1.07 - Тълкуване на правото на Съюза

Допустимо ли е държава членка да прилага специалния режим за облагане с ДДС на туристическите агенции и при продажба на туристически услуги на лица, различни от пътуващите, съгласно членове 306–310 от Директива 2006/112/ЕО?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Полски

Дело C-450/11: Комисия/Португалия, Съдебно решение от 26 септември 2013 г.

Допустимо ли е държава членка да прилага специалния режим по ДДС за туристически агенции към услуги, предоставяни на лица, различни от пътуващите, съгласно членове 306–310 от Директива 2006/112/ЕО?
Следва ли понятието „клиент“ в членове 306–310 от Директива 2006/112/ЕО да се тълкува като „пътуващ“ (краен потребител), така че специалният режим да се прилага само при продажба на пътувания на крайни потребители?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Португалски

Дело C-309/11: Комисия/Финландия, Съдебно решение от 26 септември 2013 г.

Допустимо ли е държава членка да прилага специалния режим за туристически агенции по членове 306–310 от Директива 2006/112/ЕО и към продажби на туристически услуги на лица, различни от „пътници“, тоест към всякакви „клиенти“?
Следва ли понятието „клиент“ в членове 306–310 от Директива 2006/112/ЕО да се тълкува ограничително като „пътник“ (краен потребител), или обхваща всяко лице, което закупува туристическа услуга, включително други посредници?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Фински

Дело C-293/11: Комисия/Гърция, Съдебно решение от 26 септември 2013 г.

Допустимо ли е държава членка да прилага специалния режим за туристически агенции по членове 306–310 от Директива 2006/112/ЕО и към продажби на туристически услуги на лица, които не са крайни потребители (пътници), а други клиенти, включително посредници или други данъчно задължени лица?
Трябва ли понятието „пътник“ в членове 306–310 от Директива 2006/112/ЕО да се тълкува стриктно като крайния потребител, или може да обхваща и други клиенти, на които туристическите услуги се продават за последваща препродажба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Гръцки

Дело C-269/11: Комисия/Чешка република, Съдебно решение от 26 септември 2013 г.

Съвместимо ли е с членове 306–310 от Директива 2006/112/ЕО национално законодателство, което позволява прилагането на специалния режим за туристически агенции и към лица, различни от „пътници“?
Следва ли понятието „пътник“ по членове 306–310 от Директива 2006/112/ЕО да се тълкува като ограничаващо приложното поле на специалния режим само до крайния потребител, или може да обхваща и други клиенти, включително посредници и юридически лица?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Чешки

Дело C-189/11: Комисия/Испания, Съдебно решение от 26 септември 2013 г.

Съвместимо ли е с членове 306—310 от Директива 2006/112/ЕО национално законодателство, което позволява прилагането на специалния режим за туристически агенти и спрямо лица, различни от пътуващите лица?
Съвместимо ли е с член 306 от Директива 2006/112/ЕО национално законодателство, което изключва от приложното поле на специалния режим за туристически агенти продажбите на пътувания, организирани от агенти на едро и продавани от агенти на дребно, действащи от свое име?
Допустимо ли е съгласно членове 168, 169 и 226 от Директива 2006/112/ЕО национално законодателство, което разрешава във фактурата да се посочва подлежащ на приспадане размер на ДДС, който не съответства на действително платения или дължим данък по получени доставки?
Съвместимо ли е с членове 306—310 от Директива 2006/112/ЕО национално законодателство, което разрешава общо определяне на данъчната основа за всеки данъчен период при специалния режим за туристически агенти?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Гражданство на Съюза | Право на влизане и на пребиваване

Испански

Дело C-140/12: Brey, Съдебно решение от 19 септември 2013 г.

Следва ли правото на Съюза, и по-специално разпоредбите на Директива 2004/38, да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка като разглежданата в главното производство, която изключва възможността обезщетение като предвидената в член 292, параграф 1 от Allgemeines Sozialversicherungsgesetz компенсираща добавка да бъде предоставяно на икономически неактивен гражданин на друга държава членка, с мотива че въпреки издаденото на това лице удостоверение за регистрация, то не отговаря на условията, за да получи право да пребивава законно на територията на първата държава членка повече от три месеца, тъй като за придобиване на такова право на пребиваване е необходимо гражданинът да притежава достатъчно средства, така че да не се налага да подава молба за посоченото обезщетение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Wahl

Пространство на свобода, сигурност и правосъдие | Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси

Немски

Дело C-251/12: Van Buggenhout и Van de Mierop, Съдебно решение от 19 септември 2013 г.

Следва ли член 24, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1346/2000 да се тълкува в смисъл, че плащане в полза на кредитор, осъществено по нареждане на негов длъжник, спрямо когото е образувано производство по несъстоятелност, попада в приложното поле на тази разпоредба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Kokott

Сближаване на законодателствата | Свободно предоставяне на услуги

Френски

Дело C-409/11: Csonka и др., Съдебно решение от 11 юли 2013 г.

Трябва ли член 3, параграф 1 от Директива 72/166/ЕИО, във връзка с член 1, параграф 4 от Втора директива 84/5/ЕИО, да се тълкува в смисъл, че сред задълженията, които тя налага на държавите членки, този член включва и задължението за създаване на орган, който да гарантира обезщетяването на пострадалите от пътнотранспортни произшествия в хипотезата, в която отговорните за причиняването на вредите лица са сключили застраховка, покриваща тяхната гражданска отговорност във връзка с използването на превозни средства, но застрахователят е изпаднал в неплатежоспособност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - първи състав

Mengozzi

Сближаване на законодателствата

Унгарски

Дело C-320/12: Malaysia Dairy Industries, Съдебно решение от 27 юни 2013 г.

1) Представлява ли понятието за недобросъвестност по член 4, параграф 4, буква ж) от Директива 2008/95[…] израз на правен стандарт, който може да се изпълва със съдържание в съответствие с националното право, или е понятие на правото на Съюза, което следва да се тълкува еднакво в целия Европейски съюз?
2) Ако понятието за недобросъвестност по член 4, параграф 4, буква ж) от Директива 2008/95[…] е понятие на правото на Съюза, следва ли то да се разбира в смисъл, че би могло да е достатъчно заявителят да е знаел или да е трябвало да знае за чуждестранната марка в момента на подаване на заявката, или са налице допълнителни изисквания относно субективното отношение на заявителя, за да може да се откаже извършването на регистрация?
3) Може ли държава членка да избере да въведе специфична защита на чуждестранните марки, която по отношение на изискването за недобросъвестност се отличава от член 4, параграф 4, буква ж) от Директива 2008/95[…], например чрез въвеждането на специално изискване заявителят да е знаел или да е трябвало да знае за чуждестранната марка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - пети състав

Wathelet