всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

4.14.05 - Защита на безопасността и здравето на работниците

Защита на безопасността и здравето на работниците

Дело C-257/21: Coca-Cola European Partners Deutschland, Съдебно решение от 7 юли 2022 г.

Свързана ли е с прилагане на Директива 2003/88/ЕО по смисъла на член 51, параграф 1, първо изречение от Хартата на основните права на Европейския съюз разпоредба от колективен трудов договор, която предвижда компенсиране на нощния труд, положен извън редовната работна смяна, в по-висок размер, отколкото на нощния труд, положен в рамките на редовната работна смяна?
При утвърдителен отговор на първия въпрос:
Съвместима ли е с член 20 от Хартата на основните права на Европейския съюз разпоредба от колективен трудов договор, която предвижда по-високо компенсиране на нощния труд, който не се полага в рамките на редовната работна смяна, отколкото на нощния труд, полаган в рамките на редовната работна смяна, ако по този начин следва да се компенсират, освен вредните въздействия върху здравето вследствие на нощния труд, и затрудненията, дължащи се на по-лошото планиране на нощния труд, който не се полага в рамките на редовната работна смяна?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-236/20: Ministero della Giustizia и др. (Статут на италианските мирови съдии), Съдебно решение от 7 април 2022 г.

Допускат ли членове 20, 21, 31, 33 и 34 от Хартата на основните права на Европейския съюз, клаузи 2 и 4 от Рамковото споразумение за срочната работа, приложено към Директива 1999/70, клауза 4 от Рамковото споразумение за работа при непълно работно време, приложено към Директива 97/81, член 7 от Директива 2003/88, както и член 1 и член 2, параграф 2, буква а) от Директива 2000/78 прилагането на национална правна уредба като италианската, съдържаща се в Закон № 374/91 и Законодателен декрет № 92/2016, както е тълкувана в постоянната съдебна практика, съгласно която мировите съдии като почетни съдии не само не са приравнени на съдиите с „тоги“ по отношение на режима на възнаграждение и социално осигуряване, но са изключени изцяло от всяка форма на социалноосигурителна закрила, гарантирана на работника или служителя от публичния сектор?
Допускат ли принципите на Европейския съюз в областта на самостоятелността и независимостта на правораздавателната дейност, и по-специално член 47 от Хартата, прилагането на национална правна уредба като италианската, съгласно която мировите съдии като почетни съдии не само не са приравнени на съдиите с „тоги“ по отношение на режима на възнаграждение и социално осигуряване, но са изключени изцяло от всяка форма на социалноосигурителна закрила, гарантирана на работника или служителя от публичния сектор?
Допуска ли клауза 5 от Рамковото споразумение за срочната работа прилагането на национална правна уредба като италианската, съгласно която назначаването за първоначално определен срок от 8 години (два мандата от четири години) на мировите съдии като „почетни“ съдии може да бъде систематично продължавано с още 4 години, без да са предвидени ефективни и възпиращи санкции като алтернатива на превръщането им в трудово правоотношение за неопределено време?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-262/20: Glavna direktsia “Pozharna bezopasnost i zashtita na naselenieto”, Съдебно решение от 24 февруари 2022 г.

Следва ли член 8 и член 12, буква а) от Директива 2003/88/ЕО да се тълкуват в смисъл, че налагат да се приеме национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня?
Следва ли членове 20 и 31 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че изискват определената в законодателството на държава членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците от частния сектор да се прилага и за работниците от публичния сектор, включително за полицаите и пожарникарите?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-514/20: Koch Personaldienstleistungen, Съдебно решение от 13 януари 2022 г.

Допускат ли член 31, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 7 от Директива 2003/88/ЕО разпоредба в колективен трудов договор, която за изчисляването дали и за колко часа работникът има право на добавки за извънреден труд, взема предвид само действително отработените часове, но не и часовете, през които работникът се ползва от минималния си платен годишен отпуск?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-217/20: Staatssecretaris van Financiën (Rémunération pendant le congé annuel payé), Съдебно решение от 9 декември 2021 г.

Следва ли член 7, параграф 1 от Директива 2003/88 да се тълкува в смисъл, че не допуска национални разпоредби и практики, съгласно които в случаите, когато работник в състояние на неработоспособност поради болест упражни правото си на платен годишен отпуск, намалението поради неработоспособността на размера на възнаграждението, което е получавал през референтния период, се взема предвид, за да се определи размерът на възнаграждението, което ще получава по време на платения годишен отпуск?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-233/20: job-medium, Съдебно решение от 25 ноември 2021 г.

Съвместима ли е с член 31, параграф 2 от Хартата и с член 7 от Директива 2003/88 национална разпоредба, съгласно която, ако работникът предсрочно прекрати едностранно трудовото правоотношение („напускане“) без основателна причина, не се дължи финансово обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за текущата (последната) работна година?
При отрицателен отговор на този въпрос:
Необходимо ли е допълнително да се провери дали за работника е било невъзможно да ползва отпуска?
Въз основа на какви критерии следва да се извърши тази проверка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-909/19: Unitatea Administrativ Teritorială D., Съдебно решение от 28 октомври 2021 г.

Трябва ли член 2, точка 1 от Директива [2003/88] да се тълкува в смисъл, че периодът — през който работник или служител преминава наложено му професионално обучение, провеждащо се извън редовното му работно време и извън работното му място, в седалището на доставчика на услугите по обучение, и през което не изпълнява служебните си задължения — е „работно време“?
При отрицателен отговор на първия въпрос, трябва ли член 31, параграф 2 от [Хартата] и член 2, точка 2 и членове 3, 5 и 6 от Директива [2003/88] да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда като необходимо професионално обучение на работник или служител, без при това да задължава работодателя му при определяне на времето за провеждане на това обучение да спазва правото му на почивка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-107/19: Dopravní podnik hl. m. Prahy, Съдебно решение от 9 септември 2021 г.

Следва ли периодът на почивка по време на работа, през който работникът трябва да се яви до две минути, за да бъде на разположение на работодателя си в случай на спешно повикване, да се счита за „работно време“ по смисъла на член 2 от Директива 2003/88?
Оказва ли въздействие върху преценката, която следва да се направи във връзка с първия въпрос, фактът, че до такова прекъсване на почивката по време на работа в резултат на спешно повикване се стига само случайно и в непредвидими случаи, или евентуално колко често се стига до такова прекъсване?
Може ли първоинстанционен съд, който се произнася, след като решението му е отменено от висшестоящ съд и делото му е върнато за ново разглеждане по същество, да не се съобрази с правните изводи на висшестоящия съд, които са задължителни за първоинстанционния съд, ако тези изводи са в противоречие с правото на Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-742/19: Ministrstvo za obrambo, Съдебно решение от 15 юли 2021 г.

Следва ли член 1, параграф 3 от Директива 2003/88/ЕО във връзка с член 4, параграф 2 ДЕС да се тълкува в смисъл, че дежурството, носено от военнослужещ в мирно време, е изключено от приложното поле на тази директива?
Следва ли член 2 от Директива 2003/88/ЕО да се тълкува в смисъл, че изисква период на дежурство, през който военнослужещият е длъжен да остане в казармата по назначението си, но не извършва реална трудова дейност, да се счита за работно време за целите на определянето на дължимото му възнаграждение за това време?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-585/19: Academia de Studii Economice din Bucureşti, Съдебно решение от 17 март 2021 г.

Следва ли определението за работно време в член 2, точка 1 от Директива 2003/88/ЕО, а именно „всеки период, през който работникът работи на разположение на работодателя и изпълнява своята дейност или задължения“, да се разбира в смисъл, че се отнася само до един договор (на пълен работен ден), или в смисъл, че се отнася до всички (трудови) договори, сключени от работника?
Как трябва да се тълкуват задълженията за държавите членки с член 3 от Директива 2003/88 (задължение да предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че всеки работник има право на почивка с минимална продължителност от 11 последователни часа за всеки период от 24 часа) — в смисъл, че установените в тях ограничения се отнасят само за един договор, или в смисъл, че установяват ограничения по отношение на всички договори, сключени с един и същ работодател?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 123458 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form