4.11 - Сближаване на законодателствата
Сближаване на законодателствата
Дело C-6/21: Германия/Pharma Mar и Комисия, Съдебно решение от 22 юни 2023 г.
Правилно ли е тълкувано и приложено понятието „фармацевтично предприятие“ по смисъла на точка 3.2.2 от политиката на EMA при преценката за безпристрастност на експертите?
Спазено ли е изискването за добра администрация по член 41, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз при прилагането на политиката на EMA относно конкуриращите се интереси?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-579/21: Pankki S, Съдебно решение от 22 юни 2023 г.
Трябва ли правото на достъп, което субектът на данни има на основание член 15, параграф 1 от [ОРЗД], във връзка с [понятието] „лични данни“ по смисъла на член 4, точка 1 от Регламента, да се тълкува в смисъл, че събраната от администратора информация, която показва кой, кога и за каква цел е обработил личните данни на субекта на тези данни, не представлява информация, до която субектът на данните има право на достъп, тъй като по-специално става дума за данни, свързани с работници или служители на администратора?
При утвърдителен отговор на първия въпрос и ако на основание член 15, параграф 1 от [ОРЗД] субектът на данните няма право на достъп до посочената в този въпрос информация, тъй като тя не представлява „лични данни“ на субекта на данните съгласно член 4, точка 1 от [ОРЗД], в случая трябва да се изясни и въпросът за информацията, до която субектът има право на достъп съгласно член 15, параграф 1, букви [а)—з)]:
а) Kак трябва да се тълкуват „целите на обработването“ по смисъла на член 15, параграф 1, буква а) с оглед на обхвата на правото на достъп на субекта на данните, тоест може ли целите на обработването да обосноват право на достъп до събраните от администратора журнални данни на ползвател, като например информация за лични данни на обработващия, времето, както и целите на обработването на личните данни?
б) В това отношение могат ли лицата, които са обработили клиентските данни на J.M., при определени критерии да се считат за получатели на личните данни съгласно член 15, параграф 1, буква в) от [ОРЗД], за които субектът на данни би имал право да бъде информиран?
От значение ли е за делото обстоятелството, че става дума за банка, която упражнява регламентирана дейност, или че J.M. едновременно е работел за банката и е бил неин клиент?
Релевантно ли е за преценката на посочените по-горе въпроси обстоятелството, че данните на J.M. са били обработени преди влизането в сила на [ОРЗД]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-654/21: LM, Съдебно решение от 8 юни 2023 г.
Трябва ли член 124, буква г) във връзка с член 128, параграф 1 от Регламент [2017/1001] да се тълкува в смисъл, че съдържащото се в тези разпоредби понятие „насрещен иск за обявяване на недействителност“ може да означава иск за обявяване на недействителност само доколкото този иск има връзка с първоначалния иск за установяване на нарушение на марката на Съюза, което ще позволи на националния съд да не разглежда насрещен иск за обявяване на недействителност с обхват, по-широк отколкото следва от връзката с първоначалния иск за нарушение?
Трябва ли член 129, параграф 3 от Регламент [2017/1001] да се тълкува в смисъл, че като упоменава „[процесуалноправните норми], приложим[и] по отношение на същия вид искове относно национална марка“, тази разпоредба има предвид националните процесуалноправни норми, които биха се прилагали в конкретно производство за нарушение на правата върху марка на Съюза (и по отношение на производство по насрещен иск за обявяване на недействителност), или по принцип има предвид действащите национални процесуални норми в правния ред на държава членка, което е от значение, в случай че предвид датата на образуване на конкретното производство за нарушение на правата върху марка на Съюза в правния ред на държавата членка не са съществували процесуалноправни норми относно насрещния иск за обявяване на недействителност на марка по отношение на националните марки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-204/21: Комисия/Полша (Indépendance et vie privée des juges), Съдебно решение от 5 юни 2023 г.
Като се има предвид изложеното по-горе, следва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, член 267 ДФЕС и принципа на предимство на правото на Съюза да се тълкуват в смисъл, че не допускат национални разпоредби като разглежданите в настоящото дело, които:
- забраняват на националните съдилища да проверяват дали са спазени изискванията на Съюза за независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон;
- предоставят изключителна компетентност на специална колегия на върховния съд да разглежда въпроси относно липсата на независимост на съд или съдия;
- квалифицират като дисциплинарно нарушение проверката за спазването на тези изисквания;
- оправомощават дисциплинарна колегия, чиято независимост и безпристрастност не са гарантирани, да се произнася по дела, които имат пряко отражение върху статута и изпълнението на функциите на съдиите;
- задължават съдиите да подават декларации относно членството им в сдружения, фондации или политически партии и предвиждат публикуване на тези данни онлайн?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-104/22: Lännen MCE, Съдебно решение от 27 април 2023 г.
Следва ли член 125, параграф 5 от Регламент 2017/1001 да се тълкува в смисъл, че лице, което е притежател на марка на Европейския съюз и се счита за увредено от трето лице, използващо без съгласието му идентичен на марката му знак в онлайн реклами и предложения за продажба на стоки, идентични или сходни на тези, за които е регистрирана тази марка, може да предяви срещу това трето лице иск за нарушение пред съд за марките на Европейския съюз на държавата членка, на чиято територия се намират потребителите и търговците, към които са насочени рекламите или предложенията за продажба, независимо че третото лице не е посочило изрично и недвусмислено тази държава членка сред териториите, в които разглежданите стоки могат да бъдат доставяни?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-686/21: Legea, Съдебно решение от 27 април 2023 г.
Следва ли Първа директива 89/104/ЕИО и Регламент № 40/94 да се тълкуват в смисъл, че предоставянето или прекратяването на лицензия за използване на национална марка или на марка на Европейския съюз, притежавана в съсобственост, изисква решение, прието от съпритежателите единодушно, или с мнозинство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-827/21: Banca A (Application de la directive fusion dans une situation interne), Съдебно решение от 27 април 2023 г.
Задължено ли е националното съдилище да тълкува в съответствие с Директива 2009/133 [...] националната данъчна разпоредба, приложима към вътрешни ситуации, която урежда освобождаването от данъци на доходите, произтичащи от анулирането на участието, държано от получаващото дружество в капитала на предоставящото дружество, при обстоятелства като тези по главното производство, при които:
– националният законодател е уредил с отделни и неидентични разпоредби националните и трансграничните операции,
– националната разпоредба, приложима към националните операции, все пак използва понятия, съдържащи се в Директива 2009/133, а именно сливане, прехвърляне на активи и пасиви, анулиране на участието;
– мотивите към националния данъчен закон могат да се тълкуват в смисъл, че законодателят е възнамерявал да установи едно и също данъчно решение за националните и трансграничните операции, уредени чрез транспонирането на директивата, с цел да се спази принципът на данъчна неутралност на сливането по недискриминационен начин и по начин, който предотвратява изкривяванията на конкуренцията?
Трябва ли член 7 от Директива 2009/133 да се тълкува в смисъл, че ползата от освобождаването от данъци на доходите, произтичащи от операция по анулиране на участието, което едно дружество държи в друго дружество, вследствие на прехвърлянето на активите и пасивите на последното към първото, не може да бъде отказана на основание, че въпросната операция не изпълнява всички условия, предвидени в националната разпоредба, за да бъде квалифицирана като сливане?
Трябва ли член 7 от Директива 2009/133 да се тълкува в смисъл, че ползата от освобождаването се прилага към печалбата, произтичаща от придобиване при изгодни условия, отчетена в отчета за приходите и разходите на поемащото дружество?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-628/21: Castorama Polska и Knor, Съдебно решение от 27 април 2023 г.
Трябва ли член 8, параграф 1 във връзка с член 4, параграф 1 от Директива [2004/48] да се тълкува в смисъл, че се отнася до мярка за защита на права върху интелектуална собственост, чието прилагане може да се иска само когато в същото или в друго производство е установено, че поискалото мярката лице притежава право върху интелектуална собственост?
При отрицателен отговор на първия въпрос:
Трябва ли член 8, параграф 1 във връзка с член 4, параграф 1 от Директива [2004/48] да се тълкува в смисъл, че е достатъчно да се докаже вероятността мярката да се отнася до съществуващо право върху интелектуална собственост, а не се изисква пълно доказване на този факт, в частност в случай че искането за предоставяне на информация за произхода и мрежите за разпространение на стоките или услугите предхожда предявяването на искания за обезщетение във връзка с нарушението на права върху интелектуална собственост?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.