всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

4.14.05 - Защита на безопасността и здравето на работниците

Защита на безопасността и здравето на работниците

Дело C-678/23: Spitalul Clinic de Pneumoftiziologie Iaşi, Съдебно решение от 13 ноември 2025 г.

Допускат ли член 9 и член 11, параграф 6 от Директива 89/391 императивна национална правна уредба и практика, по силата на които работниците нямат право да подават жалби пряко до компетентния орган по опазване на безопасността и здравето на работното място, ако считат, че предприетите мерки и използваните от работодателя средства са недостатъчни за целите на осигуряването на безопасни и здравословни условия на труд, и не могат да предявяват искове пред съда, ако считат, че работодателите не са изпълнили задълженията си по отношение на категоризирането на труда на работниците като работа при специфични условия нито за вече отработеното време, нито за бъдещ период по трудовото правоотношение?
Има ли член 11, параграф 6 от Директива 89/391 вертикален директен ефект и във връзка с член 31, параграф 1 и член 47 от Хартата дава ли право на работниците на съдебна защита при неизпълнение на установените от правната уредба задължения от страна на лицата, на които са наложени тези задължения?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-373/24: Ramavić, Съдебно решение от 30 октомври 2025 г.

Попада ли прокурорската длъжност на ищцата (заместник общински прокурор/общински прокурор) в обхвата на понятието „работник“ по член 1, параграф 3 от Директива 2003/88 във връзка с член 31 от Хартата, тоест може ли магистрат в прокуратурата да се счита за работник за целите на прилагането на еднакви условия на труд за всички заети лица в прокуратурата?
Във връзка с първия въпрос, трябва ли член 2 от Директива 89/391, към който препраща член 1, параграф 3 от Директива 2003/88, да се тълкува в смисъл, че на държавите членки е позволено да изключват магистратите в прокуратурата (заместник общински прокурор/общински прокурор) от прилагането на разпоредбите, с които се осигурява транспонирането на тази директива, включително разпоредбите на член 2, точки 1 и 2 от Директива 2003/88, в които се дава определение на [понятията] „работно време“ и „почивка“?
При утвърдителен отговор на първия въпрос и отрицателен отговор на втория въпрос се поставя въпросът дали по смисъла на разпоредбите от Директива 2003/88 (по-специално член 2, точка 1 и др.) пасивното дежурство на магистратите в прокуратурата трябва да се счита за работно време с оглед на ограниченията, които търпи магистратът в прокуратурата в хода на пасивното дежурство, предвид изпълняваните от него работни задачи и дейности по време на пасивно дежурство в съответствие с [Обща инструкция на Прокуратурата на Република Хърватия за носенето на дежурства) № О‑8/11‑1 от 13 октомври 2011 г., изменена на 12 октомври 2012 г., и с разпоредбите от Zakon o kaznenom postupku (Наказателно-процесуален кодекс)], с които значително се ограничава възможността магистратът в прокуратурата, в качеството си на работник, да извършва други дейности, въпреки че трябва да носи пасивното дежурство в дома си съгласно посочената Обща инструкция […]?
При утвърдителен отговор на първия въпрос и отрицателен отговор на втория въпрос се поставя въпросът дали по смисъла на разпоредбите от Директива 2003/88 (по-специално член 2, точка 1 и др.) активното дежурство [(носено на работното място)] от магистратите в прокуратурата трябва да се счита за работно време с оглед на работните задачи и дейности, изпълнявани от магистрата в прокуратурата в хода на активното дежурство в съответствие с Обща инструкция на Прокуратурата на Република Хърватия за носене на дежурства и с разпоредбите от [(Наказателно-процесуалния кодекс)], съгласно които магистратът в прокуратурата извършва дейностите, свързани с активното дежурство, на обичайното си работно място или на друго място, което работодателят определи (при оглед на място и др.)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-37/25: GTC Dijon, Определение от 15 юли 2025 г.

Приложимо ли е ограничение или погасяване на правото на платен годишен отпуск, когато работникът е бил в отпуск по болест през съответния референтен период, и допустимо ли е това ограничение при липса на специфични обстоятелства?
Съвместими ли са националните разпоредби, които намаляват или погасяват правото на платен годишен отпуск поради болничен отпуск, с разпоредбите на Директива 2003/88/ЕО и Хартата на основните права на ЕС?
При какви условия може да бъде въведен период за прехвърляне на ползването на платен годишен отпуск след продължителна неработоспособност и какви са изискванията за спазване на същественото съдържание на това право?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-219/24: Tallinna linn, Съдебно решение от 12 юни 2025 г.

Следва ли член 6, параграфи 1 и 2 и член 9, параграф 1 от Директива 89/391, член 14, параграф 3 от Директива 2000/54 във връзка с точки 1 и 2 от приложение VII към нея и член 3, параграф 1 от същата директива, както и член 31, параграф 1 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която работодател може да задължи работниците, с които е сключил трудов договор, да се ваксинират, ако са изложени на биологичен риск?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-531/23: Loredas, Съдебно решение от 19 декември 2024 г.

Трябва ли членове 3, 5, 6, 16, […], член 17, параграф 4, буква б) [и членове] 19 и 22 от Директива [2003/88, както и] член 31, параграф 2 от [Хартата], с оглед на общностната съдебна практика (решение от 14 май 2019 г., CCOO, C‑55/18[, EU:C:2019:402]), членове 20 и 21 от [Хартата], член 3, параграф 2 ДЕО, членове 1 и 4 от Директива [2010/41], членове 1, 4 и 5 от Директива [2006/54], както и членове 2 и 3 от Директива [2000/78], също с оглед на общностната съдебна практика (решение на Съда от 24 февруари 2022 г.[, TGSS (Безработица на домашните помощници) (C‑389/20, EU:C:2022:120]), да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба като член 9, параграф 3 от [Кралски декрет 1620/2011], която освобождава работодателя от задължението да отчита работното време на работника?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-110/24: STAS – IV, Съдебно решение от 23 октомври 2024 г.

Трябва ли член 2 от Директива 2003/88 да се тълкува в смисъл, че времето, прекарано в придвижване, което работниците извършват със служебно превозно средство в началото и в края на работния ден от базата до микрорезервата или обекта, в който изпълняват задълженията си, и от него до базата, представлява „работно време“ по смисъла на определението на това понятие, дадено в член 2 от тази директива?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-792/22: Energotehnica, Съдебно решение от 26 септември 2024 г.

Допускат ли принципът за защита на работниците и принципът за отговорност на работодателя, залегнали в член 1, параграфи 1 и 2 и член 5, параграф 1 от Директива 89/391, транспонирана в националния правен ред със Закона за безопасността и здравето при работа, във връзка с член 31, параграф 1 от Хартата, правна уредба като приложимата в главното производство, както е тълкувана с решение на националния конституционен съд, по силата на която административен съд може по искане на работодателя и в състезателно производство единствено с държавния административен орган да реши окончателно, че дадено събитие не може да бъде квалифицирано като трудова злополука по смисъла на посочената директива и по този начин да попречи на наказателния съд — сезиран както от прокуратурата с наказателно производство срещу отговорния работник, така и от гражданския ищец с граждански иск срещу посочения работодател, като граждански ответник в наказателното производство, и срещу негов отговорен служител — да постанови различно решение относно квалифицирането на същото събитие като трудова злополука, квалификация, която е елемент от състава на престъпленията, предмет на наказателното производство (при липсата на който не може да се установи нито наказателна отговорност, нито гражданска отговорност наред с наказателната), като се има предвид силата на пресъдено нещо на окончателното решение по делото пред административния съд?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, трябва ли принципът на предимство на правото на Съюза да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба или практика, съгласно която националните общи съдилища са обвързани от решенията на националния конституционен съд и поради това не могат, освен ако не извършат дисциплинарно нарушение, служебно да оставят без приложение произтичащата от тези решения съдебна практика, дори ако в светлината на решение на Съда те считат, че тази съдебна практика противоречи на член 1, параграфи 1 и 2 и член 5, параграф 1 от Директива 89/391, транспонирана в националния правен ред със Закона за безопасността и здравето при работа, във връзка с член 31, параграф 1 от Хартата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-435/23: Glavna direktsia Granichna politsia, Определение от 29 юли 2024 г.

Разрешава ли правото на Съюза национална правна уредба, която предвижда различна нормална продължителност на нощния труд за работници от публичния и частния сектор, включително полицаи и пожарникари, при условие че разликата в третирането е основана на обективен и разумен критерий и е съразмерна на допустима от закона цел?
Задължава ли принципът на предимство на правото на Съюза и принципът за съответстващо тълкуване националните съдилища да не прилагат национална съдебна практика, която води до резултат, несъвместим с правото на Съюза, и да тълкуват националното право съобразно правото на Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-689/22: Unione di Comuni Alta Marmilla, Определение от 24 юли 2024 г.

Допустимо ли е национално законодателство, което изключва правото на парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск при прекратяване на трудовото правоотношение, включително поради пенсиониране, на основание контрол на публичните разходи?
Възможно ли е националните съдилища да тълкуват и прилагат националното право по начин, който отстъпва пред установената съдебна практика или разпоредби от конституционен характер, когато те са в противоречие с правото на Европейския съюз?
Какви са задълженията на работодателя във връзка с осигуряване на реална възможност за ползване на платен годишен отпуск и доказване на изпълнението на тези задължения?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-41/23: Peigli, Съдебно решение от 27 юни 2024 г.

Трябва ли член 7 от Директива 2003/88 и клауза 4 от Рамковото споразумение […] да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която не предвижда за непрофесионалните съдии и непрофесионалните заместник-прокурори в Прокуратурата на Републиката никакво право на изплащане на обезщетението при преустановяване на дейността през периода на отпуск и на задължително социално осигуряване и застрахователна защита срещу злополуки и професионални заболявания?
Трябва ли клауза 5 от Рамковото споразумение […] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която срочното трудово правоотношение на непрофесионалните съдии, което може да се квалифицира като служебно правоотношение, а не като трудово правоотношение с публичната администрация, за което е предвиден режим, основан на първоначално назначаване и еднократно последващо преназначаване, може да бъде неколкократно удължавано с държавни закони, при липсата на ефективни и възпиращи санкции и при липсата на възможност за преобразуването на тези правоотношения в безсрочни трудови договори с публичната администрация, при фактическо положение, което би могло да доведе до благоприятни компенсаторни последици в правната сфера на адресатите, на които е било предоставено по същество автоматично удължаване на срока за изпълнение на длъжността за допълнителен период от време?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

1238 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form