Предстои добавяне/Няма информация
Няма информация за държавата на произход на преюдициалното запитване
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2025 г.
Допустимо ли е встъпване в съдебно производство от страна, чието правно положение няма да бъде непосредствено засегнато от изхода на делото?
Може ли идентичният предмет на отделни производства да обоснове наличие на правен интерес за встъпване по член 40, параграф 2 от Статута на Съда на Европейския съюз?
Явява ли се тълкувателният интерес към дадена правна норма достатъчно основание за признаване на правен интерес за встъпване в производството?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Заключение от **.**.2025 г.
1) Трябва ли разпоредбите на член 1, параграф 2 от Директива [2008/118] да се тълкуват в смисъл, че наличието на законоустановен механизъм за прехвърляне на данъка върху крайния потребител на акцизна стока само по себе си предполага съществуването на пряка и неделима връзка между този данък и потреблението на тази стока, така че той трябва да се счита за допълнителен косвен данък по смисъла на член 1, параграф 2 от Директива [2008/118], дори когато този данък се изчислява независимо от количеството реално потребена стока?
2) Трябва ли разпоредбите на член 1, параграф 2 от Директива [2008/118] да се тълкуват в смисъл, че данък като таксата за пренос, който се основава на фиксираната част от тарифите за използване на обществените електроенергийни мрежи, без променливата част от тези тарифи, която е единствената, зависеща от потреблението на електроенергия, но се дължи по силата на договорите за достъп до мрежата, сключени от потребителите или техните доставчици, има пряка и неделима връзка с потреблението на електроенергия, така че той трябва да се счита за допълнителен косвен данък по смисъла на тези разпоредби?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Определение от **.**.2025 г.
Приложими ли са кумулативните изисквания за наличие на prima facie основание (fumus boni juris) и неотложност при искане за обезпечаване по членове 278 и 279 ДФЕС?
Какви са критериите за доказване на сериозна и непоправима вреда при искане за мярка за обезпечаване, особено по отношение на имуществената вреда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Определение от **.**.2025 г.
От кога започва да тече и как се изчислява срокът за предявяване на искане за отмяна по член 263 ДФЕС при обжалване на акт, публикуван в Официален вестник на Европейския съюз?
Какви са последиците от неспазване на този срок и съществуват ли изключения, които могат да оправдаят забавата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.
Нарушена ли е правната сигурност чрез разпореждането за възстановяване на всички помощи, свързани с непреките дялови участия, въпреки предходните решения на Комисията, които са изключвали определени случаи с оглед на оправданите правни очаквания?
Допустимо ли е Комисията да измени по-късно обхвата на възстановяването на държавна помощ, като разпореди възстановяване и за непреките дялови участия, които първоначално са били изключени?
Спазени ли са изискванията на член 108, параграф 3 ДФЕС при квалифицирането на испанската данъчна схема като държавна помощ и при разпореждането за възстановяване на помощите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2025 г.
1. Ограничава ли се свободното предоставяне на услуги по смисъла на Регламент [№ 4055/86], разглеждано във връзка с член 56 ДФЕС, от правна уредба относно предоставянето на VTS услуги и свързаната с това фиксирана по размер такса, която се прилага по отношение на трафика на плавателни съдове и се определя в зависимост от дължината на кораба, който захожда към фламандско пристанище и пристига от пристанище, намиращо се в друга държава членка, но не се прилага за трафика на плавателни съдове между фламандски пристанища, тъй като последният е освободен от тази такса?
2. Следва ли да се приеме, с оглед на прилагането на определяна единствено в зависимост от дължината на кораба единна VTS такса за влизането в пристанища, които се различават съществено, че тази VTS такса е несъвместима със свободното предоставяне на услуги съгласно член 56 ДФЕС и Регламент [№ 4055/86], поради това че не се вземат предвид други важни фактори, които са присъщи на маршрута на влизане в дадено пристанище, като например отсечката от този маршрут, който даден кораб изминава в района на VTS, отдалечеността на пристанището от открито море, както и комплексността и характеристиките на пристанището?
3. Следва ли член 191 от [СТС] да се тълкува в смисъл, че установените в Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия доставчици на услуги могат да се позовават на правото на Съюза и след оттеглянето [от Съюза], така че на първия и на втория въпрос следва да бъде даден еднакъв отговор както за времето преди, така и за периода след оттеглянето [от Съюза] на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.
1) Попадат ли сред целите на Директива 2010/13/ЕС и следователно в приложното ѝ поле, от една страна, осигуряването на зачитане и защита на ценността и достойнството на човешката личност и, от друга страна, предотвратяването на излъчване от страна на доставчиците на телевизионни услуги на некачествено съдържание, и по-специално на съдържание с характеристиките на излъченото в настоящия случай от жалбоподателите в главните производства?
2) Ако, от една страна, задължението за зачитане и защита на ценността и достойнството на човешката личност и/или, от друга страна, забраната за излъчване на некачествено съдържание, и по-специално на съдържание с характеристиките на разглежданите в главните производства предавания, попадат в приложното поле на Директива 2010/13/ЕС, национално законодателство, което налага посочените задължения на всички доставчици на телевизионни услуги, с изключение на излъчващите телевизионното си съдържание само по интернет, противоречи ли на член 4, параграф 1 от Директива 2010/13/ЕС във връзка с принципа на равно третиране, залегнал в членове 20 и 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз?
3) При утвърдителен отговор на първия и втория въпрос, трябва ли националният регулаторен орган, за да гарантира полезния ефект на Директива 2010/13/ЕС, да прилага правилата на националното право, които налагат въпросните задължения, без разлика спрямо всички доставчици на телевизионни услуги, въпреки че националното право предвижда задълженията и съответните санкции за всички останали доставчици на телевизионни услуги, но не и за излъчващите съдържанието си изключително по интернет
Или налагането на административни санкции за нарушаване на тези задължения, извършено чрез телевизионно излъчване в интернет, по силата на разширително тълкуване или на прилагане по аналогия на националната правна уредба, отнасяща се до други телевизионни услуги, е несъвместимо с принципа nullum crimen, nulla poena sine lege certa, залегнал в член 49, параграф 1, първо изречение от Хартата на основните права на Европейския съюз във връзка с общия принцип на правна сигурност?
4) При отрицателен отговор на първия преюдициален въпрос и ако Съдът приеме, че, от една страна, задължението за зачитане и защита на ценността и достойнството на човешката личност и/или, от друга страна, забраната за излъчване на некачествено съдържание (и по-специално на съдържание като това в разглежданите в главните производства предавания) не попада в приложното поле на Директива 2010/13/ЕС, по смисъла на член 4, параграф 1, когато правото на държава членка налага такива задължения на доставчиците на телевизионни услуги чрез наземни, сателитни или широколентови мрежи за радиоразпръскване и предвижда административни санкции в случай на неизпълнение, но не съдържа съответни правила по отношение на доставчиците на телевизионни услуги по интернет, следва ли член 2, параграф 1 от Директива 2010/13/ЕС да се тълкува в смисъл, че компетентният национален орган е длъжен съгласно принципа на равно третиране да разгледа възможността за налагане на административни санкции за нарушаване на тези правила и в случай на излъчване на телевизионни предавания по интернет?
5) При утвърдителен отговор на четвъртия въпрос съвместимо ли е задължението на националния регулаторен орган, въз основа на гореизложеното и на съответстващо на правото на Съюза тълкуване на националното право, и по-специално с горепосочените разпоредби на Директива 2010/13/ЕС, да прилага еднакво и без разлика към всички телевизионни услуги, независимо от начина им на предаване, разпоредбите на националното право, които налагат такива задължения, с принципа nullum crimen, nulla poena sine lege и с принципа на правна сигурност, при положение че тези задължения, предвидени от националното право за всички други доставчици на телевизионни услуги, не се прилагат за интернет телевизията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2025 г.
Изпълнени ли са изискванията за форма на иска срещу Евроюст по член 76, буква г) от Процедурния правилник, включително достатъчно конкретни фактически и правни основания за предмета на спора?
Доказани ли са неимуществени вреди и съществува ли причинно-следствена връзка между действията на Европол и твърдените вреди, необходими за извъндоговорна отговорност на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2025 г.
1) Попада ли в приложното поле на член 43 от [Директивата за процедурите] процедура за разглеждане на молба за международна закрила, подадена на границата или в транзитна зона от кандидат, който в хода на тази процедура е задържан в място, което географски се намира на територията на страната, но което по силата на нормативен текст e приравнено на място, което се намира на границата?
2) Продължава ли да попада в приложното поле на член 43 от [Директивата за процедурите] разглеждането на такава молба за международна закрила на кандидат, който след изтичането на срока от четири седмици, предвиден в член 43, параграф 2 от [Директивата за процедурите], съгласно националното право се допуска автоматично на територията на страната, но продължава да бъде задържан на основание на ново решение за задържане в същото място за задържане, което първоначално е считано за място, което се намира на границата, но вече се класифицира от властите като място, което се намира на територията на страната?
– Може ли в рамките на една и съща процедура за международна закрила едно и също място за задържане първоначално да бъде приравнено по силата на нормативен текст на място, което се намира на границата, а след като кандидатът получи разрешение за влизане на територията на страната поради изтичането на срока от четири седмици или вследствие на решение за допълнително разглеждане, да се счита за място, което се намира на територията на страната?
– Каква е последицата от задържането на кандидата на същото място, което географски се намира на територията на страната, но което първоначално е приравнено на място, което се намира на границата, и което впоследствие е класифицирано от белгийските власти като място за задържане на територията на страната поради изтичането на срока от четири седмици, за компетентността във времето и за материалната компетентност на решаващия орган?
3.1) Може ли решаващият орган, който започва разглеждането на молба за международна закрила в рамките на процедура на границата и който не спазва срока от четири седмици, предвиден в член 43, параграф 2 от [Директивата за процедурите] за произнасяне по тази молба, или който предварително взема решение за допълнително разглеждане, въпреки че всички действия по разследването, включително личното интервю, са проведени преди изтичането на този срок, да продължи да разглежда тази молба с предимство по смисъла на член 31, параграф 7 от тази директива, когато въз основа на решението на друг орган кандидатът остава задържан в същото място за задържане, което първоначално е било приравнено на място, което се намира на границата, с мотива, че неговото задържане е необходимо „с цел установяване на елементите, на които се основава молбата за международна закрила, което не би могло да бъде извършено, ако кандидатът не е задържан, особено когато съществува риск кандидатът да се укрие“?
3.2) Може ли решаващият орган, който започва разглеждането на молба за международна закрила в рамките на процедура на границата и който не спазва срока от четири седмици, предвиден в член 43, параграф 2 от [Директивата за процедурите] за произнасяне по тази молба, или който предварително взема решение за допълнително разглеждане, без да проведе лично интервю с кандидата в рамките на този срок, да продължи да разглежда тази молба с предимство по смисъла на член 31, параграф 7 от тази директива, когато въз основа на решението на друг орган кандидатът остава задържан в същото място за задържане, което първоначално е било приравнено на място, което се намира на границата, с мотива, че неговото задържане е необходимо „с цел установяване на елементите, на които се основава молбата за международна закрила, което не би могло да бъде извършено, ако кандидатът не е задържан, особено когато съществува риск кандидатът да се укрие“?
4) Съвместимо ли е такова прилагане на националната правна уредба с изключителния характер на задържането на кандидата, който произтича от член 8 от [Директивата за приемането] и от общата цел на [Директивата за процедурите]?
5) Трябва ли член 31, параграфи 7 и 8, член 43 и член 46 от [Директивата за процедурите] във връзка с член 47 от Хартата [на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“)], да се тълкуват в смисъл, че когато [запитващата юрисдикция] е сезиран[а] с жалба срещу решение, взето в рамките на процедура, започнала на границата, тя трябва да разгледа служебно въпроса за превишаване на срока от четири седмици?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2025 г.
1) В светлината на член 24 и на съображения 25 и 26 от [Директива 2014/41], когато по-специално не са изпълнени условията за издаване на ЕЗА и правото на обвиняемото лице да участва в съдебния процес и да бъде разпитано чрез видеоконференция, за да направи изявления с доказателствена стойност, е предвидено във вътрешното законодателство на издаващата държава, позволява ли член 24 във връзка с член 3 от [посочената директива] издаването на ЕЗР за разпит на задържано в изпълняващата държава обвиняемо лице чрез видеоконференция по време на съдебното заседание, с цел събиране на доказателства чрез неговия разпит и с допълнителна цел да се осигури участието му в съдебния процес?
2) В случай на утвърдителен отговор на първия въпрос, може ли разпоредбата на член 10 от [Директива 2014/41], която позволява на изпълняващата държава да откаже да изпълни ЕЗР, когато процесуално-следственото действие не е разрешено в сходен национален случай, да се тълкува в смисъл, че разрешава на изпълняващата държава да откаже да изпълни ЕЗР за разпит на задържано в чужбина обвиняемо лице чрез видеоконференция по време на съдебния процес, в светлината на член 24 от [Директива 2014/41], който урежда конкретните условия за разпит чрез видеоконференция, без да включва въпросното основание за отказ?
3) Трябва ли член 11, параграф 1, буква е) от [Директива 2014/41] в светлината на член 47 от Хартата да се тълкува в смисъл, че изпълнението на ЕЗР за разпит на задържано в чужбина обвиняемо лице чрез видеоконференция в съдебно заседание не може да бъде отказано, когато процесуалните гаранции, приложими към тази видеоконференция съгласно правото на издаващата държава, са достатъчни в конкретния случай, за да гарантират, че обвиняемото лице може ефективно да упражни правото си на защита и основното право на справедлив процес по смисъла на член 47 от Хартата?
4) Може ли понятието „основни принципи на правото на изпълняващата държава“, което може да представлява специално основание за отказ съгласно член 24, параграф 2, буква б) от [Директива 2014/41], да представлява ограничение за изпълнението на искане за разпит на обвиняемо лице чрез видеоконференция по време на съдебен процес, въз основа на общи национални насоки, задължителни за всички изпълняващи органи, без да се преценяват особеностите на конкретния случай и предписанията на националното право на издаващата държава, гарантиращи правото на защита на обвиняемото лице и приложими в конкретния случай, или напротив, не е ли правилно отказът за изпълнение да представлява изключение, което да се тълкува стриктно във връзка с конкретни процесуални аспекти, предвидени в националното право на издаващата държава, или с конкретни релевантни за случая обстоятелства?
5) Позволява ли член 22, параграф 1 във връзка с член 3 от [Директива 2014/41] издаването на ЕЗР за временно предаване на задържано в чужбина обвиняемо лице, за да бъде разпитано в съдебно заседание, ако този разпит има значение за разследването съгласно националното право на издаващата държава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.