4.14.05 - Защита на безопасността и здравето на работниците

Защита на безопасността и здравето на работниците

Дело C-569/16: Bauer, Съдебно решение от 6 ноември 2018 г.

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (голям състав) 6 ноември 2018 година ( *1 ) „Преюдициално запитване — Социална политика — Организация на работното време — Директива 2003/88/ЕО — Член 7 — Право на платен годишен отпуск — Прекратяване на трудово правоотношение поради смърт на работника — Национална правна уредба, която не допуска изплащане на наследниците на работника на финансово обезщетение за неизползвания от работника платен годишен отпуск — Задължение за съответстващо тълкуване на националното право — Харта на основните права на Европейския съюз — Член 31, параграф 2 — Позоваване в рамките на спор между частноправни субекти“ По съединени дела C‑569/16 и C‑570/16 с предмет две преюдициални запитвания, отправени на основание член 267 ДФЕС от Bundesarbeitsgericht (Федерален трудов съд, Германия) с актове от 18 октомври 2016 г., постъпили в Съда на 10 ноември 2016 г., в рамките на производства по дела Stadt Wuppertal срещу Maria Elisabeth Bauer (C‑569/16), и Volker Willmeroth, като собственик на TWI Technische Wartung und Instandsetzung Volker Willmeroth eK срещу Martina Broßonn (C‑570/16), СЪДЪТ (голям състав), състоящ се от: K. Lenaerts, председател, J.‑C. Bonichot, A. Prechal (докладчик), M. Vilaras, T. von Danwitz, F. Biltgen, K. Jürimäe и C. Lycourgos, председатели на състави, M. Ilešič, J. Malenovský, E. Levits, L. Bay Larsen и S. Rodin, съдии, генерален адвокат: Y. Bot, секретар: A. Calot Escobar, предвид изложеното в писмената фаза на производството, като има предвид становищата, представени: – за Stadt Wuppertal, от T. Herbert, Rechtsanwalt, – за M. Broßonn, от O. Teubler, Rechtsanwalt, – за Европейската комисия, от M. van Beek ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - голям състав

Съдебни решения

Bot

Преюдициално запитване

Немски

Дело C-12/17: Dicu, Съдебно решение от 4 октомври 2018 г.

Следва ли член 7 от Директива 2003/88/ЕО да се тълкува в смисъл, че допуска разпоредба от националното законодателство, съгласно която при определянето на размера на годишния отпуск времето, през което работникът е бил в отпуск за отглеждане на дете до двегодишна възраст, не се признава за период на действително полагане на труд?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - голям състав

Съдебни решения

Mengozzi

Преюдициално запитване

Румънски

Дело C-41/17: González Castro, Съдебно решение от 19 септември 2018 г.

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (пети състав) 19 септември 2018 година ( *1 ) „Преюдициално запитване — Директива 92/85/ЕИО — Членове 4, 5 и 7 — Защита на безопасността и здравето на работниците — Работничка кърмачка — Нощен труд — Работа на смени, извършвана отчасти в нощните часове — Оценка на рисковете на работното място — Предохранителни мерки — Оспорване от страна на съответната работничка — Директива 2006/54/ЕО — Член 19 — Равно третиране — Дискриминация, основана на пола — Тежест на доказване“ По дело C‑41/17 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Tribunal Superior de Justicia de Galicia (Висш съд Галисия, Испания) с акт от 30 декември 2016 г., постъпил в Съда на 25 януари 2017 г., в рамките на производство по дело Isabel González Castro срещу Mutua Umivale, Prosegur España SL, Instituto Nacional de la Seguridad Social (INSS), СЪДЪТ (пети състав), състоящ се от: J. L. da Cruz Vilaça, председател на състава, E. Levits, A. Borg Barthet, M. Berger и F. Biltgen (докладчик), съдии, генерален адвокат: E. Sharpston, секретар: L. Carrasco Marco, администратор, предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 22 февруари 2018 г., като има предвид становищата, представени: – за Instituto Nacional de la Seguridad Social (INSS), от P. García Perea и A. Lozano Mostazo, в качеството на представители, – за испанското правителство, от S. Jiménez García, в качеството на представител, – за германското правителство, от T. Henze и D. Klebs, в качеството на представители, – за Европейската комисия, от ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - пети състав

Съдебни решения

Sharpston

Преюдициално запитване

Испански

Дело C-133/17: Podilă и др., Съдебно решение от 21 март 2018 г.

Сближаване на законодателствата |

Следва ли член 114, параграф 3 ДФЕС, както и членове 151 и 153 ДФЕС, както и разпоредбите на Директива 89/391/ЕИО и последващите индивидуални директиви, да се тълкуват в смисъл, че не допускат държава членка на Съюза да въвежда срокове и процедури, които ограничават достъпа до правосъдие по отношение на класифицирането на работното място като такова, което излага работниците на особени или специални условия, като по този начин лишават работниците от правото на безопасност и здраве при работа, произтичащо от това класифициране съгласно вътрешните нормативни актове, посочени в акта за преюдициално запитване?
Противоречи ли член 9, буква а) от Директива 89/391/ЕИО на национално законодателство, което не санкционира бездействието на работодателя по отношение на получаването на оценка на риска за безопасността и здравето при работа?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - десети състав

Съдебни решения

Mengozzi

Преюдициално запитване

Румънски

Дело C-175/16: Hälvä и др., Съдебно решение от 26 юли 2017 г.

Сближаване на законодателствата | Свободно движение на работници | Свободно движение на хора |

Следва ли член 17, параграф 1 от Директива 2003/88 да се тълкува в смисъл, че в неговото приложно поле може да попадне дейност като описаната по-горе, извършвана в къща в детско селище, при която работникът замества през почивните им дни лицата, изпълняващи функциите на родители на настанените в селището деца, през това време живее заедно с децата в среда, подобна на семейната, и полага самостоятелно грижи за задоволяване на техните нужди и за семейството по същия начин, по който в общия случай го правят родителите?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - четвърти състав

Съдебни решения

Wathelet

Преюдициално запитване

Фински

Дело C-335/15: Ornano, Съдебно решение от 14 юли 2016 г.

Допускат ли член 11, първа алинея, точка 1, точка 2, буква б) и точка 3 и последните две съображения от Директива 92/85, както и член 119 от Договора за ЕО (впоследствие член 141 ЕО), член 120 от Договора за ЕО (впоследствие член 142 ЕО), с оглед на неговата разпоредба, че „държави[те] членки се стремят да запазят съществуващото съответствие в схемите за платен отпуск“, разпоредбите на член 2, параграф 2, буква в) във връзка с член 14, параграф 1, буква в), както и член 15 и съображения 23 и 24 от Директива 2006/54, и накрая, член 23 от Хартата на основните права на Европейския съюз, национално законодателство, което по силата на първоначалния текст на член 3, първа алинея от Закон № 27/81 не позволява предвиденото в него възнаграждение за изпълнение на съдийски функции да се изплаща за периодите на задължителен отпуск по майчинство преди 1 януари 2005 г.?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - осми състав

Съдебни решения

Saugmandsgaard Oe

Преюдициално запитване

Италиански

Дело C-178/15: Sobczyszyn, Съдебно решение от 30 юни 2016 г.

Сближаване на законодателствата | Свободно движение на работници | Свободно движение на хора |

Член 7 от Директива 2003/88, съгласно който държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че всеки работник има право на платен годишен отпуск от най-малко четири седмици в съответствие с условията за придобиване на право и предоставяне на такъв отпуск, предвидени от националното законодателство и/или практика, трябва ли да се тълкува в смисъл, че учителят, който е ползвал предвидения в Статута на учителите отпуск по здравословни причини, има и право на предвидения в общите разпоредби на трудовото право годишен отпуск за годината, през която е упражнил правото си на отпуск по здравословни причини?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - десети състав

Съдебни решения

Bot

Преюдициално запитване

Полски

Дело C-351/14: Rodríguez Sánchez, Съдебно решение от 16 юни 2016 г.

Попада ли в приложното поле на Директива 2010/18 относно [ревизираното рамково споразумение], определено в клауза 1, параграф 2 [от същото], правоотношението на работещ член-кооператор в работническа кооперация като уреденото в член 80 от Закон 27/1999 за кооперациите и член 89 от Закон 8/2003 за кооперациите на автономна област Валенсия, което, макар да е определено от закона и националната съдебна практика като „членствено“, би могло в контекста на правото на Съюза да се счита за „трудов договор“?
Следва ли клауза 8, параграф 2 от [ревизираното рамково споразумение], и по-конкретно разпоредбата, съгласно която „прилагането на разпоредбите на настоящото споразумение не представлява валидно основание за понижаване на общото равнище на закрила на работниците в областта на прилагане на настоящото споразумение“, да се тълкува в смисъл, че при липса на изрично транспониране на Директива 2010/18 от държавата членка, установеното от нея при транспониране на предходната Директива 96/34 равнище на закрила не може да бъде понижавано?
Следва ли клауза 6 от [ревизираното рамково споразумение], съдържащо се в Директива 2010/18, да се тълкува в смисъл, че изисква националният закон или решение за транспониране да включва и изброява изрично задълженията на работодателите да „разглеждат“ и „дават съответния отговор“ на исканията на техните работници за „промяна на работното време и/или трудов ритъм“ при завръщането им от родителски отпуск, като вземат под внимание както собствените си нужди, така и тези на работниците, и че задължението за транспониране не се счита за изпълнено, ако приетите национални разпоредби (законови или корпоративни) поставят ефективното упражняване на това право изключително в зависимост от свободната преценка на работодателя да уважи или не тези искания?
Следва ли да се приеме, че клауза 6 от [ревизираното рамково споразумение] — разгледана в светлината на разпоредбата на член 3 от Директива 2010/18 и на „заключителните разпоредби“, съдържащи се в клауза 8 от споразумението — се ползва с „хоризонтален директен ефект“ при липса на транспониране, тъй като представлява минимален стандарт на правото на Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - втори състав

Съдебни решения

Szpunar

Преюдициално запитване

Испански

Дело C-180/14: Комисия/Гърция, Съдебно решение от 23 декември 2015 г.

Съвместима ли е гръцката правна уредба с изискването за максимална средна седмична продължителност на работното време от 48 часа, включително за лекарите в специализация?
Гарантира ли гръцкото законодателство предоставянето на минимален ежедневен период на почивка или еквивалентен компенсаторен период на почивка, който следва незабавно след работното време, както изисква правото на Съюза?
Осигурява ли гръцкото законодателство на лекарите минимален непрекъснат седмичен период на почивка от 24 часа, съгласно изискванията на правото на Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - девети състав

Съдебни решения

Cruz Villalon

Иск за установяване на неизпълнение на задължения

Гръцки

Дело C-219/14: Greenfield, Съдебно решение от 11 ноември 2015 г.

Сближаване на законодателствата | Свободно движение на работници | Свободно движение на хора |

Следва ли закрепеният в клауза 4, точка 2 от Рамковото споразумение за работа при непълно работно време принцип „pro rata temporis“ да се тълкува в смисъл, че изисква разпоредба от националното право, като членове 13, 13A и 14 от Правилника за работното време, да предвижда, че в случай на увеличение на работното време на наето лице вече натрупаният от него годишен отпуск се изменя пропорционално на новото работно време, в резултат на което отпускът, който вече се полага на работника с увеличено работно време, трябва да се преизчисли в съответствие с увеличеното работно време?
Следва ли клауза 4, точка 2 от Рамковото споразумение за работа при непълно работно време или член 7 от Директива 2003/88 да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпоредба от националното право, като членове 13, 13A и 14 от Правилника за работното време, която предвижда, че в случай на увеличение на работното време на наето лице вече натрупаният от него годишен отпуск се изменя пропорционално на новото работно време, в резултат на което отпускът, който вече се полага на работника с увеличено работно време, трябва да се преизчисли в съответствие с увеличеното работно време?
Ако отговорът на първия и/или втория въпрос е утвърдителен, трябва ли преизчисляването да се извърши само за онази част от референтната за определяне на правото на отпуск година, през която наетото лице е работило при увеличено работно време, или за друг период?
Трябва ли — във връзка с изчисляването на ползвания от работника отпуск — клауза 4, точка 2 от Рамковото споразумение за работа при непълно работно време или член 7 от Директива 2003/88 да се тълкуват в смисъл, че изискват разпоредба от националното право, като правила 13, 13A и 14 от Правилника за работното време, да предвижда различен подход в зависимост от това дали се изчислява финансовото обезщетение за неползван платен годишен отпуск при прекратяване на трудовото правоотношение, или се изчислява остатъкът от полагащия се отпуск при запазване на трудовото правоотношение?
Ако отговорът на четвъртия въпрос е утвърдителен, в какво трябва да се състои различният подход?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - шести състав

Съдебни решения

Szpunar

Преюдициално запитване

Английски

<<< 1…3 456 7 8 >>>

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.