всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

3.04 - Преюдициално запитване

Преюдициално запитване

Дело C-519/18: Bevándorlási és Menekültügyi Hivatal (Regroupement familial – sœur de réfugié), Съдебно решение от 12 декември 2019 г.

Следва ли член 10, параграф 2 от Директива [2003/86] да се тълкува в смисъл, че ако въз основа на посочената разпоредба държава членка разрешава влизането на член на семейството, който не фигурира сред посочените в член 4 [от тази директива], спрямо него тя може да приложи единствено изискването по член 10, параграф 2 (да бъде „на издръжка на бежанеца“)?
При утвърдителен отговор на първия въпрос: означава ли качеството лице „на издръжка“ („dependency“) по смисъла на член 4, параграф 2, буква а) от Директива [2003/86] фактическо положение, при което трябва кумулативно да са налице различните аспекти на зависимостта, или е достатъчно да е налице който и да било от тези аспекти, съобразно конкретните обстоятелства във всеки отделен случай, за да може това качество да бъде потвърдено
В този контекст съвместима ли е с изискването по член 10, параграф 2 [от тази директива] (лицето да бъде „на […] издръжка на бежанеца“) национална разпоредба, в която извършването на индивидуална преценка се изключва и се отчита само един фактически елемент (показател за зависимостта: лицето да бъде „обективно […] неспособн[о] да задовол[и] собствените си нужди по причина на здравословното си състояние“) като условие за спазването на това изискване?
При отрицателен отговор на първия въпрос — тоест ако държавата членка може да прилага други изисквания освен предвиденото в член 10, параграф 2 [от Директива 2003/86] (лицето да бъде „на издръжка на бежанеца“) — означава ли това, че ако счете за необходимо, държавата членка може да въведе всякакви изисквания, включително предвидените за други членове на семейството в член 4, параграфи 2 и 3 [от тази директива], или може да прилага единствено изискването по член 4, параграф 3 от [посочената директива]
В този случай какво фактическо положение предполага изискването лицата да са „objectively unable to provide for their own needs on account of their state of health“ по член 4, параграф 3 от Директивата
Следва ли същото да се тълкува в смисъл, че съответният член на семейството не може [да задоволи] „собствените си нужди“, или в смисъл, че е „неспособен“ да се грижи „за себе си“, или пък то следва да се тълкува по друг начин?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-483/19: Ville de Verviers, Определение от 11 декември 2019 г.

Какъв е обхватът на свободата на преценка, предоставена на държавите членки по клауза 2, точка 2, буква б) от Рамковото споразумение, при изключване на определени категории трудови договори от приложното му поле, и какви изисквания за прозрачност и контрол следва да бъдат спазени, за да се избегне произволно лишаване на работници от защита?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-414/18: Iccrea Banca, Съдебно решение от 3 декември 2019 г.

Трябва ли член 103, параграф 2 от Директива 2014/59/ЕС и член 5, параграф 1, букви а) и е) от Делегиран регламент (ЕС) 2015/63 да се тълкуват в смисъл, че задълженията по сделки между банка от второ ниво и членовете на структура, която тя образува с кооперативни банки, на които предоставя различни услуги, са изключени от изчисляването на посочените в този член 103, параграф 2 вноски в национален фонд за преструктуриране?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-585/18: A.K. (Независимост на дисциплинарната колегия на Върховния съд), Съдебно решение от 19 ноември 2019 г.

Трябва ли член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз във връзка с член 9, параграф 1 от Директива 2000/78/ЕО да се тълкува в смисъл, че когато пред действащ като последна инстанция съд на държава членка се търси правна защита (с иск) на основание наличието на нарушение на забраната за дискриминация поради възраст спрямо съдия от въпросния съд, като е подадена и молба за допускане на обезпечение на иска, посоченият съд е длъжен — с цел да осигури защитата на правата, произтичащи от правото на Съюза, като разпореди предвидените в националното право временни мерки — да остави без приложение националните разпоредби, които предоставят компетентността по образуваното дело на организационно подразделение на този съд, което не функционира, тъй като не са назначени съдии на съответните длъжности в него?
Трябва ли член 267, трета алинея ДФЕС във връзка с член 19, параграф 1 и член 2 ДЕС, както и с член 47 от Хартата, да се тълкува в смисъл, че създадената от нищото колегия на съд от последна инстанция на държава членка, която колегия е компетентна да разглежда делата по искове и жалби на съдии от националните съдилища и в която следва да заседават единствено съдии, избрани от националния орган, който би следвало да защитава независимостта на съдилищата (KRS), но предвид устройствения модел на съставянето му и начина му на работа не предоставя гаранции за независимост от законодателната и изпълнителната власт, представлява независим съд или независима юрисдикция по смисъла на правото на Европейския съюз?
При отрицателен отговор на втория въпрос, трябва ли член 267, трета алинея ДФЕС във връзка с член 19, параграф 1 и член 2 ДЕС, както и с член 47 от Хартата, да се тълкува в смисъл, че колегията на съд от последна инстанция на държава членка, която отговаря на установените в правото на Европейския съюз изисквания към съда и до която е подадена жалба по свързано с правото на Съюза дело, по което обаче тя няма компетентност, е длъжна да остави без приложение разпоредбите на националния закон, които изключват нейната компетентност по това дело?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-486/19: Syyttäjä, Определение от 19 ноември 2019 г.

Могат ли задължените лица да се позоват на факта, че други предприятия се ползват от освобождаване, представляващо държавна помощ, за да избегнат плащането на съответния данък?
Възпрепятства ли правото на Европейския съюз налагането на наказателни санкции на физическо лице, действащо от името на задължено дружество, при положение че други предприятия са облагодетелствани от освобождаване, представляващо държавна помощ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-585/17: Dilly’s Wellnesshotel, Съдебно решение от 14 ноември 2019 г.

Представлява ли изменението на разрешена схема за помощ — с което държава членка се отказва да продължи да използва разрешението за помощ за определена (отделима) група от получатели на помощта и така само намалява обема на съществуваща помощ — преобразуване на схема за помощ, за което (принципно) е налице задължение за уведомление съгласно член 108, параграф 3 ДФЕС?
Може ли в случай на формален порок при прилагането на Регламент № 800/2008 забраната за изпълнение съгласно член 108, параграф 3 ДФЕС да доведе до неприложимост на ограничение на разрешена схема за помощ, така че със забраната за изпълнение държавата членка в крайна сметка да бъде задължена да изплати помощ на определени получатели („задължение за изпълнение“)?
Изпълнява ли условията на Регламент № 651/2014 схема за възстановяване на енергийни данъци като разглежданата, при която размерът на възстановяването на енергийните данъци е ясно определен в закон чрез формула за изчисляване?
Води ли член 58, параграф 1 от Регламент № 651/2014 за периода след януари 2011 г. до освобождаване от съответното задължение във връзка с тази схема за възстановяване на енергийни данъци?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-520/19: Armostav Místek, Определение от 14 ноември 2019 г.

Какви са минималните изисквания за съдържанието на решение за отправяне на преюдициално запитване, за да може Съдът на Европейския съюз да се произнесе по същество?
В кои случаи липсата на изложение на фактическите обстоятелства и мотивите на националния съд относно тълкуването на правото на Съюза води до недопустимост на преюдициалното запитване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-569/19: Ministero dell’Istruzione, dell’Università e della Ricerca – MIUR и др., Определение от 7 ноември 2019 г.

Допустимо ли е преюдициалното запитване, когато не са посочени фактическата рамка на спора, приложимите национални разпоредби и връзката с правото на Съюза?
Компетентен ли е Съдът да се произнася по валидността на разпоредби от първичното право на Съюза, каквато е член 45, параграф 4 ДФЕС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-80/18: UNESA, Съдебно решение от 7 ноември 2019 г.

Допуска ли принципът „замърсителят плаща“, закрепен в член 191, параграф 2 [ДФЕС], във връзка с членове 20 и 21 от [Хартата], които прогласяват като основни принципи равенството и недопускането на дискриминация, отразени в член 3, параграфи 1 и 2 от Директива [2009/72] — доколкото с него се цели по-специално постигането на конкурентен и недискриминационен пазар на електроенергия, който може да бъде изменен само от съображения от общ икономически интерес, включващи опазването на околната среда — въвеждането на данъци, с които се облагат единствено производителите на електроенергия, използващи ядрена енергия, когато основната цел на тези данъци не е свързана с околната среда, а с увеличаването на приходите на финансовата система за електроенергията, поради което тези предприятия поемат по-голяма тежест за финансирането на тарифния дефицит в сравнение с други предприятия, извършващи същата дейност?
Допуска ли европейската правна уредба на конкурентен и недискриминационен пазар облагането с данъци за околната среда, чието въвеждане е обосновано с присъщия за ядрената дейност приток на замърсяване, без обаче да е нормативно конкретизирано — обосновката е предвидена в преамбюла на [Данъчния закон за енергетиката], поради което по отношение на данъка върху генерирането на отработено ядрено гориво и радиоактивни отпадъци, получени при производството на електроенергия от ядрени източници, в текста с правнообвързващо действие на закона не е отразено интернализирането на разходите, които се покриват с него, и по отношение на съхраняването на радиоактивните отпадъци също липсва конкретизация, тъй като разходите за тяхното управление и съхраняване се покриват от други данъци — когато освен това предназначението на постъпленията не е ясно определено и посочените предприятия са длъжни да поемат произтичащата от това гражданска отговорност до 1200 милиона [евро]?
Изпълнено ли е изискването по член 3, параграф 2 от [Директива 2009/72] задълженията, които следва да се налагат в общ икономически интерес, включително опазването на околната среда, да са ясно определени, прозрачни, недискриминационни и да подлежат на проверка, когато екологичната цел и характерните елементи на данъците за околната среда не са конкретизирани в частта с нормативен характер на правната уредба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-513/19: P.J., Определение от 7 ноември 2019 г.

Какви са изискванията към съдържанието на преюдициалното запитване, за да бъде то допустимо пред Съда на Европейския съюз?
В какви случаи Съдът на Европейския съюз може да откаже да се произнесе по преюдициално запитване поради липса на достатъчна информация в решението на националния съд?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 13536373839107 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form