4.11.02 - Обществени поръчки
Обществени поръчки
Дело C-441/22: Obshtina Razgrad, Съдебно решение от 7 декември 2023 г.
Допуска ли чл. 72, пар. 1, б. „д“ във връзка с пар. 4, б. „а“ и „б“ от Директива 2014/24 национална уредба или практика по тълкуване и прилагане на тази уредба, която приема, че нарушение на правилата за съществено изменение на договора за възлагане на обществена поръчка може да се търси само и единствено при подписано между страните писмено споразумение/анекс за изменение на договора?
Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, допуска ли чл. 72, пар. 1, б. „д“ във връзка с [член 72,] пар. 4, б. „а“ и б. „б“ от Директива 2014/24 национална уредба или практика по тълкуване и прилагане на тази уредба, която приема, че незаконосъобразното изменение на договорите за обществени поръчки може да бъде извършено освен при подписано между страните писмено споразумение и чрез общи действия на същите в нарушение на разпоредбите относно изменението на договорите, изразени чрез комуникация и съставени в хода на същата писмени следи (като тези в главното производство), от които може да се обоснове извод за съгласуване на воля в насока соченото изменение?
Понятието „надлежната подготовка на поръчката“ по смисъла на съображение [109] на Директива 2014/24 в частта за срока за изпълнение на дейностите включва ли и оценката на рисковете от обичайни метеорологични условия, които биха могли да повлияят негативно върху изпълнението на поръчката в срок, както и оценка на нормативни забрани за извършване на дейностите в определен времеви период, включен в периода на изпълнение на поръчката?
Понятието „непредвидени обстоятелства“ по смисъла на Директива 2014/24 включва ли единствено обстоятелства, които са възникнали след сключването на договора (в каквато насока е националният пар. 2, т. 27 от ДР на Закона за обществените поръчки) и не са могли да бъдат предвидени при полагане на дължимата грижа, не са резултат от действие или бездействие на страните, но правят невъзможно изпълнението при договорените условия
Или Директива [2014/24] не поставя изискване тези обстоятелства да са възникнали след сключването на договора?
Обичайните метеорологични условия, които не представляват „непредвидени обстоятелства“ по смисъла на съображение [109] на Директива 2014/24 и нормативната забрана за строеж в определен времеви период, обявена преди поръчката, представляват ли обективно основание за изпълнение на поръчката извън срока по договора
В този смисъл, при изчисляване на оферирания срок, участникът има ли задължение (при полагане на дължимата грижа и добросъвестност) да включва в предложението си обичайните рискове от значение за изпълнение на поръчката в срок?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-480/22: EVN Business Service и др., Съдебно решение от 23 ноември 2023 г.
Трябва ли член 57, параграф 3 от Директива 2014/25 да се тълкува в смисъл, че централизирана дейност по закупуване в рамките на съвместно възлагане на поръчки от възложители от различни държави членки се извършва от централен орган за покупки, „установен в друга държава членка“, когато седалището на възложителя е в държава членка, различна от държавата членка, в която е седалището на централния орган за покупки, независимо от мястото на седалището на трето образувание, което притежава контрола върху единия или другия от тях?
Трябва ли член 57, параграф 3 от Директива 2014/25 да се тълкува в смисъл, че предвидената в тази разпоредба стълкновителна норма, съгласно която предоставянето на централизираните дейности по закупуване от централен орган за покупки се извършва в съответствие с националните разпоредби на държавата членка, в която е установен този централен орган за покупки, обхваща и свързаните с тези дейности процедури за преразглеждане по смисъла на Директива 92/13, доколкото посоченият централен орган за покупки отговаря за провеждането на процедурата за възлагане на поръчка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-676/20: ASADE, Определение от 31 март 2023 г.
Следва ли член 76 и 77 от Директива 2014/24 да се тълкуват в смисъл, че позволяват национална правна уредба, която предоставя изключително на организации с нестопанска цел възможността да сключват споразумения за предоставяне на социални или здравни услуги от общ интерес срещу възстановяване на разходите, независимо от стойността на услугите, при условие че правната и договорна рамка допринася за социалната цел и целите на солидарност и бюджетна ефективност, и че са спазени принципите на прозрачност и публичност?
Допустимо ли е ограничаването на достъпа до процедурите за възлагане на обществени поръчки само до организации с нестопанска цел, при положение че това води до разлика в третирането между икономическите оператори, ако това ограничение е обосновано с принципите на универсалност, солидарност, ефективност и адекватност на предоставянето на услугите?
В каква степен принципът на прозрачност, конкретизиран в член 75 от Директива 2014/24, изисква яснота, публичност и еднозначност на процедурните правила при сключване на споразумения за предоставяне на социални или здравни услуги от общ интерес?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-682/21: HSC Baltic и др., Съдебно решение от 26 януари 2023 г.
Трябва ли член 18, параграф 1 и член 57, параграф 4, буква ж) и параграф 6 от Директива 2014/24, както и член 1, параграф 1, четвърта алинея и член 1, параграф 3 от Директива 89/665 (заедно или поотделно, но не само те) да се тълкуват в смисъл, че решението на възлагащ орган да впише даден икономически оператор в списък на ненадеждни доставчици и така да ограничи за определен период възможността му да участва в обявените впоследствие процедури за възлагане на обществени поръчки с мотива, че този икономически оператор е извършил съществено нарушение на сключен с възлагащия орган договор, е мярка, която може да бъде оспорена пред съд?
Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, трябва ли цитираните по-горе разпоредби от правото на Съюза (заедно или поотделно, но не само те) да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба и практика по прилагането ѝ, съгласно които: а) при разваляне на договор за обществена поръчка поради съществено нарушение на договора възлагащият орган не приема официално (отделно) решение относно вписването на икономическите оператори в списъка на ненадеждните доставчици; б) икономическият оператор не е предварително уведомен, че предстои да бъде вписан в списъка на ненадеждните доставчици и поради това не може да представи съответните обяснения и впоследствие да обжалва ефективно вписването; в) възлагащият орган не извършва отделна проверка на обстоятелствата около лошото изпълнение на договора и следователно, ако договорът за обществена поръчка е законосъобразно развален поради съществено нарушение, икономическият оператор, който de jure е отговорен за това нарушение, автоматично се вписва в списъка на ненадеждните доставчици?
Ако отговорите на първите два въпроса са утвърдителни, трябва ли цитираните по-горе разпоредби от правото на Съюза (заедно или поотделно, но не само те) да се тълкуват в смисъл, че съдружниците в съвместна дейност (субекти, съставляващи съвместно доставчик), изпълнили договора за обществена поръчка, който е законосъобразно развален поради съществено нарушение, могат да докажат своята надеждност и така да бъдат изключени от списъка на ненадеждните доставчици, по-специално въз основа на размера на техния дял (стойността) от изпълнения договор, несъстоятелността на водещия съдружник, действия на този съдружник и приноса на възлагащия орган за неизпълнението на договора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-403/21: NV Construct, Съдебно решение от 26 януари 2023 г.
Трябва ли разпоредбите на член 58 от Директива [24/2014], принципът на пропорционалност и принципът на отговорност да се тълкуват в смисъл, че възлагащият орган има право, по отношение на дейности, които имат несъществено значение за дадена обществена поръчка, да определя критериите за технически капацитет, т.е. да преценява необходимостта в документацията за обществената поръчка да се включат или да не се включат критерии относно техническия и професионалния капацитет, и относно способността да се упражнява техническа и професионална дейност, при положение че тези критерии произтичат от разпоредби на специални закони?
Допускат ли принципите на прозрачност и на пропорционалност документацията за обществена поръчка да бъде автоматично допълвана с критерии за квалификация, произтичащи от специални закони, приложими към дейности, свързани с обществена поръчка, която следва да бъде възложена, които критерии не са били упоменати в документацията за обществената поръчка и които възлагащият орган е решил да не налага на икономическите оператори?
а) Допускат ли член 63 от Директива [2014/24] и принципът на пропорционалност изключването от процедурата на оферент, който не е посочил поименно оператор като подизпълнител, за да изпълни критерии относно техническия и професионалния капацитет и относно способността за упражняване на техническа и професионална дейност, които произтичат от разпоредбите на неупоменати в тръжната документация разпоредби на специални закони, когато съответният оферент е избрал друг вид възможност да ангажира специалисти в обществената поръчка въз основа на договор, а именно чрез договор за предоставяне на услуги, или е представил декларация за тяхната готовност за участие?
б) Има ли право икономическият оператор да определя собствената си организация и договорните отношения в рамките на групата, и съществува ли възможност за ангажиране в обществената поръчка и на доставчици на услуги/стоки, като се има предвид, че тези доставчици не са част от субектите, чийто капацитет оферентът възнамерява да използва, за да докаже, че изпълнява съответните критерии?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-469/22: Ambisig, Определение от 10 януари 2023 г.
Следва ли възлагащият орган да извърши проверка на субектите, чийто капацитет се използва от икономическия оператор, относно съответствието им с критериите за подбор и основанията за изключване преди възлагането на обществената поръчка?
Допустимо ли е националното право да предвижда представяне на документи и декларации от страна на подизпълнителя едва след възлагане на обществената поръчка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-383/21: Sambre & Biesme, Съдебно решение от 22 декември 2022 г.
Следва ли член 12, параграфи 3 и 4 от Директива 2014/24/ЕС да се тълкува в смисъл, че има директен ефект в рамките на спорове между публичноправни юридически лица относно прякото възлагане на обществени поръчки, когато съответната държава членка не е транспонирала тази директива в националния правен ред в определените срокове?
Следва ли член 12, параграф 3, втора алинея, подточка i) от Директива 2014/24/ЕС да се тълкува в смисъл, че за да се установи, че съвместно с други възлагащи органи възлагащият орган упражнява върху юридическото лице — изпълнител, контрол, подобен на този, който упражнява върху собствените си структурни звена, посоченото в тази разпоредба изискване възлагащият орган да бъде представляван в органите по вземане на решения на контролираното юридическо лице, е изпълнено само защото в управителния съвет на това юридическо лице участва представителят на друг възлагащ орган, който е и член на управителния съвет на първия възлагащ орган?
Следва ли член 12, параграф 4 от Директива 2014/24/ЕС да се тълкува в смисъл, че от приложното поле на тази директива е изключена обществена поръчка, с която на възлагащ орган са възложени задачи за извършване на обществена услуга, които се вписват в рамките на отношение на сътрудничество между други възлагащи органи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-769/21: BTA Baltic Insurance Company, Съдебно решение от 8 декември 2022 г.
Съвместима ли е с принципите на възлагане на обществени поръчки, определени в член 18, параграф 1 от Директива 2014/24, и по-специално със задължението на държавите членки да третират икономическите оператори равнопоставено и без дискриминация, както и с принципа на пропорционалност, национална правна уредба, която задължава възлагащия орган да прекрати процедурата за възлагане на обществена поръчка, ако се установи, че първоначално спечелилият оферент, който е отказал да сключи договора за обществена поръчка с възлагащия орган, и следващият оферент, който е представил оферта, отговаряща на интересите и нуждите на възлагащия орган, трябва да се считат за единен икономически субект?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-631/21: Taxi Horn Tours, Съдебно решение от 10 ноември 2022 г.
Когато сдружени (физически и/или юридически) лица имат съвместно предприятие (в случая под правно-организационната форма на събирателно дружество по нидерландското право):
– трябва ли всяко от сдружените лица да представи отделно единен европейски документ за обществени поръчки, или
– трябва всяко от сдружените лица и съвместното им предприятие да подадат отделно единен европейски документ за обществени поръчки, или
– само съвместното предприятие трябва да представи единен европейски документ за обществени поръчки?
Има ли значение в това отношение:
– дали съвместното предприятие е временно или не (тоест дали е трайно),
– че самите сдружени лица са икономически оператори,
– че сдружените лица упражняват дейност със собствено предприятие, подобно на съвместното предприятие или при всички положения извършващо дейност на същия пазар,
– че съвместното предприятие не е юридическо лице,
– че въпреки това съвместното предприятие може да има отделно (от това на съдружниците) имущество (с което да отговаря),
– дали съгласно националното право съвместното предприятие има право да представлява сдружените лица във връзка с отговорите на въпросите в единния европейски документ за обществени поръчки,
– че съгласно националното право съдружниците в събирателното дружество (а не самото събирателно дружество) поемат задълженията, произтичащи от обществената поръчка, и носят солидарна отговорност за изпълнението на тези задължения?
Ако от значение са няколко от посочените във втория въпрос фактори, каква е тяхната взаимовръзка
По-важни ли са някои фактори или дори имат ли решаващо значение в сравнение с други фактори?
Вярно ли е, че в случай на съвместно предприятие при всички положения е необходимо сдруженото лице да подаде отделно единен европейски документ за обществени поръчки, ако за изпълнението на обществената поръчка трябва да се използват (също) средства, които са включени в собственото предприятие на това лице (като персонал и оборудване)?
Трябва ли съвместното предприятие да изпълнява определени изисквания, за да може да се счита за един икономически оператор
При утвърдителен отговор, какви са тези изисквания?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.