Унгария
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Унгария
Дело C-132/08: Lidl Magyarország, Съдебно решение от 30 април 2009 г.
1) Може ли член 8 от Директива [1999/5] да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба относно свободното движение на радиооборудването и далекосъобщителното крайно оборудване (наричано по-нататък „оборудването“) не позволява да се налагат допълнителни задължения с оглед търговското предлагане на оборудване, което попада в приложното поле на посочената директива и върху което производител със седалище в друга държава членка е поставил маркировка „СЕ“?
2) Що се отнася до задълженията във връзка с предлагането на пазара, могат ли разпоредбите на член 2, букви д) и е) от Директива [2001/95] да се тълкуват в смисъл, че субектът, който извършва търговското предлагане на оборудването в държава членка (без да е участвал в произвеждането му) и чието седалище не се намира в същата държава членка като тази на производителя, може също да се счита за производител?
3) Могат ли разпоредбите на член 2, буква д), подточки i), ii) и iii) и буква е) от Директива [2001/95] да се тълкуват в смисъл, че от дистрибутора (който не съвпада с производителя) на оборудване, произведено в друга държава членка, може да се изисква да изготвя декларация за съответствие, съдържаща свързаните с въпросното оборудване технически данни?
4) Могат ли разпоредбите на член 2, буква д), подточки i), ii) и iii) и буква е) от Директива [2001/95] да се тълкуват в смисъл, че субект, който поема грижата единствено за предлагането на пазара в държава членка, където се намира и неговото седалище, може също да се счита за производител на търгуваното оборудване, когато дейността на въпросния дистрибутор не засяга безопасността на оборудването?
5) Може ли член 2, буква е) от Директива [2001/95] да се тълкува в смисъл, че е възможно и от дистрибутора по смисъла на тази разпоредба да се изисква да спазва изискванията, които във всеки случай са приложими единствено към производителя по смисъла на член 2, буква д) от тази директива, като например изготвянето на декларация за съответствие, съдържаща свързаните с въпросното оборудване технически данни?
6) Възможно ли е с член 30 [ЕО] и/или с едно от задължителните изисквания да се обосновава изключение от прилагането на формулата, изведена от Решение по дело Dassonville [от 11 юли 1974 г., 8/74, Recueil, стр. 837], като се имат предвид също свързаните с нея изисквания относно принципа на равностойност и принципа на взаимно признаване?
7) Може ли член 30 [ЕО] да се тълкува в смисъл, че не допуска никакво ограничение на вноса или предлагането на пазара на транзитни стоки, освен на основанията, изброени в този член?
8) Маркировката „СЕ“ удовлетворява ли принципа на равностойност и/или принципа на взаимно признаване, както и изискванията на член 30 [ЕО]?
9) Може ли маркировката „СЕ“ да се тълкува в смисъл, че когато оборудването носи маркировката „СЕ“ държавите членки не могат да обосновават прилагането на никакви други технически или качествени стандарти към въпросното оборудване?
10) Могат ли разпоредбите на член 6, параграф 1 и на член 8, параграф 2, второ изречение от Директива [2001/95] да се тълкуват в смисъл, че за целите на търговското предлагане на стоките производителят и дистрибуторът могат да се считат като подчинени на аналогични задължения, когато производителят не предлага на пазара въпросните продукти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-74/08: PARAT Automotive Cabrio, Съдебно решение от 23 април 2009 г.
Допускат ли разпоредбите на член 17 от Шеста директива държава членка да изключи правото на приспадане на ДДС за тази част от покупната цена на стока, която е от субсидия, финансирана с публични средства?
Може ли при упражняване на правото на приспадане данъчнозадълженото лице да се позове пряко на прилагането на член 17 от Шеста директива срещу режим, установен в националното законодателство, който ограничава това право по начин, несъвместим с параграфи 2 и 6 от посочения член 17?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-210/06: Cartesio, Съдебно решение от 16 декември 2008 г.
1) Разполага ли второинстанционна юрисдикция, сезирана с въззивна жалба срещу решение, постановено от съда, на който е възложено воденето на търговския регистър, по заявление за вписване на промяна в обстоятелствата [на търговско дружество], с правомощието да отправи преюдициално запитване по смисъла на член 234 ЕО, в случай че нито решението на [първоинстанционния] съд е постановено в състезателно производство, нито въззивното производство е било състезателно?
2) Ако се предположи, че второинстанционната юрисдикция има правомощието по силата на член 234 ЕО да сезира Съда с преюдициално запитване, трябва ли тази юрисдикция да се разглежда като юрисдикция от последна инстанция, спрямо която действа задължението по силата на този член да сезира Съда с въпрос относно тълкуването на общностното право?
3) Правомощието — което пряко произтича от член 234 ЕО — на унгарските юрисдикции да отправят преюдициално запитване ограничено ли е или може ли да бъде ограничено от разпоредба на националното право, която признава право на въззивно обжалване по смисъла на националното право на определение за преюдициално запитване, щом като по-горната национална въззивна юрисдикция може да измени [това] определение, да отхвърли преюдициалното запитване и да разпореди на постановилата [това] определение юрисдикция да възобнови спряното производство по вътрешното право?
4) a) Ако търговско дружество, учредено и вписано в търговския регистър в Унгария по силата на унгарското право, желае да премести своето седалище в друга държава членка на [Европейския] съюз, урежда ли се този въпрос от общностното право, или при липсата на хармонизация изключително се прилагат разпоредбите на националното право на всяка държава членка?
б) Може ли унгарско дружество да поиска преместването на своето седалище в друга държава членка на [Европейския] съюз, като се позовава пряко на общностното право (в случая на членове 43 ЕО и 48 ЕО)
При положителен отговор може ли такова преместване да бъде подчинявано — независимо дали от „държавата по произход“ или от „държавата-домакин“ — на някакво условие или разрешение?
в) Трябва ли членове 43 ЕО и 48 ЕО да се тълкуват в смисъл, че правило или практика от вътрешното право, с които се прави разграничение между търговските дружества, що се отнася до упражняването на техните права според държавата членка, в която се намира тяхното седалище, са несъвместими с общностното право?
г) Трябва ли членове 43 ЕО и 48 ЕО да се тълкуват в смисъл, че правило или практика от вътрешното право, които възпрепятстват възможността едно дружество [на заинтересуваната държава членка] да премести своето седалище в друга държава членка, са несъвместими с общностното право […]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-404/07: Katz, Съдебно решение от 9 октомври 2008 г.
Трябва ли членове 2 и 3 от Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета от 15 март 2001 година относно правното положение в наказателното производство на жертвите от престъпления да се тълкуват в смисъл, че на националната юрисдикция трябва да се гарантира възможността да изслуша като свидетел жертвата на правонарушение и в рамките на производство по тъжба на пострадалия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-404/07: Katz, Заключение от 10 юли 2008 г.
Трябва ли членове 2 и 3 от Рамково решение 2001/220 относно правното положение в наказателното производство на жертвите на престъпления да се тълкуват в смисъл, че на националната юрисдикция трябва да се гарантира възможността да изслуша като свидетел жертвата на правонарушение и в рамките на производство, започнато по заместващо частно обвинение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-283/06: KÖGÁZ и др., Съдебно решение от 11 октомври 2007 г.
Следва ли член 33, параграф 1 от Шеста директива […] да се тълкува в смисъл, че забранява запазването на данък ([HIPA]), който се прилага за упражняваната от предприятията дейност с цел печалба и една от основните характеристики на който е начисляването му върху нетния оборот на предприятията, намален със себестойността на продадените стоки, с цената на допълнителните услуги и с разходите за суровините; с други думи, следва ли такъв данък да бъде разглеждан като данък, който може да се характеризира като забранен от тази разпоредба данък върху оборота?
По дело C-283/06 този въпрос се отнася за критериите, които позволяват да се установи кога даден данък не може да се характеризира като данък върху оборота по смисъла на член 33 от Шеста директива.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-290/05: Nádasdi, Съдебно решение от 5 октомври 2006 г.
Може ли данък, наложен от държава членка, като унгарската такса за регистрация, да се счита за митническо мито или мярка с равностоен ефект?
Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, може ли данък, наложен от държава членка, като унгарската такса за регистрация – която изисква плащане на данък като предварително условие за регистрацията и пускането в движение на лек автомобил – да се счита за вид вносно мито?
Ако отговорът на втория въпрос е отрицателен, съвместим ли е данък, наложен от държава членка, като унгарската такса за регистрация, с изискванията на първата алинея на член 90 ЕО или с член 33 от Шестата директива ... , или тази такса нарушава общата система на данъка върху добавената стойност?
Към настоящия момент на развитие на правото на Общността, съвместим ли е данък, наложен от държава членка, като унгарската такса за регистрация, с разпоредбите на правото на Общността, когато размерът на дължимата такса за регистрация на нови и употребявани леки автомобили – без да се взема предвид екологичната класификация на превозните средства – е идентичен, по никакъв начин не отразява обезценяването на употребяваните превозни средства и е напълно независим от датата на пускане в движение на превозното средство и от времето, през което то е било (законно) в движение?
Позволява ли първата алинея на член 90 ЕО на държавите членки да поддържат в сила такса върху употребявани моторни превозни средства от други държави членки, когато тази такса е напълно независима от стойността на превозното средство и размерът ѝ се определя единствено въз основа на техническите характеристики на превозното средство (тип двигател, работен обем) и неговата екологична класификация?
Ако отговорът на първия въпрос е положителен, съвместим ли е Закон № CX от 2003 г. за таксата за регистрация, приложим в настоящия случай, по отношение на внесените употребявани моторни превозни средства, с първата алинея на член 90 ЕО, когато таксата за регистрация не се дължи за моторни превозни средства, които са били пуснати в движение в Унгария преди влизането в сила на съответния закон?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-290/05: Nádasdi, Заключение от 13 юли 2006 г.
Позволява ли първата алинея на член 90 ЕО на държавите членки да поддържат в сила такса върху употребявани моторни превозни средства от други държави членки, когато тази такса е напълно независима от стойността на превозното средство и размерът ѝ се определя единствено въз основа на техническите характеристики на превозното средство (тип двигател, работен обем на двигателя) и неговата екологична класификация?
Ако отговорът на първия въпрос е положителен, съвместим ли е Закон № CX от 2003 г. за регистрационната такса, който е приложим в настоящия случай, по отношение на внесените употребявани моторни превозни средства, с първата алинея на член 90 ЕО, когато регистрационната такса не се дължи за моторни превозни средства, които са били пуснати в движение в Унгария преди влизането в сила на посочения закон?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-333/05: Németh, Заключение от 13 юли 2006 г.
Може ли данък, наложен от държава членка, като унгарския регистрационен данък, да се счита за митническо мито или мярка с равностоен ефект?
Ако на първия въпрос се отговори отрицателно, може ли данък, наложен от държава членка, като унгарския регистрационен данък – който изисква плащане на данък като предварително условие за регистрацията и използването на пътя на лек автомобил – да се счита за какъвто и да е вид вносен данък?
Ако на втория въпрос се отговори отрицателно, съвместим ли е данък, наложен от държава членка, като унгарския регистрационен данък, с изискванията на член 90 ЕО или на член 33 от Директива 77/388/ЕИО, или унгарският регистрационен данък нарушава ли общата система на данъка върху добавената стойност?
Към настоящия момент на развитие на правото на Общността, съвместим ли е данък, наложен от държава членка, като унгарския регистрационен данък, с разпоредбите на правото на Общността, когато размерът на дължимия регистрационен данък за нови и употребявани леки автомобили – без да се взема предвид екологичната категория на превозните средства – е идентичен, по никакъв начин не отразява обезценяването на употребяваните превозни средства и е напълно независим от датата на първото им пускане в движение и от времето, през което са били (законно) в движение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-302/04: Ynos, Заключение от 22 септември 2005 г.
1. Може ли член 6 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в договорите с потребители, който предвижда, че държавите членки трябва да постановят, че неравноправните клаузи, използвани в договор, сключен с потребител от продавач или доставчик, не са обвързващи за потребителя, да се тълкува в смисъл, че може да бъде основание за национална разпоредба като член 209 от Гражданския кодекс (Ptk), приложима, когато общо условие в договор предвижда, че неравноправните клаузи не престават да обвързват потребителя ipso jure, а само когато бъде направено изрично изявление в този смисъл, т.е. когато те бъдат успешно оспорени, ако се установи, че са неравноправни?
2. Следва ли от тази разпоредба на Директивата, съгласно която договорът продължава да обвързва страните при тези условия, ако може да съществува без неравноправните клаузи, че когато неравноправните клаузи, включени от продавача или доставчика, не обвързват потребителя, както е предвидено в националното законодателство, но при липса на тези клаузи, които са част от договора, продавачът или доставчикът не би сключил договора с потребителя, валидността на договора като цяло не може да бъде засегната, ако той може да съществува без неравноправните клаузи?
3. От гледна точка на прилагането на правото на Общността, има ли значение, че главният спор е възникнал преди присъединяването на Унгария към Европейския съюз, но след адаптирането на вътрешното ѝ законодателство към Директивата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.