всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

4.14.05 - Защита на безопасността и здравето на работниците

Защита на безопасността и здравето на работниците

Дело C-194/12: Maestre García, Определение от 21 февруари 2013 г.

Позволява ли правото на Съюза национална уредба, при която работник, който е в отпуск по болест по време на предварително определения период за годишен отпуск, няма право след изтичане на отпуска по болест да ползва платения си отпуск през друг период по организационни или производствени причини?
Допуска ли правото на Съюза национална уредба, според която по време на действие на трудовото правоотношение може да се предостави финансово обезщетение за неползван поради временна неработоспособност годишен отпуск?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-229/11: Heimann и Toltschin, Съдебно решение от 8 ноември 2012 г.

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (пети състав) 8 ноември 2012 година ( *1 ) „Социална политика — Директива 2003/88/ЕО — Намаляване на продължителността на работното време („Kurzarbeit“) — Намаляване на правото на платен годишен отпуск в зависимост от намаляването на продължителността на работното време — Финансово обезщетение“ По съединени дела C-229/11 и C-230/11 с предмет преюдициални запитвания, отправени на основание член 267 ДФЕС от Arbeitsgericht Passau (Германия) с акт от 13 април 2011 г., постъпил в Съда на 16 май 2011 г., в рамките на производство по дела Alexander Heimann (C-229/11), Konstantin Toltschin (C-230/11) срещу Kaiser GmbH, СЪДЪТ (пети състав), състоящ се от: г-н M. Ilešič, изпълняващ функцията на председател на пети състав, г-н E. Levits (докладчик) и г-н M. Safjan, съдии, генерален адвокат: г-жа V. Trstenjak, секретар: г-н A. Calot Escobar, предвид изложеното в писмената фаза на производството, като има предвид становищата, представени: — за г-н Heimann, от R. Zuleger, Rechtsanwalt, — за г-н Toltschin, от R. Zuleger, Rechtsanwalt, — за Kaiser GmbH, от C. Olschar, Rechtsanwalt, — за германското правителство, от г-н T. Henze, г-н N. Graf Vitzthum и г-жа K. Petersen, в качеството на представители, — за полското правителство, от г-н M. Szpunar, в качеството на представител, — за Европейската комисия, от г-н M. van Beek и г-н V. Kreuschitz, в качеството на представители, предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение, постанови настоящото Решение 1. Преюдициалните запитвания се отнасят до тълкуването на член 31, параграф 2 от Хартата на основните ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-78/11: ANGED, Съдебно решение от 21 юни 2012 г.

Допуска ли член 7, параграф 1 от Директива 2003/88 тълкуване на национална правна уредба, което не позволява прекъсване на отпуска с цел пълният отпуск — или остатъкът от него — да се ползва по-късно, ако по време на този отпуск настъпи временна неработоспособност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-337/10: Neidel, Съдебно решение от 3 май 2012 г.

Прилага ли се член 7 от Директива 2003/88/ЕО и към държавните служители?
Обхваща ли член 7, параграф 1 от Директива 2003/88/ЕО и правото на годишен отпуск или на почивка, когато националното право предвижда такова право на повече от 4 седмици?
Попада ли в рамките на член 7, параграф 1 от Директива 2003/88/ЕО и това право на отпуск, което се предоставя съгласно националното право в допълнение към годишния отпуск или почивка като компенсация за положен труд през празничните дни поради неравномерното разпределение на работното време?
Може ли пенсиониран държавен служител да основе пряко на член 7, параграф 2 от Директива 2003/88/ЕО право на финансово обезщетение за неизползван годишен отпуск или почивка, когато поради болест не е упражнявал функциите си и поради това не е бил в състояние да използва отпуска си под формата на отсъствие от работа?
Може ли на това право на финансово обезщетение за неизползван отпуск, поне за част от обезщетението, да се противопостави предвиденото в националното право предсрочно погасяване на правото на отпуск?
Обхватът на предвиденото в член 7, параграф 2 от Директива 2003/88/ЕО право на финансово обезщетение разпростира ли се само до гарантирания в член 7, параграф 1 от същата директива минимален годишен отпуск от четири седмици, или излиза извън тези рамки и включва и предвиденото в националното право допълнително право на отпуск
Това допълнително право обхваща ли и правото на отпуск, което се полага единствено въз основа на специфичното разпределение на работното време?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-282/10: Dominguez, Съдебно решение от 24 януари 2012 г.

Трябва ли член 7, параграф 1 от Директива 2003/88 […] да се тълкува в смисъл, че не допуска национални разпоредби или практики, които предвиждат, че правото на платен годишен отпуск е обусловено от действително полагане на труд не по-малко от десет дни (или от един месец) през референтния период?
При утвърдителен отговор трябва ли по силата на член 7 от Директива 2003/88 […], който урежда специфично задължение на работодателя, доколкото предвижда право на платен отпуск в полза на работника, отсъстващ по здравословни причини за период, равен или по-голям от една година, сезираният със спор между частноправни субекти национален съд да не приложи национална разпоредба, която противоречи на този член, тъй като в случая тя обуславя възникването на правото на платен годишен отпуск от действително полагане на труд не по-малко от десет дни през референтната година?
Доколкото член 7 от Директива 2003/88 […] не прави никакво разграничение между работниците според това дали отсъствието им от работа през референтния период се дължи на трудова злополука, професионална болест, злополука по пътя към или от работното място или общо заболяване, имат ли работниците право по силата на този текст на платен отпуск с една и съща продължителност независимо от основанието за отсъствието им по здравословни причини, или този текст трябва да се тълкува в смисъл, че допуска възможност продължителността на платения отпуск да е различна в зависимост от основанието за отсъствието на работника, когато националният закон предвижда при определени условия по-голяма продължителност на платения годишен отпуск от предвидената в Директива [2003/88] минимална продължителност от четири седмици?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-214/10: KHS, Съдебно решение от 22 ноември 2011 г.

Следва ли член 7, параграф 1 от Директива 2003/88 […] да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство и/или практика, съгласно които правото на минимален платен годишен отпуск се погасява с изтичане на референтния период и/или на периода на прехвърляне, дори когато работникът е дълго време неработоспособен (като се има предвид, че вследствие от тази продължителна неработоспособност работникът би могъл да натрупа минималния отпуск за няколко години, ако възможността за прехвърляне на този отпуск не е ограничена във времето)?
При отрицателен отговор на предходния въпрос, трябва ли възможността за прехвърляне на този отпуск да е налице в продължение на поне 18 месеца?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-155/10: Williams и др., Съдебно решение от 15 септември 2011 г.

До каква степен европейското право евентуално определя или предвижда изисквания относно естеството и/или размера на възнаграждението, което се дължи за периодите на платен годишен отпуск, и до каква степен държавите членки могат евентуално да определят начина на изчисляване на това възнаграждение?
В частност достатъчно ли е изплащаното съгласно националното законодателство и/или практика и/или колективните и/или индивидуалните трудови договори между работодатели и работници възнаграждение да позволява и да дава стимул на работниците да вземат и да ползват годишния си отпуск в пълния смисъл на тези думи и да не създава значителен риск от отказ на работниците от отпуск?
Ако не, изисква ли се възнаграждението: или да съответства точно на „обичайното“ възнаграждение на работника, или да бъде като цяло сходно с това възнаграждение?
Ако отговорът на въпрос 3, буква а) или буква б) е утвърдителен, спрямо кое възнаграждение трябва да се преценява съответствието или сходството: спрямо възнаграждението, което работникът би получавал през периода на отпуск, ако бе работил, вместо да ползва отпуск, или спрямо възнаграждението, което би получавал през друг период на труд, и във втория случай — през кой период?
Как следва да се преценява „обичайното“ или „сходното“ възнаграждение при обстоятелства, при които: възнаграждението на работника за периодите на труд се увеличава с добавки, когато и доколкото извършва специална дейност, съществува годишен или друг предел за степента, в която работникът може да извършва такава дейност, или за времето, в продължение на което може да я извършва, и този предел е надвишен или почти надвишен към момента, в който работникът взема годишния си отпуск, така че всъщност работникът не би имал право да извършва тази дейност, ако бе работил, вместо да ползва отпуск?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-256/10: Barcenilla Fernández и Macedo Lozano, Съдебно решение от 19 май 2011 г.

Следва ли член 3, член 5, параграф 2 и членове 6 и 7 от Директива 2003/10 да се тълкуват в смисъл, че предприятие, в което дневното равнище на експозиция на работниците на шум надвишава 85 dbA (измерено без да се отчита ефектът на предпазните средства за защита от шум), изпълнява установените с посочената директива задължения за превенция във връзка с материалните условия на труд, като предоставя на работниците такива предпазни средства за защита от шум, че с осигуреното от тях равнище на заглушаване дневната експозиция на тези работници на шум се намалява под 80 dbA?
Следва ли член 5, параграф 2 от Директива 2003/10 да се тълкува в смисъл, че целта на „програмата от технически и/или организационни мерки“, която трябва приеме предприятие, в което дневното равнище на експозиция на работниците на шум надвишава 85 dbA (измерено без да се отчита ефектът на предпазните средства за защита от шум), е да се намали равнището на експозиция на шум под 85 dbA?
При отрицателен отговор на първия въпрос, следва ли Директива 2003/10 да се тълкува като противоречаща на национална правна уредба или съдебна практика, освобождаваща предприятието от заплащане на паричното обезщетение, което по принцип дължи на работниците, засегнати от надвишаващи 85 dbA дневни равнища на експозиция на шум, поради обстоятелството че им е предоставило предпазни средства за защита от шум, вследствие на чийто заглушаващ ефект дневната експозиция остава под 80 dbA?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-258/10: Grigore, Определение от 4 март 2011 г.

Тълкуване на понятието „работно време“ по смисъла на член 2, точка 1 от Директива 2003/88 при специфични служебни задължения и отговорности на горски надзирател
Влияние на предоставянето на работно жилище върху определянето на работното време за горски надзирател
Съвместимост на национална уредба, водеща до фактическо надвишаване на максималната седмична продължителност на работното време, с изискванията на член 6 от Директива 2003/88

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-429/09: Fuß, Съдебно решение от 25 ноември 2010 г.

1) Произтичат ли от Директива [2003/88] права на обезщетяване, когато работодателят (публичноправен субект) е определил продължителност на работното време, надвишаваща границата, установена в член 6, буква б) от Директива [2003/88]?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, произтича ли въпросното право само от нарушението на Директива [2003/88], или правото [на Съюза] поставя допълнителни условия за възникването на това право, като например да е подадена молба до работодателя за намаляване на продължителността на работното време или да е извършено нарушение при определянето на работното време?
3) Ако съществува право на обезщетяване, каква следва да бъде формата на обезщетението — предоставяне на допълнителна почивка или предоставяне на парично обезщетение и какви разпоредби предвижда правото [на Съюза] за определянето на посоченото обезщетение?
4) Следва ли референтните периоди по член 16, буква б) и/или член 19, втора алинея от Директива [2003/88] да се прилагат пряко в случай като настоящия, когато националното право само определя продължителност на работното време, надвишаваща максималната продължителност, установена в член 6, буква б) от Директива [2003/88], без да предвижда обезщетение
Ако се приеме, че е налице пряка приложимост, необходимо ли е обезщетяване и евентуално под каква форма, в случай че работодателят не е предоставил обезщетение преди изтичането на референтния период?
5) Как следва да се отговори на първите четири въпроса при действието на Директива [93/104]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 15678 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form