Нидерландия
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Нидерландия
Дело C-680/17: Vethanayagam и др., Съдебно решение от 29 юли 2019 г.
Преклудира ли член 32, параграф 3 от Визовия кодекс възможността на референтно лице, в качеството му на заинтересовано лице с оглед на подадено от жалбоподател заявление за виза, да обжалва от свое име по административен и по съдебен ред отказа за издаване на виза?
Трябва ли представителството, предвидено в член 8, параграф 4 от Визовия кодекс, да се разбира в смисъл, че представляваната държава (също) запазва компетентността си, или че компетентността се прехвърля изцяло върху представляващата държава, в резултат на което самата представлявана държава повече не е компетентна?
Ако съгласно член 8, параграф 4, буква г) от Визовия кодекс са възможни и двете посочени във въпроса по точка 2 форми на представителство, за коя от двете държави членки следва да се приеме, че взема окончателното решение по смисъла на член 32, параграф 3 от Визовия кодекс?
Съответства ли на правото на ефективна съдебна защита по смисъла на член 47 от Хартата тълкуване на член 8, параграф 4 и член 32, параграф 3 от Визовия кодекс, според което кандидатите за виза могат да обжалват отхвърлянето на заявленията им единствено пред орган или съд на представляващата държава членка, а не в представляваната държава членка, за чиято виза се кандидатства
За отговора на този въпрос от значение ли е обстоятелството, че предложеното средство за правна защита гарантира на кандидата, че има право да бъде изслушан, че има право да предприема съдебни действия на език на една от държавите членки, че дължимите административни и съдебни такси за обжалване по административен и съдебен ред не са несъразмерно високи и че е налице възможност за предоставяне на правна помощ, покриваща разходите за правно подпомагане и представителство
Предвид съществуващата свобода на преценка, с която държавата разполага по визовите въпроси, от значение ли е за отговора на този въпрос дали съответният съд в Швейцария има достатъчно ясна представа за ситуацията в Нидерландия, за да може да предложи ефективна съдебна защита?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-381/18: G.S. (Заплаха за обществения ред), Заключение от 11 юли 2019 г.
1) Трябва ли член 6, параграф 2 от Директива [2003/86] да се тълкува в смисъл, че ако се отнеме или се откаже подновяването на разрешение за пребиваване на член на семейството на основания, свързани с обществения ред, трябва да се посочат мотиви, че личното поведение на съответния член на семейството представлява действителна, настояща и достатъчно сериозна заплаха за основен обществен интерес?
2) Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен: какви изисквания за мотивиране се прилагат съгласно член 6, параграф 2 от Директива [2003/86] спрямо отнемането или отказа да се поднови разрешение за пребиваване на член на семейство на основания, свързани с обществения ред?
Трябва ли член 6, параграф 2 от Директива [2003/86] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална практика, съгласно която на основания, свързани с обществения ред, може да се отнеме разрешението за пребиваване на член на семейството или да се откаже подновяването му, ако наложеното на съответния член на семейството наказание или мярка, изискваща задържане, които са достатъчно тежки […] с оглед на продължителността на законното пребиваване в Нидерландия, като при това въз основа на критериите в решения на ЕСПЧ [Boultif и Üner] се извършва претегляне на интереса на съответния член на семейството да упражни правото на събиране на семейството в Нидерландия и интереса на нидерландската държава от опазване на обществения ред?
1) Като се имат предвид член 3, параграф 3 от Директива [2003/86] и решение от 18 октомври 2012 г., Nolan (C‑583/10, EU:C:2012:638), от компетентността на Съда ли е да отговори на преюдициални въпроси на нидерландския съд относно тълкуването на разпоредбите на посочената директива в правен спор относно правото на пребиваване на членове на семейството на кандидати за събиране на семейството с нидерландско гражданство, след като в нидерландското право е установено, че посочената директива се прилага пряко и безусловно по отношение на тези членове на семейството?
2) Трябва ли член 6, параграф 1 от Директива [2003/86] да се тълкува в смисъл, че при отхвърлянето на заявление за влизане и пребиваване на член на семейството на основания, свързани с обществения ред, трябва да се посочат мотиви, че личното поведение на съответния член на семейството представлява действителна, настояща и достатъчно сериозна заплаха за основен обществен интерес?
3) Ако на втория въпрос трябва да се отговори отрицателно: какви изисквания за мотивиране се прилагат съгласно член 6, параграф 1 от Директива [2003/86] спрямо отхвърлянето на заявлението за влизане и пребиваване на член на семейството на основания, свързани с обществения ред?
Трябва ли член 6, параграф 1 от Директива [2003/86] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална практика, съгласно която на основания, свързани с обществения ред, може да се отхвърли заявление за влизане и пребиваване на член на семейството поради осъждането му при предишно пребиваване в съответната държава членка, като при това въз основа на критериите от решения на ЕСПЧ [Boultif] и [Üner] се извършва претегляне на интереса на съответния член на семейството и на кандидата за събиране на семейството да упражнят правото на събиране на семейството в Нидерландия и интереса на нидерландската държава от опазване на обществения ред?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-380/18: E.P. (Заплаха за обществения ред), Заключение от 11 юли 2019 г.
1) Трябва ли член 6, параграф 1, буква д) от [КШГ] да се тълкува в смисъл, че решението, съгласно което законният престой с продължителност не повече от 90 дни в рамките на 180‑дневен период е прекратен, тъй като чужденецът е счетен за заплаха за обществения ред, трябва да се основава на обстоятелството, че личното поведение на съответния чужденец представлява действителна, настояща и достатъчно сериозна заплаха, която засяга някой от основните интереси на обществото?
2) В случай че отговорът на първия въпрос е отрицателен, какви са приложимите изисквания за мотивиране съгласно член 6, параграф 1, буква д) от [КШГ] по отношение на решението, че даден чужденец се счита за заплаха за обществения ред
Трябва ли член 6, параграф 1, буква д) от [КШГ] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална практика, съгласно която чужденец се счита за заплаха за обществения ред само поради безспорното обстоятелство, че е заподозрян в извършване на наказуемо деяние?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-163/18: Aegean Airlines, Съдебно решение от 10 юли 2019 г.
Трябва ли член 8, параграф 2 от Регламент № 261/2004 да се тълкува в смисъл, че след като даден пътник има право да поиска от туроператора си да му възстанови стойността на билета въз основа на Директива 90/314, той не може да иска възстановяване на стойността на този билет от въздушния превозвач въз основа на посочения регламент, включително когато туроператорът е във финансова невъзможност да възстанови стойността на билета и не е предприел никакви мерки, за да гарантира възстановяването?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-249/18: CEVA Freight Holland, Съдебно решение от 10 юли 2019 г.
Следва ли член 78 от [Митническия кодекс] да се тълкува в смисъл, че при последващо осчетоводяване, позовавайки се на член 147, параграф 1, втора алинея от [Регламент за прилагане № 2454/93], деклараторът може да избере друга, по-ниска продажна цена на внесените стоки, за да намали митническото задължение?
Следва ли да се смята, че с оглед на прилагането на [Митническия кодекс] определянето на датата, на която е направено уведомлението до митническия длъжник, е въпрос от областта на правото на Съюза?
При утвърдителен отговор на втория въпрос, буква а) следва ли член 221, параграф 3 от [Митническия кодекс] да се тълкува в смисъл, че митническият длъжник трябва да е получил уведомлението по тази разпоредба в тригодишен срок след възникването на митническото задължение, или е достатъчно уведомлението да е изпратено в рамките на този срок?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-36/19: Daico International/EUIPO, Определение от 4 юли 2019 г.
Какви са изискванията за валидно уведомяване на дружество съгласно съдебната практика и дали е необходимо уведомлението да бъде получено от конкретно лице, определено от вътрешните правила на предприятието?
Достатъчно ли е получаването на пощенска пратка на адреса на седалището да се счита за доказателство за надлежно уведомяване, независимо от това кой е приел пратката?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-624/17: Tronex, Съдебно решение от 4 юли 2019 г.
Следва ли превозът към трета държава на партида електрически и електронни уреди като разглежданите в главното производство, които първоначално са били предназначени за продажба на дребно, но са били върнати от потребителя или по различни причини са върнати от търговеца на неговия доставчик, да се счита за „превоз на отпадъци“ по смисъла на член 1, параграф 1 във връзка с член 2, точка 1 от Регламент № 1013/2006 и член 3, точка 1 от Директива 2008/98?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-644/17: Eurobolt, Съдебно решение от 3 юли 2019 г.
Трябва ли член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС да се тълкува в смисъл, че заинтересовано лице може да оспорва законосъобразността на подлежащ на изпълнение от националните органи акт на институция на Съюза на основание съществено процесуално нарушение, нарушение на Договорите или на правни норми за прилагането им или злоупотреба с власт?
Трябва ли член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС да се тълкува в смисъл, че институциите на Съюза, участвали в приемането на акт, чиято валидност се оспорва пред национален съд, са длъжни по негово искане да му предоставят цялата информация, с която разполагат и която са взели предвид или е трябвало да вземат предвид при приемането на съответния акт?
Трябва ли член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че правото на ефективни правни средства за защита изисква съдът да извърши пълна проверка дали са изпълнени условията за прилагане на член 13 от Регламент (ЕО) № 1225/2009
От член 47 от Хартата следва ли по-специално че съдът може в пълна степен да преценява дали фактите са били установени изцяло и дали съответната правна последица може да бъде надлежно обоснована с тях
По-специално от член 47 от Хартата следва ли също, че съдът може в пълна степен да преценява дали е трябвало да бъде взето предвид дадено фактическо обстоятелство, за което се твърди, че не е било отчетено при вземането на решение, но което може да повлияе върху свързаната с установените факти правна последица?
Трябва ли понятието „относима информация“ в член 15, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1225/2009 да се тълкува в смисъл, че обхваща и становището относно констатациите на Комисията, представено от установен в Съюза независим вносител на стоките, за които се извършва разследването по смисъла на тази разпоредба, като този вносител е бил информиран от Комисията за разследването, предоставил е на Комисията изисканата информация и след като му е била предоставена възможност за това, своевременно е изразил становището си относно констатациите на Комисията?
Може ли при това положение този вносител да се позове на нарушение на член 15, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1225/2009, в случай че становището му не бъде предоставено на посочения в тази разпоредба консултативен комитет в срок от най-малко 10 работни дни преди неговото заседание?
Следва ли при това положение от посоченото нарушение на член 15, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1225/2009, че този акт е незаконосъобразен и не следва да се прилага?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-445/18: Vaselife International и Chrysal International, Заключение от 27 юни 2019 г.
1. Може ли, след като е издал ново разрешение за референтен продукт, компетентният орган College voor de toelating van gewasbeschermingsmiddelen en biociden (Комисията за контрол на продуктите за растителна защита и биоцидите, Нидерландия) да промени служебно или не срока на издадено преди това разрешително за паралелна търговия по смисъла на член 52 от Регламент (ЕО) № 1107/2009, за да го съобрази с по-късната дата на изтичане на срока на новото разрешение за референтния продукт?
2. При утвърдителен отговор на първия въпрос: следва ли от Регламент (ЕО) № 1107/2009, че новото разрешение за референтния продукт води автоматично до промяна на срока на разрешителното за паралелна търговия
Вписването на новата дата на изтичане на срока на разрешителното за паралелна търговия в базата данни на компетентния орган чисто административно действие ли е, или изисква този орган да е взел служебно или не решение за това?
3. Ако отговорът на втория въпрос е, че е необходимо да бъде взето решение, приложим ли е към него член 52 от Регламент (ЕО) № 1107/2009, и по-специално параграф 3 от този член?
4. При отрицателен отговор на третия въпрос: коя разпоредба или кои разпоредби са приложими в такъв случай?
5. Може ли продукт за растителна защита да не се счита за идентичен по смисъла на член 52 от Регламент (ЕО) № 1107/2009 само поради това че референтният продукт не се произвежда (вече) от същото предприятие
При отговора на този въпрос от Съда се иска да установи също дали под „асоциирано предприятие“ или „предприятие, произвеждащо „по лиценз“ може да се разбира и предприятие, което произвежда продукта по същата формула с разрешението на притежателя на правото върху нея. От значение ли е в това отношение дали активните съставки на референтния и на паралелно въведения продукт се произвеждат от едно и също предприятие?
6. От значение ли е за преценката на идентичността на продукта промяната в мястото на производство на референтния продукт?
7. При утвърдителен отговор на петия и/или шестия въпрос: може ли изводът от преценката („липса на идентичност“) да бъде поставен под съмнение, ако компетентният орган установи, че съставът на продукта не е променен или че промяната в него е незначителна?
8. Кой носи тежестта на доказване на обстоятелството, че условията по член 52, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1107/2009 са изпълнени, когато притежателят на разрешителното за паралелния продукт и притежателят на разрешението за референтния продукт са на различно мнение по този въпрос?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.