Дело C-385/17: Hein, Съдебно решение от 13 декември 2018 г.

Трябва ли член 31 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 7, параграф 1 от Директива 2003/88/ЕО да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална законодателна уредба, съгласно която в колективните трудови договори може да се предвиди, че намаляването на размера на възнаграждението, извършено през референтния период в резултат от работа на непълно работно време, се отразява на изчисляването на законовото обезщетение за платен отпуск, в резултат на което за четирите седмици минимален годишен отпуск работникът получава обезщетение за платен отпуск, респ. парично обезщетение за неизползван отпуск при прекратяването на трудовото правоотношение, по-малко, отколкото той би получил, ако изчисляването на обезщетението за платен отпуск се извършваше въз основа на средния размер на трудовото възнаграждение, което работникът би получавал през референтния период без такова намаляване на размера на възнаграждението

При утвърдителен отговор: какъв би могъл да бъде максималният обхват — изразен в проценти и измерен въз основа на ненамаленото средно трудово възнаграждение на работника — на предвидена в националната законодателна уредба възможност за намаляване с колективния трудов договор на възнаграждението за времето на отпуск в резултат на работа на непълно работно време през референтния период, за да се приеме, че е налице тълкуване на тази национална правна уредба в съответствие с правото на Съюза?

При утвърдителен отговор на първия въпрос: общият принцип на правото на Съюза на правна сигурност и забраната за придаване на обратно действие изискват ли да се ограничи във времето действието по отношение на всички засегнати лица на възможността за позоваване на тълкуването, което в хода на настоящото преюдициално производство Съдът ще даде на разпоредбите на член 31 от Хартата и член 7, параграф 1 от Директива 2003/88, тъй като преди това в практиката на най-висшите национални съдилища е постановено, че разглежданите национални законови разпоредби и разпоредби от колективните трудови договори не подлежат на тълкуване в съответствие с правото на Съюза

В случай че отговорът на Съда по този въпрос е отрицателен: в съответствие с правото на Съюза ли е положение, при което въз основа на националното право националните съдилища предоставят защита на оправданите правни очаквания на работодателите, които са разчитали на запазването на практиката на най-висшите национални съдилища, или предоставянето на закрила на оправданите правни очаквания е правомощие само на Съда на Европейския съюз?