4 - Вътрешна политика на Европейския съюз

Изключва ли Директива 93/13, тълкувана с оглед на принципа на ефективност, в случай като разглеждания в главното производство прилагането на разпоредби за погасителна давност в следните хипотези: a) обявяване на клауза за неравноправна, б) евентуално възстановяване на суми, в) когато потребителят е ищец, и г) когато потребителят е ответник, включително по насрещен иск?
Ако отговорът на първия въпрос е изцяло или отчасти отрицателен, допуска ли Директива 93/13, тълкувана с оглед на принципа на ефективност, в случай като разглеждания в главното производство прилагането на национална съдебна практика, определяща датата на приемане на офертата за кредит, а не датата на възникване на сериозни финансови затруднения, като момент, от който започва да тече давността?
Представляват ли основен предмет на договора по смисъла на член 4, параграф 2 от Директива 93/13 клаузи като тези по главното производство, които предвиждат по-специално че швейцарският франк е разчетната валута, а еврото е валутата на изплащане, и съответно оставят валутния риск за сметка на кредитополучателя, при положение че размерът на разходите за обмен на валута не се оспорва и че са налице клаузи, предвиждащи възможност на определени дати кредитополучателят да упражни опция за конвертиране в евро съгласно предварително установена формула?
Изключва ли Директива 93/13, тълкувана с оглед на принципа на ефективност на [правото на Съюза], национална съдебна практика, съгласно която клауза или съвкупност от клаузи като разглежданите в главното производство са „ясни и разбираеми“ по смисъла на Директивата по съображения, че:
– в предварителната оферта за кредит подробно се посочват валутните операции, осъществявани при изпълнението на договора за кредит, и се уточнява, че обменният курс на еврото в швейцарски франкове е този, който се прилага два работни дни преди датата на събитието, което определя операцията, така както е публикуван на сайта на Европейската централна банка,
– в офертата се посочва, че кредитополучателят дава съгласието си за валутните операции по обмен на швейцарски франкове в евро и на евро в швейцарски франкове, необходими за функционирането и за погасяването на кредита, и че кредитодателят ще извърши конвертирането в швейцарски франкове на остатъка от месечните погасителни вноски в евро след заплащане на кредитните разходи,
– в офертата се посочва, че когато при валутната операция се получи сума, по-ниска по размер от изискуемата погасителна вноска в швейцарски франкове, погасяването на главницата ще бъде по-бавно и евентуално непогасената с вноската част от главницата ще бъде добавена към дебитното салдо по сметката в швейцарски франкове, и се уточнява, че погасяването на главницата по кредита се променя в зависимост от промените в обменния курс, прилаган към месечните погасителни вноски, в посока към повишаване или понижаване, и че това може да доведе до удължаване или намаляване на срока на погасяване на кредита и евентуално до промяна на общия размер на подлежащата на погасяване сума,
– в членовете „вътрешна сметка в евро“ и „вътрешна сметка в швейцарски франкове“ подробно са описани операциите, извършвани при всяко плащане на погасителна вноска, с които се кредитира и дебитира всяка сметка, а в договора се посочва по прозрачен начин конкретното функциониране на механизма на конвертиране на чуждестранната валута,
въпреки че в офертата не се упоменава изрично по-специално „валутният риск“, който се поема от кредитополучателя поради неполучаването на доходи в разчетната валута, нито „рискът от лихвени проценти“?
При утвърдителен отговор на четвъртия въпрос допуска ли Директива 93/13, тълкувана с оглед на принципа на ефективност на [правото на Съюза], национална съдебна практика, съгласно която клауза или съвкупност от клаузи като разглежданите в главното производство са „ясни и разбираеми“ по смисъла на Директивата, при положение че единственото обстоятелство в допълнение към изложените в четвъртия въпрос е извършването на симулация на обезценяване с [5 до 6] % на валутата на изплащане спрямо разчетната валута в договор с първоначален срок от [22 до] 25 години, без извън това да се използват думи като „риск“ или „затруднение“?
В чия тежест — на продавача или доставчика, или пък на потребителя е да докаже, че клаузата е изразена на „ясен и разбираем“ език по смисъла на Директива 93/13, включително и какви са обстоятелствата около сключването на договора?
Ако доказването на ясния и разбираем характер на клаузата е в тежест на продавача или доставчика, допуска ли Директива 93/13 национална съдебна практика, съгласно която при наличието на документи относно техниките на продажба кредитополучателите трябва да докажат, от една страна, че са получили информацията, съдържаща се в тези документи, и от друга страна, че банката им я е предоставила или, напротив, изисква това обстоятелство да създава оборима презумпция, че съдържащата се в документите информация е предоставена, включително и устно, на кредитополучателите, чието оборване е в тежест на продавача или доставчика, който носи отговорност за информацията, предоставяна от избраните от него посредници?
Може ли да се приеме, че е налице значителна неравнопоставеност в договор[и] като разглеждани[те] в главното производство, в ко[и]то двете страни понасят валутен риск, при положение че, от една страна, продавачът или доставчикът разполага с по-големи възможности от потребителя, за да предвиди валутния риск, а от друга страна, рискът, понасян от продавача или доставчика е ограничен, докато понасяният от потребителя е неограничен?