Дело C-522/12: Isbir, Съдебно решение от 7 ноември 2013 г.

Следва ли понятието „минимални ставки на заплащане“ в член 3, параграф 1, второ тире, буква в) от Директива [96/71] да се тълкува в смисъл, че обозначава насрещната престация на работодателя за предоставяната от работника работна сила, която съгласно посочените в член 3, параграф 1, първо изречение от директивата законови или подзаконови разпоредби или по силата на обявени за общоприложими колективни трудови договори се възнаграждава единствено и изцяло с предвидена в колективен трудов договор минимална заплата („предоставяне на работна сила в общия случай“), като поради тази причина в задължението на работодателя да заплати минимална ставка на заплащане попадат единствено плащанията на работодателя, с които се възнаграждава това предоставяне на работна сила в общия случай и които трябва да бъдат предоставени на разположение на работника най-късно до датата, на която се дължи трудовото възнаграждение за съответния период?

Следва ли понятието „минимални ставки на заплащане“ в член 3, параграф 1, второ тире, буква в) от Директива [96/71] да се тълкува в смисъл, че не допуска съществуването на национални разпоредби или практики, според които плащанията от даден работодател не следва да се разглеждат като компоненти на минималната заплата и следователно не следва да се считат за изпълнение на задължението за изплащане на съответната минимална заплата, когато работодателят изплаща тези суми в изпълнение на установено в колективен трудов договор задължение,

— ако съгласно волята на страните по този договор и на националния законодател тези плащания следва да послужат за обособяването на вложения в полза на работниците,

и ако за тази цел

— месечните плащания от работодателя в полза на работника представляват дългосрочно вложение, като например вноски към спестовен влог, вноски за строеж или закупуване на жилище или вноски [към] спестовна застраховка живот, и

— изплащането им се поощрява с държавно подпомагане и данъчни облекчения, но

— работникът може да разполага с тези средства едва след изтичането на период от няколко години, и

— вноските имат фиксиран месечен размер, който зависи единствено от договорената продължителност на трудовия договор, но не и от размера на трудовото възнаграждение („плащания, спомагащи за обособяването на вложения“)?