4.04.03.00 - Общи положения
Общи положения
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2023 г.
Противоречи ли националната уредба на член 56 ДФЕС и член 36 от Споразумението за ЕИП, когато обвързва данъчното освобождаване за доходите от спестовни влогове с условия, които са характерни единствено за националния пазар?
Могат ли такива ограничения да бъдат оправдани с цел защита на потребителите или с друга легитимна цел от обществен интерес и съответстват ли те на изискванията за пропорционалност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Могат ли финансовите заеми и кредити, както и операциите с текущи и депозитни сметки във финансови институции, и по-специално кредитни институции, да се считат за движения на капитали по смисъла на член 63, параграф 1 ДФЕС?
Трябва ли член 56, първа алинея и член 63, параграф 1 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че административна мярка, с която компетентният орган на държава членка, от една страна, забранява на кредитна институция да установява делови взаимоотношения с физически или юридически лица, които нямат връзка с държавата членка, в която е установена тази институция, и чийто месечен кредитен оборот надвишава определен размер, и от друга, задължава институцията да прекрати такива делови взаимоотношения, когато са били установени след приемането на мярката, представлява ограничение на свободното предоставяне на услуги по смисъла на първата от посочените разпоредби, както и ограничение на движението на капитали по смисъла на втората от тези разпоредби?
Трябва ли член 56, първа алинея и член 63, параграф 1 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че допускат административна мярка, с която компетентният орган на държава членка, от една страна, забранява на кредитна институция да установява делови взаимоотношения с физически лица, които нямат връзка с държавата членка, в която е установена тази институция, и чийто месечен кредитен оборот надвишава 15000 евро, или с юридически лица, чиято икономическа дейност не е свързана с тази държава членка и чийто месечен кредитен оборот надвишава 50000 евро, и от друга, задължава институцията да прекрати такива делови взаимоотношения, когато са били установени след приемането на мярката, стига тази административна мярка, първо, да е обоснована с целта за предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма или като необходима мярка за предотвратяване на нарушенията на националните законови и подзаконови норми в областта на пруденциалния надзор върху финансовите институции или пък като мярка, обоснована със съображенията за обществен ред по член 65, параграф 1, буква б) ДФЕС, второ, е годна да гарантира осъществяването на тези цели, трето, не надхвърля необходимото за постигането им и четвърто, не засяга прекомерно защитените съгласно членове 56 и 63 ДФЕС права и интереси на съответната кредитна институция и нейните клиенти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Следва ли изразите „технически регламент“ на услугите на информационното общество и „правило за услуги“ на информационното общество, фигуриращи в Директива 2015/1535, да се разбират в смисъл, че включват и данъчни мерки, които не целят пряко да регламентират специфична услуга на информационното общество, но са от естество да уредят конкретното упражняване на разглежданата дейност на територията на съответната държава членка?
Допуска ли член 56 ДФЕС мерки като трите вида задължения, изложени в точка 33 от настоящото решение, а именно: задължението за събиране и съобщаване на данъчните органи на данните, свързани с договорите за наем, сключени вследствие на посредничеството във връзка с недвижими имоти; задължението за удържане при източника на дължимия данък от сумите, платени от наемателите на наемодателите, и за внасяне на този данък в държавния бюджет; и задължението, въведено за доставчиците на посреднически услуги във връзка с недвижими имоти, които не са установени в Италия, да определят данъчен представител?
Следва ли член 267 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че при повдигнат от една от страните по главното производство въпрос относно тълкуването на правото на Съюза определянето и формулирането на въпросите, които следва да се поставят на Съда, се извършва само от националната юрисдикция и тези страни не могат да налагат или променят съдържанието им?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Нарушени ли са принципите на недискриминация, свободно предоставяне на услуги и свобода на установяване чрез предоставянето на помощ само на Croatia Airlines?
Правилно ли е приложен член 107, параграф 2, буква б) ДФЕС и допусната ли е явна грешка при преценката на пропорционалността на помощта спрямо вредите, причинени от пандемията COVID-19?
Задължена ли е била Комисията да открие официалната процедура по разследване поради наличие на сериозни затруднения при предварителната проверка на помощта?
Спазено ли е изискването за мотивиране по член 296, втора алинея ДФЕС при приемането на обжалваното решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Следва ли да се тълкува Директива 2006/123/ЕО в смисъл, че тя се прилага към ситуация, при която договор е сключен преди влизането в сила на тази директива и когато този договор е изчерпал всичките си последици преди крайния срок за транспониране на посочената директива?
Следва ли член 49 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че национален съд, сезиран с дело между частни лица, е длъжен да не прилага национална уредба, която определя минимални размери на възнагражденията за услуги на архитекти и инженери и която предвижда нищожност на споразумения, отклоняващи се от тази уредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Представлява ли правна уредба като разглежданата в главното производство ограничение на свободата на установяване, закрепена в член 49 ДФЕС, или при условията на евентуалност — на свободното предоставяне на услуги, гарантирано в член 56 ДФЕС, както и на свободата на стопанска инициатива, призната в член 16 от Хартата?
Какви съображения трябва да се вземат предвид, за да се прецени дали подобна правна уредба е обоснована, подходяща и пропорционална във връзка с нейната легитимна цел за защита на официалния език като проява на националната идентичност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Трябва ли член 63 ДФЕС относно свободното движение на капитали или член 56 ДФЕС относно свободното предоставяне на услуги да се тълкуват в смисъл, че допускат данъчен режим като разглеждания в главното производство, установен в член 22 от EBF, който предвижда облагане с окончателен данък при източника на дивидентите, разпределяни от португалски дружества и получавани от предприятия за колективно инвестиране (ПКИ), които не са установени в Португалия и са учредени в други държави — членки на Съюза, докато ПКИ, учредени в съответствие с португалското данъчно законодателство, които за данъчни цели са местни лица в Португалия, могат да се ползват от освобождаване от данъка при източника, удържан за посочените доходи?
Като предвижда облагане с данък при източника на дивидентите, разпределяни на чуждестранни ПКИ, и запазва за местните ПКИ възможността да бъдат освободени от такова облагане с данък при източника, установява ли разглежданата в главното производство национална правна уредба по-неблагоприятно третиране за дивидентите, разпределяни на чуждестранни ПКИ, доколкото последните по никакъв начин не могат да получат достъп до посоченото освобождаване?
От значение ли е приложимият спрямо притежателите на дялово участие в ПКИ данъчен режим за преценката на дискриминационния характер на португалското законодателство, което предвижда специфично и различно данъчно третиране на ПКИ (местни), от една страна, и на съответните притежатели на дялово участие в ПКИ, от друга страна
Или, предвид обстоятелството, че данъчният режим на местните ПКИ по никакъв начин не се засяга или променя от това дали притежателите на дялово участие в тези предприятия са местни или чуждестранни лица в Португалия, необходимо ли е за определяне на сходството на положенията за целите на преценката за дискриминационния характер на посочената правна уредба да се вземе предвид единствено приложимият данъчен режим на ниво инвестиционен механизъм?
Допустимо ли е различното третиране между местните и чуждестранните ПКИ в Португалия предвид обстоятелството, че установените в Португалия физически и юридически лица, притежаващи дялово участие в ПКИ (местни или чуждестранни) и в двата случая подлежат по един и същи начин (и като цяло не подлежат на освобождаване) на облагане за доходите, разпределяни от ПКИ, независимо че чуждестранните притежатели на дялово участие се облагат с по-висок данък?
Предвид обстоятелството, че дискриминацията, предмет на главното производство, е свързана с разлика в данъчното облагане на доходите от дивиденти, разпределяни от местни ПКИ на съответните притежатели на дялово участие, законосъобразно ли е за целите на преценката на сходството на данъчното облагане да се вземат предвид други данъци, освобождавания или налози, които се прилагат в рамките на инвестициите, осъществявани от ПКИ
По-специално законосъобразно и допустимо ли е за целите на преценката за сходство да се отчита отражението на данъците върху имуществото, разходите или друг вид отражение, а не само данъкът върху доходите на ПКИ, включително на евентуални особени налози?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Трябва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба или национална практика, по силата на която установени в една държава членка дружества, които ползват услугите на установени в друга държава членка дружества, са длъжни да съставят и да подават пред данъчната администрация формуляри и общи справки за сумите, фактурирани от последните посочени дружества, за да избегнат облагането с корпоративен данък в размер на 100 % или на 50 % върху тези суми, докато, ако използват услугите на местни дружества, те нямат такова задължение, за да избегнат облагането с посочения данък?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Пропорционални ли са последиците от квалифицирането на притежаваните в чужбина активи като неоправдани имуществени приходи, когато не е възможно позоваване на погасителна давност?
Съвместима ли е с правото на Съюза автоматичната санкция с пропорционална глоба в размер на 150 % при неизпълнение или забавено изпълнение на задължението за предоставяне на информация относно имущество или права в чужбина?
Пропорционални ли са глобите с фиксиран размер, предвидени за неизпълнение или забавено изпълнение на задължението за предоставяне на информация относно имущество или права в чужбина, спрямо аналогичните санкции при чисто вътрешни случаи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Следва ли от правото на Съюза, и в частност от член 4, параграф 3 ДЕС, член 288, трета алинея ДФЕС и член 260, параграф 1 ДФЕС, че в рамките на текущо съдебно производство между частноправни субекти разпоредбите на член 15, параграф 1, параграф 2, буква ж) и параграф 3 от Директива 2006/123 […] пораждат директен ефект по такъв начин, че вече не трябва да се прилагат противоречащите на Директивата национални разпоредби на член 7 от HOAI, според които с някои изключения [минималните ставки, определени в предвидената в този член таблица,] за проектантските и надзорните услуги на архитекти и инженери са задължителни, а уговорките в договори с архитекти и инженери за плащане на хонорар под минималните ставки са недействителни?
При отрицателен отговор на първия въпрос:
а) Приетата от Федерална република Германия уредба по член 7 от HOAI, която предвижда задължителни минимални ставки за проектантските и надзорните услуги на архитекти и инженери, води ли до нарушение на свободата на установяване по член 49 ДФЕС или на други общи принципи на правото на Съюза?
б) При утвърдителен отговор на буква а) от втория въпрос: наличието на такова нарушение означава ли, че в рамките на текущо съдебно производство между частноправни субекти вече не следва да се прилагат националните разпоредби относно задължителните минимални ставки (в случая — член 7 от HOAI)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.