4.11 - Сближаване на законодателствата
Сближаване на законодателствата
Дело C-221/12: Belgacom, Съдебно решение от 14 ноември 2013 г.
Следва ли членове 49 и 56 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че предприятие със седалище в Белгия може да се позовава пред белгийските съдилища на основните правила на правото на Съюза, и по-специално на извежданото от посочените разпоредби задължение за прозрачност, във връзка с договор, който е извън приложното поле на някоя от директивите относно обществените поръчки, и с който договор белгийски орган прехвърля определени права на друго белгийско предприятие, без преди това да е провел публичен търг?
Стремежът да се избегне нарушение на съществуващ, сам по себе си безспорен и много специфичен договор, сключен между публичноправно юридическо лице и неконтролирано от него частноправно предприятие, или сключването на определена сделка или на договор за спогодба, целящ да уреди съществуващ спор относно тълкуването на посочения по-горе специфичен договор, като при сключването на тази спогодба се вземат предвид правата, признати на страните с предходно съдебно решение за налагане на привременни мерки, предвид обстоятелството, че без сключването на такава спогодба може да бъде нанесена сериозна вреда на осъществяваната от [посоченото юридическо лице дейност] и да бъде намалена нейната стойност, а потребителите могат междувременно да бъдат лишени от определени услуги, може ли да се разглежда като императивно съображение от общ интерес или най-малкото като обективно съображение за обосноваване, което дава право на юридическите лица на публичното право по изключение и в отклонение от принципа на равно третиране и от забраната на дискриминацията по причина на националност, закрепени в членове 49 и 56 ДФЕС, както и от извеждания от тези разпоредби принцип на прозрачност, да не проведат публичен търг, а да възложат пряко съответния договор?
Ако на втория въпрос може да се отговори утвърдително, за да може по-горе посочените и гарантирани от правото на Съюза основни свободи да не се ограничават повече от необходимото за постигане на преследваната цел, трябва ли по-горе посочената сделка или по-горе посочената спогодба да се ограничи до абсолютно необходимото минимално съдържание за уреждане на съществуващия спор, или за да избегнат бъдещи различия в тълкуването, намиращи се в разумна и логическа връзка със спора, страните могат да сключат и договор за спогодба, който надхвърля този абсолютен минимум, като същевременно се защитават интересите на потребителите и заедно с това се увеличава стойността на прехвърляната дейност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-473/12: IPI, Съдебно решение от 7 ноември 2013 г.
Следва ли член 13, параграф 1, буква ж) in fine от Директива [95/46] да се тълкува в смисъл, че предоставя на държавите членки свободата да предвидят или да не предвидят изключение от задължението за непосредствено информиране по член 11, параграф 1, ако това е необходимо с оглед на защитата на правата и свободите на другите лица, или държавите членки са подложени на определени ограничения във връзка с това?
Регламентираната във вътрешното право частна детективска дейност, която се извършва в полза на органи, оправомощени да съобщават на съдебните власти всяко нарушение на разпоредбите за защита на името на дадена професия и за реда за нейната организация, попада ли в зависимост от конкретните обстоятелства в обхвата на изключението, предвидено в член 13, параграф 1, букви г) и ж) in fine от Директива [95/46]?
При отрицателен отговор на втория въпрос, член 13, параграф 1, букви г) и ж) in fine от Директива [95/46] съвместим ли е с член 6, параграф 3 [ДЕС], и по-специално с принципа за равенство и за недопускане на дискриминация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-518/11: UPC Nederland, Съдебно решение от 7 ноември 2013 г.
Попада ли в материалното приложно поле на НРР услуга, която се изразява в разпространение по кабел на [основен пакет от] програми и за доставката на която се фактурират както разходите за пренос, така и плащанията към радио- и телевизионни организации и дружества за колективно управление на авторски права във връзка с (припадащата им се част от) таксите за оповестяване на съдържанието на произведенията?
Предвид либерализирането на сектора на далекосъобщенията и целите на НРР, включително предвидената от нея строга процедура по координиране и консултиране, която трябва да бъде прилагана, преди [НРО] да получи (изключителното) правомощие да предприема действия по отношение на таксите за крайните потребители чрез мярка за ценови контрол, продължава ли [Hilversum] да има правомощието да защитава общите интереси на жителите [си], предприемайки действия по отношение на таксата за крайните потребители чрез [ценова клауза]?
Ако отговорът е отрицателен, допуска ли НРР прилагането на [ценовата клауза], договорена от [Hilversum] при продажбата на нейната кабелна мрежа?
В положение като настоящото има ли публичен орган като [Hilversum] (и) задължение за лоялно сътрудничество съгласно правото на Съюза, ако при договарянето и последващото прилагане на [ценовата клауза] този орган не изпълнява публичноправни функции, а действа в рамките на правомощие, предоставено от частното право (вж. и шестия въпрос, буква а)?
В случай че НРР е приложима, а [Hilversum] има задължение за лоялно сътрудничество:
а) Задължението за лоялно сътрудничество във връзка с [целите на НРР], включително предвидената от нея строга процедура по координиране и консултиране, която трябва да бъде прилагана, преди [НРО] да получи правомощието да предприема действия по отношение на таксата за крайните потребители чрез мярка за ценови контрол, допуска ли възможността [Hilversum] да прилага [ценовата клауза]?
б) Ако това не е така, отговорът на (четвъртия въпрос, буква а) различен ли е за периода след „letter of serious doubt“, в което Комисията изразява сериозни съмнения за съвместимостта на предлагания от НОПД ценови контрол с целите на НРР, описани в член 8 от Рамковата директива, вследствие на което НОПД се отказва да приеме въпросната мярка?
Представлява ли член 101 ДФЕС императивна разпоредба, която националният съд трябва служебно да приложи по смисъла на членове 24 и 25 от Нидерландския граждански процесуален кодекс?
При утвърдителен отговор, с оглед на кои установени в производството обстоятелства съдът трябва служебно да провери дали член 101 ДФЕС е приложим
Този съд има ли подобно задължение и в случай че — след като на страните е дадена възможност да изразят становище по въпроса — тази проверка (евентуално) води до допълване на фактите по смисъла на член 149 от Нидерландския граждански процесуален кодекс?
Ако член 101 ДФЕС трябва да се приложи служебно, от установените в настоящото производство факти — предвид [целите на] НРР, прилагането ѝ от НОПД и от [Комисията] и уеднаквяването на използвани в НРР понятия като „значителна пазарна сила“ и „определяне на съответните пазари“ със сходни понятия на европейското право на конкуренция — възникват следните въпроси:
а) Трябва ли [Hilversum] при продажбата на кабелната ѝ мрежа и при [предвидената] от нея в тази връзка [ценова клауза] да се разглежда като предприятие по смисъла на член 101 ДФЕС (вж. и третия въпрос)?
б) Трябва ли [ценовата клауза] да се разглежда като очевидно ограничение по смисъла на член 101, параграф 1, буква а) ДФЕС, както е определено в Известието на Комисията относно споразуменията с незначителен ефект, които не ограничават съществено конкуренцията [по смисъла на член 81, параграф 1 ЕО] (de minimis) (ОВ C 368, 2001 г., стр. 13, точка 11)
При утвърдителен отговор, налице ли е по тази причина съществено ограничение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС
При отрицателен отговор, за отговора имат ли значение изложените обстоятелства в шестия въпрос, буква г) [...]?
в) Ако [ценовата клауза] не представлява очевидно ограничение, ограничава ли тя конкуренцията (именно) защото:
— [NMa] е постановил, че UPC не е злоупотребило с господстващото си положение, прилагайки (по-високи) такси за извършването на идентични услуги на разпространението по кабел на основ[ен] пакет на същия пазар,
— в своето „letter of serious doubt“ Комисията е изразила сериозни съмнения за съвместимостта на регулирането (ex ante чрез ценови контрол) на таксите на крайните потребители за услуги като разпространението от UPC [по кабел] на основ[ен] пакет с целите, описани в член 8 от Рамковата директива
Има ли за отговора значение обстоятелството, че след като НОПД получава „letter of serious doubt“, се отказва да упражни ценови контрол?
г) Договорът, в който е включена [ценовата клауза], ограничава ли съществено конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС (и) с оглед на обстоятелството, че:
— съгласно НРР UPC следва да се разглежда като предприятие със значителна пазарна сила ([Известие] de minimis, точка 7),
— почти всички нидерландски общини, които през 90-те години са продали своите кабелни мрежи на кабелни оператори — сред които е UPC, — са запазили в договорите си правомощия относно определянето на таксите за основния пакет ([Известие] de minimis, точка 8)?
д) С оглед на обстоятелството, че:
— съгласно НРР UPC трябва да се разглежда като предприятие със значителна пазарна сила,
— НОПД е провел процедурата по консултиране на европейско равнище — която съгласно НРР трябва да бъде следвана, когато дадена планирана мярка ще засегне търговията между държавите членки — във връзка с мярка за ценови контрол относно услуги като разпространението на основ[ен] пакет по кабел от кабелен оператор със значителна пазарна сила като UPC,
— към съответния момент стойността на договора е 51 милиона нидерландски гулдена (NLG), или около 23 милиона евро],
— почти всички нидерландски общини, които през 90-те години са продали своите кабелни мрежи на кабелни оператори — сред които е UPC, — са запазили в договорите си правомощия относно определянето на таксите за основния пакет[, разпространяван по кабел],
трябва ли да се счита, че договорът, в който е включена [ценовата клауза] (евентуално) засяга в съществена степен търговията между държавите членки по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, както по-конкретно е определено в Насоките относно понятието за засягане на търговията, което се съдържа в членове 81 [ЕО] и 82 [ЕО] (ОВ C 101, 2004 г., стр. 81)?
Предвид НРР и изразените от Комисията в „letter of serious doubt“ сериозни съмнения за съвместимостта на (ex ante) регулирането на таксите за крайните потребители с целите на правото на конкуренция, има ли националният съд все още правомощие съгласно член 101, параграф 3 ДФЕС да обяви наложената съгласно член 101, параграф 1 ДФЕС забрана за неприложима спрямо включена [ценовата клауза]
Има ли за отговора значение обстоятелството, че след като НОПД получава „letter of serious doubt“, се отказва да упражни планирания ценови контрол?
С оглед на обстоятелствата към момента на сключване на договора (начало на либерализирането на сектора на далекосъобщенията) и последващото развитие в сектора на далекосъобщенията, включително влизането в сила на НРР и сериозните възражения по този повод от страна на Комисията срещу приемането на мярка за ценови контрол, допуска ли европейската санкция за нищожност съгласно член 101, параграф 2 ДФЕС известен толеранс от гледна точка на действието ѝ във времето?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-22/12: Haasová, Съдебно решение от 24 октомври 2013 г.
Трябва ли член 1, първа алинея от Трета директива 90/232/ЕИО и член 3, параграф 1 от Първа директива 72/166/ЕИО да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпоредба от националното право, съгласно която гражданската отговорност при използването на моторни превозни средства не покрива изразената в пари неимуществена вреда, претърпяна от преживелите близки на жертви на пътнотранспортно произшествие, настъпило при използването на моторни превозни средства?
Ако на първия въпрос се отговори, че съответната разпоредба от националното право не противоречи на правото на Съюза, трябва ли член 4, параграфи 1, 2 и 4 от словашкия закон за задължителната застраховка и член 6, параграфи 1—3 от чешкия закон за задължителната застраховка да се тълкуват в смисъл, че не са пречка националната юрисдикция да признае в съответствие с член 1, първа алинея от Трета директива 90/232/ЕИО и член 3, параграф 1 от Първа директива 72/166/ЕИО на преживелите близки на жертви на пътнотранспортно произшествие, настъпило при използването на моторни превозни средства, в качеството им на пострадали лица, право на обезщетение, включително парично, за неимуществена вреда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-277/12: Drozdovs, Съдебно решение от 24 октомври 2013 г.
Включват ли се и неимуществените вреди в задължителното обезщетение за телесни увреждания, предвидено в член 3 от [Първа директива] и [в член 1, параграф 2] от [Втора директива]?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, трябва ли член 3 от [Първа директива] и [член 1, параграф 2] от [Втора директива] да се тълкуват в смисъл, че не допускат държава членка да ограничи максималната сума на обезщетението за неимуществени (морални) вреди, като предвиди граница за отговорността на застрахователя, която е значително по-ниска от установената в Директивите и в националния закон?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-597/12: Isdin/Bial-Portela, Съдебно решение от 17 октомври 2013 г.
Спазено ли е изискването за мотивиране по член 36 от Статута на Съда на Европейския съюз при преценката на вероятността от объркване между марките за всички стоки от клас 5?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-376/12: Sky Italia, Определение от 17 октомври 2013 г.
Съвместима ли е национална уредба, която предвижда налагане на административна такса на предприятията от сектора на електронните съобщения за покриване на всички разходи на националния регулаторен орган, с разпоредбите на член 12 от Директива 2002/20/ЕО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-210/12: Sumitomo Chemical, Съдебно решение от 17 октомври 2013 г.
Следва ли член 3, параграф 1, буква б) от Регламент [№ 1610/96] да се тълкува в смисъл, че допуска издаването на сертификат за допълнителна защита за даден продукт за растителна защита, ако е издадено валидно разрешение по член 8, параграф 4 от Директива [91/414]?
При утвърдителен отговор на първия въпрос:
Необходимо ли е съгласно член 3, параграф 1, буква б) от Регламент [№ 1610/96] разрешението да е в сила към момента на подаване на заявлението за издаване на сертификата?
При отрицателен отговор на първия въпрос:
Следва ли член 7, параграф 1 от Регламент [№ 1610/96] да се тълкува в смисъл, че може да бъде подадено заявление дори и преди началото на посочения в тази разпоредба срок?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-94/12: Swm Costruzioni 2 и Mannocchi Luigino, Съдебно решение от 10 октомври 2013 г.
Трябва ли член 47, параграф 2 от Директива 2004/18 да се тълкува в смисъл, че не допуска, по принцип, правна норма на държава членка като съдържащата се в член 49, параграф 6 от италианския законодателен декрет № 163/2006, която установява, освен в особени случаи, забрана за икономическите оператори, участващи в процедура по възлагане на обществена поръчка, да използват ресурсите на повече от едно помощно предприятие за всяка отделна квалификационна категория, при условие че в обявлението за обществената поръчка може да се допусне използването на ресурсите на повече помощни предприятия, поради значимостта на обществената поръчка или с оглед на особеностите на престациите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.