2 - Институционална рамка на Европейския съюз
Институционална рамка на Европейския съюз
Дело C-241/17: Holistic Innovation Institute/REA, Определение от 12 септември 2018 г.
ORDONNANCE DE LA COUR (dixième chambre) 12 septembre 2018 (*) « Pourvoi – Article 181 du règlement de procédure de la Cour – Projets financés par l’Union européenne dans le domaine de la recherche – Septième programme-cadre pour la recherche et le développement technologique (2007-2013) – Projets Inachus et ZONeSEC – Décision de refuser la participation de la requérante – Recours en annulation et en responsabilité » Dans l’affaire C‑241/17 P, ayant pour objet un pourvoi au titre de l’article 56 du statut de la Cour de justice de l’Union européenne, introduit le 2 mai 2017, Holistic Innovation InstituteSLU, établie à Pozuelo de Alarcón (Espagne), représentée par Me J. J. Marín López, abogado, partie requérante, l’autre partie à la procédure étant : Agence exécutive pour la recherche (REA), représentée par Mmes S. Payan-Lagrou et V. Canetti, en qualité d’agents, assistées de Me J. Rivas Andrés, abogado, partie défenderesse en première instance, LA COUR (dixième chambre), composée de M. E. Levits, président de chambre, Mme M. Berger (rapporteur) et M. F. Biltgen, juges, avocat général : M. E. Tanchev, greffier : M. A. Calot Escobar, vu la procédure écrite, vu la décision prise, l’avocat général entendu, de statuer par voie d’ordonnance motivée, conformément à l’article 181 du règlement de procédure de la Cour, rend la présente Ordonnance 1. Par son pourvoi, Holistic Innovation Institute SLU demande l’annulation de l’arrêt du Tribunal de l’Union européenne du 16 février 2017, Holistic Innovation Institute/REA (T‑706/14, non publié, ci-après l’« arrêt attaqué », EU:T:2017:89), par ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-57/16: ClientEarth/Комисия, Съдебно решение от 4 септември 2018 г.
Допустимо ли е Комисията да отказва достъп до документи, изготвени в рамките на подготовката на оценка на въздействието, като се позовава на обща презумпция, че тяхното оповестяване по принцип би засегнало сериозно процеса на вземане на решения?
Може ли член 17 ДЕС да служи като основание за обща презумпция за поверителност на документи, изготвени в рамките на оценка на въздействието?
Изисква ли се конкретна, действителна и разумно предвидима опасност за процеса на вземане на решения, за да бъде отказан достъп до документи по член 4, параграф 3 от Регламент № 1049/2001?
Следва ли документите, изготвени в рамките на оценка на въздействието, които са част от законодателен процес и съдържат информация за околната среда, да се ползват с по-широк достъп и да не попадат под обща презумпция за поверителност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-244/17: Комисия/Съвет (Споразумение с Казахстан), Съдебно решение от 4 септември 2018 г.
Допустимо ли е Съветът да включи член 31, параграф 1 ДЕС като правно основание и да приложи правилото за единодушие при приемането на решение по член 218, параграф 9 ДФЕС, когато решението се отнася до позиция на Съюза в рамките на орган, създаден с международно споразумение, чиито разпоредби само частично са свързани с общата външна политика и политиката на сигурност (ОВППС)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-585/16: Alheto, Съдебно решение от 25 юли 2018 г.
1) Следва ли от чл. 12, параграф 1, буква а) от Директива 2011/95, тълкуван във връзка с чл. 10, параграф 2 от Директива 2013/32 и чл. 78, параграф 2, буква а) от Договора за функционирането на Европейския съюз, че:
а) допуска молбата за международна закрила на лице без гражданство, от палестински произход, регистрирано от [UNRWA] като бежанец и което лице е било установено постоянно в зоната на действие на агенцията (Ивицата Газа) преди подаването на молбата, да бъде разгледана като молба по чл. 1, буква А) от [Женевската конвенция], вместо като молба за международна закрила по чл. 1, буква D, [втора алинея] от същата конвенция и при условие че компетентността за разглеждане на молбата е поета на основания, различни от съчувствие или хуманитарни съображения, разглеждането на молбата попада в приложното поле на Директива 2011/95?
б) допуска такава молба да не бъде обсъждана от гледна точка на изискванията по чл. 12, параграф 1, буква а) от Директива 2011/95 и съответно не бъде приложено даденото тълкуване на разпоредбата от Съда [...].
2) Следва ли чл. 12, параграф 1, буква а) от Директива 2011/95 във връзка с чл. 5 от същата директива, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство по чл. 12, ал.1, т.4 от ЗУБ, която не предвижда изрично включваща клауза за палестинските бежанци в съответната редакция и условието помощта да бъде преустановена на каквото и да е основание, както и, че чл. 12, параграф 1, буква а) от Директива 2011/95 е безусловна и достатъчно точна и поради това норма с директен ефект, която следва да бъде приложена и без изричното позоваване от страна на подалото молба за международна закрила лице, когато молбата следва да се разгледа като такава по чл. 1, буква D, изречение второ от Женевската конвенция [...].
3) Следва ли от чл. 46, параграф 3 от Директива 2013/32, тълкуван във връзка с чл. 12, параграф 1, буква а) от Директива 2011/95, че в производство по съдебно обжалване на решение за отказ да се предостави международна закрила, постановено в съответствие с предвиденото по чл. 10, параграф 2 от Директива 2013/32, и предвид фактите по главното производство, че допускат молбата за международна закрила да бъде разгледана от първоинстанционния съд като подадена на основание чл. 1, буква D, изречение второ от Женевската конвенция [...] и извършена преценката по чл. 12, параграф 1, буква а) от Директива 2011/95, когато молбата за международна закрила е подадена от лице без гражданство от палестински произход, регистрирано от UNRWA като бежанец и което лице е било установено постоянно в зоната на действие на агенцията (Ивицата Газа) преди подаването на молбата, и тази молба не е разгледана от гледна точка на посочените разпоредби в решението за отказ да се предостави международна закрила?
4) Следва ли от предвиденото по чл. 46, параграф 3 от Директива 2013/32 за правото на ефективна защита в контекста на изискването за „[...] цялостно и ех nunc разглеждане на фактите и правните въпроси", тълкувано във връзка с чл. 33, 34 и 35, [втора алинея] от същата директива и чл. 21, параграф 1 от Директива 2011/95, във връзка с чл. 18, чл. 19 и чл. 47 от [Хартата], че допускат в производство по съдебно обжалване на решение за отказ да се предостави международна закрила, постановено в съответствие с чл. 10, параграф 2 от Директива 2013/32, следното:
а) първоинстанционният съд за пръв път да се произнесе по допустимостта на молбата за международна закрила и по въпроса за връщане на лицето без гражданство в страната, в която е било установено преди подаването на молбата за международна закрила след като задължи решаващия орган да представи необходимите за това доказателства и предостави възможност на лицето да изрази становище по въпросите, относими към допустимостта на молбата, или
б) първоинстанционният съд поради допуснато съществено процесуално нарушение следва да отмени решението и задължи решаващия орган да се произнесе отново по молба за международна закрила при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, в това число да проведе интервю по допустимост, предвидено по чл. 34 от Директива 2013/32 и се произнесе по въпроса дали е възможно лицето без гражданство да бъде върнато в страната, в която е било установено преди подаването на молбата за международна закрила?
в) първоинстанционният съд извършва преценка за сигурността на страната, в която лицето е било установено към момента на устните състезания, респективно към момента на постановяването на решението при настъпили съществени изменения в обстановката, обуславящи решение в полза на лицето?
5) Следва ли предоставяната помощ от UNRWA да се счита за друга закрила по смисъла на чл. 35, ал.1, буква б) от Директива 2013/32 в съответната държава от зоната на действие на агенцията, при условие че тази държава спазва принципа за забрана за връщане по смисъла на Женевската конвенция [...] по отношение на подпомаганите лица от агенцията?
6) Следва ли от чл. 46, параграф 3 от Директива 2013/32, че правото на ефективна защита в контекста на предвиденото „когато е приложимо, разглеждане на нуждите от международна закрила съгласно Директива [2011/95]“, тълкуван във връзка с чл. 47 от [Хартата], че при съдебно обжалване на решение, с което молбата за международна закрила е разгледана по същество и постановен отказ да се предостави международна закрила, задължава първоинстанционният съд да постанови решение:
а) което се ползва със сила на присъдено нещо освен по въпроса за законосъобразността на постановения отказ, но и по въпроса за нуждите от международна закрила съгласно Директива 2011/95 на лицето, подало молба за международна закрила, в това число когато международна закрила по националното право на съответната държава членка се предоставя само по решение на административен орган;
б) за необходимостта от предоставяне на международна закрила чрез подходящото разглеждане на молбата за международна закрила, независимо от допуснати процесуални нарушения при разглеждането ѝ от решаващия орган?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-574/17: Комисия/Combaro, Съдебно решение от 25 юли 2018 г.
Допустимо ли е Комисията да се основава единствено на резултатите от последващия контрол, извършен от митническите органи на държавата на износа, при преценка на наличието на особено положение по смисъла на член 239 от Митническия кодекс?
Длъжна ли е Комисията да предприеме допълнителни разследвания относно автентичността на сертификатите за движение на стоки, когато има съмнения за корупция или пропуски в действията на митническите органи на държавата на износа?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-5/16: Полша/Парламент и Съвет, Съдебно решение от 21 юни 2018 г.
Допустимо ли е обжалваното решение да бъде прието въз основа на член 192, параграф 1 ДФЕС, или представлява мярка, която съществено влияе върху избора на държавите членки между различни енергоизточници и общата структура на тяхното енергоснабдяване, изискваща специална законодателна процедура по член 192, параграф 2, първа алинея, буква в) ДФЕС?
Нарушени ли са правомощията на Европейския съвет по член 15 ДЕС и принципът на лоялно сътрудничество чрез определяне на началната дата за въвеждане на резерва за стабилност на пазара, различна от тази, посочена в заключенията на Европейския съвет?
Спазени ли са принципите на правната сигурност и на защита на оправданите правни очаквания при определянето на момента на въвеждане на резерва за стабилност на пазара?
Съответства ли обжалваното решение на принципа на пропорционалност, като предвидените мерки са необходими и не налагат прекомерни задължения на участниците в схемата за търговия с емисии?
Извършен ли е надлежен и достатъчен анализ на последиците от обжалваното решение, включително по отношение на социалните и икономическите аспекти, преди неговото приемане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-543/16: Комисия/Германия, Съдебно решение от 21 юни 2018 г.
Изисква ли се от държавата членка да приеме допълнителни мерки или засилени действия веднага щом стане ясно, че действащите мерки по програмата за действие са недостатъчни за постигане на целите на Директива 91/676/ЕИО?
Длъжна ли е държавата членка да преразгледа и измени програмата си за действие, за да я приведе в съответствие с изискванията на Директива 91/676/ЕИО, включително по отношение на: ограничаване на торенето, определяне на периоди на забрана за разпръскване на торове, капацитет на съдовете за съхранение на течни животински отпадъци, максимално допустимо количество животински отпадъци на хектар, разпръскване на торове по стръмни терени и върху напоени, залети, замръзнали или заснежени почви?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-612/15: Kolev и др., Съдебно решение от 5 юни 2018 г.
1) Следва ли член 325 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която въвежда процедура за прекратяване на наказателното производство като предвидената в членове 368 и 369 от Наказателно-процесуалния кодекс, доколкото тази уредба се прилага към производства, образувани за тежка измама или друга тежка форма на незаконна дейност, която засяга финансовите интереси на Съюза в митническата област
При положителен отговор, какви са последиците от несъвместимостта на такава правна уредба с посочената разпоредба от Договора за функционирането на ЕС?
2) Следва ли член 6, параграф 3 от Директива 2012/13/ЕС да се тълкува в смисъл, че предвиденото право на информация относно обвинението е спазено, когато на защитата е предоставена подробна информация относно обвинението след внасянето на обвинителния акт в съда, но преди съдът да започне да разглежда обвинението по същество и преди реално да започнат пренията пред него
Следва ли член 7, параграф 3 от тази директива да се тълкува в смисъл, че предвиденото в тази разпоредба право на достъп до материалите по делото е гарантирано, когато компетентните органи са дали на защитата възможност да се запознае с тези материали в хода на досъдебната фаза на наказателното производство, дори когато тя не е могла да се възползва от тази възможност, и при необходимост този достъп може да се предостави след внасяне на обвинителния акт в съда, но преди съдът да започне да разглежда обвинението по същество и преди началото на пренията пред него?
3) Следва ли член 3, параграф 1 от Директива 2013/48/ЕС да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която задължава националния съд против волята на двама обвиняеми да отстрани упълномощения от тях адвокат, поради това че интересите на тези обвиняеми са противоречиви, и допуска този съд да позволи на посочените лица да упълномощят нов адвокат или при необходимост сам да назначи служебно двама адвокати на мястото на първия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-376/16: EUIPO/European Dynamics Luxembourg и др., Съдебно решение от 3 май 2018 г.
Допустимо ли е Общият съд да се произнесе ultra petita, като разгледа част от основание, от което жалбоподателят се е отказал?
Следва ли Общият съд да провери дали явните грешки в преценката при оценката на офертата са оказали конкретно влияние върху крайния резултат от процедурата по възлагане на обществената поръчка?
Изисква ли се по член 100, параграф 2 от Финансовия регламент във връзка с член 296, втора алинея ДФЕС, възлагащият орган да предостави подробно разпределение на точките и съотношението между отрицателните коментари и изважданията на точки при мотивиране на решението за отхвърляне на оферта?
Може ли да бъде присъдено обезщетение за загуба на възможност за възлагане на обществена поръчка без доказване на причинно-следствена връзка между твърдяната незаконосъобразност и вредата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.