3.04.02 - Компетентност на Съда
Компетентност на Съда
Дело C-443/24: Cajasur Banco, Определение от 24 март 2025 г.
Какви са минималните изисквания към съдържанието на преюдициалното запитване съгласно член 94 от Процедурния правилник на Съда?
В кои случаи липсата на достатъчно изложение на фактическата и правната рамка прави преюдициалното запитване явно недопустимо?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-285/24: Coopservice, Определение от 12 март 2025 г.
Какви са изискванията към съдържанието на преюдициалното запитване по член 267 ДФЕС, за да може Съдът на ЕС да се произнесе по него?
В какви случаи преюдициалното запитване се счита за явно недопустимо поради липса на достатъчно фактическа и нормативна информация?
Необходимо ли е националната юрисдикция да посочи конкретните разпоредби на приложимото национално и европейско законодателство и връзката между тях, за да бъде определена компетентността на Съда на ЕС по исканото тълкуване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-647/21: D. K. (Dessaisissement d’un juge), Съдебно решение от 6 март 2025 г.
Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, по силата на която орган на национален съд, какъвто е неговият колегиум, може да освободи съдия от този съд от разглеждане на част или на всички от разпределените му дела, без тази правна уредба да определя критериите, от които трябва да се ръководи този орган, когато приема такова решение за освобождаване на съдия от разглеждането на дела, без тази уредба да съдържа задължение за мотивиране на това решение и без тя да предвижда възможност за съдебен контрол на същото решение?
Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и принципът на предимство на правото на Съюза да се тълкуват в смисъл, че задължават национален съд и всеки друг орган на съответната държава членка да оставят без приложение, от една страна, решението на колегиума на тази юрисдикция за освобождаване на съдия от посочения съд от разглеждане на разпределените му дела, а от друга страна, останалите последващи решения, като например актовете за преразпределяне на тези дела, когато решението на колегиума е прието в нарушение на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-784/22: Solvay Sodi, Определение от 12 февруари 2025 г.
Налице ли е действителен висящ спор пред националната юрисдикция, който изисква преюдициално запитване за тълкуване на правото на Съюза?
Необходимо ли е преюдициалното запитване за разрешаването на главния спор, имайки предвид предмета на производството и наличието на отделни административни производства?
Достатъчно ли са уточнени фактите и правната необходимост за отправяне на преюдициално запитване по отношение на разпоредбите на член 47, параграф 1 от Хартата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-262/24: Pegazus Busz, Определение от 12 февруари 2025 г.
Допустимо ли е данъчната администрация да отказва право на приспадане на платен ДДС въз основа на преценка за участие във фискална измама, без компетентният национален съд да е извършил конкретна оценка на фактите?
Изисква ли правото на справедлив съдебен процес данъчно задълженото лице да бъде уведомено и да може да обсъжда доказателствата за участие във фискална измама в състезателно съдебно производство?
Задължен ли е националният съд да не прилага указанията на по-горна инстанция, ако ги счита за противоречащи на правото на Европейския съюз, дори когато няма ново преюдициално запитване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-511/23: Caronte & Tourist, Съдебно решение от 30 януари 2025 г.
Следва ли член 102 ДФЕС, разгледан в светлината на принципите на защита на конкуренцията и на ефективност в действията на администрацията, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като произтичащата от прилагането на член 14 от [Закон № 689/81] — както се тълкува в съдебната практика — който задължава [AGCM] да образува производство за установяване на злоупотреба с господстващо положение в рамките на 90‑дневен срок от момента, в който органът е узнал за съществените елементи на нарушението, които могат да бъдат изчерпани в първия сигнал за нарушението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-205/23: Engie Romania, Съдебно решение от 30 януари 2025 г.
Може ли твърдяно нарушение на транспонираното в националното законодателство задължение за прозрачност на доставчиците на природен газ спрямо битовите клиенти, считано в посоченото законодателство за административно нарушение, да доведе и до задължаването от страна на компетентния национален орган на доставчик на природен газ да прилага в отношенията си с потребителите наложена по административен ред цена, която не отчита принципа на свободно формиране на цените на пазара на природен газ — принцип, установен с разпоредбите на член 3, параграф 1 от Директива [2009/73]?
Може ли фактът, че доставчик на природен газ е санкциониран както от органа за защита на потребителите, така и от органа за енергийно регулиране чрез издаването на два отделни акта за административно нарушение, с които на доставчика се налагат едни и същи мерки (дублиране на административни актове за налагане на мерки), да се счита за обосновано ограничение на [правото на всеки да не бъде съден или наказван два пъти за едно и също престъпление] по смисъла на разпоредбите на член [50] от [Хартата], или това нарушава [посоченото право]?
В съответствие ли е с принципа на пропорционалност такова кумулиране на актове на различни органи, с които се налагат едни и същи мерки за едни и същи деяния?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-253/23: ASG 2, Съдебно решение от 28 януари 2025 г.
Трябва ли правото на Съюза, и по-специално член 101 ДФЕС, член 4, параграф 3 ДЕС, член 47 от [Хартата], както и член 2, точка 4 и член 3, параграф 1 от [Директива 2014/104] да се тълкува в смисъл, че не допуска тълкуване и прилагане на правото на държава членка, което не позволява на лице, което вероятно е претърпяло вреди в резултат на нарушение на член 101 ДФЕС, установено със задължителна сила въз основа на член 9 от [Директива 2014/104] или на транспониращите го национални разпоредби, да прехвърли правото си на иск, по-специално в случаите на колективно претърпени вреди или разпръснати вреди, на довереник — лицензиран доставчик на правни услуги, за да може последният да го упражни, като го обедини с правото на иск на други лица, за които се твърди, че са увредени, под формата на последващ (follow-on) иск, при положение че не съществуват други равностойни законови или договорни възможности за обединяване на вземанията за обезщетение за вреди, по-специално защото такива възможности не водят до осъдителни съдебни решения или не са целесъобразни по други процесуални причини, респ. са обективно неразумни по икономически причини и поради това предявяването по-специално на искове за вреди в малък размер би станало практически невъзможно или във всеки случай прекомерно трудно?
Трябва ли правото на Съюза да се тълкува по този начин поне когато въпросните права на иск за обезщетение за вреди трябва да се упражнят, без Европейската комисия или националните органи предварително да са приели решение със задължителна сила по отношение на твърдяното нарушение по смисъла на национални разпоредби, основани на член 9 от [Директива 2014/104] (т.нар. „самостоятелен (stand-alone) иск“), при положение че по вече посочените в първия въпрос причини не съществуват други равностойни законови или договорни възможности за обединяване на вземанията за обезщетение за вреди с цел предявяването им по гражданскоправен ред, и по-специално ако в противен случай преследването на нарушението на член 101 ДФЕС не би било възможно по никакъв начин, т.е. нито чрез правоприлагане по инициатива на публичноправни органи („public enforcement“), нито чрез правоприлагане по инициатива на частноправни субекти („private enforcement")?
Ако отговорът поне на един от двата въпроса е утвърдителен, трябва ли, ако не може да се направи съответстващо на правото на Съюза тълкуване, съответните норми на германското право да останат без приложение, като последицата от това би била цесиите поне от тази гледна точка да са действителни и да е възможно ефективно правоприлагане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.