4.11 - Сближаване на законодателствата
Сближаване на законодателствата
Дело C-213/21: Italy Emergenza, Съдебно решение от 7 юли 2022 г.
Допуска ли член 10, буква з) от Директива 2014/24 национална правна уредба, която предвижда, че услугите за спешен и критично спешен медицински превоз могат да се възлагат с договор приоритетно само на доброволчески организации, а не на социални кооперации, които могат да разпределят на членовете си отстъпки, свързани с тяхната дейност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-51/21: Aktsiaselts M.V.WOOL, Съдебно решение от 30 юни 2022 г.
Член 3, параграф 1 от Регламент № 2073/2005 и [микробиологичният критерий за нулева толерантност], посочен в точка 1.2 […] в глава 1 от приложение I към този регламент, трябва ли с оглед на целта за защита на здравето на хората, както и с оглед на целите, преследвани с посочения регламент и с Регламент № 178/2002 […], да се тълкуват в смисъл, че когато стопанският субект в хранителната промишленост не е успял да докаже по задоволителен начин пред компетентния орган, че готови за консумация храни, които могат да подпомагат растежа на Listeria monocytogenes, различни от предназначените за кърмачета или за специални медицински цели храни, няма да превишат границата от 100 cfu/g през срока им на годност, при всички положения [горепосоченият микробиологичен критерий] се прилага и за продукти, предложени на пазара по време на срока им на годност?
При отрицателен отговор на първия въпрос: вторият микробиологичен критерий [за нулева толерантност] трябва ли с оглед на целта за защитата на здравето на хората, както и с оглед на целите, преследвани с Регламент № 2073/2005 и с Регламент № 178/2002 […], да се тълкува в смисъл, че независимо от това дали стопанският субект в хранителната промишленост може да докаже по задоволителен начин пред компетентния орган, че хранителният продукт няма да превиши границата от 100 cfu/g през срока му на годност, за този хранителен продукт се прилагат два алтернативни микробиологични критерия, а именно: [първо,] докато хранителният продукт е под контрола на стопанския субект в хранителната промишленост, се прилага критерият [за нулева толерантност] и [второ,] след като хранителният продукт напусне контрола на стопанския субект в хранителната промишленост — критерият „100 cfu/g“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-534/20: Leistritz, Съдебно решение от 22 юни 2022 г.
Следва ли член 38, параграф 3, второ изречение от [ОРЗД] да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредба от националното право, като член 38, параграф 1 и параграф 2 във връзка с член 6, параграф 4, второ изречение от [BDSG], която не позволява трудовото правоотношение на длъжностното лице по защита на данните да бъде едностранно прекратено с предизвестие от администратора, който е негов работодател, независимо дали е мотивирано с изпълнението на задълженията на длъжностното лице?
При утвърдителен отговор на първия въпрос:
Пречка ли е член 38, параграф 3, второ изречение от [ОРЗД] за такава разпоредба от националното право и тогава, когато определянето на длъжностното лице по защита на данните е задължително не съгласно член 37, параграф 1 от [ОРЗД], а съгласно правото на държавата членка?
При утвърдителен отговор на първия въпрос:
Налице ли е достатъчно правно основание за член 38, параграф 3, второ изречение от [ОРЗД], по-специално с оглед на обстоятелството, че в приложното му поле се включват длъжностни лица по защита на данните, които се намират в трудово правоотношение с администратора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-817/19: Ligue des droits humains, Съдебно решение от 21 юни 2022 г.
Съвместимо ли е националното законодателство, транспониращо Директивата за PNR, Директивата за API и Директива 2010/65, с приложното поле на ОРЗД и изискванията за защита на личните данни?
Съответства ли системата за събиране, предаване и обработване на PNR данни по Директивата за PNR на изискванията за яснота, точност, пропорционалност и необходимост, произтичащи от Хартата на основните права на Европейския съюз?
Допустимо ли е националното законодателство да разрешава обработване на PNR данни за цели, различни от изрично посочените в член 1, параграф 2 от Директивата за PNR?
Допустимо ли е органът, създаден като звено за данни за пътниците (ЗДП), да има същевременно качеството на компетентен национален орган, оправомощен да одобрява разкриването на PNR данни след изтичането на шестмесечния срок?
Съвместимо ли е националното законодателство, което предвижда общ срок от пет години за съхраняване на PNR данните, приложим без разграничение към всички пътуващи със самолет пътници?
Прилага ли се Директивата за API към вътрешните за ЕС полети?
Допуска ли правото на Съюза национално законодателство, което въвежда система за предаване и обработване на PNR данни за всички вътрешни за ЕС полети и други видове транспорт в Съюза, без да е налице конкретна терористична заплаха, или за цели, различни от борбата с тероризма и тежките престъпления?
Може ли национална юрисдикция да ограничава във времето действието на обявяване на незаконосъобразност на национално законодателство, което противоречи на Директивата за PNR и Хартата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-572/20: ACC Silicones, Съдебно решение от 16 юни 2022 г.
Допуска ли член 63 ДФЕС (предишен член 56 ДЕО) национална данъчна разпоредба като разглежданата в главното производство, която за целите на възстановяването на данъка върху доходите от капитал изисква от установено в чужбина дружество, което получава дивиденти от капиталови участия и което не достига минималния праг на участие в капитала на съответното дружество съгласно член 3, параграф 1, буква а) от Директива 90/435, да докаже с удостоверение от чуждестранната данъчна администрация, от една страна, че то или лица, притежаващи пряко или непряко участие в неговия капитал, нямат възможност да приспадат данъка върху доходите от капитал или да го приспадат като оперативни разходи или като разходи, свързани с дейността, както и, от друга страна, че такова приспадане, признаване или пренасяне към последващ период не е осъществено в действителност, при положение че за целите на възстановяването на данъка върху доходите от капитал подобно доказателство не се изисква от местно дружество?
При отрицателен отговор на първия въпрос: допускат ли принципите на пропорционалност и ефективност изискването за представяне на посоченото в първия въпрос удостоверение, при положение че установеният в чужбина получател на дивиденти от т.нар. „дружествени дялове в дружества с разпръсната структура на капитала“ в действителност не може да представи такова удостоверение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-65/21: SGL Carbon/Комисия, Съдебно решение от 16 юни 2022 г.
Допуснал ли е Общият съд грешка, като е обявил за недопустимо основанието, изведено от нарушение на задължението за полагане на дължима грижа, с мотива, че не е било повдигнато конкретно и самостоятелно в исковите молби?
Правилно ли е Общият съд да приеме, че не е налице достатъчно съществено нарушение на правна норма, с която се предоставят права на частноправните субекти, поради което не е ангажирана извъндоговорната отговорност на Съюза?
Спазено ли е изискването за мотивиране по член 36 и член 53, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз относно сложността и яснотата на правната уредба и мотивите на Общия съд?
Допустимо ли е Общият съд да прилага принципа на предпазните мерки при преценката за извинимост на грешката на Комисията при класифицирането на веществото, въпреки че е установена явна грешка в преценката и липсва несигурност относно риска?
Длъжен ли е Общият съд да вземе предвид всички релевантни обстоятелства, включително разтворимостта на веществото, при преценката за достатъчно съществено нарушение на правна норма от страна на Комисията?
Може ли сложността на правната уредба да оправдае невземането предвид на релевантни обстоятелства от страна на Комисията при прилагането на метода на сумиране по Регламент № 1272/2008?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-376/21: Obshtina Razlog, Съдебно решение от 16 юни 2022 г.
Следва ли член 160, параграф[и] 1 и 2 от Регламент 2018/1046 и член 102, параграф[и]1 и 2 от Регламент № 966/2012 да се тълкуват в смисъл, че се прилагат и по отношение на възложители от държави — членки на Европейския съюз, когато възлаганите от тях обществени поръчки се финансират със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове?
Ако отговорът на първия въпрос е положителен, следва ли принципите на прозрачност, пропорционалност, равно третиране и недискриминация, прогласени в член 160, параграф 1 от Регламент 2018/1046 и в член 102, параграф 1 от Регламент № 966/2012 да се тълкуват в смисъл, че допускат пълното ограничаване на конкуренцията при възлагане на обществена поръчка чрез процедура на договаряне без предварително обявление, когато предметът на обществената поръчка не се отличава със специфики, които обективно да налагат нейното изпълнение само от поканения оператор
По-специално, следва ли член 160, параграф[и] 1 и 2 във връзка с член 164, параграф 1, [буква] г) от Регламент 2018/1046 и член 102, параграф[и] 1 и 2 във връзка с член 104, параграф 1, [буква] г) от Регламент № 966/2012 да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като тази в главното производство, съгласно която след прекратяване на процедура за възлагане на обществена поръчка поради обстоятелството, че подадената единствена оферта е неподходяща, възложителят може да отправи покана за участие в процедура на договаряне без предварително обявление само до един икономически оператор, когато предметът на обществената поръчка не се отличава със специфики, които обективно да налагат нейното изпълнение само от поканения оператор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-112/21: Classic Coach Company, Съдебно решение от 2 юни 2022 г.
1) За да се констатира, че е налице „по-ранно право“ на трето лице по смисъла на член 6, параграф 2 от отменената Директива 2008/95/ЕО:
а) достатъчно ли е това трето лице да е използвало в търговската дейност признато от законите на съответната държава членка право преди подаването на заявката за марка, или
б) е необходимо по силата на приложимите национални закони това трето лице да може да забрани използването на марката от нейния притежател на основание на това по-ранно право?
2) При отговора на първия въпрос има ли значение и обстоятелството дали притежателят на марката притежава още по-ранно (признато от законите на съответната държава членка) право върху регистрирания като марка знак и, ако това е така, в тази хипотеза от значение ли е дали на основание на това още по-ранно признато право притежателят на марката може да забрани на третото лице да използва твърдяното „по-ранно право“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-122/21: Get Fresh Cosmetics, Съдебно решение от 2 юни 2022 г.
Трябва ли член 1, параграф 2 от Директива 87/357 да се тълкува в смисъл, че продуктите по параграф 1 от същия член са онези, които, макар да не са хранителни стоки, са с такива форма, мирис, цвят, външен вид, опаковка, етикетиране, обем или размер, че е вероятно потребителите, особено децата, да ги сбъркат с хранителни продукти, поради което да ги поставят в устата, смучат или погълнат, след като с обективни и обосновани данни е доказано, че това действие може да създаде опасност, например от задушаване, от натравяне или от перфорация или запушване на храносмилателния тракт?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, компетентният национален орган, който извършва проверката, ли носи тежестта на доказване в това отношение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-466/20: HEITEC, Съдебно решение от 19 май 2022 г.
Може ли търпимост по смисъла на член 9, параграфи 1 и 2 от Директива 2008/95, както и на член 54, параграфи 1 и 2 и член 111, параграф 2 от Регламент № 207/2009 да бъде изключена не само при предявяване на иск или подаване на жалба по административен или съдебен ред, но също така и чрез действия, извършени без намесата на административен орган или съд?
При утвърдителен отговор на първия въпрос:
представлява ли отправянето на предупреждение, с което притежателят на по-ранния знак изисква от притежателя на по-късния знак, преди да бъде заведено съдебно производство, да се задължи да преустанови използването на знака и да сключи споразумение за неустойка в случай на нарушение, действие, противостоящо на търпимостта по смисъла на член 9, параграфи 1 и 2 от Директива 2008/95, както и на член 54, параграфи 1 и 2 и член 111, параграф 2 от Регламент № 207/2009?
Кое е от значение за изчисляването на петгодишния период на търпимост по смисъла на член 9, параграфи 1 и 2 от Директива 2008/95, както и на член 54, параграфи 1 и 2 и член 111, параграф 2 от Регламент № 207/2009 в случай на съдебно обжалване — подаването на жалбата до съда или получаването на жалбата от ответника
В този контекст от значение ли е обстоятелството, че по вина на притежателя на по-ранната марка получаването на жалбата от ответника се забавя до момента, в който петгодишният период вече е изтекъл?
Обхваща ли изгубването на права съгласно член 9, параграфи 1 и 2 от Директива 2008/95, както и член 54, параграфи 1 и 2 и член 111, параграф 2 от Регламент № 207/2009, освен правото да се иска преустановяване на нарушението, и правото на последващи искания съгласно правото относно марките за възстановяване на вреди, предоставяне на информация и унищожаване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.