3.04.03 - Последици на преюдициалните съдебни решения
Последици на преюдициалните съдебни решения
Дело C-439/19: Latvijas Republikas Saeima (Points de pénalité), Съдебно решение от 22 юни 2021 г.
Трябва ли понятието „обработване на лични данни, свързани с присъди и нарушения или със свързаните с тях мерки за сигурност“ в член 10 от ОРЗД да се тълкува в смисъл, че обхваща предвиденото в спорната разпоредба обработване на информация относно наложените на водачите точки за пътнотранспортни нарушения?
Независимо от отговора на първия въпрос, могат ли разпоредбите на ОРЗД, и по-специално принципът на „цялостност и поверителност“, залегнал в член 5, параграф 1, буква е) от него, да се тълкуват в смисъл, че не допускат възможността държавите членки да предвидят достъпност за обществеността на информацията относно наложените на водачите точки за пътнотранспортни нарушения и да разрешат обработването на съответните данни посредством тяхното съобщаване?
Трябва ли съображения 50 и 154, член 5, параграф 1, буква б) и член 10 от ОРЗД, както и член 1, параграф 2, буква вв) от Директива 2003/98 да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, която разрешава предаването на информацията относно наложените на водачите точки за пътнотранспортни нарушения с цел повторна употреба?
При утвърдителен отговор на някой от предходните въпроси, трябва ли принципът на предимство на правото на Съюза и принципът на правната сигурност да се тълкуват в смисъл, че би могло да бъде допустимо прилагането на спорната разпоредба и запазването на правните ѝ последици до влизането в сила на окончателното решение на Satversmes tiesa (Конституционен съд)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-321/20: CDT, Определение от 4 февруари 2021 г.
Разрешава ли правото на Съюза на националния съд да не прилага национална разпоредба, която противоречи на член 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО, дори ако тя не е била изменена към момента на сключване на договора?
Допустимо ли е националният съд да ревизира съдържанието на неравноправна договорна клауза или е длъжен да я изключи от прилагане, освен ако потребителят не възрази?
При какви условия националният съд има право да замести неравноправна договорна клауза с диспозитивна разпоредба от националното право, за да избегне неблагоприятни последици за потребителя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-732/18: Rosneft e.a/Съвет, Съдебно решение от 17 септември 2020 г.
Спазено ли е изискването за мотивиране по член 296 ДФЕС при приемането на разпоредбите относно експортните ограничения?
Спазено ли е изискването за мотивиране по член 296 ДФЕС при приемането на разпоредбите относно ограниченията за достъп до капиталовия пазар?
Съществува ли рационална връзка между експортните ограничения и целта за увеличаване на разходите за действията на Руската федерация спрямо Украйна, съгласно принципа на пропорционалност?
Съответстват ли експортните ограничения и ограниченията за достъп до капиталовия пазар на основните права на жалбоподателите, включително правото на собственост и свободата на стопанска инициатива?
Могат ли ограниченията, предвидени в обжалваните актове, да бъдат оправдани с оглед на изключенията за сигурност по международното право, включително по Споразумението за партньорство ЕС–Русия и ГАТТ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-210/18: WESTbahn Management, Съдебно решение от 10 юли 2019 г.
Следва ли точка 2, буква а) от приложение II към Директива [2012/34] да се тълкува в смисъл, че съдържащото се в нея понятие „пътнически гари, техните сгради и други съоръжения“ включва елементите на железопътната инфраструктура „пътнически перони“ съгласно второ тире от приложение I към тази директива?
При отрицателен отговор на първия въпрос:
Следва ли точка 1, буква в) от приложение II към Директива [2012/34] да се тълкува в смисъл, че съдържащото се в нея понятие „използване на железопътната инфраструктура“ обхваща използването на пътнически перони съгласно второ тире от приложение I към тази директива?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-672/16: IMOFLORESMIRA – INVESTIMENTOS IMOBILIÁRIOS, Съдебно решение от 28 февруари 2018 г.
Съвместима ли е с членове 167, 168, 184, 185 и 187 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г., при положение че недвижим имот, макар и да е незает за период от две и повече години, продължава да се намира в гражданския оборот, т.е. наличен е на пазара за отдаване под наем и за предоставяне на услуги от типа „офис център“ след доказване на намерението на съответния собственик да го отдаде под наем и да начисли ДДС върху сделката, като положи необходимите усилия за осъществяване на намерението си, квалификацията „липса на ефективно използване на недвижимия имот за нуждите на предприятието“ и/или „липса на ефективно използване на недвижимия имот за облагаеми сделки“ по смисъла на разпоредбата на член 26, параграф 1 от [CIVA] и член 10, параграф 1, буква b) от режима на отказ от освобождаване от ДДС при сделки с недвижими имоти, одобрен с Декрет-закон № 21/2007 от 29 януари 2007 г., в предишните си редакции, и вследствие на това да се приеме, че първоначалното приспадане трябва да бъде предмет на корекция, тъй като надвишава това, на което данъчнозадълженото лице е имало право?
При утвърдителен отговор може ли в светлината на правилното тълкуване на членове 137, 167, 168, 184, 185 и 187 от [Директивата за ДДС] да бъде наложена такава еднократна корекция за целия неизтекъл период, както предвижда португалското законодателство в член 10, параграф 1, букви b) и c) от режима на отказ от освобождаване от ДДС при сделки с недвижими имоти, одобрен с Декрет-закон № 21/2007 от 29 януари 2007 г., в предишната му редакция, в случаите когато недвижимият имот е незает за повече от две години, но продължава да се намира в гражданския оборот за отдаване под наем (с възможност за отказ) и/или (облагаемо) предоставяне на услуги и е налице намерение за използването на недвижимия имот през следващите години за облагаеми дейности, предоставящи право на приспадане?
Съвместимо ли е с разпоредбата на членове 137, 167, 168 и 184 от [Директивата за ДДС] прилагането на член 2, параграф 2, буква c) във връзка с член 10, параграф 1, буква b) от режима на отказ от освобождаване от ДДС при сделки с недвижими имоти, одобрен с Декрет-закон № 21/2007 от 29 януари 2007 г., при положение че води до невъзможност за данъчнозадълженото лице да се откаже от освобождаване от ДДС при сключването на нови договори за наем след извършването на еднократна корекция по ДДС и компрометира режима на приспадане след изтичането на периода на корекция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-585/15: Raffinerie Tirlemontoise, Съдебно решение от 9 февруари 2017 г.
Трябва ли член 33, параграф 1 от Регламент [№ 2038/1999], особено предвид решението от 27 септември 2012 г., Zuckerfabrick Jülich (C‑113/10, C‑147/10 и C‑234/10, [EU:C:2012:591]), да се тълкува в смисъл, че за целите на изчисляване на средната загуба за всички категории изнесена захар сумата на действителните разходи следва да се раздели на сумата на изнесените количества, независимо дали действително са били изплатени възстановявания за тези количества?
Трябва ли член 33, параграф 2 от Регламент [№ 2038/1999], особено предвид решението от 27 септември 2012 г., Zuckerfabrick Jülich (C‑113/10, C‑147/10 и C‑234/10, [EU:C:2012:591]), да се тълкува в смисъл, че пренасянията, които трябва да се вземат предвид (като дебит или кредит) при определянето на общата сума на налозите върху производството, следва да се изчислят, като за всички категории изнесена захар сумата на действителните разходи се раздели на сумата на реално изнесените количества, независимо дали действително са били изплатени възстановявания за тези количества?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, валидни ли са Регламенти № 2267/2000 и № 1993/2001?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-452/16: Poltorak, Съдебно решение от 10 ноември 2016 г.
Явява ли се понятието „съдебен орган“ по член 6, параграф 1 от Рамково решение 2002/584/ПВР самостоятелно понятие на правото на Европейския съюз и включва ли то полицейски органи като Главна дирекция на националната полиция на Швеция?
Може ли европейска заповед за арест, издадена от полицейска служба, да се счита за „съдебно решение“ по смисъла на член 1, параграф 1 от Рамково решение 2002/584/ПВР?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-477/16: Kovalkovas, Съдебно решение от 10 ноември 2016 г.
Явяват ли се понятията „съдебен орган“ по член 6, параграф 1 и „съдебно решение“ по член 1, параграф 1 от Рамково решение 2002/584/ПВР самостоятелни понятия на правото на Европейския съюз?
Допустимо ли е орган на изпълнителната власт, като Министерството на правосъдието на Република Литва, да бъде определен за „издаващ съдебен орган“ по смисъла на член 6, параграф 1 от Рамково решение 2002/584/ПВР, така че издадената от него европейска заповед за арест да се счита за „съдебно решение“ по член 1, параграф 1 от същото решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-369/15: Siderúrgica Sevillana, Определение от 26 октомври 2016 г.
Съответства ли изключването на емисиите, свързани с изгарянето на остатъчни газове и когенерацията, които произхождат от производителите на електроенергия, при определяне на максималното годишно количество квоти, на изискванията на Директива 2003/87/ЕО и Решение 2011/278/ЕС?
Допустимо ли е прилагането на фактора на корекция към инсталации в сектори с висок риск от изтичане на въглерод без освобождаване от този механизъм съгласно Директива 2003/87/ЕО?
Налице ли е невалидност на член 4 и приложение II от Решение 2013/448/ЕС поради неизпълнение на изискванията на член 10a, параграф 5 от Директива 2003/87/ЕО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.