Румъния
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Румъния
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.
Следва ли разпоредбите на член 1, параграф 1, трета алинея и параграф 3 от [Директива 89/665] да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, съгласно която достъпът до производствата по обжалване на решенията на възложителите е обусловен от задължителното предварително внасяне на „гаранция за добросъвестност“ като предвидената в членове 2711 и 2712 от OUG № 34/2006 г.
Следва ли разпоредбите на член 1, параграфи 1, 2 и 3 от [Директива 89/665] и на член 1, параграфи 1, 2 и 3 от [Директива 92/13] да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, съгласно която достъпът до производствата по обжалване на решенията на възложителите е обусловен от задължителното предварително внасяне на „гаранция за добросъвестност“ като предвидената в член[ове] 2711 и 2712 от OUG № 34/2006 г. ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.
Съответства ли тълкуването на правилата за поверителност и прозрачност по член 10 от Регламент № 2216/2004 на баланса между интересите на жертвите на кражба на квоти за емисии и защитата на поверителността?
Може ли разпоредбите на Протокола от Киото и решенията по него да се прилагат пряко или по аналогия към режима на публичност и поверителност на квотите за емисии в Съюза?
Спазено ли е задължението за дължима грижа и принципът на добра администрация от страна на Комисията при отказа да блокира или разкрие информация за откраднатите квоти за емисии?
Разполага ли Комисията с правомощия по член 20 от Директива 2003/87 или по Регламент № 2216/2004 да блокира или спре трансакции с откраднати квоти за емисии при липса на системен риск?
Нарушен ли е принципът на равно третиране, като се твърди, че други дружества са били третирани по-благоприятно при сходни обстоятелства?
Нарушен ли е принципът на ефективна съдебна защита поради невъзможността на жертвата да възстанови откраднатите квоти за емисии?
Може ли да се ангажира безвиновна (строга) отговорност на Европейския съюз за вреди, произтичащи от законни действия на институциите в областта на търговията с квоти за емисии?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.
Трябва ли член 24 от Регламент № 44/2001 да се тълкува в смисъл, че хипотезата на „компетентност[…], която произтича от други разпоредби на настоящия регламент“, включва и случая, в който страните по договор за прехвърляне на правото върху марка, регистрирана в държава — членка на Съюза, са се договорили недвусмислено и безспорно да възложат компетентността за решаване на споровете във връзка с изпълнението на договорните задължения на съдилища в държава, която не е членка на Съюза и в която е местоживеенето (седалището) на ищеца, когато ищецът е сезирал съд в държава — членка на Съюза, на територията на която е местоживеенето (седалището) на ответника?
При утвърдителен отговор:
а) Трябва ли член 23, параграф 5 от Регламент № 44/2001 да се тълкува в смисъл, че не се отнася до клауза за възлагане на компетентност на съдилища в държава, която не е членка на Съюза, така че сезираният на основание член 2 от Регламента съд следва да се произнесе по въпроса за компетентността в съответствие с нормите на международното частно право, установени в неговото национално законодателство?
б) Може ли да се приеме, че спорът относно изпълнението по съдебен ред на поето със сключения между страните по този спор договор задължение за прехвърляне на правото върху марка, регистрирана в държава — членка на Съюза, се отнася до право, „за ко[е]то се изисква да бъде депозиран[о] или регистриран[о]“ по смисъла на член 22, точка 4 от Регламента, като се има предвид, че съгласно законодателството на държавата, в която е регистрирана марката, прехвърлянето на правото върху дадена марка подлежи на вписване в Регистъра на марките и на публикуване в Официалния бюлетин за индустриална собственост?
При отрицателен отговор [на първия въпрос], в положение като представеното в [първия] въпрос, допуска ли член 24 от Регламент № 44/2001 съдът, сезиран на основание член 2 от Регламента, да установи, че не е компетентен да реши спора, макар ответникът да се е явил пред този съд, дори и на последна инстанция, без да оспори неговата компетентност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.
1) От гледна точка на прилагането на член 8, параграф 1, буква в) от [Р]амковото решение следва ли изразът „доказателства за […] заповед за задържане“ да се разбира като национална […] заповед за задържане, издадена съгласно наказателнопроцесуалните разпоредби на издаващата държава членка, т.е. заповед, отделна от европейската заповед за арест
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, да се отговори дали липсата на национална […] заповед за задържане може да бъде имплицитно основание за неизпълнение на европейска заповед за арест?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2016 г.
Компетентна ли е Съдът на Европейския съюз да тълкува член 47, втора алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз във връзка с национални разпоредби, които не представляват прилагане на правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.
1) Може ли член 6 [ДЕС], членове 17, 20, член 21, параграф 1 и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, принципът за възстановяване на забранените от правото на Съюза такси, изведен в практиката на Съда, Препоръка 16/2003 на Комитета на министрите на Съвета на Европа [и] Резолюция № 1787/2011 на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба като член XV от OUG № 8/2014?
2) Може ли правото на Съюза, на което е направено позоваване в определението за отправяне на преюдициалното запитване, предмет на дело C‑200/14, както и Препоръка 16/2003 на Комитета на министрите на Съвета на Европа, Резолюция № 1787/2011 на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, Препоръка № (80) 2 на Комитета на министрите да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба като съдържащата се в [Правилник № 365/741/2014], членове 1, 2 и 3 от [OG № 22/2002] и [Наредба № 2336/2011]?
3) Може ли посочените по-горе право на Съюза и практика на Съда [решение Costanzo, 103/88, EU:C:1989:256] да се тълкуват в смисъл, че органите на националната администрация (по настоящото дело — данъчната и по въпросите на околната среда) трябва да изпълняват служебно и незабавно съдебните решения, произнесени по данъчни дела от административен характер, без да бъде необходимо получателят на възстановяването да прибягва към принудително изпълнение или към допълнителни формалности, налагани от длъжниците ответници?
4) Какъв е съгласно правото на Съюза срокът за „незабавно“ изпълнение от страна на органите на националната администрация на съдебните решения по административни данъчни дела или за прихващане на вземанията на получателите на възстановяван данък с други техни насрещни задължения към държавата?
5) Може ли правото на Съюза да се тълкува в смисъл, че санкциите от вида на предвидените в глава II, буква б) от Препоръка 16/2003 на Комитета на министрите на Съвета на Европа (съответстващи на глобата, предвидена в член 24, параграф 3 от Закон № 554/2004) могат да се прилагат и в хипотезата на неизпълнение на имуществени задължения, определени в тежест на администрацията със съдебни решения?
6) В хипотезата на принудително изпълнение на съдебните решения, произнесени срещу публичната администрация, кои са активите, които биха могли да подлежат на запор според глава II, точка 2, буква г) от Препоръка 16/2003 на Комитета на министрите на Съвета на Европа?
Следва ли принципите на равностойност и на ефективност на правните способи за защита срещу нарушения на правото на Европейския съюз, прогласени в съдебната практика на Съда, както и правото на собственост, записано в член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкуват в смисъл, че те не допускат вътрешноправни разпоредби, по силата на които възстановяването на таксите, събрани в нарушение на общностното право, и на съответните лихви, разпоредено с влязло в сила окончателно съдебно решение до 31 декември 2015 г., се отлага с разсрочване за период от 5 години?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.
1) Съставлява ли „нередност“ по смисъла на член 1 от Регламент № 2988/1995, съответно „нередност“ по смисъла на член 2, точка 7 от Регламент № 1083/2006, неспазването от страна на възлагащ орган, който е бенефициер на финансиране от структурни фондове, при възлагането на договор за поръчка с предмет осъществяване на субсидираната дейност, на правилата относно възлагането на договор за обществена поръчка на стойност, по-ниска от праговата стойност, предвидена в член 7, буква a) от Директива 2004/18/ЕО?
2) В случай че отговорът на първия въпрос е утвърдителен, трябва ли член 98, параграф 2, второ изречение от Регламент № 1083/2006 да се тълкува в смисъл, че финансовите корекции от страна на държавите членки, в случая, в който те се прилагат във връзка с разходи, съфинансирани от структурните фондове, при неспазване на нормите в областта на обществените поръчки, съставляват „административни мерки“ по смисъла на член 4 от Регламент № 2988/1995, или те са „административни санкции“ по смисъла на член 5, параграф 1, буква в) от същия регламент?
3) Ако отговорът на втория въпрос е в смисъл, че финансовите корекции на държавите членки съставляват административни санкции, относим ли е принципът на прилагане с обратно действие на по-леката санкция, предвиден в член 2, параграф 2, второ изречение от Регламент № 2988/1995?
4) [Ако отговорът на втория въпрос е в смисъл, че финансовите корекции на държавите членки съставляват административни санкции,] при положение, при което финансовите корекции са приложени по отношение на разходи, съфинансирани от структурните фондове, поради неспазване на нормите в областта на обществените поръчки, допуска ли член 2, параграф 2 от Регламент № 2988/95 във връзка с член 98, параграф 2, второ изречение от Регламент № 1083/2006 с оглед и на принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания държава членка да прилага финансови корекции, уредени с вътрешен нормативен акт, влязъл в сила след извършването на твърдяното нарушение на разпоредбите в областта на обществените поръчки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2015 г.
Възможно ли е Директива 93/13/ЕИО да се прилага към договор за обезпечение върху недвижим имот или за поръчителство, сключен между физическо лице и кредитна институция за гарантиране на задълженията на търговско дружество, когато физическото лице няма функционална връзка с дружеството и действа извън рамките на професионалната си дейност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.