Предстои добавяне/Няма информация
Няма информация за държавата на произход на преюдициалното запитване
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
Допусната ли е явна грешка при преценката на критерия „Редовност на изпълнението на задълженията“ в оценъчния доклад, като са взети предвид отсъствия и закъснения, които не са били надлежно обосновани с медицински удостоверения?
Съответства ли оценката по критерия „Чувство за отговорност“ на съдържанието на доклада, като се има предвид използването на израза „забележително чувство за отговорност“ при понижаване на оценката от „отличен“ на „много добър“?
Съответства ли оценката по критерия „Качество на работата“ на изискванията на ръководството за оценяване, като се вземат предвид отсъствия, закъснения и трудности при интеграция?
Допусната ли е явна грешка при преценката на критериите „Умение за работа в екип“ и „Човешки отношения“, като не са отчетени всички релевантни доказателства и не е изпълнено изискването за мотивиране?
Спазено ли е задължението за грижа към служителя при изготвянето на оценъчния доклад, като са взети предвид здравословното състояние и интересите на служителя спрямо интереса на службата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
Допусната ли е грешка при прилагането на правото от Общия съд при преценката на закъсненията на длъжностното лице, дължащи се на здравословното му състояние, и задължението за представяне на медицински свидетелства?
Спазено ли е задължението за мотивиране по член 36 от Статута на Съда на Европейския съюз, включително когато мотивите са изложени по подразбиране?
Допустимо ли е апелативният оценяващ да изменя оценките на първия оценяващ при съставянето на атестационния доклад?
Превишил ли е Общият съд правомощията си при преценката на фактите и доказателствата, без да е налице изопачаване?
Спазено ли е задължението на администрацията за полагане на грижа към длъжностното лице при изготвянето на атестационния доклад?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
Трябва ли Комбинираната номенклатура — включително в светлината на текстовете на различните езици на тарифна позиция 4409 и на обяснителните бележки към Хармонизираната система относно позиции 4407 и 4409 — да се тълкува в смисъл, че рендосани дъски, четирите ръба на които по цялата си дължина са заоблени, трябва да бъдат разглеждани като „профилирани по дължината на един или на няколко ръба или страни“, и следователно трябва да бъдат класирани в позиция 4409, или заоблянето на ръбовете не може да бъде считано за „профилирано по дължината на един или на няколко ръба или страни“ и следователно стоките трябва да бъдат класирани в позиция 4407?
От значение ли е обемът на заоблянето за класирането в позиция 4407, респективно в позиция 4409?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
Допустимо ли е прилагането на презумпцията за определящо влияние и отговорност на майчината компания спрямо холдингово дружество, което притежава 100% от капитала на своите дъщерни дружества, без да се изследва дали действително е упражнявало определящо влияние?
Съвместимо ли е прилагането на презумпцията за определящо влияние и отговорност на майчината компания с принципите на лична отговорност, презумпцията за невиновност, правната сигурност, равното третиране и защитата на собствеността?
Нарушен ли е принципът на равно третиране и изискването за мотивиране, когато само едно холдингово дружество е санкционирано, а друго не, поради различна структура на собствеността?
Законно ли е предоставянето на имунитет от глоби на Linpac и спазени ли са условията на съобщението за сътрудничество на Комисията, включително относно реда и условията за предоставяне на имунитет на други предприятия?
Правилно ли е определена стойността на продажбите за целите на изчисляване на глобите, включително включването на транспортни разходи и комисиони?
Обосновано ли е определен коефициент на тежест на нарушението и съответства ли той на принципа на пропорционалност и равно третиране?
Допустимо ли е включването на допълнителна сума (добавка) при определяне на глобата и съответства ли това на принципите на справедливост и пропорционалност?
Следва ли Комисията да отчете кризата в сектора като смекчаващо обстоятелство при определяне на размера на глобата?
Правилно ли е приложен таванът от 10% от оборота на майчината компания при изчисляване на глобата, особено когато става дума за холдингово дружество?
Достатъчна ли е била намалението на глобата поради прекомерната продължителност на административната процедура?
Правилно ли е оценена платежоспособността на отделните дружества от групата при отказ за намаляване на глобата поради липса на платежоспособност?
Изпълнил ли е Общият съд задължението си да упражни пълната си юрисдикция при преценката на размера на наложените глоби?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
Следва ли член 59а, [първа алинея,] буква б) от Директива[та за ДДС] да се тълкува в смисъл, че използването на роуминг в държава членка под формата на достъп до националната мобилна телефонна мрежа с цел осъществяване на входящи и изходящи връзки от „данъчно незадължен краен клиент“, който се намира временно на националната територия, представлява „ползване и експлоатация“ в тази държава членка, което оправдава прехвърляне на мястото на доставка от третата държава в тази държава членка, въпреки че нито операторът, доставящ мобилни телефонни услуги, нито крайният клиент са установени на територията на [Съюза] и крайният клиент няма постоянен адрес или обичайно местоживеене на територията на [Съюза]?
Следва ли член 59а, [първа алинея,] буква б) от Директива[та за ДДС] да се тълкува в смисъл, че мястото на доставка на далекосъобщителните услуги, описани във въпрос 1, които съгласно член 59 от [тази директива] се реализират извън [Съюза], може да бъде прехвърлено на територията на държава членка, въпреки че нито операторът, доставящ мобилни телефонни услуги, нито крайният клиент са установени на територията на [Съюза] и крайният клиент няма постоянен адрес или обичайно местоживеене на територията на [Съюза], само защото далекосъобщителните услуги в третата държава не подлежат на облагане с данък, съпоставим с [ДДС] съгласно правото на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
Трябва ли член 75, параграф 2 от Регламент № 4/2009 да се тълкува в смисъл, че се прилага само по отношение на „решения“, постановени в държави, които са били членки на Съюза към момента на постановяването на тези решения?
Като се има предвид, че сега [Република] Полша е държава — членка на Съюза, която е обвързана от Хагския протокол, трябва ли да се приеме, че решенията за издръжка, постановени от полски съд през 1999 г. и 2003 г., тоест преди [Република] Полша да се присъедини към Съюза, понастоящем могат да се вписват и изпълняват в другите държави членки на основание на някоя от разпоредбите на Регламент № 4/2009, и по-конкретно:
а) на основание на член 75, параграф 3 и член 56 от Регламент № 4/2009;
б) на основание на член 75, параграф 2 и глава IV, раздел 2 от Регламент № 4/2009;
в) на основание на член 75, параграф 2, буква а) и глава IV, раздел 3 от Регламент № 4/2009;
г) на основание на някоя друга разпоредба от Регламента?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
Следва ли член 11 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, във връзка с принципите на правна сигурност, пропорционалност и неутралност на данъка, да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, съгласно която възможността персонално дружество да формира заедно с предприятието на консолидиращото лице група от лица, които за целите на данъка върху добавената стойност могат да се разглеждат като едно данъчнозадължено лице, е обусловена от изискването съдружниците на персоналното дружество наред с консолидиращото лице да са само лица, които са финансово интегрирани в това предприятие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
Трябва ли член 3, параграф 3 от Рамково решение 2008/675 да се тълкува в смисъл, че за намеса по смисъла на тази разпоредба се счита не само включването в обща присъда на наказание, наложено с постановена в държава членка присъда, но също включването в тази присъда на наказание, което е било прието за изпълнение в друга държава членка, заедно с постановена в тази последна държава присъда в рамките на обща присъда?
Възможно ли е предвид разпоредбите на Рамково решение 2008/909, съдържащи се в член 8, параграфи 2—4, член 19, параграфи 1 и 2, както и в член 17, параграф 1, първо изречение, да се постанови обща присъда, която да обхване наказанията, наложени в държава членка и приети за изпълнение в друга държава членка, заедно с постановена в тази последна държава присъда в рамките на обща присъда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2021 г.
1) Обхващат ли понятията за нови елементи или факти, които са се появили, били са установени или са били представени от кандидата, в член 40, параграфи 2 и 3 от Директива [2013/32], и обстоятелства, които са били налице още преди окончателно да приключи предходната процедура за предоставяне на убежище?
При утвърдителен отговор на първия въпрос:
2) В случай че се появят нови факти или доказателства, които не е можело да бъдат изложени в предходната процедура, без чужденецът да има вина за това, достатъчно ли е на кандидата за убежище да се даде възможността да поиска възобновяването на окончателно приключила предходна процедура?
3) Когато кандидатът за убежище има вина, че не се е позовал на новоизложените основания още в предходната процедура за предоставяне на убежище, може ли органът да откаже да разгледа по същество последваща молба въз основа на национална норма, която закрепва общоприложим в административното производство принцип, въпреки че поради неприемането на специални норми държавата членка не е транспонирала правилно член 40, параграфи 2 и 3 от Директива [2013/32] и вследствие на това не се е и изрично възползвала от залегналата в член 40, параграф 4 [от тази директива] възможност да предвиди изключение, що се отнася до разглеждането по същество на последващата молба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.