1.05 - Право на Съюза и национално право
Право на Съюза и национално право
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2021 г.
Разрешава ли правото на Съюза на националния съд да не прилага национална разпоредба, която противоречи на член 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО, дори ако тя не е била изменена към момента на сключване на договора?
Допустимо ли е националният съд да ревизира съдържанието на неравноправна договорна клауза или е длъжен да я изключи от прилагане, освен ако потребителят не възрази?
При какви условия националният съд има право да замести неравноправна договорна клауза с диспозитивна разпоредба от националното право, за да избегне неблагоприятни последици за потребителя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
Кой може да се ползва с правото по член 11[, параграф 1] от приложение VIII към Правилника — само длъжностните лица и договорно наетите служители, които се назначават за първи път в национална администрация, след като са били назначени като длъжности лица, договорно или срочно наети служители в институция на [Съюза], или и длъжностните лица и договорно наетите служители, които се връщат на служба в националната администрация, след като са упражнявали функции в институция на [Съюза] и през този период са били в неактивна заетост или в отпуск по лични причини?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2021 г.
Задължени ли са националните съдилища, които действат като последна инстанция, да отправят преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз при съмнения относно тълкуването на правото на Съюза?
Може ли да бъде ангажирана извъндоговорната отговорност на Съюза при вреди, причинени вследствие на решения на национални съдилища, които са се въздържали да отправят преюдициално запитване?
Достатъчно ли е жалбоподателите да са имали възможност да се позоват на нарушение на правото на Съюза пред националните съдилища, за да се приеме, че е осигурена ефективна съдебна защита?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.
Противоречи ли на правилното прилагане на член 5 от Директива 2004/25 национална правна уредба, която предвижда, че цената за акция при задължително предложение се изчислява, като се разделят нетните активи (включително неконтролиращите, съответно миноритарните участия) на дружеството, към което е отправено предложението, на броя на издадените акции?
При отрицателен отговор на първия въпрос, тоест ако нетните активи на дружеството, към което е отправено предложението, не трябва да включват неконтролиращите или миноритарни участия, може ли метод за определяне на цената на акциите, за разбирането на който е необходимо да бъде приложен някой от начините за тълкуване на правото в съдебната практика — ограничително телеологично тълкуване, да се счита за ясно определен по смисъла на член 5, параграф 4, втора алинея от Директива 2004/25?
Съвместима ли е с член 5, параграф 4 от Директива 2004/25 правна уредба, която предвижда, че трябва да бъде избрана най-високата цена сред следните [три] възможности:
а) цената, на която предложителят или лица, които действат съгласувано с него, са придобили акции от дружеството, към което е отправено предложението, през предходните дванадесет месеца преди предложението; в случай на придобиване на акции на различни цени, цената за обратно изкупуване ще бъде най-високата цена за придобиване на акции през последните дванадесет месеца, предхождащи възникването на законовото задължение за отправяне на предложение за обратно изкупуване;
б) среднопретеглената цена за акция на регулирания пазар или в системата за многостранна търговия с най-голям обем на сделки със съответните акции за последните дванадесет месеца; среднопретеглената цена за акция се изчислява въз основа на последните дванадесет месеца, предхождащи възникването на законовото задължение за отправяне на предложение за обратно изкупуване;
в) стойността на акцията, получена от разделянето на нетните активи на дружеството, към което е отправено предложението, на броя на издадените акции; при това нетните активи се изчисляват, като от общата стойност на активите на дружеството, към което е отправено предложението, се приспадне частта на собствените акции и на пасивите. Ако дружеството, към което е отправено предложението, притежава акции с различна номинална стойност, нетните активи се разделят пропорционално на процента, който представлява отделната номинална стойност на съответните акции в дружествения капитал?
Ако (при упражняване на свободата на преценка, предоставена на държавите членки съгласно член 5, параграф 4, втора алинея от Директива 2004/25), методът за изчисление, установен в националното право, води до по-висока цена отколкото тази по член 5, параграф 4, първа алинея от тази директива, съвместимо ли е с целта на Директивата да се избира винаги най-високата цена?
Ако в резултат на неправилното прилагане на правото на Съюза частноправен субект претърпи вреда, допустимо ли е националното право да предвижда ограничение за поправянето на вредата, при положение че това ограничение се прилага еднакво както за вредите, претърпени поради неправилното прилагане на националното право, така и за вредите, претърпени поради неправилното прилагане на правото на Съюза?
Предоставят ли приложимите в случая разпоредби от Директива 2004/25 права на частноправните субекти, с други думи, изпълнено ли е съответното условие за пораждане на отговорността на държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.
Изисква ли член 32, параграфи 2 и 3 от Визовия кодекс във връзка с член 47 от Хартата от държавата членка, приела окончателно решение за отказ да издаде виза на основание член 32, параграф 1, буква a), подточка vi) от този кодекс поради отправеното от друга държава членка възражение за издаване на визата, да посочи в това решение коя държава членка е отправила такова възражение, конкретното основание за отказ, възприето на базата на това възражение, както и наличните способи за защита срещу него и, когато срещу това решение е подадена жалба на основание член 32, параграф 3 от същия кодекс, съдилищата на приелата решението държава членка трябва ли да могат да проверят по същество законосъобразността на възражението срещу издаването на визата, отправено от друга държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Документ от **.**.2020 г.
Следва ли за целите на налагането на антидъмпингово мито по отношение на определени изкуствени торове да се презумира съдържание на амониев нитрат над 80 % въз основа на съдържанието на азот, без да са необходими лабораторни изследвания?
Какви са процесуалните изисквания и правила за оборване на тази презумпция, включително относно допустимостта и необходимостта от лабораторни анализи, съгласно националното право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.
Трябва ли членове 35 ДФЕС и 36 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че национално законодателство, което — съгласно тълкуването му от правоприлагащия орган — задължава националните производители на електроенергия да предлагат цялото налично количество електроенергия посредством платформите, управлявани от единствения оператор, определен за извършване на услугите за сделки на националния пазар на електроенергия, представлява мярка с равностоен на количествено ограничение на износа ефект, която не може да бъде обоснована в съответствие с член 36 ДФЕС или въз основа на императивно изискване от общ интерес?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.
Попадат ли в приложното поле на понятието „данъчнозадължено лице“ по смисъла на член 9, параграф 1 от Директива 2006/112 и лицата, които упражняват професията адвокат?
Допуска ли принципът на предимство на правото на Съюза в последващо производство дерогация от силата на пресъдено нещо, с която се ползва влязъл в сила съдебен акт, в който по същество се приема, че при прилагането и тълкуването на националната правна уредба в областта на ДДС адвокатът не доставя стоки, не упражнява икономическа дейност и не сключва договори за предоставяне на услуги, а договори за правна помощ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.