3.04.02 - Компетентност на Съда
Компетентност на Съда
Дело C-541/24: Naltov, Съдебно решение от 5 юни 2025 г.
Следва ли член 47 във връзка с членове 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз и Общия регламент относно защитата на личните данни (ОРЗЛД) да се тълкува в смисъл, че допуска адвокат, който не е представител на страна по конкретно дело, да има неограничен достъп до това дело, само на основание, че е адвокат?
Следва ли член 47 от Хартата във връзка с членове 7 и 8 от нея и ОРЗЛД да се тълкува в смисъл, че лице, което не е страна по конкретно дело или адвокат на страна по това дело, трябва винаги да докаже наличието на правен интерес за достъп до това конкретно дело?
Следва ли член 47 от Хартата във връзка с членове 7 и 8 от нея и член 6, параграф 1, буква „а“ от ОРЗЛД да се тълкуват в смисъл, че винаги е необходимо съгласие от всички страни по делото за предоставянето на достъп до това дело на лице, което не е страна или адвокати по това дело?
Следва ли член 47 от Хартата и член 19 ДЕС да се тълкуват в смисъл, че е допустимо да се образува дисциплинарно производство спрямо магистрат, който е предоставил достъп до конкретно дело на лице, което не е страна или адвокат по това дело:
а) преди обявяване, че национална разпоредба противоречи с Правото на ЕС
б) след обявяване, че национална разпоредба противоречи с Правото на ЕС?
Следва ли член 47 от Хартата и член 19 ДЕС да се тълкуват в смисъл, че национален съд може да откаже да изпълни указания на друг национален съд, който друг съд разглежда законосъобразността на административен акт, уреждащ администрирането на дела в първия съд, в случай че първият национален съд има съмнения, че национална правна уредба противоречи на общностното право, а оспореният административен акт съответства на правото на Съюза?
Следва ли член 19 ДЕС във връзка с член 47 от Хартата, изискването за независим и безпристрастен съд, да се тълкува в смисъл, че всички съдии от ЕС следва да спазват единни минимални хармонизирани етични стандарти за поведение и в частност принципа за защитата на данните — конфиденциалност и професионална тайна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-310/24: Elektrorazpredelitelni mrezhi Zapad, Съдебно решение от 5 юни 2025 г.
Следва ли понятието „такси за покриване на загуби“ по смисъла на член 46, параграф 2, буква г) от Директива 2019/944 и член 18, параграф 8 от Регламент 2019/943 да се тълкува в смисъл, че включва и консумираната, но неотчетена електроенергия от измервателното средство в случаите, когато неотчетената или неточно отчетена енергия към потребителя не се дължи на външна намеса и причината не е отстранена своевременно от оператора или доставчика на електроенергия и в таксата се включва „прогнозно“ количество електроенергия за законово определен период, краят на който зависи от констатиране на техническа неизправност от страна на доставчика?
Следва ли задължението на регулаторния орган по член 59, параграф 1, буква а) от Директива 2019/944 да се тълкува в смисъл, че принципът на определяне на прозрачни критерии на тарифите за пренос или разпределение или техни методики е спазен, когато в тарифата са включени разходите на оператора за прогнозно изчисляване на количеството загуби за прогнозен период, поради проблем със средството за измерване (неотчитащо или технически неизправно средство за измерване), в случаите, когато причината за неработещото средство не се дължи на външна намеса и тази причина не е отстранена своевременно от оператора или доставчика на електроенергия, който е собственик на средството за измерване?
Следва ли член 18, параграф 1 и параграф 7 от Регламент 2019/943 да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която определя разходи за консумирана електроенергия от потребител на база прогнозно консумирана електроенергия за прогнозен период, без да се изследва реалното ползвано количество електроенергия от потребителя, в случаите на проблем с средството за измерване на количеството електроенергия и този проблем не се дължи на външна намеса?
Следва ли член 27 от Директива 2011/83 да се тълкува в смисъл, че потребителят има задължението да плати прогнозно количество електроенергия за прогнозен период в случаите, когато средството за измерване не отчита реално количеството електроенергия, средството се намира извън собствеността на потребителя и неотчитането на уреда за измерване не се дължи на външно въздействие?
Следва ли член 10, параграф 4 от Директива 2019/944 да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба да овласти доставчик/оператор на електроенергия да прави преизчисляване на количеството електроенергия, като го замени с прогнозно потребено количество електроенергия за прогнозен период, в случаите, при които средството за измерване не измерва правилно, същото се намира извън досега на потребителя и неотчитането на уреда за измерване не се дължи на външно въздействие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-718/23: Anesar-CV, Съдебно решение от 5 юни 2025 г.
Трябва ли членове 26, 49 и 56 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която налага на операторите от сектора на игрите, първо, определени ограничения за минимални отстояния, които трябва да се спазват между игралните зали и специално предназначените за залагания заведения, от една страна, и от друга страна, определени учебни заведения, както и между определени игрални заведения, второ, ограничение във времето на дейността с игрални автомати, известни като „тип В“, или с апарати за развлечение с награди, монтирани в заведения от сектора „хорека“, и трето, мораториум при издаването на нови лицензи или разрешения за игрални заведения?
Трябва ли членове 26, 49 и 56 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която задължава с обратно действие вече съществуващите игрални заведения, които не отговарят на изискването за отстояние от 850 метра между игралните заведения и учебните заведения, да се съобразят с него, в случай че искат подновяване на своя лиценз или разрешение след влизане в сила на Закон 1/2020?
Трябва ли членове 26, 49 и 56 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда петгодишен мораториум върху издаването на нови лицензи или разрешения за игрални заведения, считано от влизане в сила на този закон?
Четвъртият въпрос по дела C‑718/23, C‑719/23, C‑721/23 и C‑60/24 и вторият въпрос по дело C‑720/23 са обявени за недопустими.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-134/24: Tomann, Съдебно решение от 21 май 2025 г.
Следва ли член 4, параграф 1 от Директива 98/59 да се тълкува в смисъл, че едностранното прекратяване с предизвестие от работодателя на трудовия договор на работник в рамките на колективно уволнение, за което задължително трябва да се подаде уведомление, може да прекрати трудовото правоотношение на съответния работник едва след като е изтекъл периодът на блокиране на уволнението?
Изисква ли се за изтичането на периода на блокиране на уволнението не само да е налице уведомление за колективни уволнения, но и това уведомление да отговаря на условията по член 3, параграф 1, четвърта алинея от Директива 98/59?
Може ли работодателят, който е направил изявление за едностранно прекратяване с предизвестие на трудовия договор, за което задължително трябва да се подаде уведомление, без да е подал такова (надлежно) уведомление за колективни уволнения, да го подаде впоследствие, в резултат на което след изтичането на периода на блокиране на уволнението трудовите правоотношения на съответните работници, на които вече е отправено предизвестие за уволнение, могат да бъдат прекратени?
Съвместимо ли е с член 6 от Директива 98/59 положение, при което националното право предоставя на компетентния орган правомощието да установи с акт, който не може да бъде оспорен от работника и е задължителен за трудовите съдилища, кога изтича периодът на блокиране на уволнението в конкретния случай, или работникът задължително трябва да има възможност да инициира образуването на съдебно производство, в рамките на което да се провери дали установителното решение на този орган е правилно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-662/23: Zimir, Съдебно решение от 8 май 2025 г.
1) а)
Може ли решаващият орган да упражни правомощието си за удължаване на шестмесечния срок за вземане на решение в случай на голям брой молби за международна закрила, подадени едновременно по смисъла на член 31, параграф 3, трета алинея, буква б) от [Директива 2013/32], когато увеличението на този голям брой молби за международна закрила настъпва постепенно през определен период и вследствие на това на практика в голяма степен се затруднява приключването на процедурата в срок от шест месеца
Как следва да се тълкува думата „едновременно“ в този контекст?
б) Въз основа на какви критерии трябва да се прецени дали е налице „голям брой“ молби за международна закрила по смисъла на член 31, параграф 3, трета алинея, буква б) от [Директива 2013/32]?
2) Има ли ограничение относно периода, през който трябва да настъпи увеличение на броя на молбите за международна закрила, за да може още да попада в обхвата на член 31, параграф 3, трета алинея, буква б) от [Директива 2013/32]
Ако има, колко дълъг може да е този период?
3) При преценката дали на практика в голяма степен се затруднява приключването на процедурата в срок от шест месеца по смисъла на член 31, параграф 3, трета алинея, буква б) от [Директива 2013/32], може ли — включително с оглед на член 4, параграф 1 от тази директива — да се вземат предвид и обстоятелства, които не са свързани с увеличаването на броя на молбите за международна закрила, като обстоятелството, че решаващият орган има да се справя с изостанали преписки, натрупани още отпреди увеличаването на броя на молбите за международна закрила, или с липса на кадрови капацитет?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-460/24: Schoger, Определение от 5 май 2025 г.
Съществува ли необходимата връзка между висящия спор и разпоредбите на правото на Съюза, чието тълкуване се иска, така че преюдициалното запитване да е допустимо?
Изложени ли са от националния съд достатъчно фактически и правни данни, които да позволят на Съда да се произнесе по преюдициалния въпрос в съответствие с изискванията на член 94 от Процедурния правилник?
Спазени ли са минималните изисквания за представяне на предмета на спора и релевантните факти, особено в контекста на производства, свързани с конкуренция и държавни помощи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-313/23: Inspektorat kam Visshia sadeben savet, Съдебно решение от 30 април 2025 г.
Следва ли чл. 19, пap. 1, втора алинея [ДЕС] във връзка с чл. 47, пар. 2 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че продължаването на функциите на орган, който може да налага дисциплинарни наказания на съдии и има правомощия да установява данни за имуществото им, след края на конституционно установения мандат на този орган без ясно определен краен срок, представлява само по себе си или при определени условия нарушение на изискването държавите в Съюза да гарантират ефективни правни средства за независим съдебен контрол
Ако подобно продължаване на срока на правомощията е допустимо, при какви условия?
Следва ли чл. 2, пар. 2, б. „а“ от [ОРЗД] да се тълкува в смисъл, че дейност по разкриване на банкова тайна с цел проверка на имуществото на магистрати, което се разкрива в последствие публично, представлява дейност извън приложното поле на правото на Европейския съюз
Променя ли се отговорът, когато тази дейност включва и разкриване на данни за членовете на семейството на магистрати, които нямат това качество?
При отговор на втория въпрос в смисъл, че правото на Европейския съюз се прилага — следва ли чл. 4, т. 7 от [ОРЗД] да се тълкува в смисъл, че съдебен орган, който разрешава на друг държавен орган достъп до данни за наличност по банкови сметки на магистрати и членове на техните семейства, определя целите или средствата за обработване на лични данни и поради това представлява „администратор“ на лични данни?
При отговор на втория въпрос в смисъл, че правото на Европейския съюз се прилага, и отрицателен отговор на третия въпрос — следва ли чл. 51 от [ОРЗД] да се тълкува в смисъл, че съдебен орган, който разрешава на друг държавен орган достъп до данни за наличност по банкови сметки на магистрати и членове на техните семейства, е отговорен за наблюдението на [ОРЗД] и поради това има качеството на „надзорен орган“ по отношение на тези данни?
При отговор на втория въпрос в смисъл, че правото на Европейския съюз се прилага, и при положителен отговор на един от въпроси трети или четвърти — следва ли чл. 32, пap. 1, б. „б“ от [ОРЗД], съответно чл. 57, пap. 1, б. „а“ от същия регламент, да се тълкуват в смисъл, че съдебен орган, който разрешава на друг държавен орган достъп до данни за наличност по банкови сметки на магистрати и членове на техните семейства, е длъжен при наличие на данни за предходно нарушение на сигурността на личните данни, допуснато от органа, на който ще бъде разрешен достъп, да поиска информация за предприетите мерки за защита на данните и да прецени при вземане на решението си дали да предостави достъп адекватността на тези мерки?
При отговор на втория въпрос в смисъл, че правото на Европейския съюз се прилага, и независимо от отговорите на въпроси трети и четвърти — следва ли чл. 79, пap. 1 от [ОРЗД] във връзка с чл. 47 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че когато националното право на една от държавите в Съюза предвижда определени категории данни да се разкриват само след съдебно разрешение, съдът, който дава това разрешение, е длъжен служебно да осигури защита на субектите, чиито данни разкрива, като задължи публичния орган, който изисква достъп до данните и за който е известно, че е допуснал нарушение на сигурността на личните данни, да предостави информация за предприетите по чл. 33, пар. 3, б. „г“ от [ОРЗД] мерки и ефективното им прилагане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-656/24: Prefettura di Bari и ANAC, Определение от 28 април 2025 г.
Какви са изискванията към националните юрисдикции при отправяне на преюдициално запитване по член 267 ДФЕС, включително във връзка с обосновката за приложимостта на правото на Съюза?
При какви условия разпоредбите на правото на Съюза, включително свободата на установяване и разпоредбите на Хартата на основните права, се прилагат спрямо ситуации, ограничени в рамките на една държава членка?
Необходимо ли е националната юрисдикция изрично да посочи връзката между националното законодателство и разпоредбите на правото на Съюза, за да бъде преюдициалното запитване допустимо?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-201/24: A.En. Slovensko, Определение от 28 април 2025 г.
Приложими ли са разпоредбите на Директива 2009/133 към операции по внасяне на активи между дружества, установени в една и съща държава членка?
Компетентен ли е Съдът на ЕС да тълкува разпоредби на правото на Съюза в случаи, когато националното право не препраща към тях по директен и безусловен начин относно вътрешни ситуации?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.