Унгария
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Унгария
Дело C-490/18: Agrárminiszter, Съдебно решение от 16 октомври 2019 г.
Следва ли принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която съгласно член 55, параграф 1 от Регламент № 1308/2013, от една страна, установява програмата в сектора на пчеларството за нов период от три години и определя условията за отпускане на помощта в този сектор, които са различни от предвидените в предходните програми, и от друга страна, позволява на пчеларите да се ползват от тази помощ, считано от дата, предхождаща влизането в сила на тази правна уредба, ако отговарят на новите условия, предвидени в нея?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-189/18: Glencore Agriculture Hungary, Съдебно решение от 16 октомври 2019 г.
Трябва ли разпоредбите на Директивата за ДДС, както и, доколкото се отнасят до тях, основният принцип на зачитане на правото на защита и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка и национална практика, основана на тази правна уредба, съгласно които констатациите в рамките на ревизия на страните по правоотношението (договор, сделка), с което е свързано данъчното задължение, направени от данъчния орган в производство, страна по което е едната от страните в това правоотношение (издателят на фактурите в главното производство), от които следва преквалифициране на правоотношението, трябва служебно да се вземат предвид от данъчния орган при ревизия на другата страна в правоотношението (получателя на фактурите в главното производство), като се има предвид, че другата страна в правоотношението не разполага с никакви права, и по-специално права, произтичащи от качеството на страна, в първоначалното ревизионно производство?
В случай че Съдът даде отрицателен отговор на първия въпрос, допускат ли разпоредбите на Директивата за ДДС, както и, доколкото се отнасят до тях, основният принцип на зачитане на правото на защита и член 47 от Хартата, национална практика, която позволява производство като посоченото в първия въпрос, в резултат от което другата страна в правоотношението (получателят на фактурите) не разполага в първоначалното ревизионно производство с правата, свързани с качеството на страна, и следователно няма право на обжалване в ревизионно производство, чиито констатации трябва да се вземат служебно предвид от данъчния орган в ревизионното производство във връзка с данъчното задължение на другата страна и могат да бъдат в нейна тежест, като се има предвид, че данъчният орган не предоставя на другата страна преписката относно ревизията, извършена на първата страна в правоотношението (издател на фактурите), и по-специално доказателствата, от които произтичат констатациите, както и протоколите и административните решения, а ѝ предоставя само част от тях под формата на резюме, при което данъчният орган запознава другата страна с преписката само непряко, правейки подбор според собствените си критерии, по отношение на които другата страна не може да упражнява никакъв контрол?
Трябва ли разпоредбите на Директивата за ДДС, както и, доколкото се отнасят до тях, основният принцип на зачитане на правото на защита и член 47 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която констатациите в рамките на ревизия на страните по правоотношението, с което е свързано данъчното задължение, направени от данъчния орган в производство, страна по което е издателят на фактурите, и от които следва констатацията, че този издател е участвал в активна данъчна измама, трябва служебно да се вземат предвид от данъчния орган в ревизията на получателя на фактурите, като се има предвид, че в производството по отношение на издателя този получател не разполага с правата, свързани качеството на страна, и следователно няма право на обжалване в рамките на ревизионното производство, чиито констатации трябва служебно да се вземат предвид от данъчния орган в ревизионното производство относно данъчното задължение на получателя и могат да бъдат в негова тежест, и като се има предвид, че [данъчният орган] не предоставя на получателя преписката относно ревизията на издателя, и по-специално доказателствата, от които произтичат констатациите, както и протоколите и административните решения, а му предоставя само част от тях под формата на резюме, при което данъчният орган запознава получателя с преписката само непряко, правейки подбор според собствените си критерии, по отношение на които получателят не може да упражнява никакъв контрол?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-236/19: Szécsi и Somossy/Комисия, Определение от 1 октомври 2019 г.
Разполага ли Комисията с правно задължение да започне процедура за установяване на нарушение по член 258 ДФЕС по искане на частни лица?
Може ли бездействието на Комисията да ангажира извъндоговорната отговорност на Съюза и да бъде основание за искове за обезщетение от частни лица?
Възможно ли е аргументи, свързани с недостатъци на националната съдебна система или действията на Комисията, да доведат до промяна на установената с Договорите съдебна система и компетентността на юрисдикциите на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-600/18: UTEP 2006., Съдебно решение от 26 септември 2019 г.
Трябва ли член 41, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 165/2014 да се тълкува в смисъл, че не допуска административна практика на държава членка, съгласно която за разлика от неустановените малки и средни предприятия за автомобилен транспорт, на установените в тази държава членка малки и средни предприятия може да бъде наложена по-лека санкция, изразяваща се в предупреждение вместо административна глоба, когато такива малки и средни предприятия за първи път допускат нарушение на разпоредбите на Регламент № 165/2014 с еднаква тежест?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-358/19: PITEE Fogyasztóvédelmi Egyesület/Комисия, Определение от 26 септември 2019 г.
Явява ли се решението на Комисията да не започне процедура за установяване на неизпълнение по член 258 ДФЕС основание за извъндоговорна отговорност на Съюза?
Изисква ли задължението за мотивиране на съдебните актове предоставяне на подробен отговор на всеки отделен аргумент на страните?
Налице ли е нарушение на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз или на релевантната практика на Европейския съд по правата на човека при постановяване на атакуваната съдебна заповед?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-34/18: Lovasné Tóth, Съдебно решение от 19 септември 2019 г.
1) Трябва ли точка 1, буква р) от приложението към Директива [93/13] да се тълкува в смисъл, че като императивна правна разпоредба на Съюза забранява, принципно и без да е необходим допълнителен анализ в това отношение, кредитодателят да налага на длъжника, който има качеството на потребител, стандартна договорна клауза или такава, която не е индивидуално договорена, чиято цел или резултат е да се размести доказателствената тежест?
2) В случай че въз основа на точка 1, буква р) от приложението към Директива [93/13] е необходимо да се преценят целта или последиците на договорната клауза, може ли да се приеме, че упражняването на правата на потребителите е ограничено от договорна клауза,
– по силата на която длъжникът, който има качеството на потребител, може с основание да счита, че трябва да изпълни договора в неговата цялост и всичките му отделни клаузи по начина и в степента, определени от кредитодателя, дори когато длъжникът е убеден, че претендираните от кредитодателя суми са недължими изцяло или отчасти, или
– чиито последици се състоят в ограничаване или изключване на достъпа на потребителя до способ за разрешаване на спорове, основан на лоялни преговори, тъй като за кредитодателя е достатъчно да се позове на разглежданата договорна клауза, за да се счита, че спорът е разрешен?
3) В случай че неравноправният характер на договорните клаузи, изброени в приложението към Директива [93/13], трябва да се прецени с оглед на критериите, които се съдържат в член 3, параграф 1, изпълнява ли изискванията за яснота и разбираемост по член 5 от същата директива договорна клауза, която оказва влияние върху решенията на потребителя относно изпълнението на договора, уреждането на споровете с кредитодателя по съдебен или извънсъдебен ред или върху упражняване на правата му и която клауза, макар да е граматически ясна, има правни последици, които могат да бъдат определени единствено чрез тълкуване на национални разпоредби, относно които не е имало установена съдебна практика нито към момента на сключване на договора, нито след това?
4) Трябва ли точка 1, буква м) от приложението към Директива [93/13] да се тълкува в смисъл, че договорна клауза, която не е договорена индивидуално, може да бъде неравноправна също така когато дава право на продавача или доставчика да определя едностранно дали изпълнението на потребителя отговаря на уговореното в договора и когато потребителят се счита за обвързан от нея още преди страните да са осъществили престациите си?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-222/18: VIPA, Съдебно решение от 18 септември 2019 г.
Трябва ли член 3, буква к) и член 11, параграф 1 от Директива 2011/24/ЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която не е разрешено на аптека в съответната държава членка да отпуска лекарствени продукти, за които се изисква медицинско предписание, въз основа на поръчка, когато последната е направена от здравен специалист, който има право да предписва лекарствени продукти и да практикува в друга държава членка, докато подобно отпускане е разрешено, когато такава поръчка се прави от здравен специалист, който има право да практикува в първата държава членка, като се прави уточнението, че съгласно въпросната правна уредба в такива поръчки не се посочва името на съответния пациент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-482/18: Google Ireland, Заключение от 12 септември 2019 г.
1. Следва ли членове 18 ДФЕС и 56 ДФЕС и забраната за дискриминация да се тълкуват в смисъл, че не допускат данъчно законодателство на държава членка, чийто санкционен режим предвижда за неизпълнение на задължението за регистрация за целите на данък „реклама“ налагането на глоба за неизпълнение, която за установени извън Унгария дружества може да достигне до 2000 пъти по-висок размер от тази, налагана на дружества, установени в Унгария?
2. Може ли да се приеме, че описаната в предходния въпрос очевидно висока и с наказателен характер санкция може да възпре доставчиците на услуги, които не са установени в Унгария, да предоставят услуги в тази държава?
3. Следва ли член 56 ДФЕС и забраната за дискриминация да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, съгласно която за предприятията, установени в Унгария, задължението за регистрация бива изпълнено автоматично, без подаване на изрична декларация, с предоставянето при вписване в търговския регистър на унгарски данъчен идентификационен номер, независимо дали съответното предприятие публикува или не рекламни съобщения, докато в случая с предприятията, които не са установени в Унгария, но публикуват рекламни съобщения в тази държава, това не става автоматично, а задължението за регистрация се изпълнява чрез изрична декларация, като в случай на неизпълнение може да им бъде наложена изрично предвидена санкция?
4. При положителен отговор на първия въпрос, следва ли член 56 ДФЕС и забраната за дискриминация да се тълкуват в смисъл, че не допускат санкция като разглежданата в главното производство, наложена за неизпълнение на задължението за регистрация за целите на данък „реклама“, доколкото описаната правна уредба противоречи на тази разпоредба?
5. Следва ли член 56 ДФЕС и забраната за дискриминация да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпоредба, според която, в случаите на предприятия, установени в чужбина, решението, с което им се налага имуществена санкция, е окончателно и подлежи на изпълнение от момента на съобщаването му, като същото може да бъде обжалвано единствено в съдебно производство, в което съответният съд няма право да проведе устно съдебно заседание и се допуска събирането само на писмени доказателства, докато в случаите на предприятия, установени в Унгария, наложената имуществена санкция може да се обжалва по административен ред и освен това съдебното производство не е ограничено по какъвто и да било начин?
6. В светлината на правото на справедлив съдебен процес, закрепено в член 41, параграф 1 от Хартата на основните права (наричана по-нататък „Хартата“), следва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че това изискване не е спазено, когато имуществената санкцията за неизпълнение се налага ежедневно, с утрояване на размера ѝ, без доставчикът на услуги все още да е уведомен за предходното решение, поради което за него е невъзможно да отстрани неизпълнението преди налагането на следващата имуществена санкция?
7. Следва ли член 56 ДФЕС във връзка с правото на справедлив съдебен процес, закрепено в член 41, параграф 1 от Хартата, с правото на лицата да бъдат изслушвани, закрепено в член 41, параграф 2, буква а) от Хартата, и с правото на ефективни правни средства за защита и на независим и безпристрастен съд, закрепено в член 47 от Хартата, да се тълкува в смисъл, че тези изисквания не са изпълнени, когато съответното решение не подлежи на обжалване по административен ред, а в съдебното производство се допускат само писмени доказателства и съответният съд няма право да проведе устно съдебно заседание по делото?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-688/17: Bayer Pharma, Съдебно решение от 12 септември 2019 г.
Трябва ли изразът „да предостави подходящо обезщетение“, съдържащ се в член 9, параграф 7 от Директива [2004/48], да се тълкува в смисъл, че държавите членки следва да установят материалноправните разпоредби относно отговорността на страните, размера на обезщетението и начина на обезщетяване, по силата на които съдилищата на държавите членки да разпореждат ищците да обезщетяват ответниците за вреди в резултат от мерки, които впоследствие съдът е отменил или които са престанали да бъдат приложими поради действие или бездействие на ищеца, или в случаите, в които съдът впоследствие е установил, че не е било налице нарушение или опасност от нарушение на право на интелектуална собственост?
В случай на утвърдителен отговор на първия преюдициален въпрос, допуска ли член 9, параграф 7 от […] Директива [2004/48] правна уредба на държава членка, съгласно която спрямо посоченото в тази разпоредба от Директивата обезщетение следва да се прилагат общите разпоредби на държавата членка относно гражданската отговорност и обезщетяването на вреди, които предвиждат, че съдът не може да задължи ищеца да поправи вредите, причинени от временна мярка, оказала се впоследствие необоснована поради недействителност на патента, които са настъпили в резултат на това, че ответникът не е действал по очаквания в съответната ситуация начин, или за чието възникване той е отговорен по същата причина, при условие че при подаване на молбата за постановяване на временна мярка ищецът е действал по очаквания в съответната ситуация начин?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-13/18: Sole-Mizo, Заключение от 11 септември 2019 г.
1. Допускат ли разпоредбите на [правото на Съюза] и по-специално тези на [Директивата за ДДС] (в частност член 183), както и принципите на ефективност, директен ефект и [равностойност], практика на държава членка, съгласно която при прилагането на релевантните правила относно [лихвите] се приема, че националният данъчен орган не е допуснал нарушение (бездействие), а именно че не е налице забавяне на плащането от негова страна на невъзстановимата част от данъка върху добавената стойност (наричан по-нататък „ДДС“) във връзка с неплатените от данъчнозадължените лица престации, тъй като към момента на произнасянето на националния данъчен орган противоречащата на [правото на Съюза] правна уредба е била в сила и едва по-късно Съдът е приел, че предвиденото в нея изискване е несъвместимо с [правото на Съюза]
2. Допускат ли разпоредбите на [правото на Съюза], и по-специално тези на Директивата за ДДС (в частност член 183), както и принципите на равностойност, ефективност и директен ефект, практика на държава членка, съгласно която при прилагането на релевантните правила относно [лихвите] се прави разграничение в зависимост от това дали националният данъчен орган не е възстановил данъка, като е спазил разпоредбите на националното право, които са в били сила към тогавашния момент, но впоследствие се е оказало, че противоречат на [правото на Съюза], или е направил това в нарушение на тези разпоредби, и съгласно която практика, по отношение на размера на дължимите лихви върху ДДС, който не е възстановен в разумен срок вследствие на предвидено в националното право изискване, за което Съдът е приел, че противоречи на правото на Съюза, се установяват два отделни периода, при които: – за първия период данъчнозадължените лица могат да получат само [лихви] по основния лихвен процент на централната банка, като се има предвид, че противоречащата на [правото на Съюза] унгарска правна уредба е била в сила към тогавашния момент и че поради това унгарските данъчни органи не са извършили нарушение, като не са допуснали възстановяването в разумен срок на посочения във фактурите ДДС, докато – за втория период трябва да се платят лихви по основния лихвен процент на централната банка в двоен размер, приложим съгласно правото на тази държава членка в случай на забава, само за закъснялото плащане на [лихвите] за първия период
3. Трябва ли член 183 от Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че принципът на равностойност не допуска практика на държава членка, съгласно която върху невъзстановения ДДС данъчният орган заплаща само лихви по основния (обикновен) лихвен процент на централната банка, ако е нарушено правото на Съюза, а при нарушение на националното право заплаща лихви по този лихвен процент в двоен размер
4. Допускат ли разпоредбите на [правото на Съюза], и по-специално тези на [Директивата за ДДС] (в частност член 183), както и принципите на ефективност, директен ефект и равностойност, съдебна практика на държава членка, съгласно която при прилагането на релевантните правила относно [лихвите] се приема, че националният данъчен орган не е допуснал нарушение (бездействие), а именно че не е налице забавяне на плащането от негова страна на невъзстановимата част от данъка върху добавената стойност (наричан по-нататък „ДДС“) във връзка с неплатените от данъчнозадължените лица престации, тъй като към момента на произнасянето на националния данъчен орган противоречащата на [правото на Съюза] правна уредба е била в сила и едва по-късно Съдът е приел че предвиденото в нея изискване е несъвместимо с [правото на Съюза]
По този начин националната практика допуска като „квази“ законосъобразно прилагането на това изискване, което е предвидено в националното право, но е било в нарушение на правото на Съюза до момента, в който националният законодател го е отменил формално. 5. Допускат ли разпоредбите на [правото на Съюза], и по-специално тези на Директивата за ДДС (в частност член 183), както и принципите на равностойност, ефективност и директен ефект, правна уредба и практика на държава членка, съгласно които при прилагането на релевантните правила относно [лихвите] се прави разграничение в зависимост от това дали националният данъчен орган не е възстановил данъка, като е спазил разпоредбите на националното право, които са в били сила към тогавашния момент, но впоследствие се е оказало, че противоречат на [правото на Съюза], или е направил това в нарушение на тези разпоредби, и съгласно която практика по отношение на размера на дължимите лихви върху ДДС, който не е възстановен в разумен срок вследствие на предвидено в националното право изискване, за което Съдът е приел, че противоречи на правото на Съюза, се установяват два отделни периода, при които: – за първия период данъчнозадължените лица могат да получат само [лихви] по основния лихвен процент на централната банка, като се има предвид, че противоречащата на [правото на Съюза] унгарска правна уредба е била в сила към тогавашния момент и че поради това унгарските данъчни органи не са извършили нарушение, като не са допуснали възстановяването в разумен срок на посочения във фактурите ДДС, докато – за втория период трябва да се платят лихви по основния лихвен процент на централната банка в двоен размер, приложим съгласно правото на тази държава членка в случай на забава, само за закъснялото плащане на [лихвите] за първия период
6. Допускат ли разпоредбите на [правото на Съюза], и по-конкретно член 183 от Директивата за ДДС, както и принципът на ефективност, практика на държава членка, която определя като начален момент за изчисляване на […] сложна лихва […], [дължима] съгласно разпоредбите в държавата членка относно забавянето на плащането на лихвите за забава върху данъка, удържан в нарушение на правото на Съюза (лихви върху ДДС, в случая основна лихва), не първоначалния момент, от който са изискуеми лихвите върху ДДС (основна лихва), а последващ момент, като се има предвид по-специално че искането за заплащане на лихви във връзка с данъци, удържани или невъзстановени в противоречие с правото на Съюза, е субективно право, което пряко произтича от самото право на Съюза
7. Допускат ли разпоредбите на [правото на Съюза], и по-конкретно член 183 от Директивата за ДДС, както и принципът на ефективност, практика на държава членка, съгласно която данъчнозадълженото лице трябва да представи самостоятелна молба, когато претендира лихви, дължими поради нарушение, изразяващо се в забавяне от страна на данъчния орган, докато в други случаи на искане за лихви за забава не се предвижда подобна самостоятелна молба, тъй като лихвите се определят служебно
8. При утвърдителен отговор на предходния въпрос, допускат ли разпоредбите на [правото на Съюза], и по-конкретно член 183 от Директивата за ДДС, както и принципът на ефективност, практика на държава членка, съгласно която сложна лихва (лихви върху лихвите) при забавянето на плащането на лихвите за забава върху данъка, удържан в нарушение на правото на Съюза, установено от Съда (лихви върху ДДС, в случая основна лихва), се дължи само ако данъчнозадълженото лице представи извънредна молба, с която иска не конкретно заплащането на лихви, а размера на данъка за неизплатените престации именно към момента на отмяната във вътрешното право на националната правна норма, противоречаща на правото на Съюза, която предвижда удържане на ДДС, дължим при посоченото неплащане, въпреки че са дължими лихвите върху ДДС, на които се основава искането за заплащане на сложна лихва относно данъчни периоди, предшестващи извънредната молба и които са останали неплатени
9. При утвърдителен отговор на предходния въпрос, допускат ли разпоредбите на [правото на Съюза], и по-конкретно член 183 от Директивата за ДДС, както и принципът на ефективност, практика на държава членка, която предвижда изгубването на правото на получаване на сложна лихва (лихви върху лихвите) при забавянето на плащането на лихвите за забава върху данъка, удържан в нарушение на правото на Съюза, установено от Съда (лихви върху ДДС, в случая основна лихва), във връзка с искания за заплащане на лихви върху ДДС, които не са обхванати от периода на съответната данъчна декларация, за който се отнася погасителният срок, предвиден за представянето на извънредната молба, като тези лихви са станали изискуеми в по-ранен момент
10. Допускат ли разпоредбите на [правото на Съюза], и по-конкретно член 183 от Директивата за ДДС (като се имат предвид по-специално принципът на ефективност и обстоятелството, че искането за заплащане на лихви във връзка с удържани или невъзстановени данъци има характер на субективно право), практика на държава членка, която лишава окончателно данъчнозадълженото лице от възможността да претендира лихви върху удържания данък в съответствие с национална правна уредба, за която е прието впоследствие, че противоречи на [правото на Съюза], и която забранява да се претендира ДДС за определени неизплатени престации, така че – [въз основа на тази практика] се приема за неоснователно искането за заплащане на лихви към момента, в който е изискуем[о възстановяването на] данък[а], на основание на разпоредба, за която е прието впоследствие, че противоречи на [правото на Съюза] (с мотива че не е имало забавяне и че данъчният орган само е приложил действащото право), – както и впоследствие, когато във вътрешния правен ред е отменена разпоредбата, ограничаваща правото на възстановяване, за която е прието, че противоречи на [правото на Съюза], въз основа на изтекла давност
11. Допускат ли разпоредбите на [правото на Съюза], и по-конкретно член 183 от Директивата за ДДС, както и принципът на ефективност, практика на държава членка, съгласно която възможността да се претендират лихви за забава, които трябва да заплатят върху (основните) лихви за ДДС, дължими на данъчнозадължения субект за данъка, който не е възстановен към момента, към който вече е станал изискуем по силата на норма на вътрешното право, за която е прието впоследствие, че противоречи на [правото на Съюза], е обусловена за целия период от 2005 г. до 2011 г. от това дали данъчнозадълженото лице претендира към този момент възстановяване на ДДС за периода на съответната данъчна декларация за този данък, през който противоречащата на [правото на Съюза] разпоредба е отменена във вътрешния правен ред (септември 2011 г.), въпреки че (основните) лихви за ДДС не са заплатени нито преди този момент, нито след него, преди да бъде предявена претенцията пред националния съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.