всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

4.14.05 - Защита на безопасността и здравето на работниците

Защита на безопасността и здравето на работниците

Дело C-284/23: Haus Jacobus, Съдебно решение от 27 юни 2024 г.

Следва ли членове 10 и 12 от Директива 92/85 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, по силата на която бременна работничка, която е разбрала за бременността си едва след изтичането на срока за предявяването на иск срещу уволнението си, е длъжна, за да може да предяви такъв иск, да подаде в двуседмичен срок молба за допускане на просрочен иск?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-367/23: Artemis security, Съдебно решение от 20 юни 2024 г.

Отговаря ли член 9, параграф 1, буква а) от Директива [2003/88] на условията, за да породи директен ефект и работникът да се позове на него в спор, който го засяга?
Трябва ли член 9, параграф 1, буква а) от Директива [2003/88] да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство или практики, съгласно които при нарушение на разпоредбите, приети за въвеждане на необходимите мерки за безплатна оценка на здравословното състояние на работника, правото му на обезщетение зависи от доказването на вредите, които биха произтекли от това неизпълнение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-673/22: INSS (Congés d’une mère de famille monoparentale), Съдебно решение от 16 май 2024 г.

В съответствие ли е с Директива [2019/1158] — която с оглед на определяне на условията за ползване на родителски отпуск и подробните правила за това изисква по-специално извършването на конкретна преценка в хипотезата на семейства на самотни родители — пропускът на испанския законодател да включи в член 48, параграф [4] от [Статута на работниците] и в членове 177, 178 и 179 от [Общия закон за социалното осигуряване] правила, които предполагат преценка на конкретните нужди на семействата на самотни родители от гледна точка на равновесието между професионалния и личния живот, що се отнася до периода на полагане на грижи за новороденото, спрямо дете, родено в семейство с двама родители, в което и двамата родители могат да ползват платен отпуск, ако и двамата отговорят на условията за достъп до социалноосигурителното обезщетение?
Трябва ли изискванията за ползване на отпуск при раждане на дете, условията за получаване на социалноосигурителното парично обезщетение и режимът за ползване на родителски отпуск, и по-специално евентуалното удължаване на продължителността му поради липсата на втори родител, различен от биологичната майка, който да полага грижи за детето, да се тълкуват гъвкаво в съответствие с правото на Съюза при липса на приета от испанския законодател конкретна правна норма?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-271/22: Keolis Agen, Съдебно решение от 9 ноември 2023 г.

Трябва ли член 7, параграф 1 от Директива 2003/88 да се тълкува в смисъл, че е пряко приложим в отношенията между частен оператор в сектора на транспорта, на когото само е възложена обществена услуга, и неговите работници или служители, особено като се има предвид либерализацията на сектора на железопътния пътнически превоз?
Какъв е разумният период на прехвърляне на полагаемия платен годишен отпуск от четири седмици по смисъла на член 7, параграф 1 от Директива 2003/88, когато периодът на придобиване на право на платен отпуск е една година?
Противоречи ли на член 7, параграф 1 от Директива 2003/88 прилагането на неограничен период на прехвърляне на отпуск, след като няма нормативна или договорна национална правна уредба, регламентираща този период?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-795/22: Direccion000 и др., Определение от 10 октомври 2023 г.

Може ли правото на платен годишен отпуск или на обезщетение за неизползван такъв да бъде погасено по давност, ако работодателят не е информирал работника своевременно, ясно и прозрачно за възможността и последиците от неползването на отпуска?
Каква е тежестта на доказване за работодателя относно изпълнението на задължението да информира работника за правото на платен годишен отпуск и последиците от неговото неползване?
Съвместима ли е с правото на Европейския съюз национална разпоредба, която предвижда погасяване по давност на правото на платен годишен отпуск след изтичане на определен срок, ако работникът не е бил поставен в реална възможност да упражни това право?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-529/21: Glavna direktsia “Pozharna bezopasnost i zashtita na naselenieto” (Travail de nuit), Съдебно решение от 4 май 2023 г.

Прилага ли се Директива 2003/88, когато особеностите за някои сектори като въоръжени сили, полицията или някои специфични дейности на службите за гражданска защита неизбежно влизат в конфликт с нея, като се има предвид следното:
– Директива 2003/88 прогласява в чл. 1 т. 3, че се прилага за всички сектори на дейност, както обществени, така и частни, по смисъла на чл. 2 от Директива 89/391;
– чл. 2, т. 2 от Директива 89/391 постановява, че тя не се прилага когато особеностите за някои сектори като въоръжени сили, полицията или някои специфични дейности на службите за гражданска защита неизбежно влизат в конфликт с нея?
При преценка равностойността на средствата за защита по чл. 12, буква „б“ от Директива 2003/88, на една категория работници, които полагат нощен труд, и за които продължителността на нощния труд е не повече от 7 часа на денонощие, спрямо друга категория работници, която също полага нощен труд, и за която продължителността на нощния труд е не повече от 8 часа, но се ползва с привилегии, като по-голям отпуск, ранно пенсиониране, по-високи обезщетения при пенсиониране, по-висока добавка към възнаграждението за прослужено време, следва ли да се имат предвид привилегиите, с които се ползва втората категория работници?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-192/22: Bayerische Motoren Werke, Съдебно решение от 27 април 2023 г.

Допуска ли член 7 от Директива [2003/88] или член 31, параграф 2 от [Хартата] тълкуване на национална разпоредба като член 7, параграф 3 от [Федералния закон за отпуските] в смисъл, че правото на работник на платен годишен отпуск, […] придобито по време на етапа на полагане на труд в рамките на трудово правоотношение на непълно работно време в периода преди пенсиониране и все още неупражнено, се погасява по време на етапа на освобождаване от работа с изтичането на референтната за отпуска година или на по-късна дата?
Ако Съдът отговори утвърдително на въпроса, допуска ли член 7 от Директива [2003/88] или член 31, параграф 2 от [Хартата] тълкуване на национална разпоредба като член 7, параграф 3 от [Федералния закон за отпуските] в смисъл, че все още неупражненото право на платен годишен отпуск на работник, който през референтната за отпуска година преминава от етапа на полагане на труд към етапа на освобождаване от работа в рамките на трудово правоотношение на непълно работно време при режим на поетапно пенсиониране, се погасява с изтичането на референтната за отпуска година или на по-късна дата, ако работодателят — без преди това да е изпълнил задълженията си за съдействие във връзка с упражняването на правото на отпуск — е разрешил на работника пълния размер на годишния отпуск в съответствие с подаденото от последния искане за периода непосредствено преди да започне етапът на освобождаване от работа, но правото на отпуск — поне частично — не е можело да бъде упражнено, защото след разрешаването на отпуска работникът е станал неработоспособен поради болест?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-477/21: MÁV-START, Съдебно решение от 2 март 2023 г.

Трябва ли член 5 от Директива [2003/88] във връзка с член 31, параграф 2 от Хартата [на основните права на Европейския съюз] да се тълкува в смисъл, че междудневната почивка по член 3 от [посочената] директива съставлява част от междуседмичната почивка?
[Т]рябва ли член 5 от Директива [2003/88] във връзка с член 31, параграф 2 от Хартата да се тълкува в смисъл, че в съответствие с целта на [тази] директива посочената разпоредба установява единствено минималната продължителност на междуседмичната почивка, с други думи, че междуседмичната почивка трябва да бъде с минимална продължителност от 35 часа без прекъсване, освен при наличието на обективни, технически или условия във връзка с организацията на труда, които не позволяват това?
Трябва ли член 5 от Директива [2003/88] във връзка с член 31, параграф 2 от Хартата да се тълкува в смисъл, че когато правото на съответната държава членка и приложимият колективен трудов договор предвиждат предоставянето на непрекъсната междуседмична почивка от най-малко 42 часа, е задължително след положен труд в рамките на работния ден, предхождащ междуседмичната почивка, да бъде предоставена и гарантираната от националното право и колективния трудов договор междудневна почивка от 12 часа, освен при наличието на обективни, технически или условия във връзка с организацията на труда, които не позволяват това?
Трябва ли член 3 от Директива [2003/88] във връзка с член 31, параграф 2 от Хартата да се тълкува в смисъл, че работниците имат право на почивка с определена минимална продължителност, която трябва да се предоставя за всеки период от 24 часа, включително когато, независимо от причините, през следващите 24 часа не следва полагане на труд?
При утвърдителен отговор на [четвъртия въпрос] трябва ли членове 3 и 5 от Директива [2003/88] във връзка с член 31, параграф 2 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че междудневната почивка трябва да се предоставя преди междуседмичната почивка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-392/21: Inspectoratul General pentru Imigrări (Acquisition de lunettes par un travailleur), Съдебно решение от 22 декември 2022 г.

Трябва ли изразът „специални коригиращи средства“, посочен в член 9 от [Директива 90/270], да се тълкува в смисъл, че не може да обхваща диоптричните очила?
Следва ли под израза „специални коригиращи средства“, посочен в член 9 от [Директива 90/270], да се разбира единствено средство, което се използва само на работното място и/или при изпълнение на работните задължения?
Обхваща ли задължението за предоставяне на специално коригиращо средство, предвидено в член 9 от [Директива 90/270], само закупуване на средството от работодателя, или може да се тълкува разширително, тоест да включва и хипотезата, при която работодателят поема необходимите разходи, направени от работника, за да се снабди със средството?
Съвместимо ли е с член 9 от [Директива 90/270] покриването на тези разходи от работодателя под формата на обща добавка към заплатата, изплащана постоянно под формата на „добавка за тежки условия на труд“?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-120/21: LB (Prescription du droit au congé annuel payé), Съдебно решение от 22 септември 2022 г.

Допускат ли член 7 от Директива 2003/88 и член 31, параграф 2 от Хартата да се прилага национална уредба като член 194, параграф 1 във връзка с член 195 от BGB, съгласно която по отношение на правото на платен годишен отпуск се прилага общ тригодишен давностен срок, който при условията по член 199, параграф 1 от BGB започва да тече с приключването на годината на отпуска, при положение че работодателят не е осигурил действително на работника възможността да упражни правото си на отпуск чрез съответна покана и предоставяне на информация?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 12348 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form