3.04 - Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-49/13: MF 7, Определение от 14 ноември 2013 г.
Може ли Úřad průmyslového vlastnictví да бъде квалифициран като „юрисдикция“ по смисъла на член 267 ДФЕС и допустимо ли е преюдициално запитване от този орган?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-371/13: SC Schuster & Co Ecologic, Определение от 7 ноември 2013 г.
Приложимо ли е правото на Съюза и по-специално член 15 от Регламент № 1346/2000 и член 47, параграф 2 от Хартата на основните права на ЕС при ситуация, уреждана само от националното право, без наличие на трансграничен елемент или спор относно приложимото право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-313/12: Romeo, Съдебно решение от 7 ноември 2013 г.
Може ли въз основа на национална правна уредба, която за изцяло вътрешни положения препраща към европейското право, национална юрисдикция да тълкува и прилага разпоредбите и принципите на европейското право, като се отклонява от тях или ги прилага неправилно от гледна точка на даденото им в практиката на Съда на ЕС тълкуване?
Съвместими ли са с правото на Европейския съюз тълкуване и прилагане на член 3 от [Закон 241/1990] и член 3 от [Регионален закон на Сицилия 10/1991] във връзка с член 1 от [Закон 241/90] — изискващ италианските административни органи да прилагат принципите на правото на Европейския съюз в съответствие със задължението за мотивиране на актовете на публичната администрация, предвидено в член 296, втора алинея ДФЕС и в член 41, параграф 2, буква в) от [Хартата], — при които задължението за мотивиране може да не важи за свързаните с пенсии индивидуални актове, които по-конкретно се отнасят до субективни права и във всички случаи са приети при условията на обвързана компетентност
Налице ли е в този случай съществено процесуално нарушение при приемането на административното решение?
Съвместим ли е член 21 octies, параграф 2, първо изречение от [Закон 241/1990] — както е тълкуван в административната практика, от гледна точка на задължението за мотивиране на административните актове, предвидено в член 3 от [Закон 241/1990] и в [Регионален закон 10/1991], и на задължението за мотивиране на актовете на публичната администрация, предвидено в член 296, втора алинея ДФЕС и в член 41, параграф 2, буква в) от [Хартата] — с член 1 от Закон 241/1990, в който е предвидено задължението на административните органи да прилагат принципите на правото на Европейския съюз, и следователно съвместими и допустими ли са тълкуване и прилагане, според които административните органи могат да допълнят мотивите на административното решение в хода на съдебното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-522/12: Isbir, Съдебно решение от 7 ноември 2013 г.
Следва ли понятието „минимални ставки на заплащане“ в член 3, параграф 1, второ тире, буква в) от Директива [96/71] да се тълкува в смисъл, че обозначава насрещната престация на работодателя за предоставяната от работника работна сила, която съгласно посочените в член 3, параграф 1, първо изречение от директивата законови или подзаконови разпоредби или по силата на обявени за общоприложими колективни трудови договори се възнаграждава единствено и изцяло с предвидена в колективен трудов договор минимална заплата („предоставяне на работна сила в общия случай“), като поради тази причина в задължението на работодателя да заплати минимална ставка на заплащане попадат единствено плащанията на работодателя, с които се възнаграждава това предоставяне на работна сила в общия случай и които трябва да бъдат предоставени на разположение на работника най-късно до датата, на която се дължи трудовото възнаграждение за съответния период?
Следва ли понятието „минимални ставки на заплащане“ в член 3, параграф 1, второ тире, буква в) от Директива [96/71] да се тълкува в смисъл, че не допуска съществуването на национални разпоредби или практики, според които плащанията от даден работодател не следва да се разглеждат като компоненти на минималната заплата и следователно не следва да се считат за изпълнение на задължението за изплащане на съответната минимална заплата, когато работодателят изплаща тези суми в изпълнение на установено в колективен трудов договор задължение,
— ако съгласно волята на страните по този договор и на националния законодател тези плащания следва да послужат за обособяването на вложения в полза на работниците,
и ако за тази цел
— месечните плащания от работодателя в полза на работника представляват дългосрочно вложение, като например вноски към спестовен влог, вноски за строеж или закупуване на жилище или вноски [към] спестовна застраховка живот, и
— изплащането им се поощрява с държавно подпомагане и данъчни облекчения, но
— работникът може да разполага с тези средства едва след изтичането на период от няколко години, и
— вноските имат фиксиран месечен размер, който зависи единствено от договорената продължителност на трудовия договор, но не и от размера на трудовото възнаграждение („плащания, спомагащи за обособяването на вложения“)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-180/12: Stoilov i Ko, Съдебно решение от 24 октомври 2013 г.
Следва ли за тарифното ѝ класиране стоката — ленти от плат от нетъкан текстил за производство на щори за вътрешно обзавеждане, навити на руло, да се класира по [КН] в зависимост от качествата на стоката като „тъкан“ по тарифен код 5407 61 30, или това следва да се извърши по тарифен код 6303 92 10 съгласно единственото ѝ предназначение — за щори за вътрешно обзавеждане, като се вземе предвид следното:
а) понятието „конфекциониран артикул“ по смисъла на Забележка 7 към глава 63 „Други конфекционирани текстилни артикули; асортименти; парцали и употребявани облекла и текстилни артикули“, раздел XI „Текстилни материали и изделия от тях“ от [КН], тълкувано във връзка с точка 2, буква а) от Общите правила на същата относно понятията некомплектован и незавършен артикул, предвид хипотезата по буква в) от посочената забележка, качествата на процесната стока, и възможността да се произведе единствено крайно изделие от нея;
б) понятието „тъкан“ по глава 54, позиция 5407 61 30 от [КН] включва ли ленти от плат, които имат и завършени краища по дължина както крайния артикул, за който единствено са предназначени — щори за вътрешно обзавеждане, предвид изричното упоменаване на този артикул в позиция 6303 92 10 от същата номенклатура?
Налице ли е разумно основание да се приеме, че за декларатора и задължено по вноса на стоки лице е възникнало оправдано правно очакване за тарифното класиране на стоката и че следва да се приложи посоченият в митническата декларация тарифен код на стоката, съгласно член 71, параграф 2 от [Митническия кодекс], както и с оглед на принципа за оправданите правни очаквания, когато съгласно фактите по главното производство към датата на подаване на декларацията е налице следното:
а) по подадена по-рано митническа декларация с идентични стока и тарифен код, след физическа проверка от митническите органи, в това число и относно тарифното класиране, обективирана в протокол, не са взети проби за анализ и е направен извод за съответствие на стоката с декларираното;
б) поради неизвършване на последваща проверка след вдигането на стоките по други пет митнически декларации за декларирани идентични стока и тарифен код, също подадени по-рано, в това число преди и след датата на протокол за митническа проверка с констатация за съответствие на тарифния код?
Следва ли член 243, параграф 1 от [Митническия кодекс] да се тълкува с оглед спазване на принципа за силата на присъдено нещо, че на оспорване подлежи само актът по член 232, параграф 1, буква а) от същия кодекс, когато такъв е издаден поради неплащане в срок, с който акт едновременно се установява размерът на сборовете при внос и който представлява изпълнително основание за принудително събиране на сборовете, съгласно националното право на държава членка?
Следва ли член 41, параграф 2, буква а) и член 47 от [Хартата] да се тълкуват в смисъл, че когато по направеното доказателствено искане за независима експертиза от задълженото лице след уведомяването му по член 221, параграф 1 от [Митническия кодекс] липсва изрично произнасяне от митнически орган и обсъждане в мотиви на последващи решения, е допуснато неотстранимо нарушение на правото на добра администрация и на правото на защита в хода на административното производство, което не може да бъде поправено в хода на съдебното производство, предвид обстоятелството, че при условията на главното производство засегнатото лице има възможност само пред първата съдебна инстанция да докаже възраженията си относно тарифното класиране на стоката, като постави въпроси на независимо вещо лице?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-85/12: LBI, Съдебно решение от 24 октомври 2013 г.
Трябва ли членове 3 и 9 от Директива 2001/24 да се тълкуват в смисъл, че мерките за оздравяване или ликвидация на финансова институция като произтичащите от Закон № 44/2009 следва да се разглеждат като мерки, приети от административен или съдебен орган по смисъла на тези разпоредби?
Трябва ли член 32 от Директива 2001/24 да се тълкува в смисъл, че изключва възможността национална разпоредба като член 98 от Закон № 161/2002 за финансовите институции, с който се забранява образуването на съдебни производства или се спират всякакви производства срещу финансова институция от момента на влизане в сила на мораториум, да породи последици за обезпечителни мерки, наложени в друга държава членка преди установяването на мораториума?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-184/12: Unamar, Съдебно решение от 17 октомври 2013 г.
Следва ли член 3 и член 7, параграф 2 от Римската конвенция, във връзка, доколкото е необходимо, с Директива 86/653, да се тълкуват в смисъл, че особените повелителни норми на държавата на сезирания съд, предоставящи по-широкообхватна закрила от предоставяната от Директива 86/653 минимална закрила, се прилагат към договора, дори и ако се окаже, че приложимо към договора е правото на друга държава — членка на Европейския съюз, в която са транспонирани изискванията на посочената Директива 86/653 за предоставяне на минимална закрила?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-5/13: Kovács, Определение от 10 октомври 2013 г.
Допустимо ли е национално изискване, предвиждащо при проверка водачът на превозно средство с чужда регистрация да представи на място доказателства за обстоятелства, които позволяват дерогация от задължението за национална регистрация, под заплаха от незабавна и непропорционална санкция?
Явява ли се подобна национална мярка ограничение на свободното движение на работници по член 45 ДФЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-94/12: Swm Costruzioni 2 и Mannocchi Luigino, Съдебно решение от 10 октомври 2013 г.
Трябва ли член 47, параграф 2 от Директива 2004/18 да се тълкува в смисъл, че не допуска, по принцип, правна норма на държава членка като съдържащата се в член 49, параграф 6 от италианския законодателен декрет № 163/2006, която установява, освен в особени случаи, забрана за икономическите оператори, участващи в процедура по възлагане на обществена поръчка, да използват ресурсите на повече от едно помощно предприятие за всяка отделна квалификационна категория, при условие че в обявлението за обществената поръчка може да се допусне използването на ресурсите на повече помощни предприятия, поради значимостта на обществената поръчка или с оглед на особеностите на престациите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.