3.04 - Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-616/11: T-Mobile Austria, Съдебно решение от 9 април 2014 г.
Следва ли член 52, параграф 3 от Директива [2007/64] да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба следва да се прилага и в отношенията между мобилен телефонен оператор, в качеството му на получател на плащания, и неговите частни клиенти (потребители), в качеството им на платци?
Следва ли да се разглежда като „платежен инструмент“ по смисъла на член 4, точка 23 и на член 52, параграф 3 от Директива [2007/64] саморъчно подписано от платеца платежно нареждане и/или процедура за нареждане на кредитни преводи въз основа на надлежно подписано платежно нареждане, както и договорена процедура за нареждане на кредитни преводи чрез онлайн („Telebanking“) дистанционно банкиране?
Следва ли член 52, параграф 3 от Директива [2007/64] да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба не допуска да се прилагат национални разпоредби, съдържащи обща забрана за получателя на плащането да събира такси, без по-специално да се предвижда определена диференциация в зависимост от вида на използваните платежни инструменти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-27/13: Flughafen Lübeck, Определение от 4 април 2014 г.
Задължена ли е национална юрисдикция да приеме, че дадена мярка представлява помощ по смисъла на член 107 ДФЕС и да предприеме необходимите мерки за спиране на изпълнението и възстановяване на платените суми, когато Комисията е открила формална процедура по разследване относно тази мярка?
Може ли национална юрисдикция да отложи произнасянето си по дело, свързано с предполагаема държавна помощ, до приключване на формалната процедура по разследване от страна на Комисията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-387/12: Hi Hotel HCF, Съдебно решение от 3 април 2014 г.
Трябва ли член 5, точка 3 от Регламент […] № 44/2001 да се тълкува в смисъл, че вредоносното събитие е настъпило в една държава членка (държавата членка А), когато противоправното деяние, предмет на производството или основание на исканията, е извършено в друга държава членка (държавата членка Б) и се изразява в участие в извършеното в първата държава членка (държавата членка А) противоправно деяние (главно деяние)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-438/12: Weber, Съдебно решение от 3 април 2014 г.
Обхваща ли приложното поле на член 27 от Регламент [№ 44/2001] и случаи, при които в единия правен спор две от страните са ответници по иск, предявен срещу тях от трето лице, а в другия правен спор са ищец и ответник
Става ли въпрос в такъв случай за спор „между същите страни“, или различните искания, предявени в едното производство от ищеца срещу двамата ответници, трябва да се разгледат отделно, в резултат на което не може да се приеме, че става въпрос за спор „между същите страни“?
Налице ли е дело „с един и същ предмет“ по смисъла на член 27 от Регламент № 44/2001, когато петитумът и основанието на исковете в двете производства действително са различни, но:
a) за постановяване на решение по двете производства трябва да се разреши един и същи обуславящ въпрос или
б) с евентуален иск в едното производство се иска да се установи правоотношение, чието наличие или липса е за другото производство обуславящ въпрос?
Налице ли е по смисъла на член 22, [точка] 1 от Регламент № 44/2001 дело с предмет вещни права върху недвижим имот, когато е поискано да се установи, че ответникът не е упражнил надлежно безспорното си според германското право вещно право на изкупуване на недвижим имот, който се намира в Германия?
Трябва ли, произнасяйки се съгласно член 27, параграф 1 от Регламент № 44/2001 и следователно преди първият сезиран съд да е разрешил въпроса за компетентността си, вторият сезиран съд да провери дали първият сезиран съд е некомпетентен на основание член 22, [точка] 1, доколкото съгласно член 35, параграф 1 от Регламент № 44/2001 подобна некомпетентност на първия сезиран съд би довела до непризнаване на негово евентуално съдебно решение
Неприложим ли е член 27, параграф 1 от Регламент № 44/2001 за втория сезиран съд, ако според същия първият сезиран съд е некомпетентен на основание член 22, [точка] 1?
Трябва ли, произнасяйки се съгласно член 27, параграф 1 от Регламент № 44/2001, и следователно преди първият сезиран съд да е разрешил въпроса за компетентността си, вторият сезиран съд да разгледа възражението на една от страните, че сезирайки първия съд, другата страна е извършила злоупотреба с право
Неприложим ли е член 27, параграф 1 от Регламент № 44/2001 за втория сезиран съд, ако според същия сезирането на първия съд представлява злоупотреба с право?
Предполага ли прилагането на член 28, параграф 1 от Регламент № 44/2001 вторият сезиран съд да е решил преди това, че в конкретния случай член 27, параграф 1 от Регламент № 44/2001 не намира приложение?
Може ли при упражняването на свободата на преценка, предоставена с член 28, параграф 1 от Регламент № 44/2001, да се вземе предвид:
a) че първият сезиран съд се намира в държава членка, в която от статистическа гледна точка производствата продължават значително по-дълго време, отколкото в държавата членка, в която се намира вторият сезиран съд,
б) че по преценка на втория сезиран съд трябва да се приложи правото на държавата членка, в която се намира той,
в) възрастта на една от страните,
г) какви са изгледите за успех на иска пред първия сезиран съд?
Трябва ли при тълкуването и прилагането на членове 27 и 28 от Регламент № 44/2001, освен целта да се избегнат несъвместими, съответно противоречиви решения, да се вземе предвид и правото на защита на сезиралия втория съд ищец?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-153/13: Pohotovosť, Определение от 3 април 2014 г.
Компетентен ли е Съдът на Европейския съюз да тълкува правото на Съюза във връзка с договори и факти, възникнали преди присъединяването на държава членка към Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-301/12: Cascina Tre Pini, Съдебно решение от 3 април 2014 г.
Следва ли член 4, параграф 1 и членове 9 и 11 от Директива 92/43/ЕИО да се тълкуват в смисъл, че когато са сезирани с искане, което е направено от собственика на парцел, част от територия, включена в списъка на териториите от значение за Общността, и в което се твърди, че е влошено екологичното състояние на тази територия, компетентните органи на държавите членки са длъжни да предложат на Европейската комисия да я декласифицира?
Следва ли член 4, параграф 1 и членове 9 и 11 от Директива 92/43/ЕИО да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, съгласно която правомощие да предлагат осъвременяването на списъка на териториите от значение за Общността имат само териториално-административните единици, но не и — дори субсидиарно, в случай на бездействие от тяхна страна — държавата, доколкото с това предоставяне на правомощия се гарантира, че предписанията на посочената директива се прилагат правилно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-565/12: LCL Le Crédit Lyonnais, Съдебно решение от 27 март 2014 г.
Допуска ли предвиденото в член 23 от [Директива 2008/48] изискване за ефективни, пропорционални и възпиращи санкции в случаите на неизпълнение от страна на кредиторите на установените в Директивата задължения съществуването на разпоредби, които позволяват на кредитора, санкциониран с предвиденото във френското законодателство изгубване на правото му на лихви, след постановяването на санкцията да се възползва от изискуеми по силата на закона лихви в размер на законоустановения лихвен процент, увеличен с пет пункта, два месеца след като съдебното решение придобие изпълнителна сила, за все още дължимите суми от потребителя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-151/13: Le Rayon d’Or, Съдебно решение от 27 март 2014 г.
Следва ли член 11, А, параграф 1, буква а) от Шеста директива, възпроизведен в член 73 от Директивата за ДДС, да се тълкува в смисъл, че „общата сума за помощ“, изплащана от здравноосигурителните каси на заведенията за настаняване на зависими възрастни хора в съответствие с разпоредбите на член L. 174‑7 от Кодекса за социално осигуряване и освободена от ДДС в приложение на разпоредбите на член 261, параграф 4, точка 1° ter от Общия данъчен кодекс, представлява субсидия, свързана пряко с цената на услугите за помощ, оказвани на настанените лица, която поради това попада в приложното поле на ДДС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.