всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

1.05 - Право на Съюза и национално право

Право на Съюза и национално право

Дело C-107/19: Dopravní podnik hl. m. Prahy, Съдебно решение от 9 септември 2021 г.

Следва ли периодът на почивка по време на работа, през който работникът трябва да се яви до две минути, за да бъде на разположение на работодателя си в случай на спешно повикване, да се счита за „работно време“ по смисъла на член 2 от Директива 2003/88?
Оказва ли въздействие върху преценката, която следва да се направи във връзка с първия въпрос, фактът, че до такова прекъсване на почивката по време на работа в резултат на спешно повикване се стига само случайно и в непредвидими случаи, или евентуално колко често се стига до такова прекъсване?
Може ли първоинстанционен съд, който се произнася, след като решението му е отменено от висшестоящ съд и делото му е върнато за ново разглеждане по същество, да не се съобрази с правните изводи на висшестоящия съд, които са задължителни за първоинстанционния съд, ако тези изводи са в противоречие с правото на Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-100/20: Hauptzollamt B (Réduction fiscale facultative), Съдебно решение от 9 септември 2021 г.

Трябва ли съгласно правото на Съюза върху вземането за възстановяване на недължимо платен данък върху електроенергията да се начисли лихва, ако определянето на по-нисък размер на данъка върху електроенергията се основава на факултативното данъчно намаление съгласно член 17, параграф 1, буква а) от Директива 2003/96, а определянето на твърде висок размер на данъка се дължи единствено на грешка при прилагането към разглеждания случай на националната разпоредба, която е приета за транспонирането на член 17, параграф 1, буква а) от Директивата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-741/19: République de Moldavie, Съдебно решение от 2 септември 2021 г.

Следва ли член 1, точка 6 от ДЕХ и член 26, параграф 1 от ДЕХ да се тълкуват в смисъл, че придобиването от предприятие на страна по този договор на произтичащо от договор за доставка на електроенергия вземане, което не е свързано с инвестиция, притежавано от предприятие на трета за този договор страна срещу публично предприятие на друга договаряща страна по същия договор, може да представлява „инвестиция“ по смисъла на тези разпоредби, въпреки че във връзка с него приобретателят не е правил вноска в зоната на приемащата договаряща страна?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-120/20: Koleje Mazowieckie, Съдебно решение от 8 юли 2021 г.

Трябва ли разпоредбите от Директива 2001/14, по-специално член 4, параграф 5 и член 30, параграфи 1, 3, 5 и 6, да се тълкуват в смисъл, че не допускат предявяване от железопътно предприятие, без упражняване на съдебен контрол върху решението на регулиращия орган, на искания за обезщетение срещу държава членка поради неправилно транспониране на тази директива, когато елемент от обезщетението би била надплатена такса за ползване на железопътната инфраструктура?
Противоречи ли становището, че право на обезщетение въз основа на общностното право поради неправилно прилагане на правото на Европейския съюз, и по-специално поради неправилно транспониране на Директива 2001/14 или липса на транспонирането ѝ, е налице само когато нарушената норма предоставя права на частноправните субекти, нарушението на правото е квалифицирано (по-специално когато приема формата на очевидно и сериозно надхвърляне от държавата членка на правото ѝ на преценка при транспонирането на директива), a причинно-следствената връзка между нарушението и вредата е пряка, на правна уредба на държава членка, в която в такива случаи се признава право на обезщетение, ако са изпълнени по-малко строги условия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-12/20: DB Netz, Съдебно решение от 24 юни 2021 г.

Следва ли член 13, параграф 1, член 14, параграф 9 и член 18, буква в) от Регламент № 913/2010, както и член 27, параграфи 1 и 2 от Директива 2012/34 във връзка с точка 3, буква а) от приложение IV към посочената директива да се тълкуват в смисъл, че органът, компетентен да приеме правилата относно процедурата за подаване на заявки за инфраструктурен капацитет до едно обслужващо гише, предвидено в посочения член 13, параграф 1, включително що се отнася до използването единствено на определена електронна резервационна платформа, е управителният съвет, създаден съгласно член 8, параграф 2 от посочения регламент, или управителят на инфраструктура, определен в член 3, точка 2 от посочената директива?
Следва ли проверката от национален регулаторен орган на правилата относно процедурата за подаване на заявки за инфраструктурен капацитет до едно обслужващо гише, предвидени в референтния документ за железопътната мрежа, да се урежда от разпоредбите на член 20 от Регламент № 913/2010 или от разпоредбите на Директива 2012/34, и по-специално от разпоредбите на член 57, параграф 1, първа алинея от тази директива, и трябва ли тези разпоредби да се тълкуват в смисъл, че регулаторният орган на дадена държава членка може да отхвърли тези правила, без да си сътрудничи с регулаторните органи на другите държави членки, заинтересовани от коридора за товарен превоз, или най-малкото без да се консултира предварително с тях за намиране на единен подход?
Следва ли член 14, параграф 1 от Регламент № 913/2010 да се тълкува в смисъл, че рамката за разпределяне на инфраструктурния капацитет в коридора за товарен превоз, определяна от изпълнителния съвет по силата на тази разпоредба, представлява правен акт на Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-920/19: Fluctus и др., Определение от 18 май 2021 г.

Попада ли националната регулация на хазартните игри, включително различните режими (държавен монопол и разрешителен режим), в противоречие с член 56 ДФЕС поради евентуална непоследователност и насърчаване на участието в хазарт извън ограничителните цели?
Допустимо ли е финансирането на дейности от обществен интерес чрез приходи от хазарт да бъде основна цел на ограничителната политика, или може да бъде само страничен ефект според изискванията на правото на Европейския съюз?
Какви са задълженията на националния съд в случай на противоречие между национална разпоредба и член 56 ДФЕС, особено когато върховен национален съд вече се е произнесъл по съвместимостта?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-83/19: Asociaţia “Forumul Judecătorilor din România”, Съдебно решение от 18 май 2021 г.

Трябва ли Решение 2006/928/ЕО на Комисията от 13 декември 2006 година за създаване на механизъм за сътрудничество и проверка на напредъка на Румъния в постигането на специфични цели в областите на съдебната реформа и борбата срещу корупцията, както и докладите, изготвени от Европейската комисия въз основа на това решение, да се считат за актове, приети от институция на Европейския съюз, които подлежат на тълкуване от Съда на основание член 267 ДФЕС?
Членове 2, 37 и 38 от Акта относно условията за присъединяване към Европейския съюз на Република България и Румъния и промените в Учредителните договори, разглеждани във връзка с членове 2 ДЕС и 49 ДЕС, трябва ли да се тълкуват в смисъл, че с оглед на неговия правен характер, съдържание и темпорален обхват Решение 2006/928 попада в приложното поле на Договора между държавите — членки на Европейския съюз, и Република България и Румъния за присъединяването на Република България и Румъния към Европейския съюз, и какви са произтичащите от него правни последици за Румъния?
Попадат ли разпоредбите относно организацията на правораздаването в Румъния, каквито са тези относно временното назначаване на ръководни длъжности в Съдебния инспекторат и относно създаването на отдел в прокуратурата, натоварен с разследването на престъпления, извършени в съдебната система, в приложното поле на Решение 2006/928 и трябва ли да отговарят на изискванията, произтичащи от правото на Съюза, и по-конкретно на правовата държава като ценност, прогласена в член 2 ДЕС?
Трябва ли член 2 и член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, както и Решение 2006/928 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, приета от правителството на държава членка, която позволява на последното да извършва временни назначения на ръководните длъжности в съдебния орган, на който е възложено да провежда дисциплинарни проверки и да търси дисциплинарна отговорност от съдиите и прокурорите, без да е спазена редовната процедура за назначаване, предвидена в националното право, когато тази правна уредба е от естество да породи оправдани съмнения, що се отнася до използването на прерогативите и функциите на този орган като инструмент за натиск върху дейността на тези съдии и прокурори или за политически контрол над тази дейност?
Трябва ли член 2, член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и Решение 2006/928 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда създаването на специализиран отдел в прокуратурата, който има изключителна компетентност да разследва престъпленията, извършени от съдии и прокурори, освен ако създаването на такъв отдел е обосновано от обективни и проверими изисквания, свързани с доброто правораздаване, и е съпроводено от специфични гаранции, позволяващи, от една страна, да се избегне всякакъв риск този отдел да бъде използван като инструмент за политически контрол над дейността на тези съдии и прокурори, който може да засегне тяхната независимост, и от друга страна, гарантират, че тази компетентност може да се упражнява по отношение на последните при пълно спазване на изискванията, произтичащи от членове 47 и 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз?
Трябва ли член 2 и член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която регламентира имуществената отговорност на държавата и личната отговорност на съдиите за вреди, причинени от съдебна грешка, в която определението на понятието „съдебна грешка“ е общо и абстрактно, и обратно, не допускат такава правна уредба, когато тя предвижда констатацията за наличие на съдебна грешка да бъде направена в рамките на производството за търсене на имуществена отговорност на държавата, без съответният съдия да е бил изслушан, и да бъде приета в последващото производство срещу него по регресен иск за търсене на лична отговорност, и когато като цяло тя не съдържа необходимите гаранции, за да не се използва такъв регресен иск като инструмент за натиск върху правораздавателната дейност и за да гарантира спазването на правото на защита на съответния съдия, така че да бъде отстранено всяко оправдано съмнение у правните субекти, що се отнася до неподатливостта на съдиите на влиянието на външни фактори, които могат да насочват техните решения, и да не се създаде впечатление за липса на независимост или на безпристрастност на тези съдии, което е от естество да накърни доверието, което правосъдието трябва да вдъхва на правните субекти в едно демократично общество и в една правова държава?
Трябва ли принципът на предимство на правото на Съюза да се тълкува в смисъл, че не допуска конституционна правна уредба на държава членка, тълкувана от нейната конституционна юрисдикция, според която по-ниска по степен юрисдикция няма право по собствена инициатива да остави без приложение национална разпоредба, попадаща в приложното поле на Решение 2006/928, която в светлината на решение на Съда тя счита за противоречаща на Решение 2006/928 или на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-64/20: An tAire Talmhaíochta Bia agus Mara, Éire agus an tArd-Aighne, Съдебно решение от 17 март 2021 г.

Разполага ли националният съд с право на преценка дали да откаже да постанови дадена мярка, въпреки че е приел, че в националното право не е транспониран конкретен аспект от директива на Европейския съюз, а ако разполага с такова право на преценка — какви фактори е подходящо да се вземат предвид при упражняването на това право на преценка и/или има ли право националният съд да вземе предвид същите фактори, които би взел предвид, ако разглеждаше нарушение на националното право?
Ще бъде ли нарушен принципът на директен ефект на правото на Съюза, ако по настоящото дело националният съд откаже да постанови поисканата мярка поради влизането в сила на член 7 от Регламент [2019/6] (чието прилагане е отложено до 28 януари 2022 г.), въпреки че е приел, че в националното право не е транспонирано предвиденото в член 61, параграф 1, член 58, параграф 4 и член 59, параграф 3 от Директива [2001/82] изискване информацията върху опаковката и етикета на ветеринарните продукти да бъде на официалните езици на държавата членка, т.е. в Ирландия — [както на английски, така и на ирландски език]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-824/18: A.B. и др. (Nomination des juges à la Cour suprême – Recours), Съдебно решение от 2 март 2021 г.

Трябва ли член 2 ДЕС във връзка с член 4, параграф 3, трета алинея, член 6, параграф 1 и член 19, параграф 1 ДЕС във връзка с член 47 от Хартата, член 9, параграф 1 от Директива 2000/78 и член 267, трета алинея ДФЕС да се тълкува в смисъл, че принципът на правовата държава и правото на ефективни правни средства за защита и на ефективна съдебна защита са нарушени, когато националният законодател — признавайки правото на обжалване по съдебен ред за индивидуалните случаи, свързани със заемането на съдийска длъжност в най-висшата съдебна инстанция в държавата членка (Sąd Najwyższy (Върховния съд)) — предвижда, че решението, взето в процедурата по подбор, предхождаща представянето на предложение за заемане на съдийска длъжност в посочения по-горе съд, влиза в сила и поражда действие, ако решението, взето при съвместното разглеждане и оценяването на всички кандидатури за съдийски длъжности в Sąd Najwyższy (Върховния съд), не е обжалвано от всички участници в процедурата по подбор, сред които е и кандидат, който няма интерес от обжалване на това решение, а именно посоченият в предложението за заемане на длъжността, и в резултат на това:
– се отнема ефективността на средството за защита и възможността компетентният съд да осъществи действителен контрол върху протичането на посочената процедура по подбор,
– а когато тази процедура се отнася и за съдийски длъжности в Sąd Najwyższy (Върховния съд), заемани до момента от съдии, за които се прилага нова, по-ниска пенсионна възраст, без вземането на решение дали да се възползва от по-ниската пенсионна възраст да се оставя на съответния съдия, в контекста на принципа на несменяемост на съдиите — ако се установи, че по този начин посоченият принцип е бил подкопан — се засягат също обхватът на съдебния контрол върху посочената процедура по подбор и резултатът от него?
Трябва ли член 2 ДЕС във връзка с член 4, параграф 3, трета алинея, член 6, параграф 1 ДЕС във връзка с член 15, параграф 1 и член 20 във връзка с член 21, параграф 1 и член 52, параграф 1 от Хартата във връзка с член 2, параграф 1 и параграф 2, буква а) и член 3, параграф 1, буква а) от Директива 2000/78 и член 267, трета алинея ДФЕС да се тълкува в смисъл, че:
– принципите на правовата държава, на равно третиране и на равен достъп при еднакви условия до публични длъжности — а именно до съдийски длъжности в Sąd Najwyższy (Върховния съд) — са нарушени, когато за индивидуалните случаи, свързани със заемането на съдийска длъжност в посочения съд, съществува право на обжалване пред компетентния съд, но поради описания в първия въпрос начин, по който съответното решение влиза в сила, предложение за заемане на свободна съдийска длъжност в Sąd Najwyższy (Върховния съд) може да се направи, без компетентният съд да е упражнил контрол върху протичането на посочената процедура по подбор — ако до такъв контрол се стигне — като същевременно липсата на такъв контрол, противоречаща на правото на ефективни правни средства за защита, нарушава правото на равен достъп до публични длъжности и съответно не отговаря на целите от общ интерес,
– а когато съставът на органа на държавата членка, който трябва да защитава независимостта на съдилищата и съдиите (KRS) и пред който се провежда процедурата, свързана със заемане на съдийска длъжност в Sąd Najwyższy (Върховния съд), е създаден по такъв начин, че представителите на съдебната власт в него се избират от законодателната власт, не се ли нарушава принципът на институционално равновесие?
Трябва ли член 2 ДЕС във връзка с член 4, параграф 3, трета алинея, член 6, параграф 1, член 19, параграф 1 ДЕС във връзка с член 47 от Хартата и член 9, параграф 1 от Директива 2000/78 и член 267, трета алинея ДФЕС да се тълкува в смисъл, че принципът на правовата държава и правото на достъп до съд и ефективна съдебна защита се нарушават, когато националният законодател премахва от правния ред релевантните разпоредби относно правомощията на Naczelny Sąd Administracyjny (Върховен административен съд) и относно правото на обжалване пред този съд на решенията на KRS, а също така въвежда механизъм, съгласно който производствата по такива жалби, образувани и неприключени преди деня на извършваните изменения (отмени), се прекратяват по силата на закона, в резултат на което:
– се отнема правото на достъп до съд, що се отнася до контрола върху посочените решения на KRS и контрола за законосъобразност върху протичането на процедурите по подбор, по които се вземат тези решения,
– а когато след надлежното образуване на производство за контрол върху въпросните решения на KRS са отправени преюдициални въпроси до Съда от първоначално компетентния по посочените дела национален съд, правото на достъп до съд се отнема и по конкретно дело, висящо пред (първоначално) компетентния съд за разглеждането му, като се стига до последващо лишаване на този съд от възможността за ефективно използване на производството по отправяне на преюдициално запитване до Съда и от правото да очаква решението на последния, а това подкопава принципа на Съюза на лоялно сътрудничество?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-760/18: M.V. и др. (Contrats de travail à durée déterminée successifs dans le secteur public), Съдебно решение от 11 февруари 2021 г.

Осуетява ли целта и полезното действие на Рамковото споразумение […] тълкуване на разпоредбите на националното право за транспониране на Рамковото споразумение в националната правна уредба, което изключва от определението за „последователни“ срочни трудови договори по смисъла на клауза 1 и клауза 5, параграф 2 от Рамковото споразумение автоматичното удължаване на срочните трудови договори за работниците в сектора на сметосъбирането по силата на изрична разпоредба на националното право като член 167 от Закон № 4099/2012, поради това че то не представлява сключване на нов срочен договор в писмена форма, а удължаване на срока на съществуващ трудов договор?
Включва ли задължението за тълкуване на националното право от национален съд в съответствие с правото на Съюза в случай на регулиране и прилагане на дадена практика при наемането на работници в сектора на сметосъбирането в противоречие с мерките за предотвратяване на злоупотреби, произтичащи от използването на последователни срочни трудови договори, предвидени от мярката за транспониране на клауза 5, параграф 1 от Рамковото споразумение в националното право, и прилагането на разпоредба от националното право като член 8, параграф 3 от Закон № 2112/1920 в качеството ѝ на еквивалентна правна мярка по смисъла на клауза 5, параграф 1 от Рамковото споразумение, съществувала преди това, но все още в сила, което би позволило правилната правна квалификация като договори за неопределено време на последователните срочни трудови договори, използвани за удовлетворяване на устойчиви и дълготрайни нужди на местните институции в сектора на сметосъбирането?
При утвърдителен отговор на предходния въпрос, съществува ли прекомерно ограничение на задължението на националния съд да тълкува националното право в съответствие с правото на Съюза, когато правна норма с конституционен ранг като член 103, параграфи 7 и 8 от Гръцката конституция след изменението от 2001 г. забранява изцяло преобразуването на срочните трудови договори в обществения сектор, сключени по време на действието на тази разпоредба, в договори за неопределено време, а това прави невъзможно прилагането на еквивалентна правна мярка на националното право по смисъла на клауза 5, параграф 1 от Рамковото споразумение, съществувала преди това, но все още в сила, като член 8, параграф 3 от Закон № 2112/1920, доколкото по този начин в хода на съдебно производство се елиминира възможността за правна преквалификация като договори за неопределено време на последователните срочни трудови договори, използвани за удовлетворяване на постоянните и дългосрочни нужди на местните власти в сектора на сметосъбирането, в съответствие с правилната правна квалификация на правоотношението, дори ако те са предназначени да удовлетворят устойчиви и дълготрайни нужди?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 167891021 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form