 2 от Директива 2000/43 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална уредба като тази в член 6, параграфи 9 и 11 от oöWFG, която предвижда право на гражданите на Съюза и на гражданите на държава — членка на ЕИП, и членовете на техните семейства по смисъла на Директива 2004/38 на социално подпомагане (помощ за жилище съгласно oöWFG), без да изисква от тях да докажат владеене на език, а същевременно изисква от гражданите на трети държави (включително дългосрочно пребиваващите граждани на трети страни по смисъла на Директива 2003/109) да докажат по определен начин притежаването на базови знания по немски език?
При отрицателен отговор на втория въпрос:
Трябва ли забраната за дискриминация, основана на етнически произход, съгласно член 21 от Хартата да се тълкува в смисъл, че не допуска национална уредба като тази в член 6, параграфи 9 и 11 от oöWFG, която предвижда право на гражданите на Съюза и на гражданите на държава — членка на ЕИП, и членовете на техните семейства по смисъла на Директива 2004/38 на социална помощ (помощ за жилище съгласно oöWFG), без да изисква от тях да докажат владеене на език, а същевременно изисква от гражданите на трети държави (включително дългосрочно пребиваващите граждани на трети страни по смисъла на Директива 2003/109) да докажат по определен начин притежаването на базови знания по немски език?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
Трябва ли член 2 във връзка с членове 1 и 6 от Директива 85/374 да се тълкува в смисъл, че за (дефектна) стока следва да се счита и материален екземпляр от всекидневник, който съдържа неправилен от професионална гледна точка здравен съвет, чието спазване причинява вреда за здравето?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
Съвместимо ли е с член 40, параграф 2 от [Директива 2013/32] във връзка с член 4, параграф 2 от [Директива 2011/95], както и с членове 47 и 52 от [Хартата], решаващ орган на държава членка да предвижда, че оригинални документи никога не могат да представляват нови елементи или нови факти, ако тяхната автентичност не може да бъде установена
Ако това не е съвместимо: променя ли нещо в този случай обстоятелството, че в рамките на последваща молба кандидатът за международна закрила представи копия на документи или документи, получени от източник, който не подлежи на обективна проверка?
Следва ли член 40 от [Директива 2013/32] във връзка с член 4, параграф 2 от [Директива 2011/95] да се тълкува в смисъл, че при разглеждането на документи и определянето на доказателствената им стойност на решаващ орган на държава членка е разрешено да направи разграничение в зависимост от това дали те са представени в рамките на първа, или на последваща молба
Разрешено ли е на държава членка да не спазва повече задължението си за сътрудничество при представянето на документи в рамките на последваща молба, ако автентичността на тези документи не може да бъде установена?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
Допускат ли член 15, буква в) и член 2, буква е) от Директива 2011/95 тълкуването и прилагането на разпоредба на националното право, съгласно която тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен конфликт (в смисъл че цивилно лице поради самия факт на присъствието си на съответната територия би било изложено на реална опасност да претърпи посочените заплахи), когато това лице не е конкретно засегнато поради присъщи на личното му положение обстоятелства, могат да са налице само ако е определен минимален брой на цивилните жертви (убити или ранени)?
Трябва ли, за да се определи дали съществуват „тежки и лични заплахи“ по смисъла на член 15, буква в) от Директива 2011/95, да се извършва цялостна преценка на всички обстоятелства в конкретния случай и, ако не е така, какви други изисквания трябва да бъдат изпълнени за тази цел?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
Трябва ли член 103, параграф 3, буква б) и член 124, параграф 1, буква а) от Митническия кодекс на Съюза, разглеждани във връзка с принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания, да се тълкуват в смисъл, че се прилагат към митническо задължение, което е възникнало преди 1 май 2016 г. и към тази дата все още не е погасено по давност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
При обстоятелства като разглежданите в главното производство недопустима ли е съгласно Директивата за ДДС и принципите на данъчна неутралност, на правото на приспадане на ДДС и на данъчна сигурност национална правна уредба, която с откриването за икономическия оператор на производство по несъстоятелност автоматично и без допълнителни проверки изисква корекция на ДДС, като не допуска приспадане на ДДС за извършени преди обявяването на несъстоятелността облагаеми сделки и задължава икономическия оператор да заплати подлежащия на приспадане ДДС
При обстоятелства като разглежданите в главното производство недопустими ли са съгласно принципа на пропорционалност подобни норми на националното право, като се имат предвид икономическите последици за икономическия оператор и окончателният характер на подобна корекция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.