4.11 - Сближаване на законодателствата
Сближаване на законодателствата
Дело T-***/**: *****************, Документ от **.**.2022 г.
Правилно ли е извършена преценката за сходство между стоките и услугите, обхванати от заявената и по-ранната марка, включително относно функционалната им допълняемост, общите дистрибуционни канали и целевите групи?
Съществува ли висока степен на визуална, фонетична и концептуална сходство между сравняваните знаци с оглед доминиращия и отличителен елемент „honor“?
Обосновава ли комбинацията от сходство между знаците, идентичност или сходство между стоките и услугите и нормална отличителност на по-ранната марка вероятност за объркване по смисъла на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Документ от **.**.2022 г.
Трябва ли да се установи риск от объркване между словната марка на Съюза „META“ и по-ранната испанска словна марка „METALGIAL“ при идентични стоки от клас 5, с оглед на визуалното, фонетичното и концептуалното сходство между знаците, характера на релевантната публика и степента ѝ на внимание?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Документ от **.**.2022 г.
Съществува ли достатъчно пряка и конкретна връзка между знака „Makeblock“ и стоките, така че той да се счита за описателен по смисъла на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009?
Притежава ли оспорваната марка отличителен характер по смисъла на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009?
Може ли марката да въведе в заблуждение съответната публика по смисъла на член 7, параграф 1, буква ж) от Регламент № 207/2009?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Документ от **.**.2022 г.
Нарушени ли са съществени процесуални изисквания във връзка с идентификацията и подписите на членовете на Апелативния състав по член 165, параграф 2 от Регламент 2017/1001 и членове 32(f) и 39(5) от Делегиран регламент 2018/625?
Правилна ли е глобалната оценка за вероятността от объркване между марките по член 8, параграф 1, буква б) от Регламент 2017/1001, с оглед визуалното, фонетичното и концептуалното сходство, отличителността на по-ранната марка и начина на възприемане на стоките от релевантната публика?
Спазено ли е задължението за мотивиране по член 94, параграф 1 от Регламент 2017/1001 и принципите на добро управление и равно третиране по отношение на отклонението от предходната практика на EUIPO?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Документ от **.**.2022 г.
Може ли изразът „pluscard“ да бъде счетен за описателен по отношение на услуги, свързани с финансови операции и обслужване на клиенти във връзка с кредитни и други видове карти?
Са ли стилизиращите и фигуративни елементи на спорната марка достатъчни да преодолеят описателния характер на словесния елемент?
Допустимо ли е позоваване на широка известност на марката в държава членка, когато релевантната публика е англоговорящата част на Европейския съюз и не е поискано признаване на придобита отличителност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Документ от **.**.2022 г.
Правилно ли е извършена глобалната оценка на вероятността от объркване между заявения и по-ранните знаци съгласно член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009, като са отчетени степента на сходство между знаците, нивото на внимание на релевантната публика и евентуалната повишена отличителност на по-ранната марка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
1) Трябва ли изискванията, определени в Регламент [2016/679], да се тълкуват в смисъл, че искане за предоставяне на информация, отправено от данъчна администрация, като разглежданото в случая, с което се иска предоставяне на информация, съдържаща значителен обем лични данни, следва да спазва изискванията, определени в Регламент 2016/679 (по-специално в член 5, параграф 1 от него)?
2) Трябва ли изискванията, определени в Регламент [2016/679], да се тълкуват в смисъл, че данъчната администрация може да се отклони от разпоредбата на член 5, параграф 1 от посочения регламент, дори когато действащата в Латвия правна уредба не предоставя такова правомощие на тази администрация?
3) Може ли да се счита, при тълкуване на изискванията, определени в Регламент [2016/679], че е налице легитимна цел, която може да обоснове задължението, наложено чрез искане за предоставяне на информация като разглежданото в случая, да се предоставят всички искани данни в неограничен обем и неограничен период от време, без да се определи дата на изтичане на срока за изпълнението на искането за предоставяне на информация?
4) Може ли да се счита, при тълкуване на изискванията, определени в Регламент [2016/679], че е налице легитимна цел, която може да обоснове задължението, наложено чрез искане за предоставяне на информация като разглежданото в случая, да се предоставят всички искани данни, дори когато в искането за предоставяне на информация не се посочва (или се посочва непълно) целта на разкриване на информацията?
5) Може ли да се счита, при тълкуване на изискванията, определени в Регламент [2016/679], че е налице легитимна цел, която може да обоснове задължението, наложено чрез искане за предоставяне на информация като разглежданото в случая, да се предоставят всички искани данни, дори когато на практика това се отнася до абсолютно всички субекти на данни, публикували обяви в секция „Леки автомобили“ на даден интернет портал?
6) Какви критерии следва да се прилагат, за да се провери дали данъчна администрация, действаща като администратор, гарантира надлежно, че обработването на данни (включително събирането на информация) е в съответствие с изискванията, определени в Регламент [2016/679]?
7) Какви критерии следва да се прилагат, за да се провери дали искане за предоставяне на информация като разглежданото в случая е надлежно обосновано и засяга само отделни случаи?
8) Какви критерии следва да се прилагат, за да се провери дали обработването на лични данни се извършва в необходимата степен и по начин, който е съвместим с изискванията, определени в Регламент [2016/679]?
9) Какви критерии следва да се прилагат, за да се провери дали данъчна администрация, действаща като администратор, гарантира съответствието на обработването на данни с изискванията, определени в член 5, параграф 1 от Регламент [2016/679] (отчетност)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Трябва ли член 1, параграф 1, четвърта алинея и параграф 3, както и член 2в от Директива 92/13 да се тълкуват в смисъл, че срокът, в който спечелилият поръчката оферент може да подаде жалба срещу решение на възложителя, с което се обявява за допустима офертата на неспечелил оферент, може да се изчисли, като за отправна точка се вземе датата на получаване на това решение от спечелилия оферент, дори ако към тази дата, от една страна, неспечелилият оферент не е или все още не е обжалвал резултата от процедурата за възлагане на поръчката, и от друга страна, спечелилият оферент не е получил съответната информация относно правилата за оценяване на офертата на неспечелилия оферент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Допуска ли принципът на пропорционалност национална правна уредба, която при първо нарушение на забраната за продажба на тютюневи изделия на малолетни и непълнолетни лица предвижда, наред с налагането на административна санкция глоба, и спиране за петнадесет дни на разрешителното за продаване на такива изделия от икономическия оператор, нарушил забраната, ако тази правна уредба не надхвърля границите на подходящото и необходимото за постигането на целта за защита на човешкото здраве, и по-конкретно за намаляване на широкото разпространение на тютюнопушенето сред младите хора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Допустимо ли е отказът за регистрация на марка на Европейския съюз, съдържаща географското наименование „Andorra“, поради наличие на описателен характер по отношение на заявените стоки и услуги?
Спазено ли е изискването за мотивиране и принципите на правна сигурност, равно третиране, добра администрация и защита на правата на защита при постановяване на решението на EUIPO?
Може ли заявеният знак „Andorra“ да бъде приет за притежаващ отличителен характер по смисъла на член 7, параграф 1, буква b) от Регламент № 207/2009?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.