4.11 - Сближаване на законодателствата
Сближаване на законодателствата
Дело C-70/22: Viagogo, Съдебно решение от 27 април 2023 г.
1) Допуска ли Директива [2000/31], и по-конкретно членове 3, 14 и 15 от нея във връзка с член 56 ДФЕС, прилагане на правната уредба на държава членка относно продажбата на вторичния пазар на билети за прояви, което има за последица забраната за оператор на платформа за съхранение на информация, осъществяващ дейност в [Европейския съюз], какъвто е жалбоподателят в настоящото производство, да предоставя на трети лица услуги по обявяване на продажба на вторичния пазар на билети за прояви, като запазва тази дейност само за продавачите, организаторите на прояви или други субекти, оправомощени от публични органи да издават билети на първичния пазар със сертифицирани системи?
2) Допуска ли освен това член 102 ДФЕС във връзка с член 106 ДФЕС прилагането на правна уредба на държава членка относно продажбата на билети за прояви, която запазва всички услуги, присъщи за вторичния пазар на билети (и по-специално посредничеството), само за продавачите, организаторите на прояви или други субекти, оправомощени да издават билети на първичния пазар със сертифицирани системи, като забранява извършването на тази дейност от доставчиците на услуги на информационното общество, които искат да осъществяват дейност като доставчици на услуги по съхранение на информация по смисъла на членове 14 и 15 от Директива [2000/31], по-конкретно когато, както в настоящия случай, това запазване има за последица да предостави възможност на оператор с господстващо положение на първичния пазар за разпространение на билети да разшири господстващото си положение по отношение на посредническите услуги на вторичния пазар?
3) Може ли по смисъла на европейската правна уредба, и по-специално на Директива [2000/31], понятието „пасивен доставчик на услуги по съхранение на информация“ да се използва само при липсата на каквито и да било дейности по филтриране, подбор, индексиране, организиране, каталогизиране, обобщаване, оценка, използване, промяна, извличане или популяризиране на съдържанието, публикувано от потребителите, всички те разбирани като примерни показатели, които не е необходимо да са налице едновременно, тъй като сами по себе си трябва да се считат за показващи предприемаческо управление на услугата и/или възприемане на техника за оценка на поведението на потребителите с цел повишаване на тяхната лоялност, или запитващата юрисдикция следва да прецени релевантността на описаните обстоятелства, така че дори при наличието на едно или няколко от тях да може да се приеме, че преобладава неутралността на услугата, която води до квалифицирането като пасивен доставчик на услуги по съхранение на информация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-144/21: Парламент/Комисия (Autorisation d’une substance extrêmement préoccupante), Съдебно решение от 20 април 2023 г.
Изпълнила ли е Комисията задължението си да се увери, че социално-икономическите ползи от разрешените употреби на хромен триоксид надхвърлят риска за здравето на човека или околната среда, както изисква член 60, параграф 4 от Регламент REACH?
Изпълнила ли е Комисията задължението си да се увери, че няма подходящи алтернативни вещества или технологии за разрешените употреби на хромен триоксид, съгласно член 60, параграф 4 от Регламент REACH?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-329/21: DIGI Communications, Съдебно решение от 20 април 2023 г.
1) а)
Може ли да се счита за конкурент на предприятията — адресати на решение на [НРО] по смисъла член 4, параграф 1 от [Рамковата директива], предприятие, регистрирано и извършващо дейност в друга държава членка, което само по себе си не предоставя електронни съобщителни услуги на пазара, за който се отнася решението, когато предприятие, което е под неговия пряк контрол, присъства на съответния пазар като доставчик на услуги и се конкурира на този пазар с предприятията, адресати на това решение?
б) Необходимо ли е за отговора на първия въпрос, буква а), да се провери дали дружеството майка, което иска да подаде жалбата, формира стопанска единица с предприятието, което е под негов контрол и което присъства като конкурент на съответния пазар?
2) а)
Представлява ли производство, предназначено да осигури защита на конкуренцията, тръжна процедура, проведена от [НРО] по смисъла на член 4, параграф 1 от Рамковата директива и член 7 от Директивата за разрешение, която има за предмет правата за използване на честоти в подкрепа на разгръщането на 5G мрежата и права, свързани с допълнителни безжични широколентови услуги
Трябва ли да се счита също така, че в този смисъл решението на НРО, с което се обявява резултатът от посочената тръжна процедура, има за цел да осигури защита на конкуренцията?
б) При положителен отговор от Съда на втория въпрос, буква а), засяга ли целта на решението да осигури защита на конкуренцията фактът, че [НРО] с окончателно решение, обективирано в отделен акт, отказва да регистрира за участие офертата на предприятието, което подава жалба по съдебен ред, в резултат на което това предприятие е лишено от възможността да вземе участие в тръжната процедура и съответно — от качеството на адресат на решението за определяне на резултата от процедурата?
3) а)
Следва ли член 4, параграф 1 от Рамковата директива във връзка с член 47 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че предоставя право на обжалване срещу решение на [НРО] само на предприятие:
– чието пазарно положение е пряко и ефективно засегнато от това решение, или
– за чието пазарно положение бъде доказано, че има голяма вероятност да бъде засегнато от решението, или
– чието пазарно положение може да бъде пряко или косвено засегнато от решението?
б) Може ли да се приеме, че засягането, посочено третия въпрос, буква а), е доказано само по себе си от факта, че предприятието е подало оферта в тръжната процедура, т.е. че е имало желание да участва в нея, но е било лишено от възможността за това, тъй като не е отговаряло на условията, или съдът може законосъобразно да изиска от него да представи доказателства, установяващи това засягане?
4) В светлината на отговорите, дадени на първите три преюдициални въпроса, следва ли член 4, параграф 1 от Рамковата директива във връзка с член 47 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че съставлява предприятие, предоставящо електронни съобщителни услуги, засегнато от решение на [НРО], с което се обявява резултатът от тръжна процедура за предоставяне на права за използване на честоти в подкрепа на разгръщането на 5G мрежата и на права, свързани с допълнителни безжични широколентови услуги, и следователно притежава право на обжалване, предприятие:
а) което не извършва икономическа дейност по предоставяне на услуги на съответния пазар, но предприятие, което се намира под неговия пряк контрол, предоставя електронни съобщителни услуги на същия пазар, и
б) на което е отказана регистрация за участие в тръжната процедура с влязло в сила окончателно решение на [НРО], преди да бъде прието решението, с което се обявява резултатът от оспорваната тръжна процедура, като по този начин това предприятие е изключено от последващо участие в тръжната процедура?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-676/20: ASADE, Определение от 31 март 2023 г.
Следва ли член 76 и 77 от Директива 2014/24 да се тълкуват в смисъл, че позволяват национална правна уредба, която предоставя изключително на организации с нестопанска цел възможността да сключват споразумения за предоставяне на социални или здравни услуги от общ интерес срещу възстановяване на разходите, независимо от стойността на услугите, при условие че правната и договорна рамка допринася за социалната цел и целите на солидарност и бюджетна ефективност, и че са спазени принципите на прозрачност и публичност?
Допустимо ли е ограничаването на достъпа до процедурите за възлагане на обществени поръчки само до организации с нестопанска цел, при положение че това води до разлика в третирането между икономическите оператори, ако това ограничение е обосновано с принципите на универсалност, солидарност, ефективност и адекватност на предоставянето на услугите?
В каква степен принципът на прозрачност, конкретизиран в член 75 от Директива 2014/24, изисква яснота, публичност и еднозначност на процедурните правила при сключване на споразумения за предоставяне на социални или здравни услуги от общ интерес?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-618/21: AR и др. (Action directe contre l’assureur), Съдебно решение от 30 март 2023 г.
Следва ли член 18 от Директива 2009/103 във връзка с член 3 от тази директива да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която в случай на пряк иск на лицето, за чието превозно средство е настъпило застрахователно събитие вследствие на пътнотранспортно произшествие, срещу застрахователя на отговорното за това лице предвижда като единствен начин за получаване на обезщетение от този застраховател изплащането на парично обезщетение, и евентуално какви задължения произтичат от тези разпоредби по отношение на начина на изчисляване на това обезщетение, както и на условията за изплащането му?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-34/21: Hauptpersonalrat der Lehrerinnen und Lehrer, Съдебно решение от 30 март 2023 г.
Трябва ли член 88, параграф 1 от [ОРЗД] да се тълкува в смисъл, че за да представлява по-конкретно правило за гарантиране на защитата на правата и свободите по отношение на обработването на личните данни на наетите лица по трудово или служебно правоотношение, по смисъла на член 88, параграф 1 от [ОРЗД], дадена правна разпоредба трябва да отговаря на изискванията, предвидени в член 88, параграф 2 от [ОРЗД] за тези правила?
Може ли национална правна норма, дори когато очевидно не отговаря на изискванията по член 88, параграф 2 от [ОРЗД], все пак да продължи да бъде приложима?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-653/21: Syndicat Uniclima, Съдебно решение от 23 март 2023 г.
Допуска ли хармонизацията, наложена с Директиви 2006/42, 2014/35 и 2014/68, държавите членки да предвиждат изисквания за безопасност — и евентуално при какви условия и в какви граници — приложими към регламентираните от тях съоръжения, при положение че въпросните изисквания не предполагат модифициране на онези съоръжения, които, видно от поставената маркировка „СЕ“, са в съответствие с изискванията на тези директиви?
Допуска ли наложената с въпросните директиви хармонизация държавите членки да предвиждат — само в хипотезата на използване на тези съоръжения в обществено достъпни помещения и с оглед на специфичните рискове за пожарната безопасност — изисквания за безопасност, които могат да доведат до модифициране на съоръжения, които същевременно, видно от поставената маркировка „СЕ“, са в съответствие с изискванията на тези директиви?
При отрицателен отговор на предходния въпрос, може ли да се даде положителен отговор, когато разглежданите изисквания за безопасност, от една страна, се налагат само при условие че в същите тези съоръжения са използвани алтернативни на флуорсъдържащите парникови газове запалими хладилни агенти, в съответствие с целите, посочени в Регламент № 517/2014, и от друга страна, се отнасят само до онези от въпросните съоръжения, които, макар да са в съответствие с изискванията на тези директиви, не предлагат, от гледна точка на риска от пожар в случай на използване на запалими хладилни агенти, безопасността на херметически затворените?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-100/21: Mercedes-Benz Group (Responsabilité des constructeurs de véhicules munis de dispositifs d’invalid…, Съдебно решение от 21 март 2023 г.
Имат ли член 18, параграф 1, член 26, параграф 1 и член 46 от [Рамковата директива] във връзка с член 5, параграф 2 от [Регламент № 715/2007] за цел и защитата на интересите на отделните купувачи на моторни превозни средства?
Включва ли това и интереса на отделния купувач на превозно средство да не придобие превозно средство, което не отговаря на изискванията на правото на Съюза, по-специално да не придобие превозно средство, оборудвано със забранено измервателно-коригиращо устройство съгласно член 5, параграф 2 от [Регламент № 715/2007]?
Несъвместимо ли е с правото на Съюза, ако националното право предвижда, че купувачът на превозното средство е длъжен да допусне приспадане на ползите от действителната употреба на превозното средство, когато чрез иск за обезщетение за вреди на деликтно основание иска от производителя да върне покупната цена на пуснато на пазара превозно средство със забранено измервателно-коригиращо устройство съгласно член 5, параграф 2 от [Регламент № 715/2007] срещу предаването и прехвърлянето на правото на собственост върху превозното средство?
Несъвместимо ли е с правото на Съюза ползите от употребата да се изчисляват въз основа на цялата покупна цена, без да се направи приспадане поради намалената стойност на превозното средство в резултат на оборудването му със забранено измервателно-коригиращо устройство и/или неволното използване от купувача на превозно средство, което не отговаря на изискванията на правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-522/21: Saatgut-Treuhandverwaltung (KWS Meridian), Съдебно решение от 16 март 2023 г.
Член 18, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1768/95, доколкото съгласно упоменатите в него условия може да се иска минимално обезщетение за вреди в размер на четирикратната лицензна такса, съвместим ли е с Регламент (ЕО) № 2100/94, и по-специално с член 94, параграф 2, първо изречение от него?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.