4 - Вътрешна политика на Европейския съюз
Вътрешна политика на Европейския съюз
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Следва ли член 44 от Директива 2006/112/ЕО и член 11, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 да се тълкуват в смисъл, че дружество със седалище в държава членка има постоянен обект в друга държава членка поради обстоятелството, че това дружество притежава в другата държава членка дъщерно дружество, което му предоставя човешки и технически ресурси по силата на договори, с които изключително му доставя маркетингови, регулаторни, рекламни и представителни услуги, които могат да окажат пряко влияние върху обема на продажбите му?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2022 г.
Допустимо ли е преюдициалното запитване, когато тълкуването на правото на Съюза няма връзка с предмета или фактите по основния спор?
Отговаря ли поставеният преюдициален въпрос на изискванията на член 94, буква в) от Процедурния правилник относно изложението на причините и връзката между правото на Съюза и националното законодателство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Допуска ли правото на Съюза, приложимо към финансовото подпомагане за стопанската 2014 г. — по-специално регламенти № 73/2009 и № 1122/2009 — установяването чрез националното законодателство на задължение за представяне на доказателство за правото на ползване на земеделска площ с цел получаване на финансово подпомагане по схемите за площ?
В случай че изложеното по-горе право на Съюза допуска посочената в първия въпрос национална правна уредба, допуска ли правото на Съюза (включително принципът на пропорционалност) в конкретния случай, когато правото на стопанисване на земеделската площ се доказва от бенефициера с представянето на договор за аренда на пасище (договор, по силата на който заявителят е придобил правото да стопанисва пасището на свой риск и в своя полза, срещу заплащане на аренда), национална правна уредба, която предвижда като условие за валидно сключване на такъв договор за аренда бъдещият арендатор да е само животновъд или собственик на животни?
Попада ли в определението за селскостопанска дейност по член 2 от Регламент № 73/2009 дейността на бенефициер по схема за плащане на площ, който сключва договор за аренда на пасище с цел придобиване на правото на стопанисване на тази площ и получаване на права на плащане през стопанската 2014 г., а впоследствие сключва договор за сътрудничество с животновъди, с който им позволява безвъзмездно да извършват паша на животните си на тази земя, като си запазва правото на ползване върху нея, но се задължава да не възпрепятства пашата и да извършва дейности по почистването ѝ?
Допуска ли правото на Съюза тълкуване на национална правна уредба като член 431, параграф 2 от Гражданския процесуален кодекс — отнасящ се до силата на пресъдено нещо на влязло в сила съдебно решение — в смисъл, че влязло в сила съдебно решение, с което се установява недопустимостта на заявление за плащане поради неспазване на националното право относно изискването за законосъобразност на документа за стопанисване/ползване на земята, за която е поискана схемата за площи през стопанската 2014 г. (в рамките на спор, в който се иска отмяна на решението за прилагане на многогодишни санкции), което тълкуване не позволява анализ на съответствието на това национално изискване с правото на Съюза, приложимо за стопанската 2014 г. в рамките на нов спор, в който се разглежда законосъобразността на акта за възстановяване на недължимо платените на заявителя суми за същата земеделска 2014 г., акт, основан на същата фактическа обстановка и на същата национална правна уредба, които са били предмет на анализ в рамките на предходното окончателно съдебно решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Следва ли член 124, параграф 1, буква д) от [Митническия кодекс на Съюза] да се тълкува в смисъл, че митническото задължение се погасява, когато в случай като разглеждания контрабандни стоки са задържани и впоследствие отнети, след като вече са били неправомерно въведени (освободени за потребление) на митническата територия на Съюза?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, следва ли член 2, буква б) и член 7, параграф 1 от [Директива 2008/118], както и член 2, параграф 1, буква г) и член 70 от [Директивата за ДДС] да се тълкуват в смисъл, че задължението за заплащане на акциз и/или ДДС не се погасява, когато в случай като разглеждания контрабандни стоки са задържани и впоследствие отнети, след като са били неправомерно въведени (освободени за потребление) на митническата територия на Съюза, дори когато митническото задължение е било погасено на основанието, предвидено в член 124, параграф 1, буква д) от [Митническия кодекс на Съюза]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Решението за налагане на финансова санкция, издадено от нидерландския централен административен орган, определен съгласно член 2 от Рамково решение [2005/214], и подлежащо на обжалване пред прокуратурата, която е йерархично подчинена на министерството на правосъдието, отговаря ли на критериите за „решение, което подлежи на обжалване пред съд, който е компетентен по наказателни дела“ по смисъла на член 1, буква а), подточка ii) от Рамковото решение?
Може ли критерият, съгласно който решението за налагане на финансова санкция трябва да подлежи на обжалване пред „съд, който е компетентен по наказателни дела“, да се смята за изпълнен, при положение че подаването на жалба до кантоналния съд е възможно едва на по-късен етап от производството, а именно след отхвърлянето ѝ от прокурора, и освен това в някои случаи е обвързано със задължение за внасяне на парична сума, равна по размер на наложената санкция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Противоречи ли сам по себе си общ/универсален режим за запазване на данни — дори и да е подчинен на строги ограничения относно запазването и достъпа — на разпоредбите на член 15 от Директива 2002/58, тълкувани с оглед на Хартата?
Допустимо ли е национален съд — когато преценява дали да обяви за несъвместима национална мярка, приета в изпълнение на Директива 2006/24 и предвиждаща общ режим за запазване на данни (подчинен на необходимия строг контрол върху запазването и/или във връзка с достъпа), и по-специално когато разглежда пропорционалността на такъв режим — да вземе предвид факта, че доставчиците на услуги могат законно да запазват данни за свои търговски цели и могат да бъдат задължавани да ги запазват по съображения, свързани с националната сигурност, извън предвидените в разпоредбите на Директива 2002/58?
Във всеки случай следва ли национален съд да обяви национална мярка за несъвместима с разпоредбите на член 15 от Директива 2002/58, когато тази мярка предвижда общ режим за запазване на данни за целите на борбата с тежки престъпления и когато въз основа на всички налични доказателства е стигнал до извода, че такова запазване е както от съществено значение, така и строго необходимо за постигането на целта за борба с тежката престъпност?
Какви критерии следва да приложи национален съд, за да установи дали национална мярка за достъп до запазени данни е съвместима с правото на Съюза, и по-специално с Хартата, когато проверява дали такъв режим за достъп предвижда изисквания съгласно практиката на Съда на Европейския съюз независим предварителен контрол
Може ли при преценката си в това отношение съответният национален съд да вземе предвид наличието на последващ съдебен или независим контрол?
Допустимо ли е национален съд — в случай че е длъжен да установи несъвместимост на национална мярка с разпоредбите на член 15 от Директива 2002/58, тълкувани с оглед на Хартата — да ограничи действието във времето на обявяването на несъвместимостта, тъй като в противен случай би се стигнало до „породен от това хаос и увреждане на обществения интерес“?
Може ли национален съд — сезиран в контекста на производство, инициирано с цел да се разреши спор за допустимост на доказателство в наказателно производство, или при други обстоятелства с искане да установи несъвместимост на национално законодателство с член 15 от Директива 2002/58 и/или да не приложи това законодателство и/или да установи, че прилагането на такова законодателство е нарушило правата на лице — да откаже да удовлетвори исканията по отношение на данни, които са били запазени съгласно национална уредба, приета в изпълнение на задължението по член 288 ДФЕС за точно въвеждане в националното право на разпоредбите на директивите, или да се произнесе само за периода след постановяването на решението на Съда на Европейския съюз от 8 април 2014 г., Digital Rights Ireland и др., с което Директива 2006/24 се обявява за невалидна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Трябва ли член 16, буква л) от Директива 2011/83 да се тълкува в смисъл, че предвиденото в тази разпоредба изключение от правото на отказ е противопоставимо на потребител, който е сключил с посредник, действащ от свое име, но за сметка на организатора на развлекателна дейност, договор от разстояние за придобиването на право на достъп до тази дейност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Нарушени ли са задълженията на държавата членка по член 7, параграф 2 от Директива 2002/49/ЕО, като не са изготвени стратегически карти за шум за определени големи пътни оси?
Спазени ли са задълженията по член 8, параграф 2 от Директива 2002/49/ЕО, като не са изготвени планове за действие за определени агломерации, големи пътни оси и големи железопътни оси?
Изпълнено ли е задължението по член 10, параграф 2 във връзка с приложение VI от Директива 2002/49/ЕО за предоставяне на информацията от стратегическите карти за шум и резюметата на плановете за действие на Европейската комисия в предвидения срок?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Допустимо ли е държава членка да предоставя пълно освобождаване от облагане с акциз на енергийните продукти, използвани от енергоемки предприятия, единствено поради обстоятелството, че тези предприятия попадат в обхвата на схемата на Европейския съюз за търговия с квоти за емисии, съгласно член 17, параграф 1, буква б) и параграф 4 от Директива 2003/96/ЕО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.