Предстои добавяне/Няма информация

Следва ли член 63 от ДФЕС да бъде тълкуван в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство — по смисъла на която плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност равна на или надвишаваща 10 000 лева — която ограничава плащането в брой на дивиденти от неразпределена печалба на стойност, равна на или надвишаваща 10 000 лева, и ако допуска — обосновано ли е подобно ограничение от целите на [Директива 2015/849]?
Следва ли член 2, параграф 1 от [Директива 2015/849], предвид съображение 6 от нейния преамбюл и член 4 и член 5, да бъде тълкуван в смисъл, че допуска обща национална правна разпоредба като разглежданата в главното производство — по смисъла на която плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност, равна на или надвишаваща 10 000 лева — която не се интересува от субекта и от основанието за плащане в брой, като същевременно обхваща всички плащания в брой между физически и юридически лица?
а) При положителен отговор на този въпрос, допуска ли член 2, параграф 1, точка 3, буква д) от [Директива 2015/849], предвид съображение 6 от нейния преамбюл и член 4 и член 5, държавите членки да приемат допълнителни общи ограничения на плащанията в брой в национална правна разпоредба като тази в главното производство — по смисъла на която, плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност, равна на или надвишаваща 10 000 лева — ако плащането в брой е с основание „неразпределена печалба“ (дивидент)?
б) При положителен отговор на този въпрос, допуска ли член 2, параграф 1, точка 3, буква д) от [Директива 2015/849], предвид съображение 6 от нейния преамбюл и член 5, държавите членки да приемат ограничения на плащанията в брой в национална правна разпоредба като тази в главното производство — по смисъла на която плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност, равна на или надвишаваща 10 000 лева — с праг, по-нисък от 10 000 EUR?
3) а) Следва ли член 58, параграф 1 и член 60, параграф 4 от [Директива 2015/849], предвид член 49, параграф 3 от [Хартата], да бъдат тълкувани в смисъл, че не допускат национална правна разпоредба като тази в главното производство, уреждаща фиксиран размер на административните санкции за нарушения на ограниченията за плащане в брой, ако не позволява диференциран подход, съобразно конкретните значими обстоятелства?
б) При отговор, че разпоредбите на член 58, параграф 1 и член 60, параграф 4 от [Директива 2015/849], предвид член 49, параграф 3 от [Хартата], допускат национална правна разпоредба като разглежданата по главното производство, уреждаща фиксиран размер на административните санкции за нарушения на ограниченията за плащане в брой, следва ли разпоредбите на член 58 и член 60, параграф 4 от [Директива 2015/849], предвид принципа на ефективността и правото на ефективна съдебна защита по член 47 от [Хартата], да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна разпоредба като разглежданата по главното производство, ограничаваща съдебния контрол, ако не позволява определянето на административната санкция за нарушения на ограничения за плащане в брой от съда — при обжалването ѝ — под фиксирания размер, според конкретните значими обстоятелства?