Румъния
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Румъния
Дело C-354/14: Capoda Import-Export, Съдебно решение от 6 октомври 2015 г.
Следва ли член 34 ДФЕС и член 31, параграф 1 от Директива 2007/46/ЕО да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като съдържащата се в член 1, втора алинея от Правителствено постановление № 80/2000, доколкото с нея се въвежда мярка с равностоен на количествени ограничения върху вноса ефект, като се има предвид, че съгласно посочената правна уредба за свободното движение (продажби, дистрибуция) на новите стоки и компоненти от категорията на свързаните с безопасността на движението по пътищата, с опазването на околната среда, с енергийната ефективност и със защитата срещу кражби на моторните превозни средства, е необходимо продавачът/дистрибуторът/търговецът или да представи сертификат за одобрение на типа или издаден от производителя сертификат с оглед на пускането на пазара и/или на продажбата или, в случай че продавачът/дистрибуторът/търговецът не е получил такъв или не разполага с него, е необходимо да се приложи процедурата за одобряване на съответните стоки от страна на Registrul Auto Român и да се получи издаден от RAR сертификат за одобрение с оглед на пускането на пазара и/или на продажбата, доколкото, макар и продавачът/дистрибуторът/търговецът да притежава сертификат за съответствие с оглед на пускането на пазара и/или на продажбата, предоставен от дистрибутор на тези компоненти от друга държава членка на ЕС, който извършва свободно дистрибуция на същите компоненти на територията на тази държава членка на ЕС, този сертификат е недостатъчен, за да позволи свободното движение/продажбата/дистрибуцията на съответните стоки?
Може ли член 34 ДФЕС, съответно понятието „мерки с равностоен на количествени ограничения ефект“, член 31, параграф 1 от Директива 2007/46/ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която за свободната продажба на новите стоки и експлоатационни материали от категорията на свързаните с безопасността на движението по пътищата, с опазването на околната среда, с енергийната ефективност и със защитата срещу кражбите на моторни превозни средства не е достатъчен сертификатът за съответствие с оглед на пускането на пазара и/или на продажбата, предоставен от дистрибутора в друга държава — членка на ЕС, на новите стоки и експлоатационни материали от категорията на свързаните с безопасността на движението по пътищата, с опазването на околната среда, с енергийната ефективност и със защитата срещу кражбите на превозните средства, като се има предвид, че този дистрибутор от друга държава — членка на ЕС, извършва свободно дистрибуция на същите компоненти на територията на тази държава членка на ЕС и че в съответствие с този сертификат посочените компоненти могат да бъдат продавани на територията на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-201/14: Bara и др., Съдебно решение от 1 октомври 2015 г.
Трябва ли членове 10, 11 и 13 от Директива 95/46 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национални мерки като разглежданите в главното производство, които позволяват на структура на публичната администрация на държава членка да предаде лични данни на друга структура на публичната администрация и последващото им обработване, без съответните физически лица да са били уведомени за това предаване на данни и за това обработване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-585/14: Chiş, Определение от 3 септември 2015 г.
Съвместима ли е с член 110 ДФЕС национална уредба, която облага с данък употребявани автомобили, внесени от други държави членки, при тяхната първа регистрация, както и вече регистрирани в страната автомобили при първо прехвърляне на собственост?
Съвместимо ли е с член 110 ДФЕС освобождаване от данък на вече регистрирани автомобили, за които е платен по-рано действащ данък, ако остатъчната стойност на този данък е по-ниска от новия данък?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-110/14: Costea, Съдебно решение от 3 септември 2015 г.
Следва ли член 2, буква б) от Директива 93/13 да се тълкува по отношение на понятието „потребител“ в смисъл, че включва, или обратно, че изключва от това определение физическо лице, което упражнява адвокатска професия и което сключва договор за кредит с банка, без да уточнява предназначението на кредита, когато в същия договор е записано, че гарант по ипотеката е адвокатската кантора на съответното физическо лице?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-172/14: ING Pensii, Съдебно решение от 16 юли 2015 г.
В хипотезата на практика за подялба на клиенти релевантен ли е конкретният им краен брой за преценката на това дали е изпълнено условието, съгласно което трябва да е налице съществено засягане на конкуренцията по смисъла на разпоредбите на член 101, параграф 1, буква в) от ДФЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-201/14: Bara и др., Заключение от 9 юли 2015 г.
Могат ли да бъдат обработвани личните данни от орган, за който тези данни не са предназначени, доколкото тази операция води с обратно действие до имуществени вреди?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-348/14: Bucura, Съдебно решение от 9 юли 2015 г.
Длъжни ли са съгласно Директива 93/13 националните съдилища, сезирани с възражение срещу принудително изпълнение, постановено в отсъствие на потребителя, по договор за кредит, свързан с издаването на карта тип American Express Gold, при наличие на необходимите фактически и правни основания, да преценят служебно евентуалната неравноправност на предвидените в договора такси [а) такса за издаване на карта; б) годишна такса за управление на карта; в) годишна такса за управление на допълнителна карта; г) такса за подновяване на карта; д) такса за замяна на карта; е) такса за преиздаване на ПИН; ж) такса за теглене на пари в брой от банкомат или на каса (собствен или на други банки в Румъния или в чужбина); з) такса за плащане на стоки и/или услуги, предоставени от търговци в чужбина или в Румъния; и) такса за отпечатване и изпращане на извлечения по сметка; й) такса за проверка на салдо на банкомат; к) такса за забава на плащане; л) такса за надвишаване на кредитния лимит; м) такса за неоснователен отказ на плащане], чийто размер не е уточнен в съответния договор?
Явява ли се определението на годишните лихви чрез следната формулировка [лихвите по кредита се изчисляват въз основа на дневното салдо, разделено по категории (плащания, тегления на пари в брой, такси и комисиони), и на дневния лихвен процент за съответния период на изчисление. Лихвите се изчисляват ежедневно по следната формула: сумата от произведенията между размера на всяка категория на дневното салдо и приложимия дневен лихвен процент за съответния ден; дневният лихвен процент се изчислява на базата на съотношението между годишния лихвен процент и 360 дни], което има съществено значение в контекста на Директива 87/102, ясно и разбираемо по смисъла на членове 3 и 4 от Директива 93/13 и, ако да, какви са критериите, спрямо които се определя средният потребител?
Позволяват ли пропускът да се посочи размерът на дължимите по договора такси и вписването в него на начина на изчисляване на лихвите без посочване на техния размер на националния съд, съгласно Директива 87/102 и Директива 93/13, да приеме, че липсата на тези данни в договора за потребителски кредит води до това, че предоставеният кредит се счита за лишен от такси и лихви?
В рамките на договор за кредит попада ли съдлъжникът в обхвата на понятието „потребител“ по смисъла на член 2, буква б) от Директива 93/13 и член 1, параграф 2, буква а) от Директива 87/102?
В случай на положителен отговор на предходния въпрос, спазен ли е принципът на ефективност на правата, предоставени от директивите, в ситуация, при която размерът на лихвите, таксите и разноските се съобщава само на главния длъжник чрез месечното извлечение по сметка или чрез обявяване в помещенията на банката?
Следва ли Директива 87/102 да се тълкува в смисъл, че банката е длъжна да информира писмено както длъжника, така и съдлъжника за кредитния лимит, годишните лихви и приложимите разходи от датата на сключване на договора за кредит, както и относно условията, при които тези елементи могат да бъдат изменяни, процедурата за прекратяване на договора за кредит, и относно всяка промяна, настъпила по време на договора за кредит по отношение на годишните лихви и разходите, възникнали след подписването на договора, и това да се извършва в момента на настъпване на тези промени, чрез препоръчано писмо с обратна разписка или чрез безплатно предоставено извлечение по сметка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-183/14: Salomie и Oltean, Съдебно решение от 9 юли 2015 г.
Може ли с оглед на обстоятелствата по делото в главното производство да се счита, че физическо лице, което сключва с други физически лица договор за дружество, което не е юридическа личност, не е декларирано и регистрирано за данъчни цели, и чиято цел е реализацията на бъдещ обект (сграда) върху земя — лична собственост на една от страните по договора, е данъчнозадължено лице за целите на ДДС по смисъла на член 9, параграф 1 от Директива 2006/112, при положение че от гледна точка на данъчния режим първоначално доставката на сгради върху земя —лична собственост на една от страните по договора, е била разглеждана от данъчната администрация като продажба, спадаща към управлението на личното имущество на тези лица?
Трябва ли с оглед на обстоятелствата по делото в главното производство принципът на правна сигурност, принципът на защита на оправданите правни очаквания, както и другите общи принципи в областта на ДДС, произтичащи от Директива 2006/112, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, при която данъчната администрация, след като първоначално е събрала от физическото лице данък върху дохода от прехвърлянето на обектите на собственост, които са част от личното имущество, и без да е имало съществено изменение на първичното право, въз основа на същите фактически обстоятелства, след период от две години, преразглежда позицията си и квалифицира същите сделки като икономическа дейност, която подлежи на облагане с ДДС, и начислява за минал период свързаните с тези сделки допълнителни задължения?
Трябва ли при обстоятелствата по делото в главното производство членове 167, 168 и 213 от Директива 2006/112, разглеждани с оглед на принципа на данъчен неутралитет, да се тълкуват в смисъл, че не допускат данъчната администрация да отказва да признае на данъчнозадължени лица правото на приспадане на ДДС, дължим или платен за стоки и услуги, използвани във връзка с облагаеми сделки, с единствения мотив, че към момента на предоставяне на съответните услуги лицата не са били регистрирани като данъчнозадължени лица за целите на ДДС?
Трябва ли, с оглед на обстоятелствата по делото в главното производство, разпоредбите на член 179 от Директива 2006/112 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда данъчнозадълженото лице, за което се прилага специалният режим на освобождаване и което иска със закъснение регистрация за целите на ДДС, да бъде задължено да плати данъка, който е трябвало да начисли, без да може да приспадане подлежащия на приспадане данък за всеки данъчен период, като правото на приспадане може се упражни впоследствие при депозиране на сумата за дължимия данък, след регистрацията на данъчнозадълженото лице за целите на ДДС, което би могло да се отрази на изчисляването на допълнителните задължения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-144/14: Cabinet Medical Veterinar Dr. Tomoiagă Andrei, Съдебно решение от 9 юли 2015 г.
Трябва ли член 273 и член 287, точка 18 от Директива [2006/112] да се тълкуват в смисъл, че националният данъчен орган е длъжен да регистрира данъчнозадължено лице по ДДС и да му наложи задължения във връзка с дължимия данък и свързаните с него акцесорни задължения поради превишаване на прага за освобождаване от данъка от датата, на която данъчнозадълженото лице е представило на компетентния данъчен орган данъчни декларации, от които е видно превишаването на прага за освобождаване от ДДС?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, допуска ли принципът на правна сигурност национална практика, въз основа на която данъчният орган налага със задна дата на данъчнозадължено лице задължение за плащане на ДДС, поради това че ветеринарномедицинските услуги не са освободени от ДДС и прагът за освобождаване от данъка е превишен, при положение че:
— данъчният орган не е регистрирал служебно по ДДС данъчнозадълженото лице и не му е наложил задължение за плащане на ДДС от датата, на която то е представило данъчни декларации, от които е видно, че прагът за освобождаване е превишен, а прави това едва по-късно, след като с Решение на правителството № 1620/2009 правилата за прилагане на Данъчния кодекс се изменят в смисъл, че предвиденото в член 141, алинея първа, буква а) от Данъчния кодекс освобождаване не се прилага по отношение на ветеринарномедицинските услуги, както следва от решение [Комисия/Италия (122/87 EU:C:1988:256)] и за период преди съответното изменение,
— данъчният орган е узнал за превишаването на прага за освобождаване, преди правилата за прилагане на Данъчния кодекс да бъдат изменени с Решение на правителството № 1620/2009 в посочения по-горе смисъл, от данъчните декларации, подадени от данъчнозадълженото лице,
— преди приемането на Решение на правителството № 1620/2009 данъчният орган не е издал за територията, за която е компетентен — в която попада и данъчнозадълженото лице по делото в главното производство — данъчни административни актове, с които се установява, че данъчнозадължени лица, които имат качеството на ветеринарномедицински кабинети, след като са превишили прага за освобождаване от ДДС, не са се регистрирали по ДДС и поради това им се налагат задължения за плащане, и
— преди приемането и влизането в сила на Решение на правителството № 1620/2009 решение Комисия/Италия [(122/87, EU:C:1988:256)] не е публикувано по никакъв начин на румънски език?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.