всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

4.11 - Сближаване на законодателствата

Сближаване на законодателствата

Дело T-***/**: *****************, Определение от **.**.2022 г.

Притежава ли правен интерес страна, чиито искания са били изцяло уважени от апелативния състав, да иска изменение или отмяна на решението поради неразглеждане на всички основания или по-ранни марки?
Възможно ли е Общият съд да се произнесе по въпроси, по които апелативният състав на EUIPO не се е произнесъл?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.

Нарушени ли са правата на защита на заявителя поради това, че EUIPO е изпратило някои съобщения директно до заявителя, а не чрез неговия упълномощен представител, в нарушение на член 60, параграф 1 от Делегиран регламент (ЕС) 2018/625?
Правилно ли е Апелативният състав на EUIPO да приеме, че съществува вероятност от объркване между заявената марка и по-ранната марка по смисъла на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.

Нарушено ли е изискването за отказ на регистрация на марка поради описателен характер съгласно член 7, параграф 1, буква в) от Регламент 2017/1001, като не е извършена цялостна оценка на марката и не е доказан описателният ѝ характер?
Допустимо ли е да се приеме, че марката е в противоречие с обществения ред или добрите нрави по смисъла на член 7, параграф 1, буква е) от Регламент 2017/1001?
Спазени ли са процесуалните изисквания при отхвърляне на искането за признаване на придобита отличителност чрез използване по член 7, параграф 3 от Регламент 2017/1001?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.

Допустимо ли е използването на марката в различна форма, когато тези различия не променят отличителния характер на регистрираната марка?
Достатъчно ли е доказано сериозното използване на по-ранната марка за релевантните услуги?
Съществува ли вероятност от объркване между заявената марка и по-ранната марка по смисъла на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.

Налице ли е достатъчно доказателства за използване в търговската дейност на по-ранните фирмени наименования, чийто обхват не е само местен, така че да се обоснове заличаване на спорната марка съгласно член 8, параграф 4 и член 52, параграф 1, буква в) от Регламент № 40/94?
Допустимо ли е позоваване на фирменото наименование DORIT като самостоятелен по-ранен знак в производството по заличаване, при положение че то не е било изрично посочено в заявлението за заличаване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.

Допуснати ли са грешки при определянето на нивото на внимание на релевантната част от потребителите при оценката на риска от объркване между заявената марка и по-ранната марка?
Правилно ли е извършена сравнителната оценка на продуктите от клас 5, за които е поискано регистрацията на марката, спрямо продуктите, обхванати от по-ранната марка?
Правилно ли е извършена сравнителната оценка на знаците, включително по отношение на визуалната, фонетичната и концептуалната им прилика, при определяне на риска от объркване?
Съществува ли риск от объркване в съзнанието на релевантната част от потребителите по отношение на продуктите от класове 5 и 9, обхванати от заявената марка и по-ранната марка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.

Нарушени ли са правата на заявителя като титуляр на по-ранни права, на които се основава възражението по член 8, параграф 4 от Регламент № 207/2009?
Спазени ли са изискванията на правило 19, параграф 2, буква d) от Регламент № 2868/95 относно доказването на правото да се подаде възражение въз основа на по-ранни национални марки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.

Противоречи ли сам по себе си общ/универсален режим за запазване на данни — дори и да е подчинен на строги ограничения относно запазването и достъпа — на разпоредбите на член 15 от Директива 2002/58, тълкувани с оглед на Хартата?
Допустимо ли е национален съд — когато преценява дали да обяви за несъвместима национална мярка, приета в изпълнение на Директива 2006/24 и предвиждаща общ режим за запазване на данни (подчинен на необходимия строг контрол върху запазването и/или във връзка с достъпа), и по-специално когато разглежда пропорционалността на такъв режим — да вземе предвид факта, че доставчиците на услуги могат законно да запазват данни за свои търговски цели и могат да бъдат задължавани да ги запазват по съображения, свързани с националната сигурност, извън предвидените в разпоредбите на Директива 2002/58?
Във всеки случай следва ли национален съд да обяви национална мярка за несъвместима с разпоредбите на член 15 от Директива 2002/58, когато тази мярка предвижда общ режим за запазване на данни за целите на борбата с тежки престъпления и когато въз основа на всички налични доказателства е стигнал до извода, че такова запазване е както от съществено значение, така и строго необходимо за постигането на целта за борба с тежката престъпност?
Какви критерии следва да приложи национален съд, за да установи дали национална мярка за достъп до запазени данни е съвместима с правото на Съюза, и по-специално с Хартата, когато проверява дали такъв режим за достъп предвижда изисквания съгласно практиката на Съда на Европейския съюз независим предварителен контрол
Може ли при преценката си в това отношение съответният национален съд да вземе предвид наличието на последващ съдебен или независим контрол?
Допустимо ли е национален съд — в случай че е длъжен да установи несъвместимост на национална мярка с разпоредбите на член 15 от Директива 2002/58, тълкувани с оглед на Хартата — да ограничи действието във времето на обявяването на несъвместимостта, тъй като в противен случай би се стигнало до „породен от това хаос и увреждане на обществения интерес“?
Може ли национален съд — сезиран в контекста на производство, инициирано с цел да се разреши спор за допустимост на доказателство в наказателно производство, или при други обстоятелства с искане да установи несъвместимост на национално законодателство с член 15 от Директива 2002/58 и/или да не приложи това законодателство и/или да установи, че прилагането на такова законодателство е нарушило правата на лице — да откаже да удовлетвори исканията по отношение на данни, които са били запазени съгласно национална уредба, приета в изпълнение на задължението по член 288 ДФЕС за точно въвеждане в националното право на разпоредбите на директивите, или да се произнесе само за периода след постановяването на решението на Съда на Европейския съюз от 8 април 2014 г., Digital Rights Ireland и др., с което Директива 2006/24 се обявява за невалидна?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.

Трябва ли член 55, параграф 3 от Регламент 2016/679 да се тълкува в смисъл, че предоставянето от юрисдикция на временно разположение на журналисти на документи от преписка по съдебно производство, съдържащи лични данни, спада към изпълнението от тази юрисдикция на „съдебните [ѝ] функции“ по смисъла на тази разпоредба
В този контекст следва ли да се вземе предвид засягането на независимостта на магистратите при решаването на конкретни дела, до което може да доведе упражняването от надзорния орган на неговите правомощия
Следва ли да се отчетат естеството и целта на това предоставяне на процесуални документи, а именно да се даде възможност на журналистите да отразят по-добре развитието на съдебното производство, или още дали това предоставяне на документи почива на изрично правно основание във вътрешното право?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 19091929394381 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form