Нидерландия
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Нидерландия
Дело C-573/17: Popławski, Съдебно решение от 24 юни 2019 г.
Длъжен ли е изпълняващият съдебен орган, ако не може да изтълкува приетите в изпълнение на рамково решение национални разпоредби така, че прилагането им да доведе до резултат, който да е в съответствие с това рамково решение, предвид принципа на предимство на правото на Съюза да не приложи националните разпоредби, несъвместими с разпоредбите на въпросното рамково решение?
Действителна ли е посочената в член 28, параграф 2 от Рамково решение 2008/909 декларация на държава членка, ако не е била представена „при приемането на [това] рамково решение“, а по-късно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-160/18: X (Събиране на допълнителни вносни мита), Заключение от 13 юни 2019 г.
1) Трябва ли член 3, параграфи 2, 4 и 5 от [Регламент № 1484/95] във връзка с член 141 от [Регламент № 1234/2007] да се тълкува в смисъл, че предвиденият в тези разпоредби механизъм за контрол, включително в случаите на последваща проверка, има единствено за цел да се гарантира, че компетентните органи ще имат възможност да установят своевременно факти или обстоятелства във връзка с поредица от сделки, които факти или обстоятелства могат да породят съмнения относно верността на декларираните вносни цени CIF и да наложат извършването на по-задълбочена проверка
Или е вярно обратното, а именно че механизмът за контрол по член 3, параграфи 2, 4 и 5 от Регламент (ЕО) № 1484/95, включително в случаите на последваща проверка, следва да се тълкува в смисъл, че когато препродажба или препродажби са осъществени от вносителя на пазара на Общността на цена, по-ниска от декларираната вносна цена CIF за въпросната пратка с включени дължими вносни мита, тези препродажби не съответстват на предписаните условия (за пласиране) на пазара на Общността, така че дори само поради този факт се дължат допълнителни мита
Има ли значение за отговора на последния въпрос обстоятелството дали вносителят е препродал продуктите на цена, по-ниска от приложимата представителна цена
В това отношение има ли значение фактът, че представителната цена е изчислявана различно в периода преди 11 септември 2009 г. и в периода след тази дата
Има ли значение за отговора на тези въпроси обстоятелството дали купувачите в Съюза и вносителят са свързани лица
2) Ако от отговора на изложените в точка 1 въпроси следва, че препродажбата на загуба е достатъчна индикация за това, че декларираната вносна цена CIF трябва да бъде отхвърлена, как в такъв случай следва да се определи размерът на дължимите допълнителни мита
Трябва ли основата за това да се установи в съответствие с методите за определяне на митническата стойност в членове 29—31 от [Регламент № 2913/92]
Или тази основа следва да се установи единствено според приложимата представителна цена
Що се отнася до периода преди 11 септември 2009 г., допуска ли член 141, параграф 3 от [Регламент № 1234/2007] използването на приложимата в този период представителна цена
3) Ако от отговора на първия и втория преюдициален въпрос следва, че за възникването на задължението за заплащане на допълнителни мита е решаващо обстоятелството, че внесените продукти са препродадени на загуба на пазара на Общността, и че размерът на дължимите допълнителни мита трябва да се изчислява въз основа на представителната цена, то в такъв случай, като се има предвид [решение от 13 декември 2001 г., Kloosterboer Rotterdam, C‑317/99, EU:C:2001:681], съвместим ли е член 3, параграфи 2, 4 и 5 от [Регламент № 1484/95] с член 141 от Регламент (ЕО) № 1234/2007?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-314/18: SF (Mandat d’arrêt européen – Garantie de renvoi dans l’État d’exécution), Заключение от 16 май 2019 г.
1) Следва ли член 1, параграф 3 и член 5, точка 3 от Рамково решение [2002/584], както и член 1, букви а) и б), член 3, параграфи 3 и 4 и член 25 от Рамково решение [2008/909] да се тълкуват в смисъл, че когато изпълняващата държава членка постави предаването на свой гражданин с цел наказателно преследване под условието да бъде предоставена гаранцията по член 5, точка 3 от Рамково решение [2002/584], че съответното лице, след като бъде изслушано, ще бъде върнато в изпълняващата държава членка, за да изтърпи там евентуално наложено му в издаващата държава членка наказание лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане, издаващата държава членка в качеството си на издаваща държава трябва действително да върне съответното лице — след присъдата за налагане на наказание лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане е станала окончателна — едва след като са окончателно приключени и „всички други производства по отношение на деянието, във връзка с което е било поискано предаването“, като например производство по конфискация?
2) Следва ли член 25 от Рамково решение [2008/909] да се тълкува в смисъл, че когато държава членка е предала свой гражданин въз основа на предоставена гаранция по член 5, точка 3 от Рамково решение [2002/584], тя може в качеството си на изпълняваща държава в рамките на производството по признаване и изпълнение на съдебно решение, постановено спрямо това лице, да провери по изключение от член 8, параграф 2 от Рамково решение [2008/909] дали наложеното на това лице наказание лишаване от свобода съответства на наказанието, което би било наложено в изпълняващата държава за съответното престъпление, и при необходимост може съответно да адаптира наложеното наказание лишаване от свобода?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-677/17: Çoban, Съдебно решение от 15 май 2019 г.
Следва ли член 6, параграф 1, [първа алинея] от Решение № 3/80, разглеждан във връзка с член 59 от Допълнителния протокол, да се тълкува в смисъл, че не допуска законова уредба на държава членка като член 4a от [TW], въз основа на която одобрено допълващо обезщетение се отнема, когато получаващото го лице се премести в Турция, независимо че това лице самó е напуснало територията на държавата членка?
Във връзка с това от значение ли е обстоятелството, че към момента на напускането на държавата членка заинтересованото лице повече няма право на пребиваване на основание на [Споразумението за асоцииране], но притежава разрешение за дългосрочно пребиваване на територията на ЕС [на основание на Директива 2003/109]?
В това отношение от значение ли е обстоятелството, че съгласно националното законодателство заинтересованото лице има възможност в срок от една година след напускането на държавата членка да се върне в нея, като поиска отново да му бъде отпуснато допълнително обезщетение, като тази възможност продължава да е налице, докато посоченото лице разполага с разрешение за дългосрочно пребиваване на територията на ЕС [на основание на посочената директива]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-568/17: Geelen, Съдебно решение от 8 май 2019 г.
1) а)
Трябва ли член 9, параграф 2, буква в), първо тире от Шеста директива […], съответно член 52, буква а) от Директивата за ДДС […], да се тълкува в смисъл, че в обхвата на тези разпоредби попада и възмездната доставка на интерактивни еротични сесии пред камера, предавани на живо по интернет?
б) При утвърдителен отговор на [първи въпрос, буква а)], трябва ли в такъв случай изразът „мястото, където физически се извършват услугите“, съдържащ се в член 9, параграф 2, буква в) от Шеста директива, съответно изразът „мястото, където услугите фактически се извършват“, съдържащ се в уводната част на член 52 от Директивата за ДДС […], да се тълкува в смисъл, че определящо е мястото, където моделите извършват действия пред уебкамерата, или че определящо е мястото, където [клиентите] гледат образите, или следва да се има предвид друго място?
2) Трябва ли член 9, параграф 2, буква д), дванадесето тире от Шеста директива, съответно член 56, параграф 1, буква к) от Директивата за ДДС […], във връзка с член 11 от [Регламент № 1777/2005], да се тълкува в смисъл, че възмездната доставка на интерактивни еротични сесии пред камера, предавани на живо по интернет, може да се счита за „услуга, извършвана по електронен път“?
3) При утвърдителен отговор както на [първи въпрос, буква а)], така и на [втори въпрос], и ако определянето на мястото на доставката на услуги с оглед на релевантните разпоредби на директивите води до различни резултати, как тогава трябва да се определя мястото на доставката на услуги?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-70/18: A и др., Заключение от 2 май 2019 г.
1) a) Следва ли член 7 от [Решение № 2/76] и съответно член 13 от [Решение № 1/80] да се тълкуват в смисъл, че тези разпоредби допускат национална правна уредба, в която се предвижда общото обработване и съхранение на биометрични данни на граждани на трети държави, включително и на турски граждани, във файл по смисъла на [член 2, букви а) и б)] от [Директива 95/46 на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 година за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни], тъй като тази правна уредба не надхвърля необходимото за постигане на [преследваната] от нея законна цел, [а именно] предотвратяване и противодействие на измамите с фалшива самоличност и документните измами?
б) От значение ли е за това обстоятелството, че срокът на съхранение на биометричните данни зависи от срока на законното и/или незаконното пребиваване на граждани на трети държави, включително и на турски граждани?
2) Следва ли член 7 от [Решение № 2/76] и съответно член 13 от [Решение № 1/80] да се тълкуват в смисъл, че национална правна уредба не представлява ограничение по смисъла на тези разпоредби, ако последиците от националната правна уредба за достъпа до трудовия пазар са твърде несигурни и непреки съгласно тези разпоредби, за да може да се приеме, че се възпрепятства този достъп?
3) a) Ако отговорът на [втория] въпрос е, че национална правна уредба, която с цел предотвратяването, разкриването и разследването на терористични или нетерористични престъпни деяния позволява от база данни да се предоставят на трети лица биометричните данни на граждани на трети държави, включително и на турски граждани, представлява ново ограничение, следва ли член 52, параграф 1 [от Хартата] във връзка с членове 7 и 8 от посочената Харта да се тълкува в смисъл, че не допуска такава национална правна уредба?
б) От значение ли е за това обстоятелството, че в момента на задържането на гражданин на трета държава поради подозрение, че е извършил престъпление, той носи в себе си документа за пребиваване, в който се съхраняват биометричните му данни?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-598/17: A-Fonds, Съдебно решение от 2 май 2019 г.
Представлява ли разширяването на приложното поле на съществуваща схема за помощи, което се прави, след като данъчнозадължено лице се е позовало успешно на свободното движение на капитали по член 56 [ЕО] (понастоящем член 63 ДФЕС), нова помощ, която следва да се разглежда като изменение на съществуваща помощ?
При утвърдителен отговор, когато национален съд изпълнява задълженията си по член 108, параграф 3 ДФЕС, изключва ли се възможността на данъчнозадълженото лице да бъде предоставено данъчно облекчение, което то претендира на основание на член 56 [ЕО] (понастоящем член 63 ДФЕС), или Комисията следва да бъде уведомена за съдебното решение, с което се възнамерява да бъде предоставено това облекчение, или с оглед на възложеното на националния съд задължение за наблюдение по член 108, параграф 3 ДФЕС той следва да предприеме друго действие или мярка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-288/18: X (Classement tarifaire – Moniteurs à écran plat de grand format), Съдебно решение от 11 април 2019 г.
Следва ли подпозиции 85285100 и 85285940 от [КН] (в редакцията, действала от 1 януари 2007 г. до 25 октомври 2013 г.) да се тълкуват в смисъл, че плоските [(LCD) екрани], които са проектирани и произведени за възпроизвеждането на информация, постъпила от автоматични машини за обработка на информация, и на композитен видеосигнал от други източници, независимо от останалите обективни характеристики и свойства на конкретния монитор, трябва да бъдат класирани в подпозиция 85285940 от КН, ако с оглед на своите размери, тегло и функционалност те не са подходящи за работа от близко разстояние
В тази насока има ли значение дали ползващият (четящият) екрана и обработващият и/или въвеждащият информацията в автоматичната машина за обработка на информация са едно и също лице?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-163/18: Aegean Airlines, Заключение от 28 март 2019 г.
1) Трябва ли член 8, параграф 2 от Регламент № 261/2004 да се тълкува в смисъл, че пътник, който съгласно (транспонираната в националното право) Директива 90/[314] относно пакетните туристически пътувания има право да поиска от туроператора си да му възстанови пълната стойност на билета, не може да изиска възстановяване и от въздушния превозвач?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, може ли въпреки това пътникът да изиска от въздушния превозвач да му възстанови пълната стойност на билета, ако се приеме, че туроператорът му, ако може да бъде държан отговорен, не е в състояние от финансова гледна точка да възстанови пълната стойност на билета и че туроператорът не е предприел също така предпазни мерки, за да гарантира възстановяването?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.