4.04.03.00 - Общи положения
Общи положения
Дело C-544/21: Stadt Mainz, Съдебно решение от 27 октомври 2022 г.
Следва ли да се тълкува Директива 2006/123/ЕО в смисъл, че тя се прилага към ситуация, при която договор е сключен преди влизането в сила на тази директива и когато този договор е изчерпал всичките си последици преди крайния срок за транспониране на посочената директива?
Следва ли член 49 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че национален съд, сезиран с дело между частни лица, е длъжен да не прилага национална уредба, която определя минимални размери на възнагражденията за услуги на архитекти и инженери и която предвижда нищожност на споразумения, отклоняващи се от тази уредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-391/20: Boriss Cilevičs и др., Съдебно решение от 7 септември 2022 г.
Представлява ли правна уредба като разглежданата в главното производство ограничение на свободата на установяване, закрепена в член 49 ДФЕС, или при условията на евентуалност — на свободното предоставяне на услуги, гарантирано в член 56 ДФЕС, както и на свободата на стопанска инициатива, призната в член 16 от Хартата?
Какви съображения трябва да се вземат предвид, за да се прецени дали подобна правна уредба е обоснована, подходяща и пропорционална във връзка с нейната легитимна цел за защита на официалния език като проява на националната идентичност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-545/19: AllianzGI-Fonds AEVN, Съдебно решение от 17 март 2022 г.
Трябва ли член 63 ДФЕС относно свободното движение на капитали или член 56 ДФЕС относно свободното предоставяне на услуги да се тълкуват в смисъл, че допускат данъчен режим като разглеждания в главното производство, установен в член 22 от EBF, който предвижда облагане с окончателен данък при източника на дивидентите, разпределяни от португалски дружества и получавани от предприятия за колективно инвестиране (ПКИ), които не са установени в Португалия и са учредени в други държави — членки на Съюза, докато ПКИ, учредени в съответствие с португалското данъчно законодателство, които за данъчни цели са местни лица в Португалия, могат да се ползват от освобождаване от данъка при източника, удържан за посочените доходи?
Като предвижда облагане с данък при източника на дивидентите, разпределяни на чуждестранни ПКИ, и запазва за местните ПКИ възможността да бъдат освободени от такова облагане с данък при източника, установява ли разглежданата в главното производство национална правна уредба по-неблагоприятно третиране за дивидентите, разпределяни на чуждестранни ПКИ, доколкото последните по никакъв начин не могат да получат достъп до посоченото освобождаване?
От значение ли е приложимият спрямо притежателите на дялово участие в ПКИ данъчен режим за преценката на дискриминационния характер на португалското законодателство, което предвижда специфично и различно данъчно третиране на ПКИ (местни), от една страна, и на съответните притежатели на дялово участие в ПКИ, от друга страна
Или, предвид обстоятелството, че данъчният режим на местните ПКИ по никакъв начин не се засяга или променя от това дали притежателите на дялово участие в тези предприятия са местни или чуждестранни лица в Португалия, необходимо ли е за определяне на сходството на положенията за целите на преценката за дискриминационния характер на посочената правна уредба да се вземе предвид единствено приложимият данъчен режим на ниво инвестиционен механизъм?
Допустимо ли е различното третиране между местните и чуждестранните ПКИ в Португалия предвид обстоятелството, че установените в Португалия физически и юридически лица, притежаващи дялово участие в ПКИ (местни или чуждестранни) и в двата случая подлежат по един и същи начин (и като цяло не подлежат на освобождаване) на облагане за доходите, разпределяни от ПКИ, независимо че чуждестранните притежатели на дялово участие се облагат с по-висок данък?
Предвид обстоятелството, че дискриминацията, предмет на главното производство, е свързана с разлика в данъчното облагане на доходите от дивиденти, разпределяни от местни ПКИ на съответните притежатели на дялово участие, законосъобразно ли е за целите на преценката на сходството на данъчното облагане да се вземат предвид други данъци, освобождавания или налози, които се прилагат в рамките на инвестициите, осъществявани от ПКИ
По-специално законосъобразно и допустимо ли е за целите на преценката за сходство да се отчита отражението на данъците върху имуществото, разходите или друг вид отражение, а не само данъкът върху доходите на ПКИ, включително на евентуални особени налози?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-52/21: Pharmacie populaire – La Sauvegarde, Съдебно решение от 24 февруари 2022 г.
Трябва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба или национална практика, по силата на която установени в една държава членка дружества, които ползват услугите на установени в друга държава членка дружества, са длъжни да съставят и да подават пред данъчната администрация формуляри и общи справки за сумите, фактурирани от последните посочени дружества, за да избегнат облагането с корпоративен данък в размер на 100 % или на 50 % върху тези суми, докато, ако използват услугите на местни дружества, те нямат такова задължение, за да избегнат облагането с посочения данък?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-788/19: Комисия/Испания (Obligation d’information en matière fiscale), Съдебно решение от 27 януари 2022 г.
Пропорционални ли са последиците от квалифицирането на притежаваните в чужбина активи като неоправдани имуществени приходи, когато не е възможно позоваване на погасителна давност?
Съвместима ли е с правото на Съюза автоматичната санкция с пропорционална глоба в размер на 150 % при неизпълнение или забавено изпълнение на задължението за предоставяне на информация относно имущество или права в чужбина?
Пропорционални ли са глобите с фиксиран размер, предвидени за неизпълнение или забавено изпълнение на задължението за предоставяне на информация относно имущество или права в чужбина, спрямо аналогичните санкции при чисто вътрешни случаи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-261/20: Thelen Technopark Berlin, Съдебно решение от 18 януари 2022 г.
Следва ли от правото на Съюза, и в частност от член 4, параграф 3 ДЕС, член 288, трета алинея ДФЕС и член 260, параграф 1 ДФЕС, че в рамките на текущо съдебно производство между частноправни субекти разпоредбите на член 15, параграф 1, параграф 2, буква ж) и параграф 3 от Директива 2006/123 […] пораждат директен ефект по такъв начин, че вече не трябва да се прилагат противоречащите на Директивата национални разпоредби на член 7 от HOAI, според които с някои изключения [минималните ставки, определени в предвидената в този член таблица,] за проектантските и надзорните услуги на архитекти и инженери са задължителни, а уговорките в договори с архитекти и инженери за плащане на хонорар под минималните ставки са недействителни?
При отрицателен отговор на първия въпрос:
а) Приетата от Федерална република Германия уредба по член 7 от HOAI, която предвижда задължителни минимални ставки за проектантските и надзорните услуги на архитекти и инженери, води ли до нарушение на свободата на установяване по член 49 ДФЕС или на други общи принципи на правото на Съюза?
б) При утвърдителен отговор на буква а) от втория въпрос: наличието на такова нарушение означава ли, че в рамките на текущо съдебно производство между частноправни субекти вече не следва да се прилагат националните разпоредби относно задължителните минимални ставки (в случая — член 7 от HOAI)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-502/20: Institut des Experts en Automobiles, Съдебно решение от 2 септември 2021 г.
Следва ли член 5, параграф 2 от Директива 2005/36 да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на приемащата държава членка по смисъла на тази разпоредба, която, съгласно тълкуването ѝ от компетентните органи на тази държава членка, не позволява на установен в друга държава членка специалист да упражнява на временен или случаен принцип професията си на територията на приемащата държава членка, поради това че в миналото този специалист е имал място на установяване в тази държава членка, че предоставяните от него услуги са с известна повторяемост или че разполага в посочената държава членка с определена инфраструктура, като например офис?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-325/20: BEMH и Conseil national des centres commerciaux, Съдебно решение от 15 юли 2021 г.
Следва ли член 14, точка 6 от Директива 2006/123 да се тълкува в смисъл, че позволява в рамките на колегиален орган, компетентен да дава становище относно издаването на разрешение за търговска дейност, да има квалифицирано лице, което е представител на икономическата среда и чиято роля се свежда до представяне на положението на икономическата среда в съответната зона, в която се намират потенциалните клиенти, и въздействието на проекта върху тази икономическа среда, без да взема участие в гласуването по заявлението за разрешение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-66/18: Комисия/Унгария (Enseignement supérieur), Съдебно решение от 6 октомври 2020 г.
Допустимо ли е Комисията да предяви иск за установяване на неизпълнение на задължения, когато в досъдебната процедура са определени по-кратки от обичайните срокове за отговор и се твърди нарушение на правото на добра администрация?
Компетентен ли е Съдът на Европейския съюз да разглежда иск за установяване на неизпълнение на задължения, основан на нарушение на разпоредбите на ГАТС, при положение че съществува система за уреждане на спорове в рамките на СТО?
Съвместимо ли е изискването за сключване на международно споразумение между Унгария и държавата по седалището на чуждестранно висше учебно заведение като условие за предоставяне на образователни услуги с принципа на национално третиране по член XVII от ГАТС?
Съвместимо ли е изискването чуждестранно висше учебно заведение да предлага обучение в държавата по седалището си като условие за предоставяне на образователни услуги в Унгария с член XVII от ГАТС, член 49 ДФЕС и член 16 от Директива 2006/123?
Ограничават ли спорните унгарски мерки основните права, гарантирани от член 13, член 14, параграф 3 и член 16 от Хартата на основните права на Европейския съюз и могат ли тези ограничения да бъдат обосновани съгласно член 52, параграф 1 от Хартата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-649/18: A (Онлайн реклама и продажба на лекарствени прждукти), Съдебно решение от 1 октомври 2020 г.
Следва ли Директива 2000/31/ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска държавата членка по местоназначение на услуга за онлайн продажба на лекарствени продукти, за които не се изисква лекарско предписание, да прилага по отношение на установен в друга държава членка доставчик на тази услуга национална правна уредба:
– забраняваща на аптеките да привличат клиентите си чрез определени процедури и методи, по-специално такива, които се състоят в масово разпространение на писма по пощата и рекламни брошури извън аптеките,
– забраняваща на тези аптеки да правят промоционални оферти, състоящи се в отстъпка от общата цена на поръчката на лекарствени продукти, когато е превишена определена сума,
– задължаваща посочените аптеки да включат здравен въпросник в процедурата за онлайн поръчка на лекарствени продукти,
– забраняваща на същите аптеки да използват възмездната услуга по каталогизиране в търсачки и онлайн инструменти за сравнение на цени?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.