всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

4.04.03.00 - Общи положения

Общи положения

Дело C-598/22: Società Italiana Imprese Balneari, Съдебно решение от 11 юли 2024 г.

Допускат ли членове 49 и 56 ДФЕС и принципите, изведени в решение от 28 януари 2016 г., Laezza (C‑375/14, EU:C:2016:60), доколкото се считат за приложими, тълкуване на национална разпоредба като член 49 [от Кодекса за корабоплаването и въздухоплаването] в смисъл, че налага безвъзмездното прехвърляне от концесионера и без обезщетение — след изтичане на срока на концесията, когато тя се подновява без прекъсване, макар и по силата на ново решение — на обектите, изградени върху имоти, публична собственост, които са част от комплекса от обекти, използвани за дейността на предприятието, експлоатиращо плажа, като се има предвид, че незабавното отчуждаване може да доведе до ограничение, което надхвърля необходимото за постигане на действително преследваната от националния законодател цел и което следователно е непропорционално по отношение на тази цел?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-540/22: Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Détachement de travailleurs de pays tiers), Съдебно решение от 20 юни 2024 г.

Включва ли свободното предоставяне на услуги, гарантирано от членове 56 и 57 ДФЕС, производно от това право право на пребиваване на работници, граждани на трети страни, в държава членка, които могат да бъдат наети в тази държава членка от предприятие — доставчик на услуги, установено в друга държава членка?
При отрицателен отговор: трябва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска, наред с обикновено задължение на предприятието — доставчик на услуги за уведомяване, да се изисква подаване на заявление за издаване на разрешение за пребиваване за всеки работник, когато продължителността на предоставянето на услугата надхвърля три месеца?
При отрицателен отговор: трябва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска:
а) национална правна уредба, съгласно която, независимо от продължителността на предоставянето на услугата, срокът на валидност на такова разрешение за пребиваване не може да е повече от две години?
б) ограничаването на срока на валидност на такова разрешение за пребиваване до срока на валидност на разрешението за работа и пребиваване в държавата членка, в която е установено предприятието — доставчик на услуги?
в) събирането на такси за всяко заявление (за подновяване), чийто размер съответства на този на таксите, дължими за разрешение за упражняване на трудова дейност от гражданин на трета страна, но е пет пъти по-голям от размера на таксите за издаването на удостоверение за законно пребиваване на гражданин на Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-441/21: Ryanair/Комисия, Съдебно решение от 6 юни 2024 г.

Нарушено ли е принципът на недопускане на дискриминация по признак на националност чрез изискването за установяване и основно място на стопанска дейност в Испания като условие за допустимост до схемата за държавна помощ?
Съвместимо ли е ограничаването на достъпа до схемата за държавна помощ само за предприятия с основно място на стопанска дейност в Испания със свободата на установяване и свободата на предоставяне на услуги?
Задължена ли е Комисията да извърши претегляне на положителните и отрицателните ефекти на помощта върху условията на търговия и поддържането на ненарушена конкуренция при прилагане на член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС?
Правилно ли е класифицирана разглежданата мярка като „схема за помощ“ по смисъла на член 1, буква д) от Регламент 2015/1589, като се вземе предвид дискрецията на националните органи?
Дали Общият съд е допуснал процесуална грешка, като не е разгледал по същество твърдението за нарушение на процесуалните права на жалбоподателя поради отказа на Комисията да започне официална разследваща процедура?
Спазено ли е изискването за мотивиране по член 296, втора алинея ДФЕС в решението на Комисията относно схемата за помощ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-353/21: Ryanair/Комисия, Съдебно решение от 30 май 2024 г.

Допустимо ли е предоставянето на индивидуална държавна помощ на едно предприятие с цел преодоляване на сериозно нарушение в икономиката на държава членка по член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС, без да се изисква тази помощ сама по себе си да отстрани нарушението и без да се извършва балансиране между положителните и отрицателните ѝ ефекти?
Съвместима ли е индивидуалната държавна помощ, предоставена само на едно предприятие, с принципа на недискриминация по признак националност, и спазени ли са изискванията за необходимост, подходящост и пропорционалност на мярката?
Нарушени ли са свободата на установяване и свободата на предоставяне на услуги чрез предоставяне на държавна помощ само на едно предприятие, и изисква ли се допълнителна обосновка за ограничаването на тези свободи?
Следва ли Комисията да открие официална разследваща процедура по член 108, параграф 2 ДФЕС при наличие на сериозни съмнения относно съвместимостта на помощта с вътрешния пазар, и достатъчно ли е съдържанието на жалбата за да се приеме самостоятелност на това основание?
Спазено ли е изискването за мотивиране по член 296, втора алинея ДФЕС при приемането на решението на Комисията, особено в контекста на пандемията COVID-19 и при липса на определени доказателства в мотивите на решението?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-459/22: Комисия/Нидерландия (Transfert de valeur de droits à pension), Съдебно решение от 16 ноември 2023 г.

Съвместими ли са националните изисквания за предоставяне на гаранция или поемане на отговорност за данъка при трансфер на стойността на пенсионни права към пенсионноосигурително дружество, установено в друга държава членка, с правото на свободно движение на работници по член 45 ДФЕС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-348/22: Autorità Garante della Concorrenza e del Mercato (Commune de Ginosa), Съдебно решение от 20 април 2023 г.

Валидна и обвързваща ли е Директива 2006/123 за държавите членки, или е невалидна, доколкото — като директива за хармонизация — е приета само с мнозинство вместо с единодушие, в нарушение на член 115 [ДФЕС]?
Отговаря ли Директива 2006/123[…] обективно и абстрактно на минималните изисквания за достатъчна детайлност на правната уредба и следователно за липса на свобода на преценка за националния законодател, за да може да се счита за автоматично изпълнима и незабавно приложима?
Ако се приеме, че Директива 2006/123 няма директен ефект (non self-executing), съвместима ли е с принципите на правна сигурност последицата, която се изразява в просто изключване или чисто превантивно оставяне без приложение на националния закон, включително когато е невъзможно националният съд да прибегне до конформно тълкуване, или напротив, в посочения случай националното право не бива или не може да бъде приложено, без да се засягат специалните санкции, предвидени в правния ред на Европейския съюз за неизпълнение на задълженията на държавата, произтичащи от присъединяването към Договора [за функциониране на ЕС] (член 49) или от липсата на транспониране на [тази директива] (производство за установяване на неизпълнението на задължения)?
Равносилно ли е непосредственото действие на член 12, параграфи 1, 2 и 3 от Директива 2006/123 на признаването на директен ефект (self-executing) или незабавна приложимост на Директивата, или в рамките на директива за хармонизация като разглежданата („трябва да се приеме, че с членове 9—13 от директивата се извършва изчерпателна хармонизация…“, както е посочено в решение [от 14 юли 2016 г., Promoimpresa и др. (C‑458/14 и C‑67/15, EU:C:2016:558)]) то трябва да се счита за изискване към държавата да приеме мерки за хармонизация, които не са общи, а обвързващи по съдържание?
Може ли или трябва ли за квалифицирането на директива като директно изпълнима или не, и в първия случай, за чисто превантивното оставяне без приложение на националния закон, да се счита, че е от компетентността само на националния съд (на който за целта са предоставени специфични тълкувателни инструменти, като възможността за отправяне на преюдициално запитване до Съда или за преценка за конституционосъобразност), или пък и на отделния държавен служител или ръководител на общината?
Ако се приеме обаче, че Директива 2006/123 има директен ефект (self-executing), като се има предвид, че член 49 [ДФЕС] не допуска автоматичното продължаване на срока на концесиите/разрешенията, предоставени за имоти, публична собственост, по морското крайбрежие, които се използват с туристическа и развлекателна цел, само „доколкото при тези концесии е налице сигурен трансграничен интерес“, представлява ли съществуването на такова изискване необходимо условие и с оглед на прилагането на член 12, параграфи 1 и 2 от [тази директива]?
Съгласувано ли е с целите, преследвани от Директива 2006/123 и от член 49 [ДФЕС], общото и абстрактно постановяване от националния съд, че изискването за сигурен трансграничен интерес, което просто се отнася до цялата територия на страната, е изпълнено, или напротив, като се има предвид, че в Италия компетентни са отделните общини, за тази преценка следва да се счита, че се отнася до крайбрежната територия на всяка отделна община и че следователно е от компетентността само на общините?
Съгласувано ли е с целите, преследвани от Директива 2006/123 и от член 49 [ДФЕС], общото и абстрактно постановяване от националния съд, че изискването за ограниченост на наличните ресурси и концесии, което просто се отнася до цялата територия на страната, е изпълнено, или напротив, като се има предвид, че в Италия компетентни са отделните общини, за тази преценка следва да се счита, че се отнася до крайбрежната територия на всяка отделна община и че следователно е от компетентността само на общините?
Ако абстрактно се приеме, че Директива 2006/123 има директен ефект (self-executing), може ли да се счита, че тази пряка приложимост е налице и конкретно в правна уредба — като италианската — в член 49 от [Кодекс на корабоплаването и въздухоплаването] (който предвижда, че при прекратяването на концесията „всички непреместваеми обекти се придобиват от държавата, без обезщетение или възстановяване на разходите“), и съвместима ли е тази последица от приетия за наличен директен ефект (self-executing) или незабавна приложимост на въпросната директива (по-специално що се отнася до надлежно разрешени сградни конструкции или до концесии за имоти, публична собственост, които са функционално свързани с дейности по туристическо настаняване, като хотели или ваканционни селища) със защитата на основните права — като правото на собственост — които правото на Европейския съюз и Хартата на основните права [на Европейския съюз] признават за подлежащи на привилегирована защита?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-676/20: ASADE, Определение от 31 март 2023 г.

Следва ли член 76 и 77 от Директива 2014/24 да се тълкуват в смисъл, че позволяват национална правна уредба, която предоставя изключително на организации с нестопанска цел възможността да сключват споразумения за предоставяне на социални или здравни услуги от общ интерес срещу възстановяване на разходите, независимо от стойността на услугите, при условие че правната и договорна рамка допринася за социалната цел и целите на солидарност и бюджетна ефективност, и че са спазени принципите на прозрачност и публичност?
Допустимо ли е ограничаването на достъпа до процедурите за възлагане на обществени поръчки само до организации с нестопанска цел, при положение че това води до разлика в третирането между икономическите оператори, ако това ограничение е обосновано с принципите на универсалност, солидарност, ефективност и адекватност на предоставянето на услугите?
В каква степен принципът на прозрачност, конкретизиран в член 75 от Директива 2014/24, изисква яснота, публичност и еднозначност на процедурните правила при сключване на споразумения за предоставяне на социални или здравни услуги от общ интерес?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-34/22: Belgische Staat, Определение от 27 март 2023 г.

Противоречи ли националната уредба на член 56 ДФЕС и член 36 от Споразумението за ЕИП, когато обвързва данъчното освобождаване за доходите от спестовни влогове с условия, които са характерни единствено за националния пазар?
Могат ли такива ограничения да бъдат оправдани с цел защита на потребителите или с друга легитимна цел от обществен интерес и съответстват ли те на изискванията за пропорционалност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-78/21: PrivatBank и др., Съдебно решение от 2 март 2023 г.

Могат ли финансовите заеми и кредити, както и операциите с текущи и депозитни сметки във финансови институции, и по-специално кредитни институции, да се считат за движения на капитали по смисъла на член 63, параграф 1 ДФЕС?
Трябва ли член 56, първа алинея и член 63, параграф 1 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че административна мярка, с която компетентният орган на държава членка, от една страна, забранява на кредитна институция да установява делови взаимоотношения с физически или юридически лица, които нямат връзка с държавата членка, в която е установена тази институция, и чийто месечен кредитен оборот надвишава определен размер, и от друга, задължава институцията да прекрати такива делови взаимоотношения, когато са били установени след приемането на мярката, представлява ограничение на свободното предоставяне на услуги по смисъла на първата от посочените разпоредби, както и ограничение на движението на капитали по смисъла на втората от тези разпоредби?
Трябва ли член 56, първа алинея и член 63, параграф 1 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че допускат административна мярка, с която компетентният орган на държава членка, от една страна, забранява на кредитна институция да установява делови взаимоотношения с физически лица, които нямат връзка с държавата членка, в която е установена тази институция, и чийто месечен кредитен оборот надвишава 15000 евро, или с юридически лица, чиято икономическа дейност не е свързана с тази държава членка и чийто месечен кредитен оборот надвишава 50000 евро, и от друга, задължава институцията да прекрати такива делови взаимоотношения, когато са били установени след приемането на мярката, стига тази административна мярка, първо, да е обоснована с целта за предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма или като необходима мярка за предотвратяване на нарушенията на националните законови и подзаконови норми в областта на пруденциалния надзор върху финансовите институции или пък като мярка, обоснована със съображенията за обществен ред по член 65, параграф 1, буква б) ДФЕС, второ, е годна да гарантира осъществяването на тези цели, трето, не надхвърля необходимото за постигането им и четвърто, не засяга прекомерно защитените съгласно членове 56 и 63 ДФЕС права и интереси на съответната кредитна институция и нейните клиенти?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-83/21: Airbnb Ireland и Airbnb Payments UK, Съдебно решение от 22 декември 2022 г.

Следва ли изразите „технически регламент“ на услугите на информационното общество и „правило за услуги“ на информационното общество, фигуриращи в Директива 2015/1535, да се разбират в смисъл, че включват и данъчни мерки, които не целят пряко да регламентират специфична услуга на информационното общество, но са от естество да уредят конкретното упражняване на разглежданата дейност на територията на съответната държава членка?
Допуска ли член 56 ДФЕС мерки като трите вида задължения, изложени в точка 33 от настоящото решение, а именно: задължението за събиране и съобщаване на данъчните органи на данните, свързани с договорите за наем, сключени вследствие на посредничеството във връзка с недвижими имоти; задължението за удържане при източника на дължимия данък от сумите, платени от наемателите на наемодателите, и за внасяне на този данък в държавния бюджет; и задължението, въведено за доставчиците на посреднически услуги във връзка с недвижими имоти, които не са установени в Италия, да определят данъчен представител?
Следва ли член 267 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че при повдигнат от една от страните по главното производство въпрос относно тълкуването на правото на Съюза определянето и формулирането на въпросите, които следва да се поставят на Съда, се извършва само от националната юрисдикция и тези страни не могат да налагат или променят съдържанието им?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 12349 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form