4.04.03.00 - Общи положения
Общи положения
Дело C-719/18: Vivendi, Съдебно решение от 3 септември 2020 г.
Трябва ли член 49 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, която създава пречки за дружество, регистрирано в друга държава членка, чиито приходи, реализирани в сектора на електронните съобщения, така както е определен за целите на тази национална правна уредба, включително чрез контролирани или свързани дружества, са над 40 % от общите приходи в този сектор, да получава в SIC приходи над 10 % от реализираните в тази система?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-897/19: Ruska Federacija, Съдебно решение от 2 април 2020 г.
Следва ли държава членка на Европейския съюз, която разглежда искане за екстрадиция в трета държава на гражданин на държава от ЕАСТ, страна по Споразумението за ЕИП и по споразумение за предаване със Съюза, да уведоми тази държава от ЕАСТ за искането и при необходимост да й предаде лицето вместо да го екстрадира?
Задължена ли е държавата членка да провери, че екстрадицията няма да наруши правата по член 19, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз, особено когато на лицето е предоставено убежище от държавата от ЕАСТ именно поради наказателното преследване в държавата, отправила искането за екстрадиция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-725/18: Anton van Zantbeek, Съдебно решение от 30 януари 2020 г.
Трябва ли член 56 ДФЕС и член 36 от Споразумението за Европейското икономическо пространство да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, която въвежда данък върху борсовите сделки, сключени или изпълнени по нареждане на местно за тази държава членка лице от чуждестранен професионален посредник, в резултат на което лицето, подало нареждането, дължи този данък и свързаните с него задължения за деклариране?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-377/17: Комисия/Германия, Съдебно решение от 4 юли 2019 г.
Съвместими ли са задължителните минимални и максимални тарифи за възнагражденията на архитектите и инженерите, установени от Федерална република Германия, с изискванията за недискриминация, необходимост и пропорционалност по член 15, параграф 1, параграф 2, буква ж) и параграф 3 от Директива 2006/123/ЕО?
Могат ли тези задължителни тарифи да бъдат оправдани с наложителни причини, свързани с обществения интерес, като гарантиране на качеството на услугите и защита на потребителите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-630/17: Milivojević, Съдебно решение от 14 февруари 2019 г.
Трябва ли членове 56 и 63 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпоредби като тези на Закона за нищожността на договорите за кредит с международен елемент, сключени в [Хърватия] с неоправомощен кредитор […], и по-специално разпоредбите на член 10 от този закон, с които за нищожни се обявяват договорите за кредит и други правни актове, които са последица от договор за кредит, сключен между длъжник (по смисъла на член 1 и член 2, първо тире от този закон) и неоправомощен кредитор (по смисъла на член 2, второ тире от този закон), или се основават на този договор, макар да са били сключени преди влизането в сила на този закон, при това от момента на сключването им, в резултат на което всяка страна по договора е длъжна да върне на другата всичко получено въз основа на нищожния договор, а ако това е невъзможно или ако естеството на изпълненото прави невъзможно връщането, трябва да се изплати съответно парично обезщетение според цените към момента на постановяване на съдебното решение?
Трябва ли [Регламент № 1215/2012] — и по-специално член 4, параграф 1 и член 25 от него — да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредба като член 8, параграфи 1 и 2 от Закона за нищожността на договорите за кредит с международен елемент, сключени в [Хърватия] с неоправомощен кредитор […], в който се предвижда, че във възникналите спорове във връзка с договори за кредит с международен елемент по смисъла на този закон длъжникът може да предяви иск срещу неоправомощения кредитор пред съдилищата на държавата, в която е седалището на неоправомощения кредитор, или, независимо от седалището на неоправомощения кредитор, пред съдилищата по местоживеенето или седалището на длъжника, въпреки че неоправомощеният кредитор по смисъла на този закон може да предяви иск срещу длъжника единствено пред съдилищата на държавата, в която е местоживеенето или седалището на длъжника?
Налице ли е потребителски договор по смисъла на член 17, параграф 1 от Регламент № 1215/2012 и останалите разпоредби на правото на Съюза, когато получател на кредита е физическо лице, сключило договор за кредит с цел инвестиция във ваканционни апартаменти за извършване на услуги по посрещане и настаняване на туристи в частни квартири?
Трябва ли разпоредбата на член 24, точка 1 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че по делата за обявяване на нищожността на договор за кредит и на съответното съгласие за учредяване на ипотека, както и за заличаване на ипотека в имотния регистър, компетентни са съдилищата в [Хърватия], ако за обезпечение на изпълнението на задълженията, произтичащи от договора за кредит, ипотеката е учредена върху недвижими имоти на длъжника на територията на [Хърватия]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-18/17: Danieli & C. Officine Meccaniche и др., Съдебно решение от 14 ноември 2018 г.
Трябва ли членове 56 ДФЕС и 57 ДФЕС, Директива 96/71, глава 2, точки 2 и 12 от приложение V към Акта за присъединяване на Хърватия да се тълкуват в смисъл, че Република Австрия има право да ограничава командироването на работници, които са наети на работа от дружество със седалище в Хърватия, посредством изискване за разрешение за работа, когато командироването се осъществява чрез предлагането за наемане на работа от установено в Италия дружество с цел предоставянето на услуга в Австрия от италианското дружество и дейността на хърватските работници за италианското дружество при строителството на цех за валцуване на пръти и тел в Австрия се ограничава до извършването на тази услуга в Австрия и между тях и италианското дружество не е налице трудово правоотношение?
Трябва ли членове 56 ДФЕС и 57 ДФЕС и Директива 96/71 да се тълкуват в смисъл, че Република Австрия има право да ограничава командироването на руски и белоруски работници, които са наети на работа от дружество със седалище в Италия, посредством изискване за разрешение за работа, когато това командироване се осъществява чрез предлагането за наемане на работа на установено в Италия второ дружество с цел предоставянето на услуга в Австрия от второто италианско дружество и дейността на руските, съответно белоруските работници за второто италианско дружество се ограничава до извършването на неговата услуга в Австрия и между тях и второто дружество не е налице трудово правоотношение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-171/17: Комисия/Унгария, Съдебно решение от 7 ноември 2018 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (четвърти състав) 7 ноември 2018 година ( *1 ) „Неизпълнение на задължения от държава членка — Директива 2006/123/ЕО — Членове от 15 до 17 — Член 49 ДФЕС — Свобода на установяване — Член 56 ДФЕС — Свободно предоставяне на услуги — Националната система за мобилни плащания — Монопол“ По дело C‑171/17 с предмет иск за установяване на неизпълнение на задължения по член 258 ДФЕС, предявен на 5 април 2017 г., Европейска комисия, за която се явяват V. Bottka и H. Tserepa-Lacombe, в качеството на представители, ищец, срещу Унгария, за която се явяват Z. Fehér и G. Koós, в качеството на представители, ответник, СЪДЪТ (четвърти състав), състоящ се от: T. von Danwitz, председател на седми състав, изпълняващ функцията на председател на четвърти състав K. Jürimäe (докладчик), C. Lycourgos, E. Juhász и C. Vajda, съдии, генерален адвокат: Y. Bot, секретар: I. Illéssy, администратор, предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 14 март 2018 г., след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 14 юни 2018 г., постанови настоящото Решение 1. С исковата си молба Европейската комисия иска от Съда да установи, че като е въвела и оставила в сила национална система за мобилни плащания, уредена с nemzeti mobil fizetési rendszerről szóló 2011. évi CC. törvény (Magyar Közlöny 2011/164) (Закон № CC от 2011 г. относно националната система за мобилни плащания, наричан по-нататък „Закон № СС“) и с 356/2012 (XII. 13.) Korm. rendelet a nemzeti mobil fizetési rendszerről szóló törvény ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-360/15: X, Съдебно решение от 30 януари 2018 г.
Трябва ли член 2, параграф 3 от Директива 2006/123 да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба се прилага по отношение на определянето на такси („leges“) от орган на държава членка за обработката на молба за одобрение относно времето, мястото и начина на изпълнение на изкопни работи във връзка с прокарването на кабели за обществена електронна съобщителна мрежа?
Трябва ли глава III от Директива 2006/123 да се тълкува в смисъл, че тази глава се прилага и по отношение на изцяло вътрешни положения?
Трябва ли Директива 2006/123, с оглед на съображение 9 от нея, да се тълкува в смисъл, че тя не се прилага по отношение на национална уредба, която изисква кметът и заместник-кметовете да бъдат уведомявани за планирани изкопни работи във връзка с прокарването, поддържането и премахването на кабели за обществена електронна съобщителна мрежа, когато кметът и заместник-кметовете не са компетентни да забраняват дейностите, за които са уведомени, но имат право да налагат условия относно мястото, времето и начина на изпълнението им, както и във връзка с насърчаването на общото използване на съоръженията и съгласуването на дейностите с операторите на други подземни строителни обекти?
Трябва ли член 4, точка 6 от Директива 2006/123 да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба се прилага относно одобрението на мястото, времето и начина на изпълнение на изкопни работи във връзка с прокарването на кабели за обществена електронна съобщителна мрежа, без съответният орган на държавата членка да е компетентен да забранява самите работи?
а) Ако от отговорите на горепосочените въпроси се установи, че член 13, параграф 2 от Директива 2006/123 се прилага в настоящия случай, тази разпоредба има ли директен ефект?
б) При утвърдителен отговор на [пети въпрос, буква а)], могат ли подлежащите на начисляване [на молителите] разходи по силата на член 13, параграф 2 от Директива 2006/123 да се изчисляват въз основа на прогнозните разходи за всички производства по молби или въз основа на разходите във връзка с всички молби, които са сходни с молбата в настоящия случай, или пък въз основа на разходите по отделни молби?
в) При утвърдителен отговор на [пети въпрос, буква а)], по какви критерии, съгласно член 13, параграф 2 от Директива 2006/123, трябва непреките и фиксираните разходи да бъдат отнасяни към конкретни молби за одобрение?
Трябва ли понятието „услуга“ в член 4, точка 1 от Директива 2006/123 да се тълкува в смисъл, че търговия на дребно, състояща се в продажбата на потребители на стоки, като обувки и облекло, е услуга, за която се прилагат разпоредбите на Директива 2006/123 на основание член 2, параграф 1 от същата?
Посочената […] уредба цели да не допуска на територията извън центъра на града определени форми на търговията на дребно, като продажбата на обувки и облекло, за да запази качеството на живота в центъра на града и да предотврати незаемането на обекти във вътрешната градска зона. Предвид съображение 9 от Директива 2006/123 отпада ли от обхвата на тази директива уредба, която съдържа подобно правило, тъй като такива правила следва да се разглеждат като „[п]равила относно […] териториалното и селищно устройство […], които не регулират или не влияят по специфичен начин на дейности по оказването на услуги, но трябва да бъдат спазвани от доставчиците в хода на тяхната икономическа дейност, по същия начин, по който и от частни лица“?
Достатъчно ли е обстоятелството, че по никакъв начин не може да се изключи възможността предприятие за търговия на дребно от друга държава членка да се установи на място или получателите на услуги на предприятие за търговия на дребно да са от друга държава членка, за да се приеме наличието на трансгранично положение, или трябва да съществуват фактически данни за това?
Приложима ли е глава III (свобода на установяване) от Директива 2006/123 към изцяло вътрешни положения, или за разглеждането на въпроса дали е приложима тази глава следва да се вземе предвид практиката на Съда по приложимостта на разпоредбите на Договора относно свободата на установяване и свободното предоставяне на услуги към изцяло вътрешни положения?
а) Попада ли приета с общ устройствен план уредба, като посочената […], в обхвата на понятието „изискване“ по смисъла на член 4, точка 7 и член 14, точка 5 от Директива 2006/123, а не в обхвата на понятието „разрешителен режим“ по смисъла на член 4, точка 6, както и членове 9 и 10 от Директива 2006/123?
б) Допускат ли член 14, точка 5 от Директива [2006/123] — доколкото уредба като посочената […] попада в обхвата на понятието „изискване“ — или членове 9 и 10 от Директива [2006/123] — доколкото уредба като посочената […] попада в обхвата на понятието „разрешителен режим“ — приемането от общинския съвет на уредба като посочената […]?
Попада ли уредба като посочената […] в обхвата на членове 34—36 ДФЕС или членове 49—55 ДФЕС и ако отговорът е положителен, приложими ли са в такъв случай признатите от Съда изключения, доколкото са изпълнени по пропорционален начин?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-322/16: Global Starnet, Съдебно решение от 20 декември 2017 г.
Може ли член 267, трета алинея от Договора за функционирането на ЕС да се тълкува в смисъл, че не съществува безусловно задължение за юрисдикция, която се произнася като последна съдебна инстанция, да отправи преюдициално запитване по въпрос относно тълкуването на европейското право, ако в хода на същото съдебно производство Конституционният съд е преценил конституционосъобразността на националната правна уредба, като по същество е използвал същите нормативни параметри като тези, чието тълкуване се иска от Съда, макар те да са формално различни, тъй като се съдържат в разпоредби на Конституцията, а не на европейските Договори?
Допускат ли членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС, както и принципът на оправданите правни очаквания национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която налага на лица, които вече са концесионери в сектора на онлайн управлението на разрешени от закона игри, нови изисквания за упражняване на тяхната дейност чрез допълнително споразумение към съществуващия договор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-591/15: The Gibraltar Betting and Gaming Association Limited и The Queen, Съдебно решение от 13 юни 2017 г.
Следва ли член 355, точка 3 ДФЕС във връзка с член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че предоставянето на услуги от установени в Гибралтар оператори на установени в Обединеното кралство лица представлява, от гледна точка на правото на Съюза, положение, което във всичките си аспекти е свързано само с една държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.