всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

4.04.03.00 - Общи положения

Общи положения

Дело C-439/25: OMV Petrom Marketing, Определение от 20 май 2026 г.

Позволяват ли разпоредбите на Регламент № 1315/2013 и Регламент № 561/2006 национална забрана за изграждане на обслужващи зони върху частни терени?
Изисква ли правото на Съюза държавите членки да разрешат изграждането на обслужващи зони или зони за паркиране по автомагистралите върху частни терени?
Приложим ли е член 56 ДФЕС към изцяло вътрешни положения, при които всички релевантни обстоятелства са ограничени до една държава членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-439/25: OMV Petrom Marketing, Определение от 27 януари 2026 г.

Могат ли разпоредбите на Регламент № 1315/2013 и Регламент № 561/2006 да се тълкуват като изискващи обслужващите зони по автомагистралната мрежа да бъдат изграждани върху частни терени или като забраняващи национална уредба, която ограничава това?
Приложим ли е член 56 ДФЕС към ситуация, която е изцяло вътрешна за една държава членка, при положение че част от бъдещите клиенти на инфраструктурата могат да бъдат граждани на други държави членки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-687/24: C.B.S.-2009, Определение от 3 юли 2025 г.

Какви са изискванията, които националният съд трябва да изпълни, за да бъде допустимо преюдициално запитване по член 267 ДФЕС, и конкретно как следва да бъде установена връзката между правото на Съюза и предмета на спора?
Прилага ли се правото на Съюза, включително принципите на правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания, към ситуации, които са изцяло вътрешни за една държава членка и при които липсва трансграничен елемент?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-718/23: Anesar-CV, Съдебно решение от 5 юни 2025 г.

Трябва ли членове 26, 49 и 56 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която налага на операторите от сектора на игрите, първо, определени ограничения за минимални отстояния, които трябва да се спазват между игралните зали и специално предназначените за залагания заведения, от една страна, и от друга страна, определени учебни заведения, както и между определени игрални заведения, второ, ограничение във времето на дейността с игрални автомати, известни като „тип В“, или с апарати за развлечение с награди, монтирани в заведения от сектора „хорека“, и трето, мораториум при издаването на нови лицензи или разрешения за игрални заведения?
Трябва ли членове 26, 49 и 56 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която задължава с обратно действие вече съществуващите игрални заведения, които не отговарят на изискването за отстояние от 850 метра между игралните заведения и учебните заведения, да се съобразят с него, в случай че искат подновяване на своя лиценз или разрешение след влизане в сила на Закон 1/2020?
Трябва ли членове 26, 49 и 56 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда петгодишен мораториум върху издаването на нови лицензи или разрешения за игрални заведения, считано от влизане в сила на този закон?
Четвъртият въпрос по дела C‑718/23, C‑719/23, C‑721/23 и C‑60/24 и вторият въпрос по дело C‑720/23 са обявени за недопустими.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-588/22: Ryanair/Комисия, Съдебно решение от 7 ноември 2024 г.

Допустимо ли е Комисията да приеме, че държавната помощ, предоставена на Finnair, е съвместима с вътрешния пазар по член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС и с Временната рамка, без да съществуват „сериозни съмнения“ относно правилното им прилагане?
Съвместима ли е помощта с принципите на недискриминация и пропорционалност, като се има предвид, че е предоставена само на Finnair?
Нарушава ли предоставянето на помощта изключително на Finnair свободата на установяване и свободата на предоставяне на услуги по ДФЕС?
Спазено ли е изискването за мотивиране по член 296, втора алинея ДФЕС както от страна на Комисията, така и от Общия съд в обжалваното решение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-503/23: Centro di Assistenza Doganale Mellano, Съдебно решение от 7 ноември 2024 г.

Трябва ли член 18 от [Митническия кодекс] във връзка със съображение 21 от [този кодекс], да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредба (член 3, параграф 3 от Decreto ministeriale n. 549/1992 (Постановление № 549/1992) и национална практика, които предвиждат ограничаване на дейността на CAD […] до „одобрено място“ в рамките на регионалната/междурегионалната/междуобластната [митническа] дирекция, в която се намира седалището им, като се изключва разширяването ѝ върху цялата национална територия?
Трябва ли членове 10 и 15 от Директива [2006/123] да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпоредба (член 3, параграф 3 от Постановление № 549/1992) и национална практика, които предвиждат ограничаване на дейността на CAD […] до „одобрено място“ в рамките на рамките на регионалната/междурегионалната/междуобластната [митническа] дирекция, в която се намира седалището им, като се изключва разширяването ѝ върху цялата национална територия и същевременно общонационалният обхват на тази дейност се запазва само за митническите агенти?
Трябва ли членове 56—62 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпоредба (член 3, параграф 3 от Постановление № 549/1992) и национална практика, които предвиждат ограничаване на дейността на CAD […] до „одобрено място“ в рамките на рамките на регионалната/междурегионалната/междуобластната [митническа] дирекция, в която се намира седалището им, като се изключва разширяването ѝ върху цялата национална територия и същевременно общонационалният обхват на тази дейност се запазва само за митнически агенти?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-242/23: Tecno*37, Съдебно решение от 4 октомври 2024 г.

Следва ли член 258 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че приключването от Комисията на производство за установяване на неизпълнение на задължения срещу държава членка води до съответствие с правото на Съюза на националната правна уредба, която е била предмет на това производство?
Следва ли член 25, параграф 1 от Директива 2006/123/ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която предвижда общо несъвместимост между дейността по посредничество във връзка с недвижим имот и тази на управител на етажна собственост?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-585/22: Staatssecretaris van Financiën (Intérêts relatifs à un emprunt intragroupe), Съдебно решение от 4 октомври 2024 г.

Следва ли членове 49, 56 и/или 63 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за целите на определянето на печалбата на едно данъчнозадължено лице не се приспадат лихвите по паричен заем към свързано с него предприятие, сключен с цел придобиване или закупуване на дялови участия в капитала на предприятие, което след тази сделка по придобиване или закупуване става свързано предприятие, тъй като посоченото парично задължение трябва да се квалифицира като (част от) напълно изкуствена конструкция (изкуствени конструкции), независимо дали само по себе си това парично задължение е поето при справедливи пазарни условия?
При отрицателен отговор на първия въпрос: следва ли членове 49, 56 и/или 63 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която приспадането на лихвите по паричен заем към свързано с дадено данъчнозадължено лице предприятие, квалифициран като (част от) напълно изкуствена конструкция (изкуствени конструкции) и сключен с цел придобиване или закупуване на дялови участия в капитала на предприятие, което след сключването на сделката по придобиване или закупуване става свързано предприятие, се отказва изцяло за целите на определянето на печалбата на данъчнозадълженото лице дори когато размерът на тези лихви сам по себе си не надвишава размера на лихвите, който би бил договорен между независими предприятия?
За отговора на въпроси 1 и/или 2 от значение ли е обстоятелството дали сделката по придобиване или закупуване се отнася до дялови участия в капитала на: а) предприятие, което вече е било свързано предприятие на данъчнозадълженото лице преди сключването на тази сделка по придобиване или закупуване, или б) предприятие, което става свързано предприятие с данъчнозадълженото лице едва след сключването на тази сделка по придобиване или закупуване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-387/22: Nord Vest Pro Sani Pro, Съдебно решение от 26 септември 2024 г.

Трябва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, която запазва ползването на данъчни и социалноосигурителни предимства само за работниците в предприятията от строителния сектор, извършващи дейността си на територията на тази държава членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-768/22: Комисия/Португалия (Ingénieurs civils), Съдебно решение от 29 юли 2024 г.

Съвместимо ли е ограничаването на достъпа на притежателите на португалски дипломи по гражданско инженерство, посочени в приложение VI към Директива 2005/36/ЕО, до упражняване на архитектурна дейност в Португалия с член 49, параграф 1 от Директива 2005/36/ЕО?
Нарушават ли ограниченията, въведени с член 25, параграф 7 от португалския Закон № 31/2009, свободното движение на работници, свободата на установяване и свободата на предоставяне на услуги по членове 45, 49 и 56 ДФЕС?
Спазено ли е задължението за проверка на националните изисквания по член 59, параграф 3 от Директива 2005/36/ЕО при въвеждането на ограниченията в португалското законодателство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

1239 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form